Бангладеш

Постепенно и нестабилно възстановяване на растежа

Икономиката на Бангладеш постепенно се възстановява след три фискални години, белязани от продължителна инфлация, политически и социални вълнения, както и от забавяне на растежа. Въпреки че политическият и социалният контекст остава нестабилен, се очаква частното потребление (70 % от БВП) да се възползва през 2026 г. от мерките за подпомагане на домакинствата, както и от силните парични потоци (6 % от БВП през 2024 г.), особено от страните от Персийския залив (43 % от общия обем) и САЩ (16 %). Освен това инфлацията се забави през 2025 г., след като достигна нива, невиждани от повече от десетилетие, в резултат на рязкото обезценяване на таката и нарастващите цени на енергията. Тази тенденция към забавяне се дължи до голяма степен на по-стабилния обменен курс, подкрепен от въвеждането на режим на плаваща фиксирана валутна ставка през май 2024 г. Корекциите в данъците върху вноса също допринесоха за ограничаването на вносната инфлация. Въпреки че все още е висока, инфлацията се задържа на ниво от 9 % през първите осем месеца на 2025 г., т.е. с един процентен пункт по-ниско в сравнение със същия период на предходната година. Умерените световни цени на енергията, заедно с продължаващите мерки за подкрепа на покупателната способност, като например субсидии за закупуване на торове с цел намаляване на разходите в селското стопанство, би трябвало да допринесат за облекчаване на инфлационния натиск.

Очаква се също така износът да се възстанови, след като през 2023 и 2024 г. беше сериозно засегнат от социални вълнения, които нарушиха промишлената дейност в страната. Облеклата съставляват 80 % от износа на страната и продължават да се възползват от сравнителното предимство на Бангладеш по отношение на разходите за труд. Тази конкурентоспособност обаче, подкрепена от голям резерв от млади работници, е подложена на изпитание след въвеждането през август 2025 г. на 20-процентна митническа тарифа върху износа за САЩ. Освен това очакваното отменяне на статута на „най-слаборазвита страна“ до ноември 2026 г., заедно с постепенното премахване на субсидиите за сектора на облеклото, необходимо за спазване на правилата на Световната търговска организация, подчертава предстоящите предизвикателства за поддържане на конкурентоспособността на износа.

В случай на обезценяване на таката и по-ниска инфлация централната банка би могла леко да облекчи паричната си политика през 2026 г., след като през календарната 2024 г. е повишила лихвените проценти пет пъти. Това решение би могло да подкрепи възстановяването на частните инвестиции. Политическата несигурност и уязвимостта на банковата система обаче вероятно ще отслабят растежа на инвестициите. Банките в Бангладеш са с недостатъчен капитал и се сблъскват с много по-висок дял на необслужваните кредити (NPL) в сравнение със съседните държави. Дялът на необслужваните кредити възлизаше на 24,1 % през март 2025 г., в сравнение със средната стойност от 7,9 % за банките в Южна Азия.

Стабилизиране на публичния дефицит и ограничен натиск върху валутните резерви

В бюджета си за фискалната 2026 г. (завършваща през юни 2026 г.) правителството предложи общ пакет от разходи, който беше по-нисък от приетия през предходната година бюджет. Въпреки това най-новият бюджет е с 6,2 % по-висок от действителните разходи, които се оказаха по-ниски от прогнозите след ревизия на фискалната 2025 г. Макар че публичните услуги (24 % от общите разходи) и лихвените плащания (15 %) представляват двете най-големи разходни пера, силен акцент е поставен върху образованието (14 %) и развитието на транспортната инфраструктура (9 %). По отношение на приходите се очаква икономическото възстановяване да подкрепи събирането на данъци, което би представлявало 63 % от общите приходи. Бюджетът предвижда увеличение на данъчните приходи с 8,9 %, което би позволило намаляване на фискалния дефицит. Въпреки това прогнозата се основава на леко прекалено оптимистични предположения за растежа. Поради това изглежда по-вероятна траектория на стабилизиране на дефицита (като процент от БВП). Отразявайки състава на дълга си, правителството планира да се финансира предимно от вътрешни източници (57 % от общото финансиране на дефицита). Рисковете, свързани с външния публичен дълг, които се повишиха между 2022 и 2024 г. поради изчерпването на валутните резерви на фона на нарастващите цени на вноса и обезценяването на така, сега намаляват. Резервите възлизаха на 31,4 млрд. щатски долара през септември 2025 г., което представлява ръст от 26 % спрямо предходната година, и покриват 4,2 месеца внос (въз основа на обемите на вноса от първата половина на календарната 2025 г.).

Салдото по текущата сметка беше в много леко положителна територия (149 млн. щатски долара) през фискалната 2025 г., което се случи за първи път от осем години насам. Нарастващите вторични доходи, подхранени от паричните преводи на емигрантите (+26,8 % в щатски долари), компенсираха намаляващия търговски дефицит след подобрените резултати в износа (+7,7 %). Очаква се салдото по текущата сметка да се върне към лек дефицит през 2026 г. Нормализирането на частното потребление, съчетано с облекчаването на ограниченията върху вноса, въведени през 2024 г. на фона на недостига на чуждестранна валута, следва да подкрепи растежа на вноса, което ще доведе до увеличаване на търговския дефицит. Последният е структурен, тъй като Бангладеш традиционно разчита на внос за стоки, които са от съществено значение за икономиката ѝ, като енергия, текстилни влакна и тъкани, в допълнение към определени хранителни продукти (пшеница, захар и др.). Освен това паричните преводи, макар и все още значителни, биха могли да бъдат засегнати от забавянето на икономиката в САЩ, която е важен източник на такива средства. Дефицитът обаче ще бъде финансиран чрез международна помощ и преки чуждестранни инвестиции. Това ще ограничи натиска върху валутните резерви, които са ограничени.

Напрегната и несигурна политическа и социална обстановка

В отговор на бурните протести Шейх Хасина, представителка на Авами Лигата (AL), приключи своя пети мандат като министър-председател на Бангладеш през август 2024 г. Протестното движение, предизвикано от отмяната на реформата на квотната система в държавната администрация, се разрасна и засегна и без това напрегнатата политическа и социална обстановка. Основната опозиционна партия, Националистическата партия на Бангладеш (BNP), бойкотира изборите през януари 2024 г. На тези избори АЛ спечели 271 от 350-те места в парламента. Избирателната активност беше много ниска – официално 40 % в сравнение с 80 % през 2018 г. – въпреки че реалната цифра вероятно е била дори по-ниска. BNP обяви изборите за фалшифицирани и оспори резултатите, което засили напрежението.

След оставката на министър-председателя президентът Мохамед Шахабудин назначи Мухамед Юнус, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2006 г., за ръководител на временно правителство, на което беше възложено да възстанови стабилността и да подготви нови избори за преобразуване на парламента. Последният беше разпуснат от президента след оставката на Шейх Хасина. Това правителство обаче се сблъсква с напрегната политическа обстановка, белязана от разногласия между политическите партии, недоверие сред обществото и затруднения при поддържането на обществения ред. През октомври 2025 г. избухнаха нови протести, този път в отговор на предложената демократична харта. Хартата впоследствие беше подписана от 25 политически партии, но от нея беше изключена партия, основана наскоро от студенти, които бяха водещите фигури в протестното движение от 2024 г. Нестабилната обстановка, заедно с перспективата за избори през 2026 г., в които е малко вероятно АЛ да участва, допринася за несигурността. Освен това политическият контекст възпрепятства въвеждането на икономически и управленски реформи и оказва негативно влияние върху доверието на инвеститорите. В резултат на това, въпреки че нетните потоци от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) отбелязаха възстановяване през фискалната 2025 година (+20 % на годишна база), те остават под нивото, регистрирано през фискалната 2022 година, т.е. преди размириците.

На дипломатическия фронт идването на временното правителство бележи началото на стратегическо пребалансиране на международните отношения, които дотогава бяха съсредоточени предимно около Индия — вторият по големина източник на внос за страната (12 % от общия обем). Годините на власт на г-жа Хасина бяха белязани от сближаване с Ню Делхи. От падането на правителството насам отношенията с Индия, където бившият министър-председател е намерил убежище, се влошиха. От май 2025 г. Индия ограничи вноса на облекло, плодове и преработени храни от Бангладеш. Решението е вследствие на подобна мярка, предприета от бангладешката администрация по отношение на индийските вълнени изделия. В стремежа си да разнообрази партньорствата си, временното правителство се обърна към други партньори, по-специално към Китай и Пакистан, а също и към ЕС и САЩ, които са основните му експортни пазари, съставляващи съответно 47% и 18%. В допълнение към преговорите за търговско споразумение със САЩ за намаляване на митническата ставка, прилагана към износа от Бангладеш (определена на 20 % към момента на написването на тази статия), Мухамед Юнус заяви, че води разговори по въпроси, свързани с управлението и правата на човека.

Последно актуализирано: октомври 2025 г.