Икономиката продължава да се проявява като устойчива въпреки предизвикателната глобална обстановка
Въпреки нарастващата глобална несигурност, шведската икономика продължава постепенното си възстановяване през 2026 г., като се очаква тази тенденция да продължи и през 2027 г. Вътрешното търсене се засилва, подкрепено от експанзионистична фискална политика, нарастващи реални заплати и възстановяване на потреблението на домакинствата. Тъй като инфлационният натиск е отслабнал спрямо предишните си върхове, ръстът на заплатите отново изпреварва увеличенията на потребителските цени, което спомага за възстановяването на покупателната способност. Пазарът на труда остава по-слаб, отколкото преди рецесията, но показва признаци на подобрение, което подкрепя доверието и разходите на домакинствата. Правителствените мерки, насочени към смекчаване на натиска върху разходите за живот, включително намаляване на данъците и целенасочена подкрепа за домакинствата, също подпомагат икономическата активност.
Очаква се паричната политика да остане относително стабилна през останалата част от 2026 г., като Риксбанк вероятно ще запази лихвените проценти като цяло без промяна. Ако обаче икономическият растеж продължи да се усилва и инфлационният натиск се появи отново, през 2027 г. може да започне постепенен цикъл на затягане на паричната политика. Междувременно пазарът на жилища изглежда се е стабилизирал след няколко години на корекция. Повишаването на цените на имотите — тъй като домакинствата са се приспособили към новата среда на лихвените проценти — се очаква да укрепи доверието на домакинствата, като положителните ефекти върху богатството допълнително ще подкрепят частното потребление. Въпреки това външните рискове остават значителни. Макар че неотдавнашното поскъпване на шведската крона е оказало само ограничено въздействие върху износните резултати — благодарение на конкурентоспособността на шведските фирми и продължаващата сила на износа на услуги — международната обстановка остава предизвикателна. Слабата производствена активност в голяма част от Европа, търговските напрежения и продължаващата несигурност около глобалните вериги на доставки биха могли да ограничат растежа на износа и бизнес инвестициите. В резултат на това се очаква икономическото възстановяване на Швеция да продължи да се движи предимно от вътрешното търсене, а не от външната търговия.
Случаите на несъстоятелност на предприятия, които през 2024 г. достигнаха най-високите си нива от десетилетия насам, започнаха да намаляват. След стабилизиране през 2025 г. фалитите са намалели с около 6 % през първата половина на 2026 г. Очаква се обаче темпото на подобрение да се забави, особено тъй като слабото регионално търсене и по-високите оперативни разходи продължават да засягат определени сектори. Натискът остава очевиден в селското стопанство, транспорта и информационните и комуникационните технологии. В перспектива експортно ориентираните и енергоемките отрасли — включително химическата промишленост, производството на хартиени изделия, автомобилната промишленост и части от транспортния сектор — вероятно ще се сблъскат с все по-големи предизвикателства, свързани с потиснатото външно търсене, нарастващия конкурентен натиск и продължаващите ограничения по отношение на разходите.
Нарастващото публично задлъжняване остава под контрол
Очаква се външната позиция на Швеция да остане силна, въпреки известно забавяне през прогнозния период. Прогнозира се, че излишъкът по текущата сметка ще се свие леко през 2026 г., преди да се стабилизира през 2027 г., подкрепен от продължаващите излишъци в търговията със стоки и инвестиционните доходи. Макар че балансът по услугите вероятно ще остане на дефицит, отчасти поради плащания, свързани с интелектуална собственост и бизнес услуги, стабилните потоци от първични доходи и конкурентоспособният експортен сектор на Швеция следва да продължат да подкрепят солидното общо външно равновесие. Вследствие на това се очаква Швеция да запази устойчива международна финансова позиция, въпреки по-предизвикателната глобална търговска среда.
Очаква се публичните финанси да отбележат умерено влошаване през 2026 и 2027 г., тъй като правителството дава приоритет на мерки за икономическа подкрепа, данъчни облекчения и по-високи разходи за публични услуги и отбрана. Въпреки че подобряващата се икономика би трябвало да разшири данъчната основа и да подкрепи държавните приходи, това е малко вероятно да компенсира напълно въздействието на фискалната експанзия. В резултат на това се очаква публичният дефицит да се увеличи до известна степен, а публичният дълг – да нарасне постепенно. Въпреки това нивата на дълга ще останат ниски по международни стандарти, което ще осигури на Швеция значителна фискална гъвкавост в сравнение с повечето развити икономики.
Политически фокус върху отбраната, социалното благоденствие и миграцията преди изборите през 2026 г.
Парламентарните избори, насрочени за септември 2026 г., вече оказват влияние върху политическия и фискалния пейзаж. Настоящото правителство прие по-експанзионистична фискална политика, съчетаваща подкрепа за домакинствата, изправени пред по-високи разходи за живот, с увеличени инвестиции в обществени услуги и инфраструктура. Въпреки тези мерки и подобряващите се икономически перспективи, проучванията на общественото мнение сочат силно оспорвана предизборна надпревара. Независимо от изхода на изборите съществува широк политически консенсус относно подкрепата за икономическия растеж, укрепването на социалните услуги и поддържането на високи разходи за отбрана, което сочи, че фискалната политика вероятно ще остане благоприятна както при център-дясно, така и при център-ляво правителство.
Геополитическите събития продължават да определят политическите приоритети. След присъединяването на Швеция към НАТО разходите за отбрана се увеличиха значително и се очаква да нараснат още през следващите години, достигайки нива, значително над историческите норми (разходите за отбрана трябва да се увеличат с почти 20% през 2026 г., достигайки около 3% от БВП през 2028 г.). Укрепването на военните способности, повишаването на гражданската готовност и засилването на сътрудничеството с партньорите от Скандинавия и Европа се превърнаха в централни елементи на правителствената политика.
Миграцията остава друга ключова област на политически интерес. Неотдавнашните реформи затегнаха изискванията за пребиваване, гражданство и трудова миграция, което отразява по-широка тенденция към по-рестриктивна рамка за имиграция. В съчетание с по-ниските нетни миграционни потоци тези промени допринесоха за изключително слаб прираст на населението, създавайки нови предизвикателства за дългосрочното предлагане на работна ръка и икономическия растеж.

Германия
Норвегия
САЩ
Дания
Финландия
Нидерландия
Китай