Метали

2025 г. е решаваща година за металите, тъй като се намира на кръстопът по отношение на търсенето, повлияно от глобалния икономически растеж, който се възстановява с трудности, но който би трябвало да се възползва от канал за растеж, задвижван както от енергийния преход, така и от цифровите технологии.

Като цяло се очаква секторът да се възползва от покачващите се цени на повечето промишлени метали, тъй като индексът на Лондонската метална борса (LME) отбеляза ръст от над 5% на годишна база през 2024 г. Очакваме подобно средно увеличение през 2025 г. (5% на годишна база) за цените на промишлените метали. Очаква се медта да бъде един от основните двигатели на този ръст. За сметка на това цените на стоманата и желязната руда вероятно ще застинат или дори ще отбележат спад средно за годината.

Слабият растеж на Китай – 4,8% през 2025 г. и 4,2% през 2026 г. – ще окаже натиск върху глобалното търсене на стомана. Излишният капацитет в производството на стомана в страната ще се отрази негативно на цените. Въпреки това търсенето на минерали, свързани с енергийния преход и цифровите технологии, ще остане силно. Очаква се въвеждането на мерки срещу инволюцията – насочени към налагане на производствени квоти за ограничаване на излишното производство – да има стабилизиращ ефект върху търсенето и предлагането на минерали и метали в Китай и в световен мащаб.

Като цяло се очаква продължаване на текущото преструктуриране на веригите на стойността. В Европа свиването на производството в преработвателния сектор ще засегне сериозно енергоемките сектори. В същото време страните с по-достъпна енергия (държавите от Персийския залив) се стремят да развият своите добивни и металургични сектори и по този начин да се превърнат в сериозни конкуренти на забавянето на Стария континент.

Въвеждането през юни миналата година на допълнителен 25-процентен митен тариф върху вноса на стомана и алуминий от САЩ – с което общият размер достигна 50% – доведе преди всичко до натиск за повишение както на цените на производителите, така и на потребителските цени на вътрешния пазар

Забавянето както в строителния, така и в преработвателния сектор оказва негативно влияние върху търсенето на стомана

Като цяло, забавянето в строителния сектор оказва негативно влияние върху металургичната промишленост, и по-специално върху стоманодобивната. Китай беше основен двигател на глобалната строителна дейност през последните десетилетия, но в момента страната преживява продължително забавяне. Индексът на климата в сектора на недвижимите имоти е на най-ниското си ниво, а броят на започнатите строителни проекти през 2024 г. е спаднал наполовина в сравнение с 2019 г. Китайското правителство планира да намали производството на клинкер до 1,8 милиарда тона до 2025 г., като очаква умерено възстановяване. Вследствие на това търсенето на стомана също ще бъде засегнато негативно.

В Европа, въпреки че търсенето на жилища се подобрява благодарение на по-благоприятните перспективи за лихвените проценти, банките остават предпазливи поради фалитите и съмнителните вземания. Строителните разходи остават високи, а недостигът на работна ръка продължава да ограничава дейността. Търсенето на стомана е отслабнало на фона на мрачната обстановка в сектора. Освен това забавянето на производството подкопава търсенето на стомана.

В Съединените щати слабото търсене на жилища води до стагнация на разрешителните за жилищно строителство през 2025 г. Очаква се това да окаже негативно влияние върху търсенето на строителни материали, включително стомана.

Металите, свързани с енергийния преход, се сблъскват с препятствия

Нарастващото търсене на минерали, необходими за енергийния преход и цифровите технологии, вече е неизбежно. Електрификацията на превозните средства, разширяването на възобновяемите енергийни източници (вятърна, слънчева енергия, съхранение) и увеличаването на броя на центровете за данни представляват ключови фактори за растежа на търсенето на критични минерали (мед, алуминий, кобалт и др.).

Според Международната енергийна агенция (МЕА), в зависимост от предложените сценарии за емисиите на парникови газове (ПГ), се очаква търсенето на стратегически минерали да се удвои или утрои до 2030 г., главно благодарение на търсенето, свързано с технологиите за енергиен преход. Прогнозира се, че световното търсене на мед ще нарасне с 40 % до края на десетилетието, като 120 % от това търсене ще произтича от технологиите за енергиен преход (тъй като се очаква традиционното търсене да намалее през същия период). Същото важи и за лития, тъй като утрояването на търсенето ще бъде предизвикано предимно от приложения, свързани с енергийния преход.

При настоящите обстоятелства международният баланс на силите е силно в полза на Китай, който твърдо е основал своята индустриална стратегия върху контрола върху веригата на добавената стойност в минното дело и металургията. Китайските компании понастоящем заемат особено доминираща позиция в сегмента на рафинирането. Например, те осигуряват близо две трети от световното производство на рафиниран литий, половината от производството на мед и повече от 80 % от редкоземните елементи.

В средносрочен план миннодобивната и металургичната промишленост ще се сблъскат с дефицит на минерални суровини

През последните две десетилетия са направени малко големи открития на медни находища, докато разходите за проучване са скочили драстично – от 91 USD/тон през 2011 г. до 802 USD/тон през 2020 г. Минните компании не са в състояние да отговорят на бързия ръст на търсенето в средносрочен план. Възможността на минните компании да заменят експлоатираните мини също е затруднена от дългия график за пускане в експлоатация, като средният срок за пускане в експлоатация на мини, въведени в експлоатация между 2020 и 2023 г., е 18 години – увеличение с 40% за период от 20 години.

Тези процеси се удължават допълнително от местни социално-политически проблеми, като опасения за околната среда, коренни общности и национализация на ресурсите, както и от нарастващите производствени разходи, дължащи се на все по-голямата техническа сложност на експлоатираните находища. Инвестициите в проекти за реконструкция на съществуващи обекти и придобивания остават приоритет, но проучвателните дейности и проектите за изграждане на нови обекти страдат от липса на инвестиции, което може да доведе до дефицит на предлагането на много пазари на суровини.

Миниерните компании трябва да ускорят растежа си, като същевременно поддържат високи нива на рентабилност. Ограничените условия за финансиране и макроикономическият контекст правят финансирането по-трудно. Пазарните оценки все повече се разминават, често поради портфейли, фокусирани върху осигуряването на критични минерали за енергийния преход, което принуждава компаниите да преструктурират портфейлите си. В резултат на това очакваме увеличение на сливанията и придобиванията, насочени към преориентиране към минерали, които са от съществено значение за енергийния преход. Предвид силните перспективи за търсенето на мед се очаква по-нататъшна консолидация на медните активи. Това беше демонстрирано от придобиването на Filo Corp. в Аржентина за 3 милиарда щатски долара през миналата година от BHP и Lundin Mining, след неуспешните преговори на BHP с Anglo-American. Минните компании също така се освобождават от определени нестратегически или бързорастящи активи, като металите от платиновата група (PGM).

Прогнози за ключовите метали през 2025 г.

Стомана – Прогнозираме ръст на производството на стомана с по-малко от 1% на годишна база през 2025 г. (+0,3% на годишна база през 2024 г.). Производството на стомана ще остане устойчиво в някои развиващи се икономики, като например Индия, която е вторият по големина производител на стомана в света. Въпреки това преобладават рискови фактори поради влошаването на макроикономическия контекст и състоянието на ключови сектори (например строителството). В момента е трудно да се оценят последиците от новите търговски бариери на САЩ. Очакваме по-нататъшен спад в световното потребление на стомана от 1% на годишна база, след -0,2% на годишна база през 2024 г. и свиване от 1% през 2023 г. В резултат на това поддържаме прогнозата си за 2025 г. на ниво малко над 550 USD за тон, което представлява спад от 5% на годишна база

Алуминий – Очаква се световното производство на алуминий да се увеличи с 2% на годишна база през 2025 г., за да достигне 74,5 млн. тона. В Китай подобрените метеорологични условия в региона на водноелектрическите централи в Юнан би трябвало значително да повишат световния производствен капацитет. Поради енергийния преход, и по-специално електрификацията на превозните средства, при която алуминият се използва като по-лек заместител на стоманата, се очаква търсенето да нарасне с 3 до 4% на годишна база. Търсенето на алуминий ще бъде подкрепено и от опаковъчната промишленост, където производителите се стремят да използват алуминий вместо по-традиционните опаковъчни материали като част от инициативата за устойчивост. През 2025 г. прогнозираме значително по-малък излишък в сравнение с 2024 г., тъй като предлагането ще се свие. Ето защо очакваме цените да се повишат с 5 до 6% на годишна база през 2025 г., достигайки 2 600 USD/тон.

Мед – През 2024–2025 г. пазарът на мед ще остане с излишък поради увеличеното производство в Китай и Демократична република Конго (ДРК). Очаква се производството на рафинирана мед да нарасне с 3% годишно през 2025 г. (спрямо +3% годишно през 2024 г.). Прогнозираме, че световното потребление на рафинирана мед ще се увеличи със 2,5% годишно през 2025 г., но ръстът ще бъде ограничен от умерените перспективи на основните пазари. Очаква се цените на медта да достигнат средно 9 750 USD за тон през 2025 г., което представлява годишен ръст от 5%. На първо място, прогнозите за търсенето, свързани с енергийния преход и дисбаланса между търсенето и предлагането, ще задържат цените над този символичен праг. На второ място, потенциалното забавяне на енергийния преход при администрация „Тръмп 2.0“, продължаващата нестабилност на китайския пазар на недвижими имоти и трудностите, пред които е изправена европейската промишленост, се очаква да действат като пречки за по-силно покачване на цените на медта.

Никел – Очаква се световното производство на никелова руда да се увеличи с 6,5% на годишна база и да достигне 3,9 милиона тона през 2025 г. Очакваме силен ръст в производството на рафиниран никел, с допълнително увеличение от 10% на годишна база през 2025 г. Ръстът на производството в Индонезия, която е водещият производител, ще компенсира спада в други ключови производствени региони, по-специално Австралия, Европа и Нова Каледония. Очаква се световното търсене на никел да нарасне с 7% на годишна база през 2025 г. (в сравнение с 5,5% на годишна база през 2024 г.) на фона на растежа в секторите на неръждаемата стомана и енергийния преход. В резултат на това прогнозираме, че пазарът на никел ще остане с излишък през 2025 г., наситен от производството. Очакваме цените да се стабилизират около 17 000–17 500 USD/тон, което представлява спад от 9% на годишна база след срив от 21% през 2024 г.