Турция

Строга политика, плах растеж, по-ниска инфлация

Наред с ускоряващия се дефлационен процес, турската икономика се насочва към по-бавен, но по-балансиран растеж. През тази година и до 2026 г. приносът на частното потребление (около 55% от БВП) към растежа ще остане ограничен поради трайно строгата парична политика. Очаква се централната банка постепенно да започне да намалява едноседмичната си репо лихва (46 %) през юли 2025 г., за да достигне 30 % до средата на 2026 г., в съответствие с дефлацията. Инфлацията ще продължи да натоварва бюджетите на домакинствата, особено сред хората с ниски и средни доходи. Съответно приносът на частното потребление към растежа ще зависи предимно от групата с по-високи доходи. От страна на държавата по-строгата фискална политика, включваща съкращаване на разходите (с изключение на възстановяването след двете земетресения през 2023 г.), ще намали приноса на публичния сектор към растежа (около 12 % от БВП). Частните инвестиции (около 10 % от БВП), също отслабени от повишените финансови разходи, се очаква да отбележат постепенно подобрение от втората половина на 2025 г. Нетният износ ще продължи да бъде пречка за растежа, макар и в по-малка степен, благодарение предимно на по-ниските световни цени на енергията, ограничението върху вноса на злато и по-високите приходи от туризъм през 2026 г. (оценени на 70 млрд. щатски долара, което е с 8 % повече спрямо 2025 г.). Резултатите от износа на стоки ще бъдат повлияни от възстановяването на търсенето в ЕС, особено в Германия, и от състоянието на американската икономика. Ако тези фактори са положителни през 2026 г., това би могло да предизвика възстановяване на промишленото производство, което отбеляза скромно нарастване от 1,3% на годишна база в периода януари–април 2025 г. Износът на турската отбранителна промишленост и свързания с нея технологичен софтуер определено ще подобри неотдавнашния си висок темп на растеж.

Турската лира ще продължи да се поскъпва в реално изражение през 2026 г., макар и с по-бавен темп, като по този начин ще подкрепи процеса на дефлация. Прогнозира се годишната инфлация да намалее още до близо 26 % до края на годината. Въпреки това тя ще остане значително над прогнозата на централната банка от 12 %. При липса на неочакван валутен шок това би трябвало да стимулира дефлацията, като забави ръста на цените на вноса на стоки от първа необходимост. Преодоляването на ценовата инерция в сектора на услугите и подобряването на инфлационните очаквания ще подкрепят тази тенденция.

Намаляване на външния дефицит, фискалната консолидация ще продължи

Разликата в баланса на доходите, дължаща се на репатрирането на приходи от чуждестранни инвеститори, и излишъкът в баланса на услугите ще продължат и през 2026 г. Намаляването на дефицита по външната търговия отново ще доведе до намаляване на дефицита по текущата сметка като процент от БВП. Очаква се приходите от туризъм и транспорт да бъдат сред най-важните фактори, допринасящи за излишъка в сектора на услугите. Сравнително ниските световни цени на енергията ще подпомогнат намаляването на разходите за внос, докато темпът на растеж на износа ще зависи предимно от възстановяването на европейските икономики. В този контекст съществуват два рискови фактора. Първо, потенциалният спад в обемите на световната търговия, причинен от непредсказуемата тарифна политика на администрацията на Тръмп, би могъл да отслаби търсенето на турски износни стоки. Второ, регионалните геополитически събития биха могли да принудят затварянето на ключови транспортни маршрути, което потенциално би повишило цените на вноса на суровини. Затварянето на основни транзитни маршрути (например пролива Хормуз), да не говорим за нанесените щети на нефтодобивните съоръжения, би довело до драстично повишение на цените на енергията.

През юни 2025 г. брутните международни резерви на централната банка възлизаха на 156 млрд. щатски долара (което представлява около 85 % от обема на краткосрочния външен дълг, като малко повече от половината от тях са в злато) спрямо 98,5 млрд. щатски долара през май 2023 г. През 2024 и 2025 г. забавянето на вътрешното търсене, причинено от официалния месечен таван на растежа на кредитирането (между 1,5 и 2 %), допринесе за намаляване на дефицита по текущата сметка и увеличи международните резерви на централната банка. Увеличаването на резервите доведе до намаляване на рисковата премия – 5-годишният CDS в щатски долари спадна до 285 пункта през юни 2025 г. спрямо 888 пункта през юли 2022 г. Това подобри способността на страната да привлича приток на чуждестранен капитал. Въпреки това, разчитането на краткосрочни притоци за подкрепа на увеличаването на резервите представлява предизвикателство за централната банка да поддържа стабилността на турската лира в условията на потенциални външни и вътрешни натиски.

Фискалната консолидация ще продължи да се дължи на съкращаване на разходите, свързани предимно с дискреционни разходи (т.е. оперативни разходи, подкрепа за местни проекти и др.). Забавянето на инфлацията ще улесни забавянето на растежа на разходите за персонал, които съставляват 30 % от общите разходи. Очаква се обаче лихвените плащания, които са се повишили с 75 % през периода януари–май 2025 г. спрямо нивото от предходната година, да останат високи. На фона на повишената инфлация и затягането на паричната политика средната цена на вътрешното кредитиране се повиши до 47 % през май 2025 г., в сравнение с 35 % през май 2024 г.

Регионалните геополитически напрежения ще бъдат определящ фактор във външната политика

Турция има президентска система, приета чрез референдум през 2017 г. Изпълнителните правомощия и задължения се упражняват и изпълняват от президента. Общите избори през 2023 г. бяха спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКП). Очаква се вътрешнополитическата обстановка да остане относително стабилна.

Външната политика на Турция през последните години се определяше предимно от икономически съображения. Очаква се геополитическите напрежения, особено в Близкия изток, да играят по-значителна роля от 2025 г. нататък. Очаква се страната да действа предпазливо, за да избегне въвличането си в конфликтите. Въпреки че не е въвлечена в конфликта между Иран, Израел и САЩ, Турция все пак е изправена пред значителни рискове. Макар Анкара да поддържа дипломатически и търговски връзки с Техеран, един по-широк конфликт би могъл да дестабилизира югоизточните граници на Турция поради присъствието на групи, подкрепяни от Иран, в Ирак и Сирия. Турция може също така да се наложи отново да се справя с притока на бежанци от съседните държави. Турция ще продължи да играе ролята на ключов дипломатически посредник, както е случаят с текущите преговори между Етиопия и Сомалия, така и с преговорите между Украйна и Русия.

Турция разшири своето присъствие в Африка, като инвестира в инфраструктура, енергетика и телекомуникации. Тя установи солидни икономически връзки с африканските държави, позиционирайки се като ключов партньор: търговията между Африка и Турция нарасна от 5 млрд. щатски долара през 2003 г. до 33 млрд. щатски долара през 2024 г. Турция, макар и член на НАТО, се стреми да запази известна степен на стратегическа автономия, както се вижда в Сирия, Либия и Кавказ. Отношенията ѝ с ЕС продължават да бъдат сложни – на дневен ред са замразените преговори за присъединяване, кипърският въпрос и напрежението с Гърция – въпреки че двете страни остават обвързани от общите си интереси.

Плащане

Традиционните кредитни платежни инструменти все още се използват широко на вътрешния пазар на Турция, тъй като често служат като прехвърлими ценни книжа. Такъв е случаят с менителниците, които са често използвано средство от МСП за търговски транзакции. По същия начин, чековете с бъдеща дата служат както като платежно средство, така и като кредитен инструмент. Чековете се използват на вътрешния пазар като прехвърлими ценни книжа до датата на падежа им. Изменение, което влезе в сила на 15 юли 2016 г., налага наказателна глоба на лицето, отговорно за „непокрит чек“. Ако глобата не бъде платена, наказателната мярка може да бъде превърната в лишаване от свобода за срок до 1 500 дни. В такива случаи не се извършва нито сетълмент, нито предплащане. Освен това на издателя на неоплатен чек впоследствие се налага забрана да издава чекове или да открива чекови сметки. Забраната се отменя след изплащане на сумата по чека или изтичане на десет години от датата на съдебното решение. Въпреки че сега от банките се изисква да проявяват по-голяма бдителност по отношение на профилите на своите клиенти, законът относно чековете, който влезе в сила през декември 2009 г., предвижда големи финансови санкции, които се дължат от издателя на чека в случаи на неплащане.

Електронната мрежа SWIFT е добре утвърдена в турските банкови среди и представлява най-често използваният инструмент за международни плащания.

Събиране на дългове

ПРИМИРИТЕЛНА ФАЗА

Помирителните процедури, които включват изпращане на официално предизвестие за плащане, последвано от многократни телефонни обаждания, остават сравнително ефективен метод. Посещенията на място също могат да подготвят почвата за възстановяване на комуникацията между доставчиците и клиентите, като по този начин увеличават шансовете за успешно приключване на преговорите. Гражданскопроцесуалният кодекс изрично посочва, че съдията може по всяко време по време на съдебното производство да насърчи извънсъдебното уреждане на спора, при условие че то произтича от реално желание на страните да потърсят извънсъдебно уреждане чрез договорена сделка.

Законът за медиацията при граждански спорове предвижда, че медиацията се прилага единствено при разрешаването на частноправни конфликти, произтичащи от действия или сделки на заинтересовани страни, които имат правоспособност да уреждат такива конфликти. Страните са свободни да се обърнат към медиатор по всяко време, за да продължат, приключат или прекратят процеса.

В зависимост от платежоспособността на длъжника условията на сделката могат да варират от пълно изплащане, през изплащане на вноски, до частично плащане като окончателно уреждане. При липса на доброволно споразумение заплахата от подаване на молба за обявяване в несъстоятелност (iflâs) е често използвана тактика за извличане на реакция от длъжника и подтикването му към изплащане на просрочените задължения.

Съдебни производства

Процедура по събиране на дългове – чрез административен орган

 Прехвърлимите ценни книжа, като менителници, записи на заповед и чекове, дават възможност на кредиторите (без да е необходимо предварително съдебно решение) да се обърнат директно към службата за принудително изпълнение (Icra Dairesi), за да бъде връчена на длъжника заповед за плащане. След това, ако е необходимо, те могат да пристъпят към запор на имуществото на длъжника. Изпълнението е процес, който започва с попълването на заповед за плащане, която след това се връчва на длъжника. Ако няма възражения срещу заповедта, имуществото на длъжника се ликвидира, за да се покрият вземанията. Ако заповедта не бъде приета от длъжника, той има възможност да поиска кредиторът да докаже вземането в съда. Длъжникът разполага с десет дни, за да уреди въпросните просрочени задължения, или с пет дни, за да се обърне към съда по изпълнителни производства и да оспори плащането на основание, че например подписът върху документа не е негов или че дългът вече не съществува.

Ако кредиторът реши да връчи на длъжника заповед за плащане, въпреки че не разполага с прехвърлими ценни книжа, като менителници, записи на заповед и чекове, длъжникът може да възрази срещу заповедта за плащане в срок от 7 дни след получаването ѝ. Това възражение спира изпълнителното производство, докато кредиторът не заведе и не спечели иск за отмяна на възражението относно своето вземане. Съгласно разпоредбата, влязла в сила на 1.1.2019 г., обръщането към медиатор стана предварително условие за делата, заведени срещу искове за плащане на определена парична сума и обезщетение. Следователно, за да може кредиторът да заведе иск за отмяна на възражението с цел възобновяване на изпълнителното производство, той първо трябва да се обърне към медиатора.

Ако възражението бъде счетено за злоупотреба, длъжникът подлежи на тежки санкции.

Съдебна процедура – разглеждане от съда

Ако предсъдебните процедури за събиране на дълга от партньора/доставчика се окажат неуспешни, срещу длъжника може да бъде заведен съдебен иск пред търговските съдилища. Търговският съд (asliye ticaret mahkemeleri), който е специализирана камара на първоинстанционния съд, е компетентен да разглежда търговски спорове и производства по несъстоятелност. В случаите, когато валидността на иска се оспорва, единственият начин за действие е да се започне обикновено съдебно производство чрез призовка за явяване в съда.

Ако Турция не е подписала двустранен договор или договор за реципрочност със страната на ищеца, ищецът е длъжен да предостави гаранционна сума (judicatum solvi) пред компетентния местен съд. Тази сума възлиза на приблизително 15 % от размера на иска. Същото важи и за турски ищци, които нямат постоянно местожителство в Турция. В края на съдебното производство гаранцията се възстановява на кредитора от съда.

Ищецът е длъжен също така да внесе една четвърт от съдебните такси, които са пропорционални на размера на иска, в началото на производството. Освен това пред съда трябва да бъдат представени нотариално заверени документи.

Обикновеното съдебно производство е организирано в три фази. Първата включва изявления за позицията на всяка от страните (искова молба и отговор на исковата молба). Във втората и по-продължителна фаза съдът разследва делото и проверява релевантността на представените доказателства, за да прецени дали те са убедителни или дискреционни. Накрая, по време на основното съдебно заседание, което представлява третата фаза, съдът изслушва двете страни и техните адвокати, преди да постанови решение.

0

Изпълнение на съдебно решение

Всяко съдебно решение може да бъде изпълнено чрез службите за принудително изпълнение и несъстоятелност, ако лицето, срещу което е постановено решението, не го изпълни доброволно в срок. Изпълнението се различава леко в зависимост от вида на дълга, но като цяло прилича на процедурата по събиране на дългове. Въпреки това, за разлика от процедурата по събиране на дългове, възражението срещу изпълнението на съдебно решение е изключение.

Процедура по несъстоятелност

КОНКОРДАТ

Длъжникът, подлежащ на несъстоятелност, може да подаде предложение за споразумение за съгласуване (konkordato projesi). Ако предложението бъде счетено от търговския съд за осъществимо, съдът налага мораториум и назначава комисар по съгласуването (konkordato komiseri), който да проучи състоянието на длъжника. Най-често срещаната форма на предложението е за пълно или частично погасяване в рамките на определен период от време. Предложението обаче може да приеме и формата на прехвърляне на всички или част от активите на длъжника за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Ако предложението не бъде одобрено, може да бъде постановено решение за обявяване в несъстоятелност.

РЕОРГАНИЗАЦИЯ

Длъжникът ще определи част или всички свои активи за кредиторите си, ще предложи тези активи да бъдат продадени (или прехвърлени на трети лица) и постъпленията от продажбата да бъдат разпределени между кредиторите. Длъжник, който желае да се реструктурира (или кредитор, имащ право да започне производство по несъстоятелност), може да се обърне към компетентния изпълнителен съд с проект за реорганизация. Ако изпълнителният съд прецени, че проектът има шансове за успех, той ще разпореди свикването на събрание на кредиторите, на което те да решат дали приемат проекта за реорганизация. Ако бъде одобрен, проектът ще бъде представен на съда за одобрение. Ако съдът прецени, че реорганизацията ще бъде по-изгодна от фалита, той ще одобри проекта.

РЕСТРУКТУРИРАНЕ

Длъжникът, изпитващ финансови затруднения или изправен пред непосредствен риск от неплатежоспособност, има право да се обърне към търговския съд за одобрение на проект за преструктуриране, предварително одобрен от необходимия кворум от засегнати от него кредитори (кредитори с обезценени вземания).

Новите разпоредби на Кодекса за изпълнение и несъстоятелност (EBC) насърчават длъжника и неговите кредитори да постигнат доброволно споразумение за възстановяване на затрудненото, но все още жизнеспособно предприятие. Съдържанието на предложението влиза в сила след приемането му от кредиторите и одобрението от съда. Въпреки това кредиторите имат право да се обърнат към съда за защита, ако длъжникът не изпълни задълженията си по проекта. Съдът има право да обяви длъжника в несъстоятелност при всяко неизпълнение. Преструктурирането е достъпно само за дружества и кооперации, с изключение на банките и застрахователните дружества.

ФАЛИТ

Обикновен фалит

Кредиторът започва тази форма на производство, като поиска от изпълнителната служба да връчи на длъжника заповед за плащане на дължима сума. Длъжникът разполага със седем дни след връчването, за да оспори дълга или да го изплати. Ако длъжникът не изплати или не оспори дълга, кредиторът може да се обърне към търговския съд с молба за издаване на решение за обявяване в несъстоятелност, което съдът обикновено издава.

Последно актуализирано: юни 2025 г.