Кофас публикува годишния си доклад за несъстоятелността за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), разкривайки противоречива картина: докато икономическият растеж се завърна през 2024 г., бизнес стабилността продължи да се влошава. Въпреки намаляването на инфлацията и възстановяването на БВП, нивата на несъстоятелност се повишиха в повечето страни в региона.
Регионът на ЦИЕ (Централна и Източна Европа) регистрира среден ръст на БВП от 2,6% през 2024 г., което е значително подобрение спрямо 0,8% през 2023 г. Възстановяването се дължи на намаляващата инфлация, нарастващите реални заплати и силното частно потребление, особено в Полша, Унгария и Румъния. Инфлацията спадна до 4,6% през 2024 г., спрямо 11,2% през предходната година, благодарение на по-ниските цени на енергията и подобрените условия на веригата за доставки.
Това икономическо възстановяване обаче не доведе до устойчивост на бизнеса. Несъстоятелността намаля регионално с 9% - от 50 248 през 2023 г. до 45 938 през 2024 г., но намалението е подвеждащо. Регулаторните промени в Унгария изкривиха числата. Когато Унгария се изключи, случаите на несъстоятелност всъщност се увеличиха от 29 771 през 2023 г. до 30 680 през 2024 г. (+3%) - което подчертава трайната нестабилност в корпоративния пейзаж на региона.
След турбуленцията през 2023 г., макроикономическите показатели предполагаха облекчение. Но много компании, особено в производството и транспорта, вече бяха поели твърде много сътресения.
Увеличението на несъстоятелността отразява по-дълбоки структурни проблеми и забавеното въздействие на минали кризи.
споменава Матеуш Дадей, регионален икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
Държавите показват смесена динамика на несъстоятелността през 2024 г.
Унгария регистрира най-рязък спад (–25,5%) поради нормализирането на правните процедури след временен скок през 2022 г., докато Сърбия и България също отбелязаха намаления (съответно –12,1% и –5,7%), отразявайки по-стабилни макроикономически условия.
За разлика от това, несъстоятелностите се увеличиха значително в Словения (+32,4%), Латвия (+24,6%), Естония (+10,2%) и Хърватия (+7,3%), водени от слабото вътрешно търсене, нарастващите разходи и структурните предизвикателства, особено в строителството и търговията на дребно.
Румъния също отбеляза значително увеличение с 9,4%, особено сред средните и големите компании, на фона на висока инфлация и фискални дисбаланси. Полша отчете 19% ръст на несъстоятелностите, до голяма степен поради постоянното приемане на процедури за преструктуриране от ерата на пандемията, които сега се използват широко за управление на проблеми с ликвидността.
Междувременно Чехия (+1,9%) и Словакия (–3,5%) показаха относително стабилни тенденции, а Литва остана без промяна на годишна база (-1%), като несъстоятелностите бяха концентрирани в строителния сектор и сектора на търговията на дребно.
Транспорт, производство и строителство: ключови сектори под натиск
Няколко ключови индустрии бяха особено уязвими. Транспортният сектор се бореше с намаляващите обеми на товарните превози и постоянен натиск върху разходите. Производството се сблъска с намаляващи обеми на поръчките и недостиг на работна ръка, докато строителният сектор беше засегнат от покачващите се лихвени проценти и отслабените инвестиции, особено в жилищни проекти. Тези сектори отбелязаха над средното увеличение на нивата на несъстоятелност.
Перспективи за 2025 г.: Водени от инвестиции, предпазливо оптимистични
„Очакваме умерено подобрение в тенденциите на несъстоятелност за 2025 г.“, каза Матеуш Дадей.
„Освобождаването на забавени средства от ЕС и възстановяването на потреблението на домакинствата ще бъдат от решаващо значение. Въпреки това, строгите кредитни условия и несигурността в световната търговия – особено ескалиращото търговско напрежение между САЩ и ЕС – представляват съществен риск от спад в нашия сценарий.“
„Докладът на Кофас предоставя цялостен анализ на това как правните рамки, икономическите условия и геополитическите рискове оформят динамиката на несъстоятелността в региона на Централна и Източна Европа“, добави Ярек Яворски, регионален изпълнителен директор на Кофас за Централна и Източна Европа.
Въпреки че растежът се възстанови, много бизнеси останаха в режим на оцеляване. Устойчивите инвестиции и яснотата на политиките ще бъдат от съществено значение за осигуряване на дългосрочна стабилност.“
Ситуацията в България
„В България обаче за втора поредна година броят на компаниите в несъстоятелност в България спада с 5,67% на годишна база в сравнение с 2023 г. Данните обаче често са нюансирани и привидно положителният преглед на бизнес условията през 2024 г. не може да се приема за чиста монета. Въпреки това тенденциите в областта на несъстоятелността в България останаха стабилни. Редица противоречиви фактори доведоха до сравнително умерено подобрение на условията в корпоративния сектор, като всички те се компенсираха взаимно. Растежът на БВП от 2,8% през 2024 г. е подобрение в сравнение с 1,9% през 2023 г. От друга страна, нетният износ бележи спад през цялата 2024 г.
За България един от основните експортни пазари е Германия, като тя натежава върху нетния износ и секторите, силно изложени на търговския натиск, като производството на пластмаси и каучук (един от секторите с най-висок процент на несъстоятелност), химическата промишленост и производството на метални изделия. Наблюдаваме и двуцифрен ръст на реалните заплати, който се дължи основно на увеличението на минималната работна заплата с около 19%. Това, в съчетание с нарастващите оперативни разходи на фирмите, доведе до свиване на техните маржове на печалба. Освен това силното потребление на домакинствата, предизвикано от нарастването на реалните заплати, подобри ситуацията в секторите, ориентирани към потребителите, като текстилната промишленост и развлекателните дейности (един от секторите с най-ниски нива на несъстоятелност)", каза Пламен Димитров, управител на Кофас България.
<- Изтеглете пълното ни проучване сега!
