На 27 юли 2025 г. Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен обявиха споразумение за установяване на основна митническа ставка от 15% за повечето европейски продукти, внасяни в Съединените щати. Този небалансиран компромис избягва най-лошото, но допълнително отслабва европейската конкурентоспособност.
Ставката от 15% ще се прилага за около 70% от износа на ЕС за Съединените щати. Компромисът избягва заплахата от 30% мито, първоначално предложено от президента на САЩ, но остава доста над ставката от 1,2%, приложена през 2024 г. ЕС също така се ангажира да инвестира 600 милиарда долара в Съединените щати и да закупи американски енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара в рамките на три години, ангажименти, чиято осъществимост е под въпрос.
Европа, естествено, е в по-добро от конкурентите си
Въпреки небалансирания си характер, това споразумение поставя ЕС в относително привилегировано положение. Само Обединеното кралство се ползва с по-благоприятно третиране, докато Япония също ще се сблъска с 15%, Индонезия и Филипините с 19%, а Виетнам с 20%. За страните без споразумение – Канада, Мексико, Южна Корея и Бразилия – Тръмп заплашва с тарифи от 25% до 50%.
Тази „йерархизация“ на търговските партньори на САЩ потвърждава стратегията за двустранни преговори на администрацията на Тръмп, която предпочита двустранните силови отношения пред многостранните споразумения.
Европейските компании са изправени пред предизвикателството на конкурентоспособността
Въздействието върху европейския бизнес ще бъде особено тежко в няколко ключови сектора. Стоманодобивната промишленост остава обект на 50% мита, докато автомобилната, химическата и машиностроителната промишленост вече са изправени пред 15%. За автомобилната индустрия, вече отслабена от китайската конкуренция, този данък представлява допълнителен недостатък на ключов американски пазар.
Предизвикателството е още по-сложно, като се има предвид, че 13%-ното поскъпване на еврото спрямо долара от януари насам изостря загубата на ценова конкурентоспособност. Оценката на икономическото въздействие на тези мита зависи до голяма степен от предположенията за това кой ще понесе тежестта на увеличените разходи по цялата верига за създаване на стойност, т.е. от европейските износители (и техните доставчици) до американските потребители. Последните бизнес проучвания, проведени от регионалните банки на Федералния резерв, показват, че американските предприятия и крайни потребители поемат близо 90% от допълнителните разходи,произтичащи от увеличението на митата. Въпреки това, за някои лесно заменяеми продукти въздействието може да бъде по-голямо за европейските износители. Способността на европейските компании да поемат тежестта на митата вече изглежда ограничена в някои сектори като стоманата, химическата и автомобилната промишленост.
Защитна стратегия в условията на разделение в Европа
Европейското приемане на неблагоприятно споразумение може да се обясни с желанието да се избегне най-лошото и да се възстанови известна търговска стабилност. То отразява и вътрешните разделения в Европа. Страните износителки (Германия, Италия, Ирландия) и източноевропейските държави, загрижени за геополитическите последици, настояваха за бърз компромис, вместо да рискуват ескалация.
По този начин обаче ЕС запазва достъпа си до основния си неевропейски пазар (20% от износа си, с изключение на търговията в рамките на ЕС), но с цената на отслабване на конкурентната си позиция и поемане на финансови ангажименти, чието изпълнение остава несигурно или дори невъзможно.
