Бурунди

Икономическата активност бе стимулирана от публичните инвестиции, но беше забавена от инфлацията

Икономическата активност се ускори през 2024 г., движена от селското стопанство, вътрешното търсене – по-специално публичното търсене – и подобрения достъп до електроенергия благодарение на пускането в експлоатация на нови водноелектрически централи.

През 2025 г. растежът се забави поради спад в частното потребление, което беше засегнато от високата инфлация и силно засегна цените на хранителните продукти. Икономическата активност се поддържа главно от увеличените публични разходи, свързани с организирането на парламентарни избори, като например увеличенията на заплатите на държавните служители, и преди всичко от инвестициите. През 2026 г. се очаква растежът отново да се ускори: инвестициите ще се ускорят още повече, по-специално с железопътната линия Танзания–Бурунди, финансирана със средства, набрани от Африканската банка за развитие от институционални инвеститори, институции за финансиране на развитието и търговски банки. Ще бъдат направени инвестиции и в електроснабдяването и строителството на водноелектрически язовири. Пускането в експлоатация на дълго отлагания язовир „Джиджи-Мулембве“ би трябвало да позволи възстановяване на минната дейност, която досега беше затруднена от продължителния недостиг на енергия. Преустановена през 2021 г. с цел предоговаряне на експлоатационните договори при по-изгодни за държавата условия, минната продукция бе възобновена едва през януари 2025 г. По този начин първичният сектор би могъл да увеличи своя принос към растежа чрез износ, като се възползва от по-високите цени на кафето, чая и златото.

Инфлацията се подхранва от използването на парично финансиране на публичния дефицит, разширяващата се разлика между официалния обменен курс и курса на паралелния пазар, намаляването на чуждестранната помощ и ограничаването на вноса. Тя би трябвало да започне да отслабва през втората половина на 2025 г. и през 2026 г. на фона на по-ниските цени на вносни стоки (горива и храни), продължаващото възстановяване на селскостопанското производство след наводненията от 2024 г. и по-умереното обезценяване на бурундийския франк спрямо долара. Въпреки това честите наводнения, които са унищожили реколтата, особено по бреговете на езерото Танганика, оттеглянето на помощта от САЩ и повтарящите се недостиг на стоки от първа необходимост поради затрудненията при достъпа до чуждестранна валута представляват висок риск.

Експанзивен бюджет и висок риск от неплатежоспособност

През фискалната 2026 година, която обхваща периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г., се очаква увеличение на публичните разходи. Тази тенденция се дължи на ускоряване на инвестициите и на увеличение на текущите разходи. Това ще бъде обусловено от частичното погасяване на вътрешния и външния дълг, което само по себе си ще съставлява 21 % от бюджета, както и от увеличенията на разходите за заплати и оперативните бюджети на редица институции. Бюджетът на Президентството на републиката ще се увеличи с 87 %, докато министерствата на отбраната, здравеопазването и образованието ще отбележат увеличения съответно от 36 %, 24 % и 9 %. Същевременно се очаква публичните приходи да нараснат въпреки намаляването на чуждестранната помощ, благодарение на разширяването на данъчната основа, засилването на мерките за борба с измамите (особено в минния сектор), постепенното увеличаване на държавното участие в добивните компании от 10 % на 15 % и увеличаването на таксите. Те включват увеличение на минния данък (от 7 % на 16 %), въвеждането на административни и ИТ такси, 15-процентна надбавка върху вноса на стоманобетон и коригиране в посока нагоре на цената на пътните документи.

Бюджетните прогнози се основават на амбициозни предположения за растеж, които биха могли да бъдат подкопани от потенциалните рецесионни ефекти на новите фискални мерки, продължаващата инфлация или уязвимостта към външни сътресения. Ефективността на борбата срещу измамите и корупцията не е гарантирана. Публичният дефицит се финансира от централната банка. Тежестта на публичния дълг, две трети от който се държи от вътрешни кредитори – главно централната банка – би могла да намалее леко, благодарение на отрицателните реални лихвени проценти. Външният дълг се държи предимно от многостранни кредитори, но също и от няколко държави, сред които Китай, Индия, Обединените арабски емирства и Кувейт. Страната остава изложена на висок риск от дългова криза.

Дефицитът по текущата сметка се сви през 2024 г. и се очаква да продължи да се подобрява през 2025 г., въпреки намаляването на чуждестранната помощ. Покачващите се световни цени на кафето, чая и златото би трябвало да подкрепят приходите от износ. Освен това към това биха могли да допринесат и възстановяването в минното дело, както и подписването на нови договори при по-благоприятни условия. Дефицитът по текущата сметка се финансира главно от многостранни партньори (Световната банка, банките за развитие и ЕС) под формата на безвъзмездни средства за проекти. Пряките чуждестранни инвестиции, от друга страна, остават на много ниско ниво. Дори и при увеличение, валутните резерви ще останат ниски, което ще доведе до продължаващи ограничения върху вноса. Паралелният обменен курс е 2,5 пъти по-висок от официалния.

Относително подобрение в международните отношения и политическата стабилност

Под президентството на Еварист Ндайишимие, който е на власт от 2020 г., Бурунди полага усилия да възстанови връзките си с международните донори, които напуснаха страната през 2015 г., когато решението на бившия президент Пиер Нкурунзиза да се кандидатира за трети мандат – в нарушение на Конституцията – предизвика мащабни народни протести, които бяха жестоко потушени. Санкциите и преустановяването на международната подкрепа нанесоха сериозни икономически щети, включително остър недостиг на стоки. От 2022 г. насам се наблюдават признаци на подобрение в спазването на правата на човека, макар и много относителни. В допълнение към хуманитарната помощ, която никога не е спирала, се възстановиха и безвъзмездните средства за проекти. Въпреки това бюджетната подкрепа и проектните заеми, споменати от международните партньори (МВФ, Световната банка, ЕС и др.), все още не са възобновени.

Желязната хватка на управляващата партия върху политическия живот беше допълнително засилена през юни 2025 г. по време на общите избори, когато тя спечели всички места – смазваща победа, която отразява заглушаването на опозицията. Въпреки тази репресия, затрудненият достъп до неадекватни публични услуги, който се влошава от масовото пристигане на конгоански бежанци и хора, разселени от наводненията, галопиращата инфлация, която подкопава покупателната способност, и историята на политическото насилие (гражданска война, държавни преврата), са засилили риска от народни въстания.

Като страна без излаз на море в региона на Големите езера, достъпът на Бурунди до световната търговия зависи до голяма степен от Танзания, нейния съсед с излаз на море. Изграждането на нова железопътна линия, възложено на китайски компании (с краен срок за завършване през 2030 г.), свързваща страната с пристанището Дар ес Салаам, през което преминават 80 % от търговията ѝ, ще улесни снабдяването на страната с храни и износа на минерали. Очаква се, че именно добивът на никел ще бъде изключително печеливш за Бурунди, чието правителство през 2022 г. подписа 10-годишен договор на стойност 15 млрд. щатски долара с руската компания „East African Region Project Group“. Освен това, на фона на регионалната нестабилност, дипломатическите и търговските отношения с Руанда се влошиха през 2024 г., след като президентът Ндайишимие реши да затвори границата със съседната страна, като я обвини, че приютява и обучава бунтовническа група, враждебно настроена към правителството, в новата столица Гитега. Напрежението е още по-остро, тъй като Руанда подкрепя бунтовнически групи в източната част на ДР Конго, срещу които Бурунди се бори рамо до рамо с конгоанското правителство.

Последно актуализирано: септември 2025 г.