Инвестициите в природен газ – стълбовете на растежа през 2027 г.
След скромно възстановяване през 2026 г., което беше затруднено от опустошителните наводнения в началото на годината, слабите резултати на минната промишленост и скока в цените на петрола, се очаква растежът да се ускори през 2027 г. и да продължи да бъде движен до голяма степен от мащабните инвестиции в сектора на втечнения природен газ (LNG). Мегапроектът „Coral Norte FLNG“ на Eni (7,2 млрд. долара), „Mozambique LNG“ на „TotalEnergies“ (20,5 млрд. долара) и „Rovuma LNG“ на „ExxonMobil“ (30 млрд. долара), за който окончателното инвестиционно решение предстои, ще стимулират капиталовите разходи на страната през периода 2028–2031 г. и по време на съответните етапи на строителството им. Разположени в северната провинция Кабо Делгадо, тяхното развитие беше забавено от терористична заплаха, която сега е под контрол. Като източник на хиляди работни места в страната, тези газови инфраструктурни проекти стимулират растежа на частното потребление, тъй като въздействието на въстанията от 2024–2025 г. продължава постепенно да отшумява. Тази тенденция вероятно ще се засили, ако инфлационният натиск, свързан с енергетиката и войната в Иран, отслабне, което би могло да подтикне Банко де Мозамбик да възобнови цикъла си на парично облекчаване, въпреки хроничния валутен дефицит, който негласно обвързва метикала с долара.
От друга страна, се очаква нетният износ да остане основният фактор, забавящ растежа през 2027 г. Вносът на металорежещи машини, строителна техника и специализирани услуги за разработване на газови проекти ще нарасне рязко, докато перспективите за износ остават ограничени в краткосрочен план. Спадът в износа на въглища (21 % от общия износ през 2025 г.) и несигурността около „Mozal Aluminium“ — главната алуминиева топилня в страната (20 %), която беше затворена през март 2026 г. за неопределен период поради затруднения с електроснабдяването, не се очаква да бъдат компенсирани от разширяването на сектора на втечнения природен газ в следващите няколко години. В по-широк план се очаква недобивните сектори да отбележат по-скромен растеж, което илюстрира липсата на икономическа диверсификация в Мозамбик, като 82 % от населението все още живее под международната граница на бедността.
Нарастващи финансови нужди в очакване на дивиденти от природния газ
Въпреки ангажимента на правителството да ограничи разходите за заплати в публичния сектор (49 % от публичните разходи, или 14 % от БВП през 2025 г.), се очаква бюджетният дефицит да се увеличи още повече през 2027 г., докато разходите за обслужване на дълга ще нараснат значително. Вследствие на това, след прекратяването през април 2025 г. на програмата на МВФ по линия на Разширената кредитна линия, Мозамбик все повече разчита на краткосрочно вътрешно финансиране, което е по-скъпо и засилва риска от рефинансиране. В същото време държавните приходи ще останат стабилни, тъй като реформите, насочени към разширяване на данъчната основа и модернизиране на събирането на данъци, оказват само незначително въздействие върху усилията за фискална консолидация. Вследствие на това се очаква съотношението на публичния дълг към БВП да продължи да нараства през 2027 г.
Въпреки че външният дълг, който през 2025 г. съставляваше 68 % от общия дълг, равномерно разпределен между многостранни и двустранни кредитори, е предимно на преференциални условия, общото равнище на дълга се счита за неустойчиво, както показва загрижеността относно управлението на единствения еврооблигационен заем на страната в размер на 900 млн. щатски долара с падеж през 2031 г. В резултат на това Мапуто работи по договарянето на нова програма за финансиране с МВФ, което би направило отпускането на 6 млрд. щатски долара от Световната банка за периода 2026–2031 г. зависимо от това споразумение. Пълното изплащане на дълг от приблизително 700 млн. щатски долара към МВФ през март 2026 г. – няколко години преди срока – засили доверието в Мозамбик, тъй като страната изглежда готова да продължи с провеждането на икономическите си реформи. Благоприятното решение на МВФ остава зависимо от постигането на принципно споразумение между кредиторите относно преструктуриране на дълга, което ще отчете фискалните ползи от мегапроектите до 2030 г., при условие че няма допълнителни забавяния. Мапуто обмисля също така да конвертира част или цялата сума от 1,4 млрд. щатски долара дълг към Китай – най-големият двустранен кредитор на Мозамбик – в юани, за да намали разходите по изплащането. Тази инициатива има още по-големи шансове за успех, като се има предвид, че Пекин следва стратегия за интернационализиране на юана.
Очаква се текущата сметка да остане с голям дефицит през 2027 г., поради влошаване на търговското салдо на фона на увеличения внос на стоки и услуги, свързани с газовите мегапроекти. Подкрепен от производството на газ от „Корал Сул“ – партньорът на „Корал Норте“ – и потенциалното възобновяване на дейността на „Мозал Алуминий“, износът ще компенсира само частично дефицита, предизвикан от вноса. Освен това дефицитът по първичните доходи, подхранван от репатрирането на печалби от чуждестранни компании, ще надвиши паричните преводи от работници в чужбина, които са засегнати от депортирането на чужденци от Южна Африка. В резултат на това се очаква дефицитът по текущата сметка да бъде финансиран до голяма степен от чуждестранни инвестиции, което обаче няма да попречи на международните резерви да се изчерпят до ниво под критичния праг от тримесечен внос през 2027 г.
Предизвикателството, свързано със сигурността, е ключов фактор за амбициите в областта на природния газ
Политическият пейзаж на Мозамбик продължава да бъде белязан от мащабните протести, последвали президентските избори през октомври 2024 г. – които бяха опорочени от нередности – и довели до победата на Даниел Чапо, кандидата на Фронта за освобождение на Мозамбик (Фрелимо), партията, която е на власт от обявяването на независимостта. Въпреки че безредиците утихнаха след кърваво потушаване, основните причини за въстанието – влошаващата се икономическа ситуация, неравенството в доходите и други подобни – продължават да съществуват и да подхранват недоволството. В парламента дългогодишната опозиционна партия „Национално съпротивително движение на Мозамбик“ (Ренамо) загуби места в полза на новодошлия „Оптимистична партия за развитието на Мозамбик“ (Подемос), чийто кандидат беше основният лидер на протестите. Инициативите за национално помирение, стартирани оттогава, се опитват без успех да дадат резултати. Прилагането на закона, приет през април 2025 г., чиято цел е да ограничи президентските правомощия, да деполитизира институциите и да засили децентрализацията, остава бавно и несигурно.
Нестабилната ситуация със сигурността в Кабо Делгадо, където са съсредоточени големи газови проекти (офшорни за „Корал Норте“, на сушата за останалите), е един от основните приоритети на правителството. От 2017 г. насам провинцията е сцена на джихадистко въстание, водено от група, свързана с „Ислямска държава“. Очаква се, че обявеното през май 2026 г. решение, че европейската финансова подкрепа за руандийската военна интервенция в Кабо Делгадо няма да бъде подновена, няма да застраши разполагането на войски, тъй като Мапуто обяви, че е осигурило други източници на финансиране, а Брюксел въпреки това планира да продължи обучението на мозамбикски войници. Ангажиментът на Руанда е още по-важен, тъй като чуждестранните компании едва сега започват да се завръщат в региона след няколко години отсъствие вследствие на обявяването на форсмажорни обстоятелства поради тероризъм. Всяко по-нататъшно прекъсване би забавило още повече развитието на сектора на втечнения природен газ (LNG) — основният двигател на растежа в средносрочен план.

Сингапур
Китай
Индия
Европа
Република Южна Африка
Обединени арабски емирства