Световният свръхкапацитет в стоманодобивната промишленост допринася за фрагментацията на търговията
Изправени пред нарастващия световен свръхкапацитет в производството на стомана – оценен на около 640 милиона метрични тона – на фона на потиснатото търсене, страните засилват мерките за защита на своите стоманодобивни индустрии. Само на Китай се пада почти половината от този излишен капацитет (305 милиона метрични тона), но до 2028 г. той би могъл да го увеличи с количество, равностойно на капацитета на Италия – която е вторият по големина производител в Европейския съюз (ЕС). Нетният ефект обаче ще зависи от действително осъществените закривания, които да компенсират това, и от характера на изведения от експлоатация капацитет, тъй като опитът от миналото показва, че част от демонтирания капацитет вече е бил частично или напълно неактивен. Докато вътрешното търсене продължава да бъде затруднено от продължаващата криза в строителния сектор, китайският износ е нараснал с повече от 150 % между 2020 и 2025 г., особено към Югоизточна Азия, Африка и Близкия изток.
Очаква се тази тенденция да продължи, тъй като прогнозираното възстановяване на световното търсене, започващо през 2026 г., няма да бъде достатъчно, за да абсорбира излишния производствен капацитет, като ще поддържа общата степен на използване на капацитета под 75 %. В резултат на това страните засилват целенасочените мерки (антидъмпингови мита), предимно срещу Китай, но все по-често прилагат и по-широкообхватни мерки за по-ефективно възпиране на стратегиите за заобикаляне на ограниченията, като комбинират тарифни и нетарифни бариери, например европейския механизъм за пазара на въглеродни емисии.
В резултат на това ЕС и Съединените щати – двата най-големи вносители на стомана в света – наскоро затегнаха търговските си мерки, рискувайки да нарушат регионалните вериги на стойността. Вашингтон увеличи митата върху стоманата от 25 % на 50 %, докато Брюксел току-що намали наполовина квотата си за безмитен внос (18,3 милиона метрични тона), в сила от юли 2026 г., като същевременно увеличи митото, прилагано към вноса, надхвърлящ тази квота, до 50 %. Тъй като решението на ЕС е все още твърде скорошно, то все още не е отразено в статистиката. От друга страна, Съединените щати отбелязаха рязък спад на вноса (приблизително -40 % на годишна база през първото тримесечие на 2026 г.), докато производството се увеличи с 7,5 % през същия период. Канада, Индия и Обединеното кралство също затегнаха митническите си мерки.
Затварянето на европейските и северноамериканските пазари ускорява регионализацията на търговията, като Китай пренасочва излишъка си от продукция към икономиките на АСЕАН и, в по-малка степен, към Близкия изток, Африка и Южна Америка. Макар тази тенденция да засяга предимно Китай, тя засяга и някои периферни партньори, като Обединеното кралство и Турция, които изнасят съответно 76% и 42% от стоманата си за ЕС, но току-що са загубили 43% и 27% от квотите си. Фрагментацията допринася за разминаването в цените на стоманата на различните пазари. Макар цените да са се повишили в Европа и, в още по-голяма степен, в Съединените щати от 2025 г. насам, те остават относително ниски в останалата част от света. Тези различия вероятно ще се запазят, ако се съди по цените, които се очакват на фючърсните пазари.
Очаква се нарастващото търсене на минерали, използвани в енергийния преход и цифровите технологии, да остане силно. Електрификацията на автомобилите, разширяването на възобновяемите енергийни източници (вятърна, слънчева енергия и съхранение на енергия) и разпространението на центровете за данни представляват възможности за растеж на търсенето на критични минерали (мед, алуминий, кобалт и др.).
Според Международната енергийна агенция (МЕА), в зависимост от разглежданите сценарии за емисиите на парникови газове (ПГ), търсенето на стратегически минерали ще се увеличи два- до три пъти до 2030 г., като основният двигател ще бъде търсенето, свързано с технологиите за енергиен преход. Очаква се световното търсене на мед да нарасне с 40 % до края на десетилетието. Същото важи и за лития, като трикратното увеличение на търсенето ще бъде обусловено изцяло от приложения, свързани с енергийния преход.
Понастоящем Китай има явно предимство при осигуряването на доставките си, особено на рафинирани метали. Страната е водещ производител на основни промишлени метали, както и на критични елементи като редкоземни елементи. Например, на Китай се падат близо две трети от световното производство на рафиниран литий, половината от рафинираната мед и повече от 80 % от редкоземните елементи.
През последните две десетилетия бяха направени малко големи открития на медни находища, докато разходите за проучване скочиха драстично – от 91 USD/тон през 2011 г. до 802 USD/тон през 2020 г. Минните компании не са в състояние да отговорят на бързия ръст на търсенето в средносрочен план. Възможността на минните компании да заменят експлоатираните мини също е затруднена от дългия график за пускане в експлоатация, като средният срок за пускане в експлоатация на мини, въведени в експлоатация между 2020 и 2023 г., е 18 години – увеличение с 40% за период от 20 години.
Тези процеси се удължават допълнително от местни социално-политически проблеми, като опасения за околната среда, местни общности и национализация на ресурсите, както и от нарастващите производствени разходи, дължащи се на все по-голямата техническа сложност на експлоатираните находища. Инвестициите в проекти за реконструкция на съществуващи обекти и придобивания остават приоритет, но проучвателните дейности и проектите за изграждане на нови обекти страдат от липса на инвестиции, което може да доведе до дефицит на предлагането на много пазари на суровини.
Миниерните компании трябва да ускорят растежа си, като същевременно поддържат високи нива на рентабилност. Строгите условия за финансиране и макроикономическата среда затрудняват осигуряването на финансиране. Пазарните оценки стават все по-различаващи се, често поради портфейли, фокусирани върху доставките на минерали, които са от решаващо значение за енергийния преход. Това подтиква компаниите да преструктурират портфейлите си. Ето защо очакваме увеличение на сливанията и придобиванията, насочени към преориентиране към минерали, които са от съществено значение за енергийния преход. При стабилните перспективи за търсенето на мед се очаква по-нататъшна консолидация на медните активи. Това се потвърждава от придобиването на Filo Corp. в Аржентина през 2024 г. от BHP и Lundin Mining за 3 милиарда долара, след провала на преговорите на BHP за придобиване на Anglo American. Минните компании също така се освобождават от определени нестратегически или бързоразвиващи се активи, като например металите от платиновата група (PGM).
Стомана – Очакваме производството на стомана да се увеличи с около 1% на годишна база през 2026 г. (в сравнение със спад от 2% на годишна база през 2025 г.), движено както от нововъзникващите икономики в Югоизточна Азия, така и от развитите икономики. Очаква се обаче производството да нараства по-бавно от капацитета, което ще доведе до намаляване на степента на използване на капацитета – при това, докато се очаква възстановяването на търсенето да бъде минимално след две години на свиване. От една страна, продължаващият излишък на производствен капацитет, предимно в Азия, а от друга – засилването на протекционистките мерки в полза на местното производство, се очаква да поддържат различия в цените на стоманата в различните региони: спад в Азия, със средна стойност около 500 USD/тон за годината, и ръст в Европа (700 USD/тон) и Северна Америка (1 150 USD/тон).
Алуминий – Очаква се световното производство на алуминий да отбележи лек спад от около 0,5 % на годишна база през 2026 г., тъй като страните производителки от Персийския залив са парализирани от блокадата на пролива Хормуз. Въпреки че членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив осигуряват едва около 8 % от световното производство, те представляват близо 20 % от износа, по-специално за Япония (28 % от вноса), Съединените щати (22 %) и ЕС (20 %), което ще доведе до значителни смущения в веригите на доставки на преработвателните отрасли (автомобилна, строителна, електроенергийна, опаковъчна и др.). Възможностите за заместване са ограничени, тъй като Китай (60 % от световното производство) вече работи близо до максималния си капацитет от 45 милиона тона годишно. В същото време се очаква търсенето да нарасне с 1,5% на годишна база, движено от енергийния преход – по-специално електрификацията на превозните средства, където алуминият служи като по-лека алтернатива на стоманата – и от опаковъчната промишленост, където металът замества традиционните материали в рамките на усилията за устойчивост. В резултат на това прогнозираме ръст на цените от около 20–25% на годишна база през 2026 г., като средната цена за годината ще достигне малко под 3 500 USD/тон.
Мед – Въпреки стагнацията в минното производство, затруднена от предизвикателства в няколко големи страни производителки (Чили, Индонезия, ДР Конго), се очаква производството на рафинирана мед да нарасне с приблизително 1,5% на годишна база през 2026 г., подкрепено от нарастващите обеми на преработения скрап, предимно в Китай. В същото време се прогнозира, че търсенето ще нарасне с 2% на годишна база, подкрепено структурно от електрофикацията. Въпреки излишъка на пазара – макар и той да има тенденция към свиване – напрежението в предлагането продължава поради натрупването на стратегически запаси в САЩ, подхранвано от очакванията за по-високи мита върху рафинираната мед. Между януари 2025 г. и юни 2026 г. САЩ почти удвоиха месечния си темп на внос, натрупвайки 1,2 милиона метрични тона мед. Това поведение допринася за поддържането на високите цени и ние очакваме средна цена от около 13 900 USD/тон през 2026 г., което представлява увеличение от 40% на годишна база.
Никел – Очаква се световното производство на рафиниран никел да се свие с 3% на годишна база през 2026 г. поради рестриктивната политика на Индонезия, тъй като страната осигурява 60% от производството. За да намали свръхпроизводството и да подкрепи цените, Джакарта е намалила квотите за добив на руда до 270 милиона метрични тона през 2026 г., спрямо 380 милиона през предходната година. Към това се добавя рискът от недостиг на сярна киселина – необходима за производството на никел за батерии – поради сътресения в Близкия изток и спирането на китайския износ. Очаква се търсенето да нарасне с близо 5% на годишна база, движено от нарастващите нужди от батерии, макар че това няма да абсорбира напълно излишъка в предлагането, който до голяма степен се дължи на разширяването на китайското присъствие в архипелага през последните години. Като водещ вносител на индонезийски никел, Китай се възползва от относително ниските цени, произтичащи от свръхпроизводството на местните му компании. Поради това се очаква цените на никела да се задържат около средна стойност от 17 500 USD/тон през 2026 г., което е малко по-високо от нивото, наблюдавано през предходната година.
Метали
