Сърбия

Устойчив растеж, който ще продължи и през 2025 г.

Очаква се сръбската икономика да поддържа стабилен растеж през 2025 г., благодарение на силното вътрешно търсене и по-благоприятната инвестиционна среда. Потреблението на домакинствата (66 % от БВП) ще се възползва от нарастващите реални заплати, подкрепени от увеличенията на заплатите и пенсиите. Предприятията отново ще се възползват от експанзивните публични политики, включително по-високите разходи за инфраструктура и инвестиционните стимули за чуждестранни инвеститори. Очаква се обаче инфлацията да остане в горната граница на целевия диапазон, определен от Националната банка на Сърбия (4,5 %), което ще накара централната банка да поддържа високи лихвени проценти, което би могло да забави растежа на кредитирането както за предприятията, така и за домакинствата.

В същото време сръбската икономика продължава да привлича значителен чуждестранен капитал, особено в преработвателния и енергийния сектор, като по този начин допълнително укрепва производствения си капацитет. Очаква се развитието на инфраструктурни проекти, частично стимулирано от правителствената инициатива „Скок към бъдещето – Сърбия Експо 2027“, да модернизира транспортната система и да повиши логистичната ефективност. Междувременно разширяването на капацитета за производство на енергия, особено чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници, има за цел да отстрани структурните недостатъци в сектора и да осигури по-стабилно електроснабдяване за предприятията.

Пазарът на труда ще остане сериозно предизвикателство. В края на 2024 г. равнището на безработицата в Сърбия беше 8,6 %, което все още буди загриженост въпреки усилията за възстановяване. Очаква се растежът в производствения сектор, особено в автомобилната промишленост, заедно с разширяването на сектора на услугите, да стимулира създаването на работни места и да допринесе за постепенно намаляване на безработицата през 2025 г. Повишаването на квалификацията на работната сила чрез програми за обучение, съобразени с нуждите на бизнеса, също би могло да спомогне за ограничаване на миграцията на таланти в чужбина и да подкрепи растежа на производителността. Необходимостта от подобряване на бизнес климата и ускоряване на структурните реформи обаче остава ключово предизвикателство за осигуряването на устойчиво разширяване.

Напрежение в публичните финанси

Бюджетът ще остане на дефицит през 2025 г., което се дължи на рязкото увеличение на разходите (заплати в публичния сектор, инфраструктура и отбрана) и високите разходи за финансиране. Увеличението с 8 % на заплатите в публичния сектор през 2025 г., заедно с инвестициите в „Сърбия Експо 2027“, ще утежни финансовата тежест за държавата. Освен това закупуването на 12 изтребителя „Рафал“ (за 2,5 млрд. евро) и въвеждането отново на военна служба през 2025 г. ще натоварят допълнително бюджета. За да посрещне тези финансови нужди, правителството разчита на международните и вътрешните облигационни пазари, както и на проектни заеми от своите партньори. Публичният дълг, оценен на 47 % от БВП през 2024 г., остава на умерено ниво, а делът му в БВП се очаква да продължи да намалява. Приблизително 70 % от дълга обаче е външен и деноминиран в чуждестранна валута (предимно евро), което увеличава валутния риск. Въпреки това твърдата фиксирана връзка на динара към еврото и значителният дял на официалните кредитори (55 %) спомагат за смекчаване на риска.

Във външноикономически план салдото по текущата сметка ще остане на дефицит през 2025 г., обусловено от високия внос на фона на силното потребителско търсене, инфраструктурните проекти и покупките на военно оборудване. В същото време слабият икономически растеж в Европейския съюз ще ограничи растежа на износа, особено в секторите на селскостопанските храни, автомобилната промишленост, металургията, електрооборудването и пластмасите. Услугите обаче – по-специално туризмът, ИТ услугите и автомобилният транспорт – заедно с паричните преводи от диаспората, ще компенсират частично търговския дефицит. Дефицитът по текущата сметка ще бъде финансиран до голяма степен от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и приток на портфейлни инвестиции, което също ще допринесе за увеличаване на валутните резерви.

Във вихъра на сериозни политически сътресения

Политическият пейзаж в Сърбия се доминира от националистично-консервативната Сръбска прогресивна партия (SNS) – на власт от 2012 г. и ръководена от президента Александър Вучич. SNS допълнително укрепи позициите си, след като спечели предсрочните избори през декември 2023 г. с 48,1% от гласовете (129 места от общо 250 в парламента). Партията се сблъсква с фрагментирана политическа опозиция, която критикува управляващата партия и президента за строгия им контрол върху институциите и медиите. Досега Вучич се е възползвал от слабата опозиция и силната обществена подкрепа на фона на силен икономически растеж и националистически настроения. Доминирането на СНС обаче поражда опасения относно разделението на властите, медийния плурализъм и борбата срещу корупцията. На вътрешнополитическата сцена изпълнителната власт разполага със значителна власт: президентството, правителството и парламентът може и да са формално разделени, но понякога им липсват реални институционални механизми за взаимно контрол и баланс. Международните наблюдатели (ОССЕ, ЕС) са докладвали за нередности при различни избори, а повтарящите се протести подчертават нарастващото недоволство в гражданското общество.

От края на 2024 г. Сърбия е изправена пред най-сериозната политическа криза на Сръбската прогресивна партия (SNS) откакто тя дойде на власт. Срутването на наскоро реновирания навес на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 15 души, предизвика мащабни протести, осъждащи корупцията и липсата на прозрачност при възлагането на обществени поръчки. Под нарастващ натиск министър-председателят Милош Вучевич подаде оставка на 28 януари 2025 г., което хвърли правителството в несигурност. Недоверието на обществото остава високо, въпреки опитите на президента Вучич да облекчи напрежението чрез публикуване на документи, привличане на длъжностни лица към отговорност и помилване на някои арестувани протестиращи. Ако ново правителство не бъде сформирано бързо, ще се наложи да бъдат насрочени предсрочни избори, като парламентарните избори вероятно ще се проведат през пролетта на 2025 г. Лидерите на СНС разчитат на разединената опозиция – която е предимно млада и концентрирана в големите градове – за да запазят властта, въпреки че рискуват да загубят парламентарното си мнозинство. В социално отношение Сърбия продължава да се бори с високата безработица, упоритата корупция и „изтичането на мозъци“, особено сред младите професионалисти. Въпреки силния икономически растеж неравенството подхранва недоволството и предизвиква протестни движения, което принуждава правителството да обещава реформи за поддържане на вътрешната стабилност.

Сърбия възприема многополюсен подход, поддържайки диалог с ЕС, САЩ, Русия и Китай, като в същото време продължава по пътя си към присъединяване към ЕС. Въпросът с Косово остава сериозна пречка, както и опасенията от натиска на Запада за официално признаване на неговата независимост. НИС, най-голямата нефтена и газова компания в страната, в която „Газпром Нефт“ и „Газпром“ притежават мажоритарен дял, е обект на американски санкции срещу руския енергиен сектор от януари 2025 г. Въпреки че тези санкции бяха суспендирани до 28 март 2025 г., за да се даде възможност за преструктуриране на акционерния състав, те подчертават деликатната позиция на Сърбия – да балансира енергийните си връзки с Москва, срещу която не налага санкции, и опитите си да търси по-тесни връзки с ЕС.

Последно актуализирано: март 2025 г.