Европа
Сърбия
България
Косово
Унгария
Великобритания
Китай
ТурцияРастеж, движен от инвестициите
През 2025 г., както и през 2026 г., растежът ще остане умерен, като ще бъде по-нисък от този на съседните балкански държави, но въпреки това ще бъде подкрепен от високо ниво на публични инвестиции (10 % от БВП). За финансиране на инфраструктурни проекти, свързани с коридори 8 и 10d, правителството мобилизира значителни суми от европейски фондове: 700 млн. евро до 2026 г. (Global Gateway, ЕИБ, WBIF, IPA III) и държавен заем в размер на 110 млн. евро от ЕБРР за пътна и железопътна инфраструктура. Тези средства се допълват от двустранно финансиране: унгарски заем от 1 млрд. евро, финансиран от китайски банки и договорен в края на 2024 г. за финансиране на логистични и транспортни проекти, както и стратегическо споразумение с Обединеното кралство през май 2025 г. на стойност 6 млрд. британски лири, предназначено предимно за покриване на разходите по железопътния коридор 10 и проекти за здравна инфраструктура. Очаква се проектите да окажат пряко въздействие върху дейността на секторите на строителството, строителните материали и инженерството, като същевременно подпомогнат заетостта в региони, трайно засегнати от високи равнища на безработица. Коридор 8, който свързва България с Албания през Северна Македония, е част от стратегия за регионална интеграция, съгласувана със стратегията на ЕС за свързаност на Западните Балкани. По този начин Северна Македония е първата страна, която получава предварително финансиране от новия План за растеж на ЕС, като през пролетта на 2025 г. са отпуснати 52,2 млн. евро.
Потреблението на домакинствата (69 % от БВП) продължава да подкрепя растежа на фона на стабилно нарастващите номинални заплати, особено в публичния сектор и сектора на услугите. Реалните доходи се възстановиха от края на 2024 г. насам, подкрепени от увеличение на минималната работна заплата (+8 % през април 2025 г.) и извънредно преизчисляване на пенсиите (+20 % за цялата 2024 г.). Въпреки това инфлацията остава висока (4,5 % през юни 2025 г.), въпреки правителствените мерки за контрол на цените на хранителните продукти. Досега Централната банка на Северна Македония е заложила на предпазлив подход при провеждането на цикъла на парично облекчаване и е понижила лихвените си проценти по-бавно от Европейската централна банка (ЕЦБ). Очаква се обаче инфлационният натиск постепенно да отслабне до края на 2025 г., което ще проправи пътя за подобрени парични условия през 2026 г. Тази по-благоприятна среда би трябвало да стимулира частните инвестиции както от страна на домакинствата, така и от страна на предприятията.
Промишлената дейност (25 % от БВП) е съсредоточена в ориентирани към износ специални икономически зони, специализирани в сглобяването на автомобилни компоненти, електрически кабели и електроника. Тя е силно зависима от европейското търсене. Само Германия представлява над 40 % от общия износ, главно в автомобилния сектор. Несигурността в търговията остава висока, особено по отношение на въпроса с митата на САЩ. В резултат на това се очаква динамиката на износа да продължи да зависи от външни фактори, а приносът ѝ към растежа вероятно ще бъде ограничен през 2025 г. Въпреки това тя би могла да възвърне инерцията си през 2026 г. на фона на възстановяването на промишлеността в Германия.
Двойният дефицит под натиск
Бюджетният дефицит ще остане голям през 2025–2026 г. поради ограничените данъчни постъпления, повлияни както от мащаба на неформалната икономика, така и от ниската данъчна ставка (10 %). Очаква се приходите да се подобрят само незначително, докато правителството продължава да бъде притискано от високите текущи разходи, особено поради нарастващите заплати и пенсии в публичния сектор, което ограничава фискалното пространство. Въпреки решимостта на новото правителство да намали дефицита, целите не съответстват на законоустановения праг (3%): очаква се публичният дефицит да бъде около 4,5% от БВП през 2025 г., като през 2026 г. ще има малко място за корекция в посока надолу. Основният проблем е нарастващата тежест от обслужването на дълга, 60 % от който е деноминиран в евро. Въпреки това фиксираният курс към еврото и фактът, че 45 % от дълга се дължи на двустранни и многостранни кредитори, смекчават риска, който МВФ оценява като умерен. През 2026 г. ще настъпи падежът на еврооблигация на стойност 700 млн. евро, което представлява близо 7 % от БВП. Възможността за търсене на рефинансиране на пазарите или евентуално частично обратно изкупуване още през 2025 г. ще бъде ключов тест за фискалната надеждност на страната и способността ѝ да получи достъп до външно финансиране. В краткосрочен план валутните резерви (покриващи повече от четири месеца внос) и репо линията на ЕЦБ осигуряват достатъчно покритие. Поддържането на външната стабилност обаче все повече зависи от ангажименти, обвързани с условия: забавяния в осъществяването на обещаните на Брюксел реформи или каквито и да било вътрешнополитически напрежения биха могли да подтикнат кредиторите да преоценят позицията си.
На външноикономическия фронт, при структурен търговски дефицит, равен на близо 20 % от БВП, текущата сметка ще остане на дефицит въпреки притока на парични преводи от емигранти (15 % от БВП). Вносът на оборудване и енергия остава силен, но износът се затруднява да се възстанови на фона на забавения растеж в Европа. През 2026 г. обаче се очаква положителен ефект от възстановяването на индустриалното търсене в Германия, което би могло да съживи портфейлите с поръчки в автомобилния и електронен сектор, като по този начин ограничи евентуалното влошаване на търговския дефицит. Дефицитът по текущата сметка се финансира главно чрез преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
Политическата стабилност обаче е белязана от несигурност относно европейската програма
Правителството, сформирано след изборите през май 2024 г., се основава на коалиция, доминирана от VMRO-DPMNE – дясна националистическа партия, която разполага с 58 от 120 места в парламента. Тя се подкрепя от двама партньори: партията „ЗНАМ“ – нова центристка формация с националистически оттенъци, и албанската коалиция „Влен“, която обединява няколко малки партии, представляващи албанското малцинство. Заедно коалицията контролира 75 места, което ѝ осигурява комфортно мнозинство. При тази конфигурация изпълнителната власт разполага с достатъчна парламентарна свобода на действие, за да гарантира краткосрочна политическа стабилност. До парламентарните избори, насрочени за май 2028 г., не са предвидени национални избори и се очаква правителството да изкара мандата си без значителни институционални предизвикателства.
Тази стабилност обаче не гарантира бърз напредък по европейския фронт. Отказът на ВМРО-ДПМНЕ да приеме конституционните реформи, изисквани от София за признаване на българското малцинство, блокира официалното откриване на главите за преговори за присъединяване към ЕС. Замразяването може да се удължи и след 2025 г., ако не бъде постигнат вътрешнополитически компромис. Рискът е забавяне на темпото на реформите и загуба на инерция в хармонизирането на законодателството, което би могло да забави достъпа до условно финансиране по Плана за растеж на ЕС за Балканите. Освен това всяко влошаване в областите на върховенството на закона, независимостта на съдебната система или спазването на принципа на взаимния контрол може да застраши европейския път на страната, като това ще има пряко въздействие върху доверието на инвеститорите и международните отношения.