САЩ
Панама
Европа
Китай
Перу
Колумбия
БразилияИкономическата активност се възстановява, но предизвикателствата остават
Очаква се икономиката на Еквадор да отбележи умерено възстановяване през 2025 г., след рязко свиване през 2024 г., причинено от сериозни прекъсвания на електроснабдяването, по-ниско производство на петрол и несигурност. Спадът доведе до широкомащабни съкращения в селското стопанство, промишлеността и сектора на услугите, но данните от началото на 2025 г. сочат бързо възстановяване. БВП отбеляза ръст от над 3% на годишна база през първото тримесечие на 2025 г., воден от потреблението на домакинствата (62% от БВП през 2023 г.), подкрепено от ниската инфлация, ръста на реалните заплати и постепенното нормализиране на електроснабдяването. Износът на непетролни продукти, включително скариди, какао и банани, остана силен, благодарение на подобрените условия по реките, високите цени и устойчивото външно търсене. Промишлената дейност показа първи признаци на подобрение, докато брутните инвестиции в основен капитал (21 % от БВП през 2023 г.) започнаха да се възстановяват, подпомогнати от разширяването на кредитирането и данъчните стимули съгласно член 60/90, който предвижда освобождаване от данък върху доходите за нови производствени инвестиции. Въпреки това инвестициите продължават да бъдат ограничавани от несигурността и политическата фрагментация. Публичните разходи (15 % от БВП през 2023 г.) продължават да бъдат определяни от високите разходи за сигурност и обслужване на дълга, частично компенсирани от увеличението на ДДС и съкращенията на субсидиите за горива. Междувременно спадът в международните цени на петрола е довел до намаляване на фискалните и външните приходи, като по този начин е увеличил натиска върху и без това ограничения бюджет.
През 2026 г. се очаква растежът да набере допълнителна инерция, подкрепен от нормализирането на производството на хидроелектрическа енергия — при благоприятни метеорологични условия — и от по-стабилната политическа обстановка след изборите през 2025 г. Прогнозира се, че потреблението на домакинствата ще остане основният двигател на растежа, подкрепено от умерена инфлация, ръст на реалните заплати и постепенно подобрение в сектора на заетостта. Очаква се инвестиционната активност да се засили, особено в минния, строителния и енергийния сектор, подпомогната от разширения достъп до кредити и усилията за премахване на регулаторните пречки. Разходите за публична инфраструктура също могат да се увеличат, особено в енергетиката и транспорта, тъй като правителството се стреми да преодолее пречките, които се проявиха по време на енергийната криза през 2024 г. Въпреки това производството на петрол вероятно ще остане ниско поради продължаващите проблеми в находището ITT и трайния недостиг на инвестиции, макар че частичното възстановяване на световните цени би могло да подкрепи външните приходи и да облекчи донякъде фискалния натиск.
Фискалната перспектива остава нестабилна въпреки подкрепата от МВФ и планираната консолидация
Очаква се фискалният дефицит да се увеличи през 2025 г., тъй като по-ниските цени на петрола, постепенното премахване на временните данъчни мерки и повишените разходи за сигурност и обслужване на дълга оказват натиск върху държавните финанси. Месечните приходи от петрол са спаднали значително под официалните прогнози, които бяха засегнати както от намаленото производство след спирането на ITT, така и от по-ниските световни цени. Въпреки че увеличението на ДДС и съкращаването на субсидиите донесоха известно краткосрочно облекчение, те не компенсираха напълно загубата на приходи, свързани с въглеводородите. След приключването на изборите и осигуряването на работно мнозинство от президента Нобоа се очаква фискалната консолидация да възвърне темпото си през втората половина на годината, но рисковете, свързани с изпълнението, остават високи. През 2026 г. се прогнозира дефицитът да се свие умерено, подкрепен от възстановяване на вътрешната икономическа активност и подновени усилия за контрол на текущите разходи. Четиригодишната програма „Разширена кредитна линия“ (Extended Fund Facility) на МВФ, подписана през април 2024 г., остава ключов стълб на стратегията на правителството. Макар Еквадор вече да е получил 1,5 млрд. щатски долара по силата на споразумението, по-нататъшните изплащания са забавени поради отклонения от фискалните цели и административни затруднения. Програмата отключи допълнителна многостранна подкрепа и насочи фискалната политика, но напредъкът е неравномерен. При липса на достъп до пазарите нуждите от финансиране ще продължат да се покриват чрез многостранни и вътрешни източници, докато публичният дълг — 56 % от който към края на 2024 г. е бил външен, а 44 % — вътрешен — се очаква да нарасне през 2025 г., преди да се стабилизира през 2026 г.
Очаква се излишъкът по текущата сметка да се свие през 2025 г., тъй като по-ниските цени на петрола и ограниченото производство намаляват приходите от износ, докато вносът нараства в съответствие с възстановяването на вътрешното търсене. Износът също е засегнат от новата търговска политика на САЩ. От април 2025 г. за по-голямата част от експорта на Еквадор, включително банани, какао и скариди, се прилага базов тариф от 10% от страна на САЩ. Дефицитът по текущата сметка (2,6% от БВП през 2024 г.) следва да остане значителен, което отразява понижените туристически потоци на фона на продължаващата несигурност. Прогнозира се, че дефицитът на първичните доходи (1,5 % от БВП), обусловен от репатрирането на печалби от чуждестранни компании, ще остане като цяло стабилен. Междувременно излишъкът на вторичните доходи — състоящ се предимно от парични преводи на емигранти (3,9 % от БВП през 2024 г.) — ще продължи да подкрепя външния баланс. Въпреки затягането на имиграционната политика на САЩ при администрацията на Тръмп от януари 2025 г. насам, включително рязкото увеличение на депортациите и новия федерален данък върху паричните преводи, не се наблюдава ясен обрат. Напротив, притокът на парични преводи остава стабилен, като в началото на 2025 г. се наблюдава значителен ръст, тъй като мигрантите се опитаха да изпратят средства преди въвеждането на евентуални ограничения. Към юни 2025 г. международните резерви възлизаха на 8,4 млрд. щатски долара, което покрива 3,2 месеца внос. През 2026 г. излишъкът се очаква да се свие още повече, тъй като растежът на вноса се ускорява вследствие на по-силните инвестиции и потребление. Очаква се цените на петрола да продължат да спадат, което, в съчетание със структурните ограничения в производството, ще продължи да ограничава приходите от износ. Паричните преводи и балансът на доходите следва да останат относително стабилни, което ще спомогне за смекчаване на външните уязвимости. Тъй като преките чуждестранни инвестиции вероятно ще се възстановят само незначително на фона на продължаващите институционални слабости, програмата на МВФ ще продължи да бъде ключов фактор за осигуряване на многостранно външно финансиране и поддържане на международните резерви на устойчиво ниво.
Нобоа започва пълния си мандат с контрол над законодателната власт
Президентът Даниел Нобоа от партията „Национална демократична акция“ (ADN) положи клетва за пълен четиригодишен мандат през май 2025 г. след преизбирането си. Той за първи път встъпи в длъжност през ноември 2023 г., след като спечели предсрочните избори, предизвикани от разпускането на Националното събрание от бившия президент Гилермо Ласо чрез конституционния механизъм, известен като „муерте крусада“ – ход, който позволи на Ласо да избегне импийчмънт. Подобно на своя предшественик, Нобоа първоначално управляваше с малцинство в законодателната власт и срещаше сериозни предизвикателства при предлагането на реформи. След гласуването през пролетта на 2025 г. обаче той си осигури работещо мнозинство в новата Асамблея, като сключи съюзи с независими депутати, Социалхристиянската партия (PSC) и отцепили се членове от „Пачакутик“ и „RC-RETO“. Това позволи на коалицията му да поеме контрола върху всички ключови ръководни постове, включително председателството на Асамблеята и Съвета за законодателна администрация. Въпреки тази по-силна институционална позиция, управляемостта е нестабилна и зависи от продължаващи преговори с не много сплотени съюзници. Администрацията продължава да се сблъсква със сериозни заплахи за обществената сигурност, свързани с трафика на наркотици, с фискален натиск поради нарастващото обслужване на дълга и слабите приходи от петрол, както и с ограничени външни резерви. Въпреки че референдумът от април 2024 г. потвърди силната обществена подкрепа за политиките на Нобоа в областта на сигурността, широко разпространеното отхвърляне на предложенията, свързани с трудовото законодателство и международния арбитраж, подчерта съпротивата срещу по-широката му програма за реформи.
След преизбирането си президентът Даниел Нобоа се стреми да приведе външната политика на Еквадор в по-тясно съответствие с тази на администрацията на Тръмп, като дава приоритет на сътрудничеството в областта на сигурността, търговията и миграцията. Той задълбочи връзките с правителството на САЩ, като предложи двустранни инициативи в областта на сигурността, изрази готовност за военно присъствие на САЩ в Еквадор и поиска еквадорските наркокартели да бъдат обявени за терористични организации. В търговската политика той наложи високи мита върху вноса от Мексико в началото на 2025 г., ход, който широко се тълкува като отражение на протекционизма от ерата на Тръмп. Миграцията също се превърна в централен въпрос, като САЩ депортираха хиляди еквадорци обратно в родината им на фона на затягащия се имиграционен контрол, което подтикна Нобоа да търси нови двустранни споразумения за управление на миграционния поток. Макар тези стъпки да засилиха сближаването на Еквадор със САЩ, те рискуват да обтегнат още повече отношенията с левоориентираните съседи и да увеличат уязвимостта на страната спрямо промените във вътрешната политика на САЩ. Накрая, последиците от щурма на мексиканското посолство в Кито през април 2024 г., който доведе до дипломатически разрив с Мексико и осъждане от страна на няколко регионални правителства, остават нерешени и продължават да изолират Еквадор дипломатически в Латинска Америка.