Военната ескалация между САЩ, Израел и Иран оказва изключителен натиск върху енергийните пазари. Въпреки че все още не са съобщени значителни прекъсвания в доставките, рисковете, свързани с Ормузкия проток, представляват заплаха за световната икономика, ако конфликтът продължи.
Ключови цифри
- 20% от световното потребление на петрол преминава през пролива Ормуз
- До 147$/барел: историческо ниво, което суровият петрол тип Брент може да надхвърли в случай на продължително прекъсване на доставките
Конфликт, ограничен до няколко дни или седмици – най-вероятният сценарий към момента – би трябвало да има ограничено въздействие.
Ако обаче конфликтът продължи, неговото макроикономическо въздействие би могло да бъде значително и да надхвърли въпроса за цените на енергията.
Рубен Низард, ръководител “Секторни анализи“ в Coface Group.
„На първо място, за България това би могло да доведе до лек скок в цените на горивата, тъй като българските рафинерии и вносители купуват по международни котировки, а така ефектът се предава почти веднага към крайните цени. Блокирането на ключовите световни търговски пътища и повишението в цените на суровия петрол тип Бренд непременно би довело и до по-високи логистични и транспортни разходи за българския бизнес. Другите рискове са свързани и с по-бавни доставки за търговията и индустрията. Най-засегнатите сектори в българската икономика биха били сектори като: строителство, химическа промишленост, търговия на дребно и вериги супермаркети. Химическата промишленост е особено застрашена, тъй като през Хормутския проток преминават над 20% от критично важни за нея суровини като суров петрол, азотни и фосфатни торове, пластмаси, полимери и др.
– каза Пламен Димитров, Управител на Кофас България.
Незабавен краткосрочен ефект върху енергийните пазари
Ударите на САЩ и Израел в Иран бележат важен поврат за енергийните пазари. При отварянето на търговията в понеделник сутринта, цената на сорта Брент скочи с повече от 10%, което отразява по-скоро увеличението на геополитическата рискова премия, отколкото незабавни и конкретни прекъсвания на доставките.
Преди тази ескалация пазарите на петрол бяха в голяма степен в излишък. Изобилието на доставките, обусловено от производителите извън ОПЕК+ и бързото попълване на запасите, поддържаше цените под натиск (средно 68 лири за барел през 2025 г.). Конфликтът променя ситуацията, като въвежда отново изключителна несигурност относно сигурността на доставките.
Data for graph in .xlsx format
Ормузкият проток, стратегически енергиен контролен пункт
Основният риск се крие в пролива Ормуз, през който преминават приблизително 20% от консумираното в световен мащаб петрол и близо 30% от морските превози на суров петрол. Настоящите прекъсвания вече водят до по-високи цени.
Капацитетът за заобикаляне на този проток е ограничен и недостатъчен, за да поеме голям шок. Продължителни или повтарящи се прекъсвания биха могли да изтласкат цената на сорта Брент до трицифрени стойности, с възможност да надхвърли пика от февруари 2022 г. (122 USD/барел) или дори рекорда от 2008 г. (147 USD/барел).
Data for graph in .xlsx format
Петрол: риск от унищожаване на инфраструктурата
Въпреки че Иран не е водещият производител в региона, прекъсване на доставките от него би имало незабавен ефект върху и без това нестабилните пазари. С производство от над 3 милиона барела на ден и износ от почти 1,5 милиона — главно за Китай — прекъсване на доставките би принудило купувачите, особено в Азия, да се обърнат към по-скъпи алтернативи, което би увеличило натиска за повишаване на цените на петрола.
Освен доставките от Иран или евентуалното затваряне на Ормузкия проток, Иран би могъл да нацели и петролната инфраструктура в други страни от Персийския залив. Въздействието тогава би зависело от степента на щетите и продължителността на прекъсването, в контекст, в който резервният капацитет на ОПЕК+ — около 4 до 5 милиона барела дневно — остава ограничен и концентриран, особено в Саудитска Арабия и ОАЕ, където логистичните търговски потоци биха могли да бъдат прекъснати.
Въздействие, което далеч надхвърля петрола
Залогът е далеч отвъд самия петролен пазар. Проливът Хормуз е от решаващо значение и за транспортирането на втечнен природен газ (ВПГ), торове, индустриални метали (алуминий) и нефтохимикали. Освен това други стратегически точки, като Баб ел-Мандеб1 или Суецкия канал, също биха могли да бъдат засегнати в случай на ескалация в региона. Това би могло да доведе до увеличаване на разходите за превоз и на застрахователните премии за корабоплаване.
Това постепенно нарушаване на веригите на доставки създава нарастващ риск от недостиг и инфлационен натиск, особено за икономиките, които са най-зависими от вноса на енергия.
Дългосрочният риск: глобален макроикономически шок
Екстремен сценарий, при който цените на петрола останат над 100 $ за барел, би предизвикал нов скок на глобалната инфлация и вероятно би принудил централните банки да променят стратегията си, преминавайки от парично облекчаване към широко разпространено затягане.
Продължително увеличение от 15 $ на цените на суровия петрол тип Брент би могло да доведе до намаляване на глобалния растеж с около 0,2 процентни пункта и до увеличаване на инфлацията с близо 0,5 процентни пункта. В такъв контекст рискът от стагфлация — комбинация от слаб растеж и висока инфлация — отново би се превърнал в реална заплаха за световната икономика, с сериозни последствия за бизнеса и международната търговия.
1 Пролив, свързващ Червено море с Аденския залив.
