Иран

Икономическият растеж ще остане слаб поради международните санкции и потиснатото вътрешно търсене

Очаква се икономическата активност да остане слаба през 2026 г. Ескалацията на конфликта с Израел и САЩ през юни 2025 г. засили вече съществуващите структурни и макроикономически натиски. Те включват по-ниски цени на петрола (въглеводородите съставляват около 10 % от БВП), продължаваща хиперинфлация, висока безработица и дългогодишен недостиг на електроенергия и вода, като всички тези фактори вече възпрепятстваха динамиката на растежа. Освен това прилагането на санкциите се засили постепенно от средата на 2024 г., когато САЩ засилиха мерките срещу иранските доставки на петрол, корабните компании и мрежите за заобикаляне на санкциите, което доведе до по-високи транспортни и застрахователни разходи, закъснения при доставките и по-големи отстъпки в цените на петрола. Прилагането на санкциите се засили още повече през 2025 г. на фона на нарастващите регионални напрежения, като беше въведен по-строг надзор върху морската логистика, финансовите посредници и каналите за търговско финансиране, което ограничи притока на валута. След подновяването на дипломатическите напрежения и възстановяването на санкциите на ООН от страна на Е3 (Франция, Германия и Обединеното кралство) в края на 2025 г. рисковете, свързани със санкциите, отново се увеличиха, което се отрази негативно на доверието, банковите отношения и достъпа до външно финансиране, технологии и капиталови стоки. След масовите демонстрации, започнали в края на декември 2025 г., иранският риал отбеляза по-нататъшно понижение на паралелния пазар, като към средата на януари 2026 г. спадна до около 1,47 млн. ирански риала за един щатски долар от около 0,8 млн. ирански риала година по-рано. Тенденцията към рязко обезценяване на валутата ще засили инфлационния натиск и ще намали още повече покупателната способност на домакинствата, което ще окаже силен натиск върху частното потребление (около 50 % от БВП). Перспективите ще окажат негативно влияние върху инвестициите (около 30 % от БВП).

Очаква се инфлацията да продължи да се покачва стремително на фона на рязкото обезценяване на риала спрямо американския долар и печатането на пари. По-строгите санкции ще ограничат още повече достъпа на Иран до приток на капитали, което ще засили натиска върху валутния курс и ще доведе до поскъпване, особено на вносни стоки и горива. Паричната политика вероятно ще остане ограничена от фискалните нужди, нуждите на търговските банки и социалното финансиране, както и от по-широки институционални фактори, което ще ограничи способността на властите да овладеят инфлацията. В същото време последните корекции в ценообразуването на горивата, включително по-високите такси за потребителите с голям разход и ограниченията за достъп до субсидирани обменни курсове, са част от по-широките усилия за овладяване на фискалните разходи за универсалните субсидии чрез подобряване на начина, по който те се насочват. Очаква се те да допринесат в умерена степен за инфлационния натиск в краткосрочен план.

Продължаващо намаляване на излишъка по текущата сметка и разширяване на бюджетния дефицит

Очаква се външната позиция на Иран да отслабне още повече, въпреки че текущата му сметка остава с лек излишък. По-ниските цени на петрола и по-строгите санкции ще окажат натиск върху приходите от износ на петрол (около 55 % от общия износ). Въпреки че производството на суров петрол се оказа относително устойчиво през 2025 г. и се оценяваше на около 3,2 милиона барела на ден (б/д) в края на 2025 г., перспективите остават несигурни на фона на засилващите се санкции и ограничените изгледи за облекчаване на санкциите. Всяко ново съкращаване на производството от страна на ОПЕК+ вероятно ще засили натиска за понижение на световните цени на петрола и ще намали още повече потенциала на Иран за приходи от петрол. За разлика от суровия петрол, износът на газ от Иран е структурно ограничен и до голяма степен се свежда до доставки по газопроводи към Турция, Ирак и Армения. Износът на непетролни продукти (предимно нефтохимикали, метали/минерали и селскостопански продукти) ще намалее поради проблеми, свързани със сигурността, като засилени контролни мерки в пристанищата и граничните пунктове, закъснения при доставките, по-високи разходи за застраховка и транспорт, както и продължаващ недостиг на енергия и вода. Търсенето на внос ще остане слабо поради недостига на валута и обезценяването на риала. Ограниченият достъп до международната платежна и банкова система също ще продължи да оказва негативно влияние върху обемите на вноса, въпреки че се очаква вносът на стоки от първа необходимост — особено гориво — да остане значителен на фона на ограниченията върху вътрешния рафиниращ капацитет на страната. В същото време изключително ограниченият достъп на Иран до външно финансиране и забраната за достъп до замразени чуждестранни активи, държани в чужбина, продължават да оказват негативно влияние върху притока на валута. Ситуацията се усложнява от изтичането на капитали, което се ускори от 2025 г. насам.

Очаква се затягането на международните санкции да окаже допълнително негативно въздействие върху приходите от петрол. Междувременно фискалните разходи, главно под формата на социални разходи и заплати в публичния сектор, вероятно ще останат на високо ниво на фона на продължаващия социален натиск, което означава, че всяка фискална корекция най-вероятно ще бъде за сметка на капиталовите и дискреционните разходи. В резултат на това се очаква усилията за корекция да приемат формата на съкращения или отлагания на инвестиционните разходи, а не на намаляване на текущите разходи. В същото време нарастващите нужди в областта на отбраната и сигурността, заедно със слабата икономическа активност, която възпрепятства събирането на данъци, вероятно ще доведат до още по-голямо увеличаване на фискалния дефицит.

Сериозни политически и социални рискове на фона на ескалиращите геополитически напрежения

По-строгите санкции, стремително нарастващата инфлация и сривът на риала оказаха негативно влияние върху стандарта на живот. Тази ситуация до голяма степен допринесе за широко разпространените социални протести, които започнаха в края на декември 2025 г. и продължиха през януари 2026 г. На социалните вълнения беше отговорено с твърди мерки за сигурност, докато рискът от по-строги санкции допълнително засили съществуващата политическа и икономическа несигурност. Възможностите за икономически реформи са ограничени, тъй като поддържането на краткосрочна стабилност вероятно ще остане приоритет. Като цяло се очаква вътрешната политическа динамика, утежнена от ограниченията, свързани със санкциите, да продължи да затруднява прилагането на политиките и икономическото доверие в средносрочен план.

Перспективите за възобновяване на дипломатическите контакти между САЩ и Иран изглеждат ограничени в краткосрочен план, тъй като позициите им по ключови въпроси са се разминали още повече. САЩ продължават да дават сигнали за по-строги санкции и по-строги условия, свързани с ядрените и ракетните дейности на Иран, докато иранските власти не проявяват особена готовност да възобновят преговорите нито със САЩ, нито с европейските си партньори, и освен това са ограничили сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия. Макар каналите за бъдещо взаимодействие да не са напълно затворени, значителен дипломатически пробив остава малко вероятен при настоящите условия. Отношенията между Иран и Израел продължават да бъдат изключително напрегнати и крият значителен риск от ново ескалиране, включително преки удари и ответни действия, вероятно с участието на САЩ. Регионалните отношения на Иран са сложни, с ограничено дипломатическо присъствие в някои области, но със значителни търговски и финансови връзки на фона на продължаващите геополитически конфликти. Въпреки че взаимодействието с някои страни от Персийския залив се е подобрило, отношенията остават чувствителни към промените в регионалната обстановка по отношение на сигурността. Иран поддържа активна регионална позиция, включително чрез партньорства с държавни и недържавни участници в Ирак, Ливан и Йемен, което продължава да определя отношенията му със съседните държави. Като цяло рискът от периодична ескалация остава висок, което би могло да се отрази негативно на доверието и икономиката.

Последно актуализирано: януари 2026 г.