Германия
Италия
Босна и Херцеговина
Словения
Унгария
АвстрияИкономическият растеж продължава да се задвижва от двойния двигател на средствата от ЕС и туризма
Очаква се растежът да остане стабилен през 2027 г., подобно на 2026 г., въпреки че след няколко години на силен растеж той би трябвало постепенно да се забави. Потреблението на домакинствата ще остане основният двигател на икономическата активност, подкрепено от стегнатия пазар на труда, който води до ръст на заплатите. Равнището на безработицата остава сред най-ниските в ЕС (3,8 % през април 2026 г.), докато номиналните заплати продължават да нарастват с устойчиви темпове (+8,4 % на годишна база през март 2026 г.). Въпреки това затягането на кредитните условия вследствие на неотдавнашните макропруденциални мерки (таван от 45 % за съотношението между обслужването на дълга и доходите и лимит от 90 % за съотношението между кредита и стойността на имота), заедно с несигурната глобална икономическа обстановка, би могло постепенно да забави темпото през втората половина на 2026 г. и през 2027 г. Инфлацията ще остане относително висока (5,8 % на годишна база през април 2026 г.), главно поради нарастващите цени на енергията (+17,8 %), тъй като Хърватия остава силно зависима от вноса на въглеводороди. Въпреки това се очаква правителствените мерки за ограничаване на цените на енергията и целевите схеми за подпомагане да смекчат отчасти въздействието върху домакинствата и предприятията през 2026 г.
Инвестициите ще останат другият стълб на растежа, подкрепени от продължаващото усвояване на средства от ЕС. Хърватия е сред държавите-членки с най-добри резултати при усвояването на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), като получава пакет от близо 10 млрд. евро, или еквивалент на около 12 % от БВП. Страната вече е получила близо три четвърти от тези средства, включително осми транш от 897 млн. евро през март 2026 г., и се очаква да усвои почти всички останали суми преди крайния срок през август 2026 г. Тези средства ще продължат да подкрепят инвестициите в транспортната инфраструктура, по-специално модернизацията на железопътната мрежа, цифровия преход, инфраструктурата в здравеопазването и диверсификацията на енергийния сектор. Разширяването на терминала за втечнен природен газ (LNG) в Крк и инвестициите във възобновяеми енергийни източници също следва да укрепят енергийната сигурност и да намалят уязвимостта към външни сътресения. Очакваното присъединяване към ОИСР до края на 2026 г. би могло да повиши още повече привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, която вече бе засилена от влизането ѝ в Шенгенското пространство и приемането на еврото през 2023 г.
Туризмът ще остане един от основните двигатели на икономическата активност. Инвестициите в хотелска инфраструктура, като например проектът „Pical Resort“ в Пореч на стойност 200 млн. евро, заедно с разширяването на капацитета на летищата и откриването на нови международни маршрути — особено в Дубровник през 2026 г. — ще продължат да подкрепят преориентирането на сектора към по-висок ценови сегмент. Спадът в броя на издадените разрешения за строеж обаче, вероятно поради нарастващите разходи за строителство, може да доведе до забавяне на дейността в жилищния сектор. Освен това, след силното възстановяване, наблюдавано след пандемията, се очаква растежът на броя на посетителите постепенно да се забави поради продължаващите ограничения на капацитета — особено в Сплит, Задар и Дубровник — и поради нарастващите цени.
Двойният дефицит ще остане под натиск
След като се увеличи от 2024 г. насам, се очаква публичният дефицит да се стабилизира около прага на ЕС от 3 % от БВП през 2026 и 2027 г. Разходите ще останат високи, движени от увеличенията на заплатите в публичния сектор, пенсионните плащания, социалните помощи и нуждите на отбраната. Въпреки това ръстът на данъчните приходи — подкрепен от потреблението на домакинствата и целевите мерки, включително засиления данък върху недвижимите имоти за втори жилища от 2024 г. — следва да предотврати по-нататъшно влошаване на дефицита. Освен това голяма част от инвестициите в инфраструктура, енергиен преход и цифровизация ще продължи да се финансира чрез европейски механизми. Въпреки продължаващата експанзионистична фискална политика се очаква съотношението на дълга към БВП да продължи своята низходяща тенденция, подкрепена от стабилния икономически растеж и благоприятните условия за финансиране от момента на присъединяването към еврозоната.
Хърватия има значителен структурен търговски дефицит, който е резултат от зависимостта ѝ от вноса на капиталови стоки, промишлени продукти и въглеводороди. Въпреки че туризмът генерира значителен излишък в сектора на услугите, той вече не компенсира напълно дефицита при стоките. Силното вътрешно търсене, движено предимно от инвестициите, ще продължи да подкрепя вноса, докато износът на стоки (хранителни продукти, промишлени междинни продукти, електрооборудване, облекло, дървен материал и фармацевтични продукти) ще продължи да бъде забавян от умерения растеж на основните търговски партньори на страната, по-специално Германия, Италия, Словения и Босна и Херцеговина. Очаква се също така по-високите разходи за енергия временно да увеличат разходите за внос през 2026 г., преди да се стабилизират през 2027 г. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), произхождащи главно от Европейския съюз, заедно с фондовете на ЕС, ще останат основният източник на външно финансиране, като ще бъдат съсредоточени предимно във финансовите услуги (25 %), преработвателната промишленост (18 %) и недвижимите имоти (17 %).
Устойчиво напрегната местна политическа обстановка
На парламентарните избори през април 2024 г. Хърватският демократичен съюз (HDZ) — консервативна центристка дясна партия, ръководена от министър-председателя Андрей Пленкович — запази доминиращата си позиция, въпреки лекия спад в парламентарното си представителство (61 места в сравнение с 66 преди това от общо 151 в Сабор). HDZ сформира коалиция с Движението „Родина“ (DP, 14 места), което ѝ позволи да си осигури трети пореден мандат, докато център-лявата опозиция (представена главно от SDP) отбеляза напредък на фона на високата избирателна активност. Политическата обстановка вероятно ще остане напрегната след убедителното преизбиране на Зоран Миланович (бивш член на СДП) за президент през януари 2025 г. с 74,7 % от гласовете. Този резултат потвърждава поляризирания политически пейзаж и понякога трудното съжителство между Зоран Миланович — който често критикува определени позиции на ЕС и НАТО — и Андрей Пленкович, който е твърд проевропеец. Въпреки това ограничените правомощия на президента намаляват риска от институционален застой и се очаква правителството да поддържа достатъчна стабилност до следващите парламентарни избори, насрочени за 2028 г.
В социално отношение страната е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, свързани с бързото застаряване на населението и значителната емиграция на млади квалифицирани работници. Правителството обяви мерки за стимулиране на раждаемостта, включително удвояване на семейните надбавки.
По отношение на външната политика Хърватия има гранични спорове с няколко съседни държави, по-специално със Словения относно Пиранския залив и със Сърбия относно общата им граница по поречието на река Дунав. Страната също така остава разделена по въпроса за участието си в подкрепата за Украйна, като президентът Миланович наскоро наложи вето върху участието на Хърватия в тренировъчната мисия на НАТО за Украйна.