Руанда

Устойчив растеж въпреки инфлационния шок

След като достигне пика си през 2025 г., икономическият растеж ще се забави през 2026 г. поради покачващите се цени на петрола, затягането на паричната политика и по-слабите резултати в селското стопанство. Въпреки това се очаква растежът да остане стабилен и да се ускори отново през 2027 г., благодарение на продължаващите инвестиции в инфраструктурата и динамиката на сектора на услугите. Секторът на услугите (52 % от БВП през 2025 г.) е основният двигател на растежа, особено в областта на информационните и комуникационните технологии (+22 % през 2025 г.), транспорта (които представляват около 40 % от създадените работни места през 2025 г.) и бизнес туризма, където значителен брой клиенти пристигат по шосе от съседните държави. Разширяването на RwandAir и новото международно летище в Кигали имат за цел да създадат регионален център за насърчаване на преките чуждестранни инвестиции и туризма. Очаква се първата фаза на летището да влезе в експлоатация до края на 2027 г., което ще му позволи да обслужва около 8 милиона пътници годишно — двойно повече от настоящото летище.

Селското стопанство заема значителен дял от БВП (15 %), заетостта (39 %) и общия износ (40 %, от които 13 % е кафе и 12 % — чай). След тежките наводнения през 2023–2024 г., които засегнаха реколтите, селскостопанското производство се възстанови през 2025 г. (+5 %) и продължи да нараства през първата половина на 2026 г. (+7 % добавена стойност през първото тримесечие). Перспективите за селското стопанство остават благоприятни за останалата част от годината, но са уязвими от феномена „Ел Ниньо“, който се очаква да настъпи в края на 2026 г. Поради това добивите през 2027 г. могат да се окажат разочароващи. Междувременно вторичният сектор се разраства бързо, като през 2026 г. се очаква растеж от 13 %. Строителството се стимулира от големи инфраструктурни проекти, като новото летище (инвестиция от 2,6 млрд. щатски долара) и мащабната програма за модернизация и разширяване на пътната мрежа. Освен това производствените дейности (преработка на храни, текстил, строителни материали и пластмаси) се подкрепят от правителството чрез програмата „Производство и строителство за възстановяване“, която е в сила от 2022 г. Правителството поставя акцент и върху минералите, като лития, за който са планирани няколко проучвателни проекта, като добивът все още се осъществява предимно в малък мащаб. Накрая, възходът на технологичния сектор продължава с създаването на Национална агенция за изкуствен интелект и развитието на обширна 5G мрежа в партньорство с Китай.

Очаква се вътрешното търсене да остане основният двигател на растежа през 2026–2027 г. Домакинствата играят доминираща роля в икономиката, като тяхното потребление съставлява 72 % от БВП през първото тримесечие на 2026 г., в сравнение с 14 % за публичното потребление. Частното потребление обаче може да бъде затруднено в краткосрочен план от рязкото нарастване на инфлацията през 2026 г., въпреки че субсидиите за енергия и торове ще смекчат частично въздействието. Инфлационният натиск произтича от няколко фактора, които се проявиха от 2025 г. насам: увеличения на акцизите върху горивата, повишения на регулираните цени (електричество, здравеопазване), по-слаби реколти, войната в Близкия изток с произтичащия от нея петролен шок и прекъсвания в транспорта, както и обезценяването на руандийския франк. Очаква се инфлацията да се върне към по-управляеми нива от 2027 г. нататък, като се доближи до целта от 5 %. За да ограничи вторичните ефекти, Националната банка повиши основния си лихвен процент през февруари 2026 г. от 6,75 % на 7,25 %, а през май 2026 г. — отново, като го доведе до 8,25 %.

Увеличаващи се двойни дефицити

Бюджетът на правителството за финансовата 2026–2027 година сочи към по-умерено разширяване в сравнение с наблюдаваното през 2025–2026 г., тъй като макроикономическата среда се влоши между двете финансови години поради нарастващата инфлация и икономическото забавяне, свързано с конфликта в Близкия изток. Дефицитът, надхвърлящ 5%, се е увеличил от 2025–2026 г. нататък, преди да отбележи леко подобрение през 2026–2027 г. Основната причина за увеличаването на дефицита са големите публични инвестиции, а именно изграждането на ново летище (40 % държавно участие, 60 % „Катар Еървейз“) и развитието на „РуандаЕър“ (51 % държавно участие и 49 % „Катар Еървейз“). Към това се прибавят пенсионните реформи, които включват увеличаване на работодателските вноски (включително дела на правителството) от 6 % на 12 %, както и нарастващите военни разходи и субсидии. С цел постепенно намаляване на бюджетния дефицит правителството стартира стратегия за постепенна фискална консолидация през 2025–2026 г., която бе продължена през 2026–2027 г. От една страна, се очаква приходите да нарастват устойчиво с въвеждането на няколко данъка от 2025 г. нататък: ДДС върху мобилните телефони, определено ИКТ оборудване и гориво, увеличения на акцизите върху хазарта, цигарите и бирата, както и туристически данък и екологичен данък. Разширяването на данъчната основа трябва да бъде подкрепено чрез увеличаване на електронното фактуриране и прилагане на по-строг контрол. Същевременно фискалната консолидация разчита на по-добър контрол върху разходите (намаляване от 15,3 % от БВП през 2025–2026 г. до 15,1 % през 2026–2027 г.), чрез съкращаване на оперативните разходи, приоритизиране на публичните инвестиции и по-строг надзор върху проектите, финансирани с външни средства. Очаква се програмата, придружена от 38-месечната разширена кредитна линия в размер на 250 млн. щатски долара, подписана с МВФ през юни 2026 г., да подкрепи усилията за фискална консолидация.

Въпреки дефицита се очаква съотношението на публичния дълг към БВП да остане като цяло стабилно между 2026 и 2027 г., подкрепено от силен икономически растеж и усилията за фискална консолидация. Освен това структурата на публичния дълг намалява рисковете, свързани с рефинансирането и ликвидността: външният публичен дълг съставлява 59,3 % от БВП и над 80 % от общия публичен дълг. Въпреки това разходите за обслужване на дълга остават високи — 7,2 % от БВП, от които 2,3 % са лихвени плащания. Почти целият дълг е поет към многостранни кредитори (главно МВФ, Световната банка и Африканската банка за развитие) и двустранни кредитори при преференциални условия, с дълги срокове на погасяване (средно 19 години) и ниски лихвени проценти. С цел да разнообрази източниците си на финансиране Руанда се стреми да развие вътрешния си пазар на облигации, чиито основни притежатели са търговските банки и Съветът за социално осигуряване на Руанда (RSSB).

Големият дефицит по текущата сметка се дължи на структурен търговски дефицит (-14,5 % от БВП през 2025 г.): вносът значително надвишава износа, като през първото тримесечие на 2026 г. те възлизат съответно на 1,3 млрд. щатски долара и 0,4 млрд. щатски долара. Високото равнище на вноса се обяснява до голяма степен с изграждането на новото летище и придобиването на нови самолети, като към това се прибавят по-високите разходи за енергия и транспорт. Търговският дефицит се компенсира отчасти от постъпленията от услуги, въпреки че те самите са натежнени от вноса на услуги, свързани с големи инфраструктурни проекти, както и от паричните преводи от руандийци, живеещи в чужбина. За да финансира дефицита по текущата си сметка, Руанда разчита на рязко увеличение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които се очаква да достигнат 1,07 млрд. щатски долара през 2026 г., главно във връзка с новото международно летище в Кигали и авиокомпанията „RwandAir“.

Вътрешна стабилност на фона на напрегната регионална обстановка

Пол Кагаме, който ръководи страната от 2000 г. насам, беше преизбран, както се очакваше, на 15 юли 2024 г. с над 99 % от гласовете. Редовно обвиняван, че подкопава демократичните свободи чрез наблюдение и чести арести на опозиционни фигури, той е признат и за възстановяването на гражданския мир, осигуряването на политическа стабилност, значителното намаляване на бедността (43 % през 2023 г. в сравнение с 75 % през 2000 г.) и борбата с корупцията.

На регионално равнище Руанда води активна външна политика, характеризираща се с интервенции, продиктувани от съображения за сигурност, дипломатически и икономически съображения. В източната част на ДР Конго страната е въвлечена в конфликта в Киву чрез подкрепата си за „М23“ – въоръжена бунтовническа група, която се представя като защитник на конгоанските тутси, както и чрез присъствието на свои войски, което е документирано от ООН, но се отрича от Кигали. Според руандийските власти тази намеса е мотивирана от съображения за сигурност, а именно неутрализирането на ФДЛР (хутуска милиция, която е избягала от страната след геноцида срещу тутсите през 1994 г. и е намерила убежище в източен Заир). Тя се дължи също така на съперничеството с Уганда и Бурунди, които поддържат военно присъствие в района. Накрая, тя има за цел да осигури достъп до стратегически минерали като колтан, злато и кобалт. Мирното споразумение, подписано с ДРК на 5 декември 2025 г. под егидата на САЩ и Катар, предвижда изтеглянето на руандийските войски, неутрализирането на ФДЛР и тристранно сътрудничество в минното дело между ДРК, Руанда и САЩ. Междувременно през февруари 2026 г. ДРК и „М23“ подписаха рамково споразумение за прилагането и мониторинга на примирието, включено в тяхното рамково споразумение от ноември 2025 г. На 15 юли 2026 г., което беше доста след 90-дневния краен срок, определен в споразумението за изтегляне на руандийските войски, не бяха наблюдавани значителни промени. Боевете продължиха в няколко района в Южно Киву. Въпреки това, предвид степента на международното участие, ескалация до открит военен конфликт между двете държави изглежда малко вероятна.

Отношенията между Руанда и западните държави се влошиха в резултат на конфликта в ДРК. Въпреки че Европейският съюз остава основен икономически и дипломатически партньор, през март 2025 г. той наложи санкции срещу няколко лица, свързани с конфликта, както и срещу основната рафинерия за злато в страната. По-наскоро ЕС обяви, че няма да отпусне планираните 20 милиона евро в подкрепа на Руандийските отбранителни сили (RDF), които са разположени в Мозамбик срещу ислямски джихадисти, свързани с правителството. В началото на 2026 г. САЩ последваха този пример, като наложиха санкции срещу RDF, четирима висши военни офицери и същата рафинерия.

Последно актуализирано: юли 2026 г.