ИКТ

През 2025 г. ръстът на продажбите в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) остана силен, въпреки влошаването на глобалната търговска обстановка. Инвестициите в изкуствен интелект, в частност, бяха движещата сила на сегмента на полупроводниците (+22 %), където само силното търсене на най-модерни графични процесори и чипове за памет прикрива продължителната рецесия при чиповете, обслужващи по-широкия промишлен сектор, включително автомобилната индустрия. Инвестициите в изкуствен интелект също са движеща сила за доставките на сървъри (+5 %, от които +20 % за сървъри за изкуствен интелект), както и за разходите за ИТ услуги и софтуер (+9 %). Докато сегментът на компютрите се възползва от покупките за подмяна, свързани с прекратяването на поддръжката на Windows 10, по-зрелите сегменти на телекомуникациите и производството на електроника, напротив, отбелязаха по-слаб растеж.

Мащабът на настоящия технологичен цикъл, задвижван от изкуствения интелект, обаче поражда опасения, независимо дали в крайна сметка изкуственият интелект се окаже успех или разочарование. Ако изкуственият интелект не успее да предостави печеливши приложения, огромните инвестиции, направени по цялата верига на стойността в ИТ сектора – от полупроводници до центрове за данни – биха могли бързо да се разпаднат и да предизвикат дълбок и продължителен спад в индустрията. От друга страна, ако ИИ успее и печелившото крайно търсене на услуги, задвижвани от ИИ, се увеличи рязко, производствените мощности биха могли бързо да бъдат претоварени, а недостигът в „тесни места“ като производството на полупроводници би могъл да наруши функционирането на широк спектър от индустрии. И в двата сценария волатилността и мащабът на инвестициите, свързани с ИИ, правят цикъла особено нестабилен за глобалните вериги на доставки и икономическата стабилност.

Въпреки видимото примирие между САЩ и Китай по отношение на търговските и технологичните им съперничества, ние считаме, че тези напрежения остават структурна характеристика на глобалния пейзаж, действайки като основна сила, която води до по-дълбока фрагментация на веригите на доставки, стандартите и иновационните екосистеми.

Значително възстановяване на доставките на електронно оборудване въпреки несигурността около митата

През 2025 г. повечето сегменти на пазара на електронно оборудване отбелязаха положителна тенденция, като глобалните доставки на смартфони, сървъри и персонални компютри нараснаха съответно с 2%, 5% и 7%. Телевизорите (-1%) бяха единствената продуктова категория, която отбеляза спад. Търсенето беше по-силно от очакваното в повечето региони, което е в съответствие с по-широкото възстановяване на потребителските разходи. В САЩ усилията на производителите да диверсифицират производствените си мощности и изключенията от допълнителните мита за определени категории продукти (по-специално смартфони и компютри) помогнаха да се преодолее въздействието на бързо променящата се митническа среда.

Въпреки цикличното повишение в доставките на устройства, сегментът на електронните устройства остава силно зрял пазар, като глобалните продажби на телевизори, компютри и смартфони достигнаха пик съответно през 2011, 2013 и 2016 г. Продажбите се дължат предимно на покупки за подмяна на съществуващо оборудване и, в по-малка степен, на първоначални покупки в развиващите се икономики. Ограниченият ръст на обемите доведе до ожесточена конкуренция за пазарен дял през последното десетилетие, като китайските конкуренти често изместват бившите лидери от Япония, Европа и САЩ.

За да избегнат ценовата конкуренция и да налагат по-високи цени, компаниите продължават да въвеждат иновации чрез представянето на нови устройства с подобрен хардуер (възможности за свързване, резолюция на екрана, изчислителна мощност, енергийна ефективност и др.), по-широко включване на допълнителни услуги (като абонаменти за съдържание), както и подобрения в софтуера и потребителския интерфейс. Устройствата, задвижвани от изкуствен интелект, досега не са оказали съществено влияние върху циклите на подмяна на хардуера, като се има предвид продължаващият скептицизъм на потребителите по отношение на допълнителните функционалности, предлагани от тази технология.

Полупроводници: динамичен, но неравномерен цикъл на растеж

Според WSTS, браншовата асоциация на сектора, глобалните продажби на полупроводници за първи път през 2025 г. надхвърлиха прага от 700 млрд. щатски долара (+22 %). Продажбите се дължат предимно на по-високите цени в ключови сегменти (чипове за памет), което отразява напрегнатото съотношение между търсене и предлагане и подобрения продуктов микс, като на пазара се появяват все повече чипове, използващи най-новите технологии на TSMC и Samsung. Настоящият цикъл безспорно се задвижва от скока в търсенето на скъпи чипове, които захранват бума в инфраструктурата за изкуствен интелект, като продажбите в регионите на Северна и Южна Америка (+29% през 2025 г.) и Азиатско-тихоокеанския регион (+25%) привличат по-голямата част от растежа. Тъй като те разчитат в по-голяма степен на търсенето на чипове с голям обем и ниска цена, типични за крайните пазари като промишлеността и автомобилната индустрия, Япония (-4%) и Европа (+6%) изостават значително. Като симптом на това развитие с две скорости в индустрията, много компании за полупроводници излязоха от рецесията в сектора през 2022–2023 г. едва в края на 2025 г. Нова тенденция при по-старите технологични възли за производство на полупроводници е нарастващата конкурентоспособност на компаниите, базирани в Китай.

Този цикъл на полупроводниците, задвижван от изкуствения интелект, обаче носи и свои уязвимости: разширяването на производствения капацитет се основава на предположения за бъдещото търсене на изкуствен интелект, които са несигурни. Всяко несъответствие — било то излишък на предлагането или повторни затруднения — би могло бързо да дестабилизира глобалните вериги на доставки и икономиката като цяло.

Геополитическият риск е друг фактор, който набира сила през последните месеци, като съперничеството между САЩ и Китай постепенно преобразува глобалните търговски потоци. Налагането на експортни ограничения, черни списъци и изисквания за лицензиране създаде нови пречки в критични области като памети за изкуствен интелект и производствено оборудване, което увеличава вероятността от прекъсвания в доставките. В същото време американските компании за полупроводници са изправени пред намаляващи пазарни възможности, като някои от тях получават до половината от приходите си от Китай. Нарастващият натиск за спазване на геополитическите регулации също излага по-малките фирми на значителни финансови и оперативни рискове. Освен това различията в стандартите и търговските политики между САЩ и Китай – и дори в рамките на блока, съюзен със САЩ – добавят допълнителна сложност и разходи, което потенциално може да доведе до фрагментация и стратегическо прегрупиране сред ключови участници като Тайван, Япония, Южна Корея и Европа.

ИТ услуги и софтуер: ограниченията върху работната сила забавят растежа и повишават разходите

Секторът на ИТ услугите и софтуера обхваща подсегментите консултантски услуги, програмиране, обработка на данни, управлявани услуги и софтуер, които заедно генерират световни продажби в размер на 2 600 милиарда щатски долара. При среден годишен растеж от почти 9 % през последното десетилетие, устойчивостта на сектора се дължи на използването на информационни и комуникационни технологии от компаниите и публичните власти с цел подобряване на тяхната ефективност.

Както повечето дейности в сферата на услугите, секторът се състои предимно от национални и регионални пазари, но въпреки това преживява все по-голяма интернационализация в сегментите на софтуера, управляваните услуги, програмирането и обработката на данни. Например през последното десетилетие износът на ИТ услуги от Индия и САЩ се е удвоил и сега възлиза на над 150 млрд. щатски долара годишно. След големите данни, изчислителните облаци и киберсигурността компаниите в сектора сега се фокусират върху внедряването на технологии за изкуствен интелект, за да ускорят още повече растежа си.

Удовлетворяването на нарастващото търсене е основното предизвикателство, пред което са изправени компаниите в този сектор, където трудът е едновременно основната разходна позиция (между 50 % и 75 % от продажбите, в зависимост от сегмента) и основният източник на конкурентоспособност. През последните години недостигът на квалифицирани кадри затруднява способността на компаниите да отговорят на търсенето, което води до повишаване на разходите за заплати. Секторът трябва да се справя и с нарастващите изисквания на регулаторните органи, особено по отношение на събирането, хостинга и сигурността на данните (Общият регламент за защита на данните в Европейския съюз), както и контрола върху незаконното или подвеждащото съдържание (Регламентът за цифровите услуги).

Телекомуникации: потреблението нараства лавинообразно, докато продажбите стагнират

Телекомуникационният сектор генерира годишни продажби в световен мащаб от около 1 400 милиарда щатски долара. Телекомуникационните пазари са национални, олигополни и най-често доминирани от бивш държавен монопол. Международните групи са изключение и повечето от тях значително са намалили дейността си извън родните си страни и региони през последните години поради липсата на икономии от мащаба и достатъчни синергии.

Подтикнат от бързото развитие на фиксираните и мобилните мрежи в развитите икономики между 1995 и 2015 г., секторът вече е до голяма степен зрял и рентабилността зависи от размера и степента на концентрация на вътрешните пазари. В това отношение операторите в САЩ се възползват от пазар, който е едновременно огромен (330 милиона жители) и концентриран (Verizon, AT&T и T-Mobile притежават над 90 % от пазара), което позволява високи маржове. За разлика от това европейските пазари остават национални и по-фрагментирани и поради това са сравнително по-малко рентабилни.

В развиващите се страни разгръщането на мобилните телекомуникации продължава да поддържа растеж с ниска възвръщаемост поради сравнително ниския среден приход на потребител (ARPU). Очаква се броят на абонаментите за мобилен и фиксиран широколентов достъп в световен мащаб да нарасне съответно с 1 % и 3 % годишно през следващите пет години. След десетилетие на почти нулев растеж е вероятно продажбите в сектора да се увеличат само незначително през същия период.

Използването на телекомуникационните услуги обаче продължава да нараства с постоянен темп благодарение на разгръщането на по-бързи и по-обширни фиксирани (оптични) и мобилни (5G) мрежи. Очаква се обемът на данните, обменяни по мобилните и фиксираните мрежи в световен мащаб, да нарасне съответно с 20 % и 12 % годишно през следващите пет години. Предизвикателството за телекомуникационните оператори е да извлекат финансова полза от това подобрение в качеството на услугата при потребители, които са опортюнистични и ценово ориентирани (в развитите страни) или с ограничен бюджет (в развиващите се страни).

При липса на устойчив бизнес растеж телекомуникационните оператори ще разчитат на съкращаване на разходите, за да увеличат печалбите си. В Европа много оператори постепенно се оттеглят от дейностите си по управление на мобилните мрежи чрез създаването на компании за управление на телекомуникационни кули, чийто капитал често са отворили за външни инвеститори. Аутсорсингът на тези дейности отговаря на двойната необходимост да се намали изключително високата капиталоемкост на сектора – капиталовите разходи възлизат на 15–20 % от продажбите – и да се наберат средства за намаляване на високите нива на задлъжнялост. В резултат на големите инвестиции в мрежовата инфраструктура се наблюдава вълна от сливания и придобивания, както и програми за обратно изкупуване на акции.