Строителство

Очаква се общата строителна активност да остане слаба през 2026 г., след сдържаната 2025 г. В Европа се наблюдават противоречиви тенденции: някои страни продължават да изпитват затруднения, докато други демонстрират по-голяма устойчивост, отчасти благодарение на финансирането от Европейския съюз. Северна Америка е изправена пред забавяне, като пазарът на жилища в САЩ е потиснат от високите ипотечни лихви, а в Канада се наблюдава стагнация. Регионът на Азия и Тихия океан представя смесена картина: Китай остава слаб поради дълговете и свръхпредлагането, докато Индия и части от Югоизточна Азия поддържат растеж. Регионът на Персийския залив се откроява със силна активност, въпреки че по-ниските цени на петрола и нарастващите разходи може да укротят амбициите.

Пазарите на жилища започват да се стабилизират след две трудни години, подкрепени от намаляването на лихвените проценти и подобряването на процедурите за издаване на разрешителни. Търговското строителство се възстановява бавно, като логистиката и центровете за данни осигуряват отделни области на силна активност, но офисните площи и по-широката нежилищна дейност остават потиснати. Строителството на граждански обекти е най-устойчивият сегмент, движен от инфраструктурни проекти, ръководени от правителството.

Декарбонизацията остава стратегически приоритет за сектора, особено в областта на строителните материали, които допринасят значително за глобалните емисии. Въпреки че компаниите инвестират сериозно в по-екологични технологии, тези инициативи изискват значителни капиталови разходи, което създава предизвикателства пред рентабилността – особено за по-малките фирми с по-стари активи.

Строителните компании продължават да се сблъскват със слаба финансова позиция, висока задлъжнялост и нарастващи разходи. Нивата на несъстоятелност остават високи, което отразява структурните уязвимости в целия сектор. Пазарът на недвижими имоти – важен фактор за търсенето – все още не се е възстановил напълно, което добавя несигурност към бъдещите портфейли с поръчки и инвестиционните решения.

Умерени перспективи за 2026 г.

Очаква се строителният сектор в Европа да отбележи растеж през 2026 г. след сдържаната 2025 г., през която няколко ключови пазара – като Франция и Германия – претърпяха забавяне. В контраст с това Испания остана относително устойчива и също се възползва от особено благоприятна поредица от проекти. Обединеното кралство заема междинно положение, като слабият частен сектор се компенсира от нарастващите инвестиции в инфраструктурата, което подкрепя по-позитивните перспективи за 2026 г.

В Северна Америка строителната дейност се забавя. Жилищният сектор в Канада остава в стагнация, докато секторът на гражданското строителство в Мексико отслабва поради намаленото пренасочване на производството към съседни държави и фискалната консолидация. Перспективите за САЩ са неясни, като пазарът на жилища е в упадък поради високите лихви по ипотеките, забавяне в сектора на гражданското строителство и относителен спад в търговската нежилищна дейност. Тези предизвикателства се утежняват от все по-осезаемия недостиг на квалифицирана работна ръка и високите разходи за суровини, отчасти поради натиска от вноса.

В Азиатско-тихоокеанския регион картината е разнородна. Китай продължава да оказва негативно влияние върху регионалната дейност, като се наблюдават слаби продажби, ниски маржове и продължаващи опасения относно задлъжнялостта. Очаква се Австралия да отбележи постепенно подобрение през 2026 г., докато Индия би трябвало да поддържа стабилен растеж, макар и с по-бавен темп в сравнение с предишните години.

В региона на Персийския залив строителството остава стабилно в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Очаква се растежът да продължи и през 2026 г., въпреки че по-ниските цени на петрола, забавянията по проектите и нарастващите разходи може да ограничат амбициите на съответните правителства.

Перспективите за жилищното строителство са разнообразни

След като отново отбеляза спад от близо 1% на годишна база през първите осем месеца на 2025 г. – главно поради спад от почти 6% в Германия и Франция – се прогнозира, че европейският жилищен сектор ще се възстанови през 2026 г., подкрепен от намаленията на лихвените проценти през последните години от страна на Европейската централна банка и други централни банки, въпреки че дългосрочните лихви остават високи, което ограничава ефекта в страни с дългосрочни фиксирани ипотечни лихви като Франция. След две трудни години цените на жилищата достигат дъното си в повечето страни, а разрешителните за строеж най-накрая се увеличават, което е сигнал за по-здравословен портфейл от проекти – дори във Франция и Германия, въпреки че в последната се започва от много ниско ниво. Въпреки това маржовете остават ниски, разходите за обслужване на дълга са високи, а случаите на несъстоятелност продължават да са многобройни.

В САЩ дългосрочните фиксирани ипотечни лихви остават високи: 30-годишната фиксирана лихва на Freddie Mac все още е около 6,4% и потиска търсенето. Разходите за строителство, коригирани с инфлацията, спаднаха с почти 5% на годишна база през първите седем месеца на 2025 г. Тези лихвени проценти надвишават тези по съществуващите ипотеки, което допринася за стагнацията на пазара, тъй като нови купувачи не могат да навлязат на пазара, а продавачите не желаят да се откажат от ипотеките си с ниски лихви. С забавянето на икономическия растеж и намаляването на разрешителните за строеж през цялата 2025 г. се очаква пазарът на жилища да остане слаб и през 2026 г.

В голяма част от Азиатско-тихоокеанския регион жилищният сектор остава слаб. Китай се сблъсква с проблеми, свързани с излишък на предлагането, докато неблагоприятната демографска ситуация в Япония и Южна Корея ограничава растежа. Въпреки това урбанизацията продължава да подкрепя активността в Индия и голяма част от Югоизточна Азия. Австралия преживява възстановяване, движено от по-ниските лихвени проценти и нарастващия брой издадени разрешителни.

Инфраструктурата остава стабилна

Строителството е най-стабилният сегмент в Европа – с ръст от 1,5% на годишна база през първите осем месеца на 2025 г. – и се очаква да продължи да расте през 2026 г. Инициативите, ръководени от правителствата – като амбициите на Германия в областта на инфраструктурата – и финансирането от ЕС ще стимулират активността. Последните траншове от Европейския инструмент за възстановяване и устойчивост (RRF), на обща стойност около 35 млрд. евро, ще бъдат отпуснати на Испания и Италия. Фискалната консолидация и предстоящите избори обаче могат да ограничат инвестициите в някои страни, като например общинските избори във Франция през 2026 г. Недостигът на работна ръка остава значително ограничение, което води до повишаване на разходите, въпреки че маржовете до голяма степен са запазени, а случаите на несъстоятелност са относително ограничени.

В САЩ строителството на граждански съоръжения е запазило динамиката си – въпреки че активността е останала непроменена през първите седем месеца на 2025 г. след силен растеж през предходните две години – и се очаква да продължи да нараства стабилно през 2026 г., като поръчките в портфейла поддържат приблизително три четвърти от текущата активност. Недостигът на работна ръка е остър, което води до нарастващи заплати и по-високи разходи, които се утежняват от митата. Въпреки това компаниите досега са успявали да запазят маржовете си.

В развиващите се азиатски страни нуждата от подобрена инфраструктура остава висока, което подкрепя благоприятните перспективи в Индия и Китай, където правителствените инвестиции продължават. Очаква се публичните разходи да поддържат активността и в развитите страни, по-специално в Япония и Австралия, като акцентът е върху цифровата инфраструктура, енергетиката и устойчивостта при бедствия.

На фона на амбициозните си планове правителствата на Саудитска Арабия („Визия 2030“) и ОАЕ („Икономическа визия на Абу Даби 2030“ и „Промишлена стратегия на Дубай 2030“) продължават да стимулират силен растеж, като целят да диверсифицират икономиката си, за да намалят зависимостта ѝ от производството на въглеводороди.

Очаква се бавно възстановяване в търговския сектор

Нежилищният сектор в Европа бележи стагнация през 2025 г. – разрешителните за строеж са спаднали с около 2% на годишна база през 12-месечния период до юни, с изключение на офисите, а офисните сгради са отбелязали спад от 15% в ЕС – но се очаква да се наблюдава скромно подобрение през 2026 г., тъй като компаниите планират да увеличат капиталовите си разходи, след като ги ограничаваха поради несигурността и високите лихвени проценти. Въпреки че пазарът на офисни площи продължава да изпитва затруднения, цените на търговските имоти като цяло се стабилизираха, тъй като други видове търговски имоти, като логистичните и складовите, все още се представят добре.

В САЩ търговската дейност се задвижва от последователни вълни на инвестиции – първо в производството на ИКТ (до голяма степен благодарение на Закона за чиповете), последвано от бум в центровете за данни. Очаква се последният да продължи да нараства през 2026 г., като натрупаните поръчки ще поддържат активността през цялата година. Без да се отчитат производството на ИКТ и центровете за данни, търговското строителство е отбелязало спад от 7 % на годишна база през първите седем месеца на 2025 г. Освен това темпът на растеж на цените на търговските имоти се е забавил, а перспективите за останалите сектори сочат потенциално забавяне.

Перспективите в Азиатско-тихоокеанския регион са по-разнообразни. Строителството на нежилищни сгради в Китай остава потиснато, при ниска степен на използване на капацитета и ограничени инвестиции. Южна Корея отбелязва сходни тенденции. За разлика от това Япония и Австралия представят по-благоприятни перспективи, като цените на търговските имоти остават на благоприятно ниво, а инвестиционните намерения са положителни. Въпреки несигурността, свързана с митата, перспективите за капиталовите инвестиции в Индия би трябвало да продължат да подкрепят търговското строителство, а страната остава привлекателна алтернатива на Китай.

Бавен растеж, но стабилни перспективи за строителните материали

Очаква се търсенето на цимент и бетон да нарасне леко в Европа и Северна Америка през 2026 г., както по отношение на обема, така и по отношение на цените. В развиващите се региони като Африка и Азия ръстът на обема вероятно ще надхвърли увеличенията на цените. Близкият Изток – по-специално Саудитска Арабия и ОАЕ – също се откроява със силни перспективи за растеж.

Производителите на строителни материали до голяма степен са запазили способността си да определят цените, особено в сегментите на по-тежките продукти. В резултат на това продажбите са надминали ръста на обема (който понякога е спадал), а маржовете на печалбата като цяло са останали стабилни.

Строителният сектор – особено индустрията за строителни материали – е основен източник на глобални въглеродни емисии. Производството на материали като цимент, стомана и стъкло е енергоемко и генерира значителни количества парникови газове. В отговор на това индустрията инвестира значителни средства в инициативи за декарбонизация. Свързаните с това капиталови разходи обаче представляват сериозно финансово предизвикателство, особено за по-малките фирми с по-стари заводи и оборудване.