Саудитска Арабия

Близкия Изток, Азия

БВП на глава от населението ($)
$32529.7
Население (през 2021 г.)
32,8 милиона

Оценка

Държавен риск
A3
Бизнес климат
A4
Предишна
A3
Предишна
B
This content has been automatically translated. It may not be as accurate as the original.

suggestions

Резюме

Предимства

  • Най-големият производител на петрол в ОПЕК, вторият по големина в света
  • Силни финансови резерви в държавния инвестиционен фонд
  • Усилени и бързи усилия за икономическа диверсификация в рамките на „Визия 2030“
  • Младо и нарастващо население, осигуряващо динамична работна сила
  • Стратегическо местоположение на кръстопътя между Африка, Азия и Европа, което служи като глобален център за търговия, логистика и енергийни транзитни маршрути (Червено море, Персийски залив)

Недостатъци

  • Икономиката все още се задвижва от петролния сектор и е уязвима към промените в световните цени на петрола
  • Зависимост от чуждестранна работна ръка
  • Възможност за ескалация на регионалните напрежения
  • Ограничен контрол върху паричната политика поради фиксирания валутен курс
  • Риск от разширяване и задълбочаване на регионалната нестабилност след войната в Иран, което поражда опасения за сигурността и нарушава износа на въглеводороди и нефтохимически продукти, както и ключовите морски транспортни маршрути
  • Риск от забавяне на плановете за икономическа диверсификация поради по-слабото доверие на инвеститорите, потенциалното изтегляне на чуждестранните работници и спад в туристическите посещения

Търговски борси

Износна стоки като % от общия размер

Китай
15%
Южна Кореа
9%
Япония
9%
Европа
9%
Индия
9%

Вносна стоки като % от общия брой

Китай 24 %
24%
Европа 16 %
16%
САЩ 8 %
8%
Обединени арабски емирства 6 %
6%
Индия 6 %
6%

Оценки на секторните рискове

Перспективи

Този раздел е ценен инструмент за корпоративни финансови служители и кредитни мениджъри. Предоставя информация за практиките за плащане и събиране на вземания в страната.

Два двигателя на растежа през 2026 г. за петролния и непетролния сектор

През 2026 г. се очаква икономическите перспективи на Саудитска Арабия да се подобрят умерено, макар и с малко по-бавен темп от предварително очакваното, поради засилените регионални геополитически напрежения вследствие на войната с участието на Иран. Очаква се икономическият растеж да бъде движен от комбинация от възстановяващото се производство на въглеводороди, непетролната дейност (55 % от БВП), както и от устойчивите публични инвестиции и продължаващия напредък в рамките на „Визия 2030“. По отношение на петрола постепенното облекчаване на ограниченията на ОПЕК+ и значителният резервен капацитет на Саудитска Арабия би трябвало да подпомогнат по-високото производство. Властите се стремят да запазят пазарния си дял, като същевременно задоволяват нарастващото вътрешно търсене. Същевременно продължаващите инвестиции на „Арамко“ в проучвателната и добивната дейност укрепват производствения капацитет, включително за природен газ. В резултат на това, след ръст от 5,5 % през 2025 г., се очаква производството на петрол в Саудитска Арабия да нарасне с около 6 % през 2026 г. Междувременно непетролните сектори, по-специално строителството, туризмът, логистиката и развлекателният сектор, вероятно ще останат основни двигатели на растежа, като се възползват от големи инфраструктурни проекти и инвестиции, ръководени от правителството. Въпреки това засилената несигурност и опасенията за сигурността в региона могат до известна степен да повлияят негативно на настроенията на инвеститорите и търговските потоци.

Прогнозира се инфлацията да остане относително ограничена, макар и малко по-висока от предишните оценки на фона на нарастващите регионални напрежения и прекъсвания по ключови търговски маршрути. Цените на енергията и комуналните услуги се поддържат от схеми за субсидии, докато разходите за жилища се уравновесяват чрез мащабни програми за социално жилищно строителство, мерки от страна на предлагането и други инициативи, като например замразяване на наемите в Рияд. Въпреки това силното вътрешно търсене, съчетано с по-високите логистични и вносни разходи, частично свързани с повишената несигурност в регионалните транспортни коридори, може да генерира натиск за повишение на цените през годината. Паричната политика ще продължи да се ръководи от действията на Федералния резерв на САЩ в съответствие с фиксирания валутен курс към американския долар. Ако по-високите цени на петрола, предизвикани от регионалните конфликти, забавят облекчаването на паричната политика от страна на Федералния резерв на САЩ, централната банка на Саудитска Арабия ще има ограничено пространство за действие за понижаване на основния лихвен процент поради режима на фиксиран валутен курс. Това би могло да поддържа високи разходите по финансирането за фирмите, което потенциално би оказало натиск върху инвестициите и би намалило маржовете на корпоративните печалби.

Фискалната позиция е под умерен натиск, дефицитът по текущата сметка се увеличава

Очаква се фискалната позиция да остане под натиск през 2026 г., което отразява продължаващите инвестиционни разходи в рамките на „Визия 2030“ и относително предпазливите прогнози за приходите. Въпреки по-високото производство на петрол и устойчивите непетролни приходи, бюджетните салда вероятно ще останат на дефицит, главно поради продължаващите разходи за инфраструктура и нарастващите текущи разходи. Макар по-високите цени на петрола да могат да подкрепят фискалните приходи, засилените регионални напрежения могат също да увеличат волатилността на енергийните пазари и да създадат рискове за търговските потоци на петрол, което ще ограничи енергийните приходи на правителството. Оперативните разходи остават високи, въпреки че се очаква известно умерено намаляване на капиталовите разходи, тъй като големите проекти напредват към завършване.

Очаква се външната позиция на Кралството да остане в умерен дефицит през 2026 г., което отразява намаляващите приходи от петрол спрямо БВП и силното търсене на внос, свързано с мащабни инвестиционни проекти. Макар да се прогнозира, че постъпленията от износ на петрол (около 70 % от общите приходи от износ) ще нараснат умерено в номинално изражение, се очаква техният принос към общите приходи от износ и икономическия продукт да продължи да отслабва. Очаква се непетролният износ да продължи да нараства, подкрепен от разширяващия се производствен капацитет, по-високите реекспорти и подобрената логистична инфраструктура. Делът му обаче остава недостатъчен, за да компенсира структурния спад в доминиращата роля на износа на въглеводороди. В същото време вносът вероятно ще остане на високо ниво, воден от покупките на капиталови стоки и нарастващото потребителско търсене, свързано с икономическата диверсификация. Настоящите смущения в корабоплаването през Ормузкия проток могат да създадат рискове за търговските потоци на петрол и нефтохимически продукти и да увеличат транспортните и застрахователните разходи, което потенциално би ограничило приходите от износ, въпреки по-високите цени на енергията.

Продължаващи регионални рискове и предизвикателства пред сигурността

Избухването на война, в която е въвлечен Иран, значително увеличи геополитическата несигурност в региона и повишава риска от по-широк, по-дълбок и по-продължителен период на регионална нестабилност. Ситуацията със сигурността по южната граница с Йемен остава нестабилна, въпреки последните усилия за деескалация. Въпреки че трансграничните атаки са намалели значително, рискът от нови инциденти не може да бъде напълно изключен. Повишената несигурност в Червено море и околните морски коридори остава потенциален риск, особено в случай на ново регионално ескалиране на напрежението. Стратегическото партньорство на Саудитска Арабия със западните държави, и по-специално със САЩ, остава ключов стълб на нейната система за сигурност. Настоящият регионален конфликт също така подчертава значението на това партньорство за поддържането на регионалната стабилност и защитата на ключовите търговски маршрути за енергия.

Последно актуализирано: март 2026 г.