Турция

Икономическият растеж ще се подобри на фона на постепенна дефлация

Основният профил на растежа в турската икономика вероятно ще остане относително сдържан през останалата част от 2026 г., което отразява строгите финансови условия (ограничен ръст на кредитирането, повишени реални лихвени проценти) и по-слабото външно търсене. Частното потребление (около 55 % от БВП) вероятно ще остане слабо в краткосрочен план, тъй като високите разходи по кредитите, по-бавният реален ръст на кредитирането (около 25 % към юли 2026 г. спрямо годишна инфлация от 31,8 %) и натрупаното намаляване на покупателната способност на домакинствата ограничават разходите по усмотрение. Въпреки това относителното повишение на реалните заплати и постепенният спад на инфлацията би трябвало да предотвратят по-изразена слабост в търсенето на домакинствата. Инвестициите (около 30 % от БВП) също вероятно ще останат неравномерни: високите разходи за финансиране, по-слабата рентабилност и несигурността относно перспективите за търсенето вероятно ще продължат да оказват натиск върху инвестициите в частния сектор, особено за по-малките фирми, докато инвестициите в машини, автоматизация и повишаване на производителността от страна на по-големите корпорации би трябвало да се окажат по-устойчиви. Тъй като се очаква паричната политика да става все по-облекчена, а дефлацията да подобри покупателната способност на домакинствата, условията за вътрешното търсене ще се подобрят през 2027 г. Поради това частното потребление би трябвало да възвърне динамиката си, докато по-ниските разходи за финансиране и подобряващото се бизнес доверие би трябвало да подкрепят по-широко възстановяване на инвестициите. Нормализирането на вътрешното търсене, потенциално подкрепено от по-благоприятна фискална политика в навечерието на изборния цикъл (който е насрочен за 2028 г., но се очаква да се проведе някъде през 2027 г.), би трябвало да доведе до ускорен растеж. Въпреки това, произтичащото от това по-силно търсене би могло да усложни още повече последния етап от процеса на дефлация.

На секторно равнище се очаква автомобилната промишленост да остане относително устойчива, подкрепена от износа и интеграцията в европейските вериги на доставки. Прогнозира се, че активността ще се засили постепенно през 2027 г., с облекчаването на условията за финансиране и възстановяването на вътрешното търсене. Секторите на текстила и облеклото вероятно ще останат под натиск поради високите разходи за труд и конкуренцията от производители с по-ниски разходи. Въпреки това условията може да се стабилизират през 2027 г., особено в сегментите с по-висока добавена стойност. Очаква се туризмът да остане относително силен въпреки геополитическата несигурност и по-слабата ценова конкурентоспособност. Перспективите за сектора би трябвало да се подобрят още повече през 2027 г., при условие че регионалните напрежения отслабнат.

Очаква се тенденцията към дефлация да продължи, но с относително постепенни темпове. Подобрението първоначално ще бъде свързано с по-слабото търсене, строгата кредитна политика и благоприятния базов ефект, докато инфлацията в сектора на услугите (особено наемите и други компоненти, отразяващи минали тенденции, като образованието) вероятно ще бъде значително по-устойчива в сравнение с инфлацията на стоките. В същото време перспективите за инфлацията остават изложени на значителни рискове от повишение, свързани с цените на енергията и храните, геополитическите събития и прехвърлянето на валутните курсове. На този фон очакваме централната банка да поддържа предпазлив, зависещ от данните цикъл на облекчаване, като дава приоритет на запазването на достатъчно високи реални лихвени проценти, вместо да се стреми към бързи номинални намаления на лихвите. Възможностите за парично облекчаване следва да се увеличат още през 2027 г., тъй като общата и основната инфлация се очаква да се забавят. Въпреки това, предвид вероятното засилване на икономическата активност и потенциално по-подкрепящата фискална политика в навечерието на изборите, централната банка ще трябва внимателно да калибрира темпото на намаленията, за да предотврати преждевременното възстановяване на кредитирането и потреблението да подкопае процеса на дефлация.

Възможно леко облекчаване на фискалната политика преди изборите, както и по-малък външен дефицит

Очаква се фискалната позиция на Турция постепенно да се подобри, въпреки че корекцията е малко вероятно да бъде линейна. Нормализирането на разходите за възстановяване след земетресението (оценени на около 91 млрд. щатски долара за периода 2023–2025 г.), продължаващата стабилност на номиналните данъчни постъпления (с ръст от 40 % на годишна база за периода януари–юли 2026 г.) и по-голямата дисциплина при разходите би трябвало да подкрепят фискалната консолидация. В същото време повишените разходи за лихви (около 15 % от общите разходи), корекциите на заплатите и пенсиите в публичния сектор, както и другите ангажименти за социални разходи вероятно ще забавят темпото на подобренията. С умереното забавяне на инфлацията подкрепата за номиналните данъчни постъпления, произтичаща от високата инфлация, постепенно ще намалява, което прави по-строгия контрол върху текущите държавни разходи и подобряването на ефективността на разходите все по-важни за осигуряване на устойчива фискална консолидация. Освен това фискалната политика може да стане по-малко рестриктивна с наближаването на изборите, като президентските и парламентарните избори понастоящем са насрочени за 2028 г., или евентуално по-рано. Като цяло относително ниското и стабилно равнище на публичния дълг осигурява важен буфер и поставя Турция в сравнително благоприятна позиция сред икономиките с развиващи се пазари. Въпреки това, тъй като се очаква паричната политика да се облекчи и вътрешното търсене да се възстанови, ще бъде важно да се поддържа достатъчно рестриктивна фискална ориентация, особено за да се гарантира, че фискалната политика няма да попречи на процеса на дезинфлация.

Очаква се външният баланс да остане по-силен, отколкото в предишни периоди на растеж, движен от вътрешното търсене. По-строгите финансови условия и все още умереното темпо на частното потребление се очаква да продължат да действат като спирачка за търсенето на внос в краткосрочен план, докато туризмът (10 % от БВП) и приходите от други услуги представляват важен източник на валутни постъпления. Енергийният баланс (нетният внос на енергия се е задържал около 3 % от БВП през 2025 г.) ще остане важен фактор за перспективите, като ще направи текущата сметка чувствителна към промените в световните цени на петрола и природния газ. Вследствие на дефлацията и облекчаването на паричната политика се очаква възстановяването на частното потребление и инвестициите да генерира по-силно търсене на внос на потребителски стоки и оборудване, които през 2025 г. са съставлявали съответно 18 % и 15 % от общия внос. Въпреки това продължаващият растеж на износа, туризмът и по-балансираният състав на растежа (по-малко зависим от кредитиране и ориентиран към внос) би трябвало да позволят на текущата сметка да се подобри още повече, въпреки ускорението на икономическата активност. Това би представлявало важно качествено подобрение в профила на растежа на Турция, като би намалило нейните нужди от външно финансиране и уязвимостта ѝ към промени в глобалния апетит за риск. Устойчивостта на тази корекция в крайна сметка ще зависи от поддържането на конкурентоспособността и увеличаването на дела на дългосрочното финансиране, по-специално на преките чуждестранни инвестиции, докато продължаващото натрупване на международни резерви би осигурило допълнителен буфер срещу външни шокове. Подобрението в текущата сметка би трябвало да улесни това натрупване. Тенденцията вече е очевидна, като общите международни резерви се покачват до 178,4 млрд. щатски долара (около 110 % от краткосрочния външен дълг на Турция), а нетните резерви без суаповете достигат 50,6 млрд. щатски долара към август 2026 г., основно благодарение на новите покупки на чуждестранна валута от централната банка и по-високите цени на златото на световните пазари.

Засилваща се дипломатическа роля в нестабилен регион, вътрешно внимание, насочено към изборите

Геополитическото положение на Турция предлага както значителни възможности, така и рискове. Стратегическото ѝ местоположение, членството ѝ в НАТО и икономическите ѝ връзки с Африка, Централна Азия, Европа и Близкия изток са засилили нейната значимост на фона на нарастващата глобална фрагментация. Подобряването на отношенията с ЕС — което би включвало, по-специално, напредък в модернизирането на митническия съюз (селското стопанство и услугите са изключени, но Турция трябва да се приведе в съответствие със споразуменията за свободна търговия на ЕС) и засилено сътрудничество в областта на отбраната и промишления сектор — би дало тласък на износа и преките чуждестранни инвестиции. Способността на Турция да поддържа добри отношения със САЩ, ЕС, Русия, Украйна и държавите от Персийския залив е засилила ролята ѝ като регионален център в областта на търговията, енергетиката и дипломацията. В същото време нейните непосредствени съседи представляват сериозен геополитически риск. Стабилизацията и възстановяването в Сирия биха могли да създадат възможности за турски компании в секторите на строителството, търговията и инфраструктурата. Възобновяването на регионалните напрежения обаче би могло да засили нестабилността. Продължителен и широкомащабен конфликт, водещ до прекъсване на регионалните енергийни потоци, би бил особено пагубен за Турция поради нарастващите разходи за внос на енергия, забавяне на туризма, увеличаване на дефицита по текущата сметка, скок на инфлацията и натиск върху валутата.

Вътрешнополитическите събития вероятно ще продължат да бъдат важен източник на несигурност през 2026–2027 г., особено като се има предвид, че вниманието постепенно ще се пренасочи към следващите президентски и парламентарни избори, които понастоящем са насрочени за 2028 г. Не може обаче да се изключи възможността за по-ранни избори. Такова решение би изисквало парламентарно мнозинство от три пети, което означава, че управляващата коалиция ще се нуждае от подкрепа извън съществуващия си парламентарен блок.

Плащане

Традиционните кредитни инструменти за плащане все още се използват широко на вътрешния пазар на Турция, тъй като често служат като прехвърлими ценни книжа. Такъв е случаят с менителниците, които са често използвано средство от МСП за търговски транзакции. По същия начин чековете с бъдеща дата служат както като платежно средство, така и като кредитен инструмент. Чековете се обращат на вътрешния пазар като прехвърлими ценни книжа до датата на падежа им. Изменение, което влезе в сила на 15 юли 2016 г., налага наказателна глоба на лицето, отговорно за „непокрит чек“. Ако глобата не бъде платена, наказателната мярка може да бъде превърната в лишаване от свобода до 1 500 дни. В такива случаи не се извършва нито сетълмент, нито предплащане. Освен това на издателя на неплатен чек впоследствие се налага забрана да издава чекове или да открива чекови сметки. Забраната се отменя след изплащане на сумата по чека или десет години след влизане в сила на съдебното решение. Въпреки че сега от банките се изисква да проявяват по-голяма бдителност по отношение на профилите на своите клиенти, законът относно чековете, който влезе в сила през декември 2009 г., предвижда големи финансови санкции, които се дължат от издателя на чека в случаи на неплащане.

Електронната мрежа SWIFT е добре утвърдена в турските банкови среди и представлява най-често използваният инструмент за международни плащания.

Събиране на дългове

ФАЗА НА МИРОВО УРЕЖДАНЕ

Помирителните процедури, които включват изпращане на официално предизвестие за плащане, последвано от многократни телефонни обаждания, остават сравнително ефективен метод. Посещенията на място също могат да подготвят почвата за възстановяване на комуникацията между доставчиците и клиентите, като по този начин увеличават шансовете за успешно приключване на преговорите. Гражданскопроцесуалният кодекс изрично посочва, че съдията може по всяко време по време на съдебното производство да насърчи извънсъдебното уреждане на спора, при условие че то е резултат от реалното желание на страните да потърсят извънсъдебно уреждане чрез договорена сделка.

Законът за медиацията при граждански спорове предвижда, че медиацията се прилага единствено при разрешаването на конфликти по частното право, произтичащи от действия или сделки на заинтересовани страни, които имат правоспособност да уреждат такива конфликти. Страните са свободни да се обърнат към медиатор по всяко време, за да продължат, приключат или прекратят процеса.

В зависимост от платежоспособността на длъжника условията на споразумението могат да варират от пълно изплащане, през изплащане на вноски, до частично плащане като окончателно уреждане. При липса на доброволно споразумение заплахата от подаване на молба за обявяване в несъстоятелност (iflâs) е често използвана тактика за извличане на реакция от длъжника и подтикването му да изплати просрочените задължения.

Съдебни производства

Процедура по събиране на дългове – чрез административен орган

 Прехвърлимите ценни книжа, като менителници, записи на заповед и чекове, дават възможност на кредиторите (без да е необходимо предварително съдебно решение) да се обърнат директно към службата за принудително изпълнение (Icra Dairesi), за да връчат на длъжника заповед за плащане. След това, ако е необходимо, те могат да пристъпят към запор на имуществото на длъжника. Изземването е процес, който започва с попълването на заповед за плащане, която след това се връчва на длъжника. Ако няма възражения срещу заповедта, имуществото на длъжника се ликвидира, за да се покрият вземанията. Ако заповедта не бъде приета от длъжника, той има възможност да поиска кредиторът да докаже вземането в съда. Длъжникът разполага с десет дни, за да изплати въпросните просрочени задължения, или с пет дни, за да се обърне към съда по изпълнителни производства и да оспори плащането на основание, че например подписът върху документа не е негов или че дългът вече не съществува.

Ако кредиторът реши да връчи на длъжника заповед за плащане, въпреки че не притежава прехвърлими ценни книжа, като менителници, записи на заповед и чекове, длъжникът може да възрази срещу заповедта за плащане в срок от 7 дни след получаването ѝ. Това възражение спира изпълнителното производство, докато кредиторът не заведе и не спечели иск за отмяна на възражението относно своето вземане. Съгласно разпоредбата, влязла в сила на 1.1.2019 г., обръщането към медиатор стана предварително условие за делата, заведени срещу искове за плащане на определена парична сума и обезщетение. Следователно, за да може кредиторът да заведе иск за отмяна на възражението с цел възобновяване на изпълнителното производство, той първо трябва да се обърне към медиатора.

Ако възражението бъде счетено за злоупотреба, длъжникът подлежи на тежки санкции.

Съдебна процедура – разглеждане от съда

Ако предсъдебните процедури за събиране на дълга от партньора/доставчика се окажат неуспешни, срещу длъжника може да бъде заведен съдебен иск пред търговските съдилища. Търговският съд (asliye ticaret mahkemeleri), който представлява специализирана камара към първоинстанционния съд, е компетентен да разглежда търговски спорове и производства по несъстоятелност. В случаите, когато валидността на иска се оспорва, единственият начин за действие е да се започне обикновено съдебно производство чрез призовка за явяване в съда.

Ако Турция не е подписала двустранен договор или договор за реципрочност със страната на ищеца, ищецът е длъжен да предостави гаранционна облигация (judicatum solvi) пред компетентния местен съд. Тази сума възлиза на приблизително 15 % от размера на иска. Същото важи и за турски ищци, които нямат постоянно местожителство в Турция. В края на съдебното производство гаранционната сума се възстановява на кредитора от съда.

Ищецът е длъжен също така да внесе една четвърт от съдебните такси, които са пропорционални на размера на иска, в началото на производството. Освен това пред съда трябва да бъдат представени нотариално заверени документи.

Обикновеното съдебно производство е организирано в три фази. Първата включва изявления за позицията на всяка от страните (искова молба и отговор на исковата молба). Във втората и по-продължителна фаза съдът разследва делото и разглежда релевантността на представените доказателства, за да прецени дали те са убедителни или дискреционни. Накрая, по време на основното съдебно заседание, което представлява третата фаза, съдът изслушва двете страни и техните адвокати, преди да постанови решение.

0

Изпълнение на съдебно решение

Всяко съдебно решение може да бъде изпълнено чрез службите/служителите по принудително изпълнение и несъстоятелност, ако лицето, срещу което е постановено решението, не изпълни доброволно съдебното решение в срок. Изпълнението се различава леко в зависимост от вида на дълга, но като цяло прилича на процедурата по събиране на дългове. Въпреки това, за разлика от процедурата по събиране на дългове, възражението срещу изпълнението на съдебно решение е изключение.

Процедура по несъстоятелност

КОНКОРДАТ

Длъжникът, подлежащ на несъстоятелност, може да подаде предложение за споразумение за съгласуване (konkordato projesi). Ако търговският съд счете предложението за осъществимо, той налага мораториум и назначава комисар по съгласуването (konkordato komiseri) за проверка на състоянието на длъжника. Най-често срещаната форма на предложението е за пълно или частично погасяване на дълговете в рамките на определен период от време. Предложението обаче може да приеме и формата на прехвърляне на всички или част от активите на длъжника за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Ако предложението не бъде одобрено, може да бъде издадена заповед за обявяване в несъстоятелност.

РЕОРГАНИЗАЦИЯ

Длъжникът определя част или всички свои активи за кредиторите си, предлага тези активи да бъдат продадени (или прехвърлени на трети лица) и постъпленията от продажбата да бъдат разпределени между кредиторите. Длъжник, който желае да се реструктурира (или кредитор, имащ право да започне производство по несъстоятелност), може да се обърне към компетентния изпълнителен съд с проект за реорганизация. Ако изпълнителният съд прецени, че проектът има шансове за успех, той ще разпореди свикването на събрание на кредиторите, на което те да решат дали приемат проекта за реорганизация. Ако бъде одобрен, проектът след това ще бъде представен на съда за одобрение. Ако съдът прецени, че реорганизацията ще бъде по-изгодна от фалита, той ще одобри проекта.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

Длъжниково дружество, изпитващо финансови затруднения или изправено пред непосредствен риск от неплатежоспособност, има право да се обърне към търговския съд за одобрение на проект за преструктуриране, предварително одобрен от необходимия кворум от засегнати от него кредитори (кредитори с обезценени вземания).

Новите разпоредби на Кодекса за принудително изпълнение и несъстоятелност (EBC) насърчават длъжника и неговите кредитори да постигнат доброволно споразумение за възстановяване на затрудненото, но все още жизнеспособно предприятие. Съдържанието на предложението влиза в сила след приемането му от кредиторите и одобрението от съда. Въпреки това кредиторите имат право да се обърнат към съда за защита, ако длъжникът не изпълни задълженията си по проекта. Съдът има право да обяви длъжника в несъстоятелност при всяко неизпълнение. Преструктурирането е достъпно само за дружества и кооперации, с изключение на банките и застрахователните дружества.

ФАЛИТ

Обикновен фалит

Кредиторът започва тази форма на производство, като поиска от изпълнителната служба да връчи на длъжника заповед за плащане на дължима сума. Длъжникът разполага със седем дни след връчването, за да оспори дълга или да го изплати. Ако длъжникът не изплати или не оспори дълга, кредиторът може да се обърне към търговския съд с молба за издаване на решение за обявяване в несъстоятелност, което съдът обикновено издава.

Последно актуализирано: 20.08.2026 г.