Малави

Бавният растеж и високата инфлация затвърждават бедността

Очаква се икономическият растеж да остане недостатъчен през 2026 и 2027 г. Прирастът на населението ще продължи да изпреварва икономическия растеж (+2,6 %), което ще задълбочи още повече спада на дохода на глава от населението. Икономиката е силно зависима от селското стопанство, което осигурява заетост на близо 60 % от работната сила, съставлява около една четвърт от БВП и генерира 80 % от приходите от износ. Като сектор, който в голяма степен разчита на дъждовни води, с ниска производителност и слабо диверсифициран (тютюн, царевица, чай), той е уязвим към честите екстремни метеорологични явления. Очаква се селскостопанското производство да се възстанови (+2,5 % през 2026 г.) след две години суша, последвани от наводнения в централния регион от януари 2026 г. насам. Въпреки това, нарастващите цени на торовете биха могли да окажат негативно влияние върху производството през 2027 г. Миниерската дейност ще отбележи умерено разширяване с повторното отваряне на урановата мина „Каелекера“ (затворена от 2013 г.) през декември 2025 г., както и с постепенното пускане в експлоатация на мините „Канганкунде“ (редки земни елементи) и „Каника“ (ниобий) до 2028 г. И трите ще се експлоатират от австралийски компании. Въпреки това приносът на минното дело към БВП (1 %) ще остане структурно ограничен, въпреки амбициозните дългосрочни цели на правителството (12 % до 2063 г.). Предизвикателствата, пред които е изправен производственият сектор (11 % от БВП), ще продължат да съществуват. Секторът на услугите (54 % от БВП), включително търговията, транспортът, телекомуникациите и недвижимите имоти, ще отбележи само скромен растеж, тъй като домакинствата — които съставляват голяма част от търсенето — са подложени на значителен натиск. Голяма част от населението ще продължи да се сблъсква с продоволствена несигурност и бедност (76 % живеят с по-малко от 3 щатски долара на ден), докато безработицата ще остане висока (19,7 %). Достъпът до електроенергия продължава да бъде затруднен от недостатъчно развитата електропреносна мрежа спрямо инсталирания капацитет. В средносрочен план проектът за хидроелектроцентрала с акумулационно хранилище „Мпатаманга“ (MHSP) — хидроенергиен проект с мощност 301 MW, който все още е във фаза на финансиране — би могъл да подкрепи растежа чрез укрепване на електроенергийната мрежа.

Бурната инфлация се забави през втората половина на 2025 г., тъй като цените на хранителните продукти спаднаха, подкрепени от големи международни дарения на царевица. Тази тенденция обаче може да се обърне с покачването на цените на горивата, които са изцяло зависими от вноса. Цените на бензина и дизела се регулират от 2024 г. насам, но Агенцията за енергийно регулиране на Малави (MERA) обяви 35 % увеличение на цените на дизела през април 2026 г., след първоначално повишение през януари. Освен това монетизирането на фискалния дефицит ще продължи да подхранва инфлационния натиск. Накрая, слабите валутни резерви могат да доведат както до свиване на вноса, така и да наложат девалвация, което би повишило разходите за внос. На практика от 2024 г. се поддържа фиксиран курс към щатския долар, но значителна част от валутните транзакции и вноса се осъществяват на паралелния пазар, където обменният курс е два до три пъти по-слаб. В резултат на това постепенното намаляване на лихвените проценти, започнало през март 2026 г. (-200 базисни пункта, до 24 %), може да бъде преустановено от централната банка (RBM). Паричната политика остава едновременно неефективна – поради ограниченото финансово посредничество – и експанзивна, с цел да се ограничат разходите на правителството по вътрешното заемане.

Нестабилно финансово състояние

За да се справи с неотдавнашните климатични сътресения, инфлационните последици от войната в Украйна и пандемията, Малави приложи експанзионистична фискална политика, която влоши дълговото ѝ бреме. Фискалните дефицити на Малави (като процент от БВП) са средно вторите по големина в Субсахарска Африка от 2022 г. насам. Очаква се те да се намалят леко след особено голям дефицит през финансовата 2025–2026 г. поради изборния контекст. Бюджетът за финансовата 2026–2027 година предвижда стабилни разходи в реално изражение (32 % от БВП) и 14-процентно увеличение на приходите, подкрепено от по-високи данъчни постъпления и възстановяване на международната помощ. Въпреки това мащабът на увеличението изглежда невъзможен за постигане, като се имат предвид последните тенденции при приходите (средно +0,5 процентни пункта от БВП годишно). Възможностите за съкращаване на разходите остават ограничени от обслужването на дълга (43 % от приходите), предимно вътрешен, както и от задължителните плащания (заплати, пенсии). Вследствие на това през финансовата 2025–2026 година само 6 % от вътрешните приходи са били дискреционни. Селскостопанският сектор ще продължи да получава значителен дял от бюджета (6,6 % от разходите през финансовата 2025–2026 година), по-специално чрез схемата за субсидии за торове, Програмата за достъпни производствени ресурси (AIP), чиито разходи се очаква да нараснат значително (0,7 % от БВП през финансовата 2025–2026 г.). Повишената децентрализация на инвестициите в инфраструктура (33 % от капиталовите разходи вече се управляват на местно равнище чрез Фонда за развитие на избирателните райони (CDF), в сравнение с 3 % през финансовата 2025–2026 г.) би могла да допринесе за подобряване на пътната и електроенергийната мрежа. Слабият надзор върху CDF през последните години обаче сочи риск от отклонения в местните разходи. Външната бюджетна подкрепа (20 % от приходите, 4 % от БВП), предимно от Световната банка, ще остане от решаващо значение. Извънбюджетната помощ от САЩ и ЕС, която през 2024 г. е съставлявала 9 % от БВП, е намаляла през 2025 г. след закриването на USAID и отмяната на програма за подкрепа на инфраструктурата на стойност 350 млн. щатски долара от Millennium Challenge Corporation. През януари 2026 г. обаче част от помощта за здравеопазването беше възстановена в рамките на „Споразумението за глобална здравна стратегия „America First““, което ще осигури 792 млн. щатски долара за период от пет години. Преговорите с МВФ за нова програма за финансиране са в застой. Дефицитът се финансира чрез емитиране на краткосрочни ценни книжа за вътрешния финансов сектор, значителна част от които се изкупуват от RBM.

Текущата сметка е с голям дефицит, което отразява структурен търговски дисбаланс, обусловен от много тясна експортна база, концентрирана в сектори с ниска добавена стойност, както и от силна зависимост от вноса. В резултат на това валутните резерви са изключително ниски (0,4 месеца внос, държани от РБМ, и 2,3 месеца за икономиката като цяло през март 2026 г.). Недостигът на чужда валута забавя вноса. През април 2026 г. част от златните резерви на страната беше продадена, за да се преодолее сериозният недостиг на гориво. Очаква се дефицитът по текущата сметка да се увеличи през 2026 г., обусловен от по-високите цени на нефтопродуктите (16 % от вноса) и торовете (6 %). Растежът на износа ще компенсира частично този дефицит, подкрепен от тютюна (55 % от износа) и обещаваща реколта (+13 % на годишна база, прогнозирана за 2026 г. според Тютюневата комисия). Въпреки забраната за износ на сурови минерали от октомври 2025 г., минният сектор следва да допринесе положително за търговския баланс, подкрепен от изключението, предоставено на мина „Каелекера“, която изнася преработен уран (жълт кек). Очаква се дефицитът в сектора на услугите (5 % от БВП) и паричните преводи (3,8 % от БВП през 2024 г.) да останат стабилни. Финансирането разчита на помощ, свързана с конкретни проекти, и на бюджетна подкрепа.

Очаква се тежестта на изключително големия публичен дълг на Малави да продължи да нараства през 2026 г. Вътрешната му част съставлява около 60 % от общата сума и продължава да нараства. Малави е в неплатежоспособност спрямо своите външни търговски кредитори, предимно Банката за търговия и развитие (TDB) и Африканската банка за износ-внос (Afreximbank). Вследствие на това страната все повече се обръща към вътрешния банков пазар за заемане на средства, въпреки много високите лихвени проценти (средна реална доходност от около 6 % при тригодишен матуритет), или към централната банка, която държи 30 % от вътрешния дълг. Външният дълг, от друга страна, е предимно на преференциални условия, като 70 % от него се държат от многостранни кредитори, главно Световната банка, но също и МВФ и Африканската банка за развитие (AfDB). След частичното му преструктуриране през 2024 г. чрез споразумения с Китай и Кувейт размерът на двустранния дълг в момента е нисък (8 % от външния дълг) и се дължи предимно на Китайската екзим-банка. Преговорите за преструктуриране на външния търговски дълг продължават, но напредъкът е бавен. Рискът от ново неизпълнение на задълженията е висок.

Политически преход, съпътстван от спешни нужди от реформи

Общите избори през септември 2025 г. доведоха до победа още в първия тур на бившия президент Питър Мутарика (2014–2020 г.), който спечели 57 % от гласовете срещу действащия президент Лазарус Чаквера, при избори, белязани от по-висока избирателна активност (76 %). Макар преди гласуването да се проведоха значителни протести, обявяването на резултатите беше посрещнато с относително мирна реакция. Новата администрация обаче се намира в нестабилно положение и е изправена пред фрагментиран парламент, без да разполага с абсолютно мнозинство. Управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП) спечели 99 от 229 места. Тя разчита на временни коалиции с независими депутати, за да приема определени закони. Партията на конгреса на Малави (ПКМ), ръководена от г-н Чаквера и която сега е основната опозиционна сила, спечели 52 места. Възходът на независимите кандидати отразява нарастващото недоволство от двете традиционни партии, предвид нестабилната икономическа ситуация и липсата на подобрение. Въвеждането от г-н Мутарика на непопулярните препоръки на МВФ, които биха проправили пътя за споразумение за финансиране, изглежда малко вероятно в средносрочен план, предвид бурния социален контекст.

Лилонгве поддържа сърдечни отношения както със Съединените щати и Европейския съюз, така и с Китай, като търсенето на финансова и хуманитарна подкрепа остава основен приоритет на малавийската дипломация. На регионално равнище Малави е член на Митническия съюз на Южна Африка (SACU). Страната разработва проекти със своите съседи Мозамбик и Замбия. Мозамбик ще отдаде под наем част от пристанището си в Накала на Малави, като по този начин ще подобри регионалната свързаност и ще осигури достъп до морето. Очаква се също така проектът за електроенергийно междусистемно свързване между Мозамбик и Малави (MOMA) да бъде завършен през 2026 г. От друга страна, продължава дългогодишният граничен спор с Танзания относно демаркацията на границите на езерото Няса, въпреки че напрежението е минимално.

Последно актуализирано: юни 2026 г.