Цените на ориза паднаха с 35% за една година до най-ниското си ниво от 2017 г. (около 360 щатски долара за тон) след премахването на ограниченията за износ от страна на Индия. След три години на изключителна нестабилност пазарът е изправен пред пренасищане (541 милиона тона произведени през 2024 г.), което води до спад на цените и нарушава баланса за световните производители и вносители.
Три години на рекордна волатилност
От 2022 г. насам Индия, водещият световен износител, ограничи експортните си продажби, за да овладее скока на световните цени (19% увеличение през 2022 г. и 2023 г.), свързан по-специално с войната в Украйна и лошите метеорологични условия в Азия. Възобновяването на износа през 2024 г., съчетано с рекордни азиатски реколти, доведе до 35% спад на цените за една година. Предвид прогнозите за възходящо производство за 2026 г. и потенциалното завръщане на Ла Ниня през четвъртото тримесечие на 2025 г., очакваме нарастващ излишък на предлагане през 2026 г. Очаква се цените да продължат да падат поне до края на 2025 г., с вероятна стабилизация през 2026 г. на нива, невиждани от 10 години.
data for the graph in .xls file
Азия доминира на пазара; Африка е силно зависима
Оризът е най-широко консумираната основна храна в света, пред пшеницата и царевицата.
Въпреки значението му за продоволствената сигурност, той все още се търгува малко на световните пазари, като Азия, която представлява близо 90% от световното производство и потребление, остава основният играч.
Субсахарска Африка, от своя страна, е силно зависима от азиатския внос. През 2024 г. пет азиатски държави1са представлявали 75% от износа, включително 40% за Индия, концентрация, която увеличава уязвимостта на тези държави към политическите решения на азиатските икономики.
Сериозен политически проблем в цяла Азия
Оризът остава силно политизирана стока в много азиатски икономики.
Продължаващият спад на цените заплашва рентабилността на производителите в страни, където производството е по-ниско, отколкото в Индия. Филипините, един от най-големите вносители на ориз в света, спряха вноса за 60 дни от 1 септември, за да подкрепят своите производители. Индонезия, от своя страна, се насочи към стратегия за продоволствен суверенитет, като даде приоритет на вътрешното производство, за да намали зависимостта си от внос.
data for the graph in .xls file
EСливащите се икономики поддържат протекционистични политики. Такъв е случаят в Япония, която, под натиск от селскостопанските лобита, поддържа строги квоти за внос, за да защити своя оризов сектор. Този подход обаче рискува да дестабилизира динамиката на вътрешния пазар. Всъщност японският оризов сектор е изправен пред криза с доставките поради лошата реколта от 2023 г., причинена от екстремни горещини, които намалиха добивите. Съхранението и голямото земетресение в Южна Япония през август 2024 г. изостриха недостига на доставки. Протекционистките политики поддържат вътрешните цени много високи, особено когато местното производство намалява. Торба ориз от 5 кг в момента струва около 4000 йени (26 щатски долара) в Токио, в сравнение с 8 щатски долара за еквивалентна торба тайландски ориз в Банкок.
1 India, Thailand, Vietnam, Pakistan, Cambodia
