Силен растеж, движен от инвестициите и сектора на услугите
През 2024 г. БВП на Руанда нарасна с 8,9 %, благодарение на възстановяването на селскостопанското производство (+5 %) след наводненията през 2023 г., които се отразиха на реколтите, както и на силния растеж в промишлеността (+10 %) и услугите (+10 %).
През 2025 г. се очаква растежът да се забави леко, тъй като селскостопанското производство ще се стабилизира. Икономическата активност ще продължи да се движи предимно от сектора на услугите — основният двигател на растежа поради тежестта му в икономиката (46 %) — включително бизнес туризъм, телекомуникации и финансови услуги. Промишлеността също ще се разраства, особено в строителството и преработката на минерали. Очаква се растежът да се запази на сходно ниво през 2026 г., въпреки намаляването на чуждестранната помощ (по-специално прекратяването на подкрепата от USAID) и въвеждането на нови данъци върху стоките (като ДДС върху определени продукти), което може леко да забави потреблението. Тази динамика ще бъде подкрепена от увеличените инвестиции, особено в проекта за летището в Бугесера (в предградията на Кигали), стартирал през 2017 г., но забавен от пандемията и промени в планирането, като завършването му се очаква между 2027 и 2028 г. Планират се и допълнителни инвестиции за ремонт на пътища и развитие на системата за пречистване на отпадъчни води.
Инфлацията, която достигна 14 % през 2023 г., спадна до 4,8 % през 2024 г. благодарение на възстановяването на селскостопанското производство, което доведе до по-ниски цени, и на забавените ефекти от затягането на паричната политика (като основният лихвен процент бе повишен до 7,5 % през 2024 г.). Очаква се неотдавнашното ѝ повишение да продължи през втората половина на 2025 г. поради обезценяването на руандийския франк и по-високите данъци върху горивата и транспорта. Въпреки това инфлацията следва да остане в целевия диапазон на централната банка от 2 %–8 % — на ниво около 7 % — докато се очаква основният лихвен процент да бъде запазен на 6,5 %. По-високото участие на пазара на труда (равнището на заетост се повишава от 53,1 % на 56 % между първите тримесечия на 2024 г. и 2025 г.) доведе до намаляване на равнището на безработицата до 14,9 % през 2024 г. (-2,3 процентни пункта на годишна база). Безработицата обаче остава висока сред жените (17,6 %) и младежите (18,5 %).
Двойни дефицити между усилията за реформи и ограниченията пред инвестициите
През фискалната 2024–2025 година (от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г.) бе отчетен малко по-нисъкот очакваното дефицит от 5,5 % от БВП, главно благодарение на данъчните постъпления от стоки и услуги и от външната търговия, които компенсираха по-слабите резултати при данъка върху доходите, причинени от скромното увеличение на заплатите и краткосрочното свиване на пазара на труда. За фискалната 2025–2026 година се очаква оперативните разходи да намалеят с 1,1 % от БВП, като увеличението на разходите за пенсии ще бъде повече от компенсирано от намаление на текущите разходи за публичната администрация. Прогнозира се, че публичните приходи ще нараснат с 475 млн. щатски долара, въпреки спада в чуждестранната помощ (–110 млн. щатски долара в сравнение с първоначалните прогнози). Очакват се обаче големи инвестиции в летището в Кигали и националната авиокомпания RwandAir (равностойни на 3 % от БВП), както и извънредни разходи в размер на 0,9 % от БВП поради надхвърляне на разходите по проекти, което се очаква да увеличи значително публичния дефицит за фискалната 2025–2026 година.
В средносрочен план и съгласно споразумение с МВФ Руанда се е ангажирала с курс на фискална консолидация, започващ от 2023 г., чиято цел е постепенното намаляване на публичния дефицит до 3 % от БВП до 2030 г. чрез използването на два основни лоста: реформата на пенсионните вноски и постепенната реформа на данъчната система. От 1 януари 2025 г. ставката на пенсионните вноски е удвоена, като се увеличава от 6 % на 12 % от брутната заплата и се разпределя поравно между работодателите и работниците. Впоследствие тази ставка ще се увеличава с два процентни пункта годишно, считано от 2027 г., за да достигне 20 % през 2030 г., с цел да се гарантира устойчивостта на руандийската система за социално осигуряване. Същевременно между 2025 и 2030 г. постепенно ще бъде осъществена амбициозна данъчна реформа. Тя има за цел да разшири данъчната основа чрез подобряване на данъчното облагане на недекларираните дейности, постепенно да премахне определени освобождавания от ДДС (по-специално за телефони, хибридни автомобили, бира и транспортни услуги), да рационализира данъчните стимули за доходите, за да се повиши привлекателността на частните инвестиции, и да въведе ДДС върху изкопаемите горива с оглед борбата със замърсяването и емисиите на парникови газове. Очаква се публичният дълг, възлизащ на около 80 % от БВП, да продължи да нараства през 2026 г., отново поради инвестициите. Приблизително 80 % от публичния или публично гарантиран дълг на Руанда се дължи на външни кредитори, три четвърти от които са многостранни кредитори, като по-голямата част от него произтича от финансиране при изключително облекчени условия от Световната банка.
Във външноикономически план текущата сметка е структурно в значителен дефицит и се очаква той да продължи да се увеличава през 2025 и 2026 г. Износът ще бъде подкрепен от селскостопанското производство, развитието на преработката на полезни изкопаеми, туризма и продължаващото коригиране на реалния ефективен обменен курс. Въпреки това вносът, свързан с проекта за летището в Кигали, зависимостта от храни и енергия, както и разходите за повишаване на устойчивостта на инфраструктурата спрямо климатични събития, ще задържат търговския дефицит на същото ниво като през 2024 г. По-високите лихвени плащания по търговските кредити и намалената международна помощ също ще увеличат натиска върху текущата сметка. Този дефицит ще бъде финансиран чрез подобрения във финансовата сметка, по-специално чрез увеличени преки чуждестранни инвестиции, включително от Катар, който съфинансира строителството на летището.
Вътрешна политическа стабилност и регионални напрежения
Президентът на страната от 2000 г. насам, Пол Кагаме, беше преизбран, както се очакваше, на 15 юли 2024 г. с над 99 % от гласовете. Редовно обвиняван, че заглушава дисидентите – опонентите му често биват арестувани – на него се приписва и възстановяването на гражданския мир, политическата стабилност и значителното намаляване на бедността (43 % през 2023 г. в сравнение с 75 % през 2000 г.). На регионално равнище Руанда води активна външна политика, белязана от множество военни интервенции, съчетаващи въпроси, свързани със сигурността, дипломацията и икономиката. Кигали участва в конфликта в Киву, в източната част на ДР Конго, от 2012 г. насам, чрез подкрепата си за „М23“ – въоръжена група, която твърди, че е защитник на конгоанските тутси, както и чрез присъствието на свои войски, което е потвърдено от ООН. Интервенцията се основава, на първо място, на съображения за сигурност, като целта е да се неутрализира ФДЛР – въоръжена група от хуту, която избяга от Руанда след геноцида срещу тутсите през 1994 г., за да потърси убежище в източен Заир. На второ място, тя е насочена срещу съперничеството с Уганда и Бурунди, ръководени от хуту, които също имат военно присъствие в района. Накрая, тя има за цел да осигури контрол върху стратегически минерали като колтан. Мирното споразумение, подписано с ДРК във Вашингтон през юни 2025 г. под натиска на САЩ, предвижда изтегляне на руандийските войски и тристранно сътрудничество в минното дело (ДРК–Руанда–САЩ), но неговото изпълнение остава несигурно. В същото време в Доха се проведоха допълнителни преговори между ДРК и „М23“ при посредничеството на Катар. Преговорите доведоха до декларация за намерения през юли 2025 г., която включваше ангажимент за постоянно прекратяване на огъня и официални преговори за сключване на всеобхватно мирно споразумение, което да бъде подписано не по-късно от 8 август 2025 г., както и пътна карта за възстановяване на държавната власт в източната част на ДРК.
В същото време Руанда разширява влиянието си в Африка чрез многостранни и двустранни военни ангажименти, които са в съответствие с прожектирането на сила и осигуряването на дипломатически ползи. Руанда предоставя военна подкрепа на правителството на Централноафриканската република както чрез MINUSCA (мисията на ООН за поддържане на мира), така и чрез двустранни споразумения, в замяна на концесии в минния и селскостопанския сектор. В Мозамбик руандийски войски са на предната линия в борбата срещу ислямисткото въстание в Кабо Делгадо, като по този начин косвено осигуряват международни инвестиции в газовия сектор. Това ѝ носи финансова подкрепа от Европейския съюз. Накрая, Руанда участва в мисията на ООН (UNMISS) в Южен Судан.

Демократична република Конго
Обединени арабски емирства
Хонг Конг
Европа
Китай
Танзания (Обединена република)
Южна Кореа