Сиера Леоне

Износът и инвестициите в минното дело ще подкрепят икономическата активност през 2026 г.

През 2026 г. се очаква растежът да се ускори благодарение на приходите от износа на минни продукти в резултат на предоговорените концесионни договори, създаването на съвместни предприятия и централизирането на управлението на ресурсите в рамките на суверенен фонд, наречен „Фонд за минерално богатство“. Износът ще бъде по-добре оценен благодарение на механизма „Safe Harbour“, който определя минимална цена и предотвратява ценови практики, позволяващи на мултинационалните компании да прехвърлят печалбите си към данъчни оазиси. Производството на диаманти в мина „Тонго“ (в източната част) постепенно ще се увеличи, като частично ще компенсира неопределеното затваряне на мина „Коиду“ през май 2025 г. вследствие на спор между местното дъщерно дружество на израелската компания BSGR и нейните служители относно условията на труд. Очаква се износът на желязо също да се ускори през 2026 г. благодарение на разширяването на капацитета в мините „Марампа“ и „Тонколили“ (съответно в западната и централната част на страната) и откриването на завода за преработка на магнетит, свързан с последната. Развитието на железопреработвателната промишленост ще повиши стойността на износа и ще намали зависимостта на строителния сектор от вноса. Накрая, проектът за добив на злато „Баомахун“, финансиран от Afreximbank и Africa Finance Corporation, би могъл да увеличи износа на злато още през 2026 г.

Инвестициите също трябва да подпомогнат растежа, особено в инфраструктурата и минното дело, например чрез изграждането на моста между Лунги и Фритаун — дълго отлагано поради липса на финансиране и накрая поето от американската група „Acrow“ — модернизирането на пътищата и разширяването на капацитета на пристанищата, както и на водоснабдителните и електроенергийните мрежи. Тези проекти се финансират предимно от многостранни партньори като Африканската банка за развитие, Световната банка, Европейския съюз и Millennium Challenge Corporation (MCC). Ще бъдат направени инвестиции и в енергийния сектор: в близост до Фритаун ще бъде построена слънчева електроцентрала с мощност 50 MW с подкрепата на френски и британски банки за развитие и датския фонд „Frontier Energy“. Планира се тя да започне да работи през 2026 г. Същевременно Европейският съюз финансира изграждането на редица малки общински слънчеви електроцентрали с обща мощност от 5,2 MW. Тези инициативи обаче остават с много по-малък мащаб в сравнение с проекта за водноелектрическа централа „Бумбуна 2“ (153 MW), чието пускане в експлоатация, първоначално планирано за 2026 г., ще бъде отложено поради спор между британската компания, отговорна за строителството ѝ — „Joule Africa“, и правителството на Сиера Леоне.

Развитието на инфраструктурата, включително подобряването на електроснабдяването, ще насърчи растежа, по-специално чрез улесняване на транзита на износа и вътрешната търговия, но също и чрез стимулиране на местната икономическа дейност. Освен това умерената инфлация, която се дължи на развитието на селскостопанската дейност (благодарение на субсидиите и инвестициите, но подложена на климатични рискове), рестриктивната парична политика и по-ниските цени на вносното гориво и ориза, би трябвало да доведе до увеличение на частното потребление.

Трудно постигане на фискална консолидация

Значителното намаляване на публичния дефицит, предвидено за началото на 2025 г. съгласно споразумението с МВФ, беше затруднено от трудностите при събирането на очакваните приходи от ДДС поради недостатъчното спазване на данъчното законодателство. Правителството отчете това, като внесе поправки в бюджета през юли 2025 г., намалявайки разходите за инвестиции с два процентни пункта от БВП и по този начин ефективно намалявайки дефицита — макар и в по-малка степен, отколкото се надяваше. Очаква се консолидацията на публичните финанси да продължи през 2026 г., въпреки че те остават обременени от лихвените плащания по дълга (42 % от приходите през 2025 г.), които са предимно вътрешни; без тях публичните финанси биха отбелязали лек излишък. Освен увеличените приходи от износ на минерални суровини, се очаква приходите да нараснат благодарение на повишаването на ставката на корпоративния данък, по-високите акцизи върху горивата и пътните такси, премахването на освобождаването от ДДС за „луксозни“ продукти, както и борбата срещу укриването на данъци от страна на мултинационалните компании. Ще продължат усилията за подобряване на ефективността на данъчната администрация. Разходите ще нарастват по-бавно от приходите: увеличението на оперативните разходи ще бъде насочено към заплатите на държавните служители (увеличение с 20 % от септември 2026 г.), като ще се увеличи броят на държавните служители в здравеопазването и образованието; инвестициите ще се съсредоточат върху селското стопанство и инфраструктурата; социалните разходи ще бъдат насочени предимно към най-бедните домакинства и ще обхващат субсидии, изграждане на инфраструктура в бедни общности и политика за заетостта.

Очаква се съотношението на дълга към БВП да продължи да намалява бавно, но все пак да остане високо. Вътрешната част от дълга — 42 % от общия размер, включително 2 % просрочени задължения — се състои от три четвърти държавни съкровищни бонове с падеж под една година и реални лихвени проценти от 30 %, както и от една четвърт държавни облигации с по-дълъг падеж. Дългът, деноминиран в чуждестранна валута, се държи от многостранни (46 % от общия дълг) и двустранни (7 %) кредитори — по-специално Кувейтският суверенен фонд, Южна Корея и Китай — при преференциални условия. Остатъкът (5 %) се отнася до търговски вземания. Рискът от свръхзадлъжнялост остава висок.

През 2026 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да продължи да се свива благодарение на по-бързия растеж на износа на суровини — както по отношение на цената, така и на обема — в сравнение с вноса, свързан с инвестиционни проекти. Този дефицит ще бъде финансиран от излишъка по финансовата и капиталовата сметка, стимулиран от преките чуждестранни инвестиции (от Китай, САЩ, Германия, и Белгия) и, преди всичко, от проектни заеми и безвъзмездни средства за проекти от многостранни партньори (ЕС, Световната банка, Африканската банка за развитие, MCC), както и от програмата на МВФ „Разширена кредитна линия“, която ще продължи до края на януари 2028 г. Очаква се валутните резерви да се подобрят леко, но ще останат малко над стойността на вноса за един месец.

Сравнително стабилна и демократична държава за региона

Страната е относително стабилна от края на гражданската война през 2002 г. На национално равнище страната е еднокамарна многопартийна република, в която президентът е едновременно държавен глава и председател на правителството, като споделя законодателната власт с Камарата на представителите. На местно равнище страната е феодална система, основана на наследствени кланове. Президентът Юлиус Маада Био, който е на поста от 2018 г., беше преизбран през 2023 г., като в същото време неговата партия — Народната партия на Сиера Леоне, социалдемократическа партия, подкрепяна предимно от етническата група менде — спечели убедително мнозинство (81 от 135 места) на парламентарните избори. Резултатите бяха оспорени от международните наблюдатели и опозицията, като „Всенародният конгрес“ (социалистическа партия, подкрепяна предимно от етническата група темне) бойкотира парламентарните заседания и отказа да положи клетва до октомври 2023 г., преди партиите най-накрая да постигнат споразумение през юли 2024 г. относно институционалните реформи, които трябва да бъдат проведени.

На международно равнище Китай остава основният търговски партньор и най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции, предимно в минния сектор, чрез групата „Leone Rock Metal“, която притежава железната мина „Тонколили“. Като част от стратегическото партньорство, подписано през 2016 г., Китай предоставя медицинска помощ – както например по време на епидемиите от Ебола и Covid-19 – и подпомага страната при изграждането на инфраструктура. САЩ се опитват да противодействат на това влияние. Въпреки прекратяването на дейността на USAID, САЩ продължават да бъдат основен финансов партньор чрез финансирането на моста във Фритаун. Те предоставят също така субсидии за изграждането на слънчеви електроцентрали и електроснабдяване — по-специално чрез помощ в размер на 480 милиона щатски долара от MCC — чиито плащания зависят от институционалния напредък.

Сиера Леоне е член на няколко регионални организации, включително ECOWAS, която насърчава икономическото сътрудничество и интеграция, изграждането на обща транспортна и телекомуникационна инфраструктура, както и поддържането на мира. От края на гражданската война през 2002 г. страната поддържа добри отношения със своите непосредствени съседи — Гвинея и Либерия — и редовно обменя мнения относно управлението на трансграничните реки и езера, както и по въпроси, свързани със сигурността и стабилността. Тези преговори се провеждат в рамките на Съюза на река Мано, в който в дискусиите участва и Кот д’Ивоар.

Последно актуализирано: декември 2025 г.