Того

Устойчив силен растеж благодарение на инвестициите

Очаква се икономическият растеж да остане стабилен през 2026 г. Публичните и частните инвестиции в инфраструктурата — модернизация на пристанищата, подобрения в пътната мрежа и развитие на индустриалната платформа „Адетикопе“ (AIP) — ще стимулират износа (фосфати, соя, текстил) и реекспорта, като по този начин ще укрепят ролята на страната като регионален транзитен център. Работата по рехабилитацията на магистралата Ломе–Котону (Бенин) продължава като част от проекта за коридора Абиджан–Лагос, чиято цел е да отвори производствените райони и да улесни регионалните търговски потоци. Новата програма за публични инвестиции (PIP 2026–28) предвижда също така увеличаване на социалните разходи, укрепване на антитерористичните способности на въоръжените сили и електрофициране на селските райони. Очаква се промишлеността (21 % от БВП) да продължи да се разраства. Агробизнесът и текстилната промишленост ще продължат да се развиват в специалните икономически зони, докато се очаква минният сектор, който заема малък дял от икономиката, да набере допълнителен темп. Правителството разчита особено на ускоряването на местната преработка на фосфати – основния експортен продукт. Освен това през юли 2025 г. започна производството на манган в мината „Найега“, като се очаква обемите да варират между 4 000 и 8 000 тона месечно в периода 2025–2030 г. Селското стопанство (20 % от БВП) би могло да се възползва от възстановяването на производството на памук. В тази връзка правителството си поставя за цел да доближи производството до рекордното ниво от 2018–2019 г. (над 140 000 тона), докато в момента се бори да надхвърли устойчиво символичния праг от 60 000 тона. За да подкрепи сезона 2025–2026 г., правителството запазва стимулиращите цени за производителите (300 CFA франка за килограм суров памук и 14 000 CFA франка за чувал тор) и планира да увеличи използването на торове (прогнозирани 85 000 тона). Тези мерки имат за цел също така да отговорят на предизвикателствата, свързани с продоволствената суверенност и устойчивостта на селските райони. Накрая, очаква се частното потребление да остане силно, подкрепено от умерена инфлация.

През 2025 г. инфлацията достигна най-ниското си ниво от 2017 г. насам на фона на спадащите цени на енергията и храните и подобрените местни реколти. Въпреки това ценовите нива през 2026 г. ще бъдат изложени на рискове от повишение, свързани с метеорологичните условия, както и с регионалната сигурност и геополитическите напрежения. Избухването на войната в Иран през февруари 2026 г. доведе до рязко покачване на световните цени на петрола. Продължаването на конфликта може да поднови вносната инфлация в тази страна, която е зависима от вноса на петрол.

Фискалната консолидация върви по план

На фона на продължаващите джихадистки набези в северната част на страната властите ще продължат да отделят значителни ресурси за военния сектор, като същевременно поддържат високо ниво на публични инвестиции, особено в инфраструктурата. Очаква се обаче бюджетният дефицит да се свие още повече и да се доближи до регионалния критерий за конвергенция от 3 % от БВП. Това подобрение отразява увеличените приходи от претоварни дейности в пристанището на Ломе, както и продължаващата фискална консолидация, предприета в рамките на програмата „Разширена кредитна линия“ (ECF) на МВФ, подписана през март 2024 г. за срок от 42 месеца с отпуснати средства в размер на 390 млн. щатски долара. Бюджетът за 2026 г. (4 млрд. евро, което представлява увеличение с 14 % спрямо предходния бюджет) предвижда постепенно намаляване на субсидиите, особено за електроенергия, комунални услуги и горива, и запазва тавана на разходите за заплати в публичния сектор на ниво 15 % от БВП. Социалните разходи ще останат приоритет, като се очаква те да съставляват близо половината от държавния бюджет. Рационализирането на субсидиите за горива обаче — което предвиждаше 40 % намаление до 2026 г. — може да бъде провалено от скока в цените на петрола, причинен от войната в Иран. От страна на приходите правителството се стреми да увеличи събираемостта чрез нови мерки: електронно фактуриране за събиране на ДДС, въвеждане на 5 % данък, удържан при източника, върху големи печалби от хазарт, както и прилагане на нови износни мита върху суровите селскостопански продукти. Продължава и реформата на ДДС, като се затягат изключенията за фуражи и производствени ресурси за животновъдството и рибарството. Правителството планира също така да увеличи акцизите (върху тютюна и употребяваните автомобили) и да разшири данъчната основа за данъка върху недвижимите имоти. Целта е данъчните приходи да се увеличават с поне 0,5 % от БВП всяка година. След като достигне пиковата си стойност през 2024 г., се очаква съотношението на публичния дълг към БВП постепенно да намалее благодарение на разумното управление. Осъзнавайки високата си експозиция към регионалния пазар (60 % от публичния дълг), властите се стремят да увеличат дела на външния дълг, който предлага по-дълги срокове на падеж и по-ниски лихвени проценти. Поради това властите се стремят да ограничат високите разходи за обслужване на дълга (14 % от БВП), които са следствие от затягането на условията за финансиране в региона. МВФ оценява, че рискът от свръхзадлъжнялост, както обща, така и външна, ще остане умерен, подкрепен от стабилен растеж, продължаваща фискална консолидация и възстановяване на регионалните резерви. Тези резерви постепенно се възстановяват след достигане на особено ниски нива и към края на 2025 г. ще възлизат на около шест месеца внос. Въпреки това подобрение Того остава изложено на значителен краткосрочен натиск за рефинансиране.

Търговският дефицит (12 % от БВП) е структурен поради силната зависимост на страната от вносни потребителски и капиталови стоки, но през 2025 г. той се е свил благодарение на възстановяването на производството на памук, разширяването на преработката на селскостопанска продукция и подобрените условия на търговия. Последното се дължеше на спада в световните цени на петрола и хранителните продукти по това време, както и на фиксирането на валутата към еврото, което се поскъпна спрямо долара. Очаква се тенденцията като цяло да продължи и през 2026 г., въпреки че по-високата средна цена на петрола в резултат на войната в Иран би могла да оскъпи вноса. Того се възползва и от структурен излишък в сектора на услугите (3 % от БВП), подкрепен от транзитната търговия и туризма, както и от значителен излишък в сметката за вторични доходи (6 % от БВП) благодарение на паричните преводи от емигранти. Следователно се очаква дефицитът по текущата сметка да се свие още повече през 2026 г. Напредъкът в прилагането на реформите, подкрепени от програмата „ECF“ на МВФ, укрепва външното доверие и ще позволи на Того да получи достъп до регионално и външно финансиране, независимо дали то е на преференциални условия или не.

Смяна на режима и продължаващи рискове за сигурността в северната част

На парламентарните избори през април 2024 г. „Съюз за републиката“ (UNIR) — партията на президента Форе Гнасингбе, който е на власт от 2005 г. — спечели 108 от 113-те места в Националното събрание. През май 2024 г. Народното събрание прие конституционна реформа, с която системата се преобразува от президентска в парламентарна. На първите в историята на страната избори за Сенат през февруари 2025 г. UNIR спечели 34 от 41-те места в Сената (останалите 20 се запълват чрез назначаване). През май 2025 г., в качеството си на лидер на партията на мнозинството, Форе Гнасингбе беше назначен от Народното събрание за председател на Съвета на министрите – новосъздадена длъжност, в която сега е съсредоточена по-голямата част от изпълнителната власт. Липсата на ограничения за броя на мандатите и присъствието на семейство Гнасингбе начело на страната от 1967 г. насам, в съчетание с контрола върху силите за сигурност и политическите и съдебните институции, сочи, че той ще остане на власт в дългосрочен план. Правителството се възползва и от видимия икономически и социален напредък. Накрая, също през май 2025 г., Жан-Люсиен Сави де Тове, единственият кандидат за поста, беше избран от 150 членове на парламента за президент на републиката – длъжност, която е станала до голяма степен символична, след като правомощията ѝ бяха сведени до минимум с реформата от 2024 г.

По отношение на сигурността северната част на страната продължава да страда от набези на джихадисти поради пропускливата граница с Буркина Фасо. Извънредното положение, обявено в региона Саване през 2022 г., беше удължено до март 2027 г. Насилието обаче ще остане ограничено до граничния регион, а властите ще поддържат ефективен контрол над района.

Того постепенно укрепва връзките си с държавите-членки на Алианса на държавите от Сахел (AES) – Буркина Фасо, Мали и Нигер – и заема по-примирителна позиция спрямо техните военни хунти, най-вече поради факта, че разчита в голяма степен на търговията с членовете на групата. Того ще продължи и специалните си отношения с Китай – своя основен доставчик, двустранен кредитор и важен инвестиционен партньор. Двете държави понастоящем работят по финализирането на протокол, който да улесни достъпа на тоголска соя до китайския пазар. Според китайските власти към края на 2025 г. процесът на одобрение беше в заключителната си фаза. Освен това Того и Русия заздравиха връзките си. През ноември 2025 г. Форе Гнасингбе се срещна с Владимир Путин в Москва, за да обяви откриването на съответните им посолства. Въпреки това отношенията със Запада, по-специално с Франция и САЩ, остават незасегнати. Накрая, икономическите резултати на страната и способността ѝ да провежда икономически реформи — подчертани от ангажимента на МВФ — ще продължат да подсилват положителните настроения сред международните инвеститори и донори.

Последно актуализирано: март 2026 г.