Норвегия

Стабилен растеж в частния и публичния сектор

През 2025 г. икономиката на Норвегия се очаква да отбележи силен растеж, подкрепен от комбинация от нарастващо потребление на домакинствата, увеличени държавни разходи и подобрена дейност в сектора на въглеводородите. Възстановяването на частното потребление се дължи отчасти на ефекта от по-високите цени на жилищата, който е укрепил финансовото състояние на домакинствата. В същото време държавните разходи продължават да оказват подкрепа, а енергийният сектор се възползва от устойчивата дейност в сектора на въглеводородите.

Въпреки това рисковете остават. Високият ръст на заплатите, подхранван от продължаващия недостиг на работна ръка в определени сектори, продължава да създава инфлационен натиск. Това ограничава възможността на централната банка да намали лихвените проценти драстично, като в момента очакванията сочат към около две понижения от по 25 базисни пункта в течение на годината. Напрегнатият пазар на труда и продължаващите опасения относно инфлацията биха могли да удължат периода на рестриктивна парична политика.

През 2025 г. се очаква броят на несъстоятелностите в Норвегия да се увеличи, което отразява продължаващата нормализация след продължителен период на по-ниски нива. Макар това увеличение да изглежда значително, абсолютният брой на несъстоятелностите остава в рамките на историческите нива и не би трябвало да сигнализира за тревожна вълна от фалити на предприятия. В същото време по-високите разходи ще окажат натиск върху фирмите, допринасяйки за увеличаването на несъстоятелностите. Ръстът на заплатите остава висок, докато цените на енергията продължават да представляват предизвикателство за отраслите с високи разходи. Силната икономическа активност обаче би трябвало да задържи общите нива на несъстоятелност в управляеми граници.

Салдата се подпомагат от дейността в сектора на въглеводородите

През 2025 г. се очаква салдото по текущата сметка на Норвегия да се свие леко, макар че ще продължи да се характеризира със значителен излишък по стоките, дължащ се предимно на износа на въглеводороди. Макар производството на въглеводороди да остане силно, общото търговско салдо може да отбележи известно забавяне. В същото време балансът по услугите вероятно ще се запази с подобен дефицит или ще отбележи леко увеличение. Ключова характеристика на външната позиция на Норвегия остава нейният постоянно висок баланс по доходите и текущите трансфери, подкрепен от доходите от значителните ѝ чуждестранни активи, включително най-големия суверенен фонд в света.

Очаква се публичният баланс на Норвегия да остане стабилен, като ще се запази значителен излишък въпреки нарастващите държавни разходи. По-високите приходи, особено от сектора на въглеводородите, ще компенсират увеличените разходи, като публичният дълг ще остане приблизително непроменен. Това отразява стабилната фискална позиция на страната, въпреки че, както и през предходните години, икономиката на континенталната част би продължила да отчита дефицит без производството на нефт и газ и свързаните с него данъчни приходи и трансфери от фонда.

През есента се очакват оспорвани избори

Следващите парламентарни избори, насрочени за септември 2025 г., се очертават като важни. Настоящото правителство встъпи в длъжност в началото на тази година, след като Партията на центъра – селскостопанска, евроскептична партия – напусна предишната коалиция поради разногласия относно бъдещите отношения на Норвегия с ЕС, особено по отношение на енергийната политика. В резултат на това Лейбъристката партия сега управлява самостоятелно, като бившият министър-председател и генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг се завърна на поста министър на финансите. От разпадането на коалицията и завръщането на Столтенберг Лейбъристката партия отбелязва възход в социологическите проучвания, което прави изхода от есенните избори все по-несигурен.

Външнополитическата несигурност остава ключова тема в Норвегия през 2025 г., тъй като променящата се глобална динамика принуждава страната да преоцени стратегическите си приоритети. Появата на новата американска администрация на международната сцена засили натиска върху Норвегия да увеличи разходите за отбрана, да засили ангажиментите си към НАТО и същевременно да започне дискусии за по-голяма самостоятелност. Същевременно Норвегия преоценява отношенията си с ЕС – не само по отношение на сътрудничеството в областта на сигурността, но и що се отнася до ролята ѝ като ключов доставчик на енергия. Тези променящи се геополитически съображения оформят както отбранителната политика, така и рамката на енергийните връзки на Норвегия с Европа.

Плащане

Банковите преводи са безспорно най-широко използваното средство за плащане. Всички водещи норвежки банки използват електронната мрежа BIC/SWIFT, която предлага евтина, гъвкава и бърза услуга за международен превод на средства.

Централизирането на сметките, основано на централизирана местна система за осребряване и опростено управление на преводите на средства, също представлява сравнително разпространена практика.

Широко се използват електронните плащания, при които платежните нареждания се изпълняват чрез уебсайта на банката на клиента.

Менителниците и чековете не се използват широко и не се препоръчват, тъй като за да бъдат валидни, трябва да отговарят на редица формални изисквания. Освен това кредиторите често отказват да приемат чекове като средство за плащане. По правило и двата инструмента служат предимно за удостоверяване на наличието на дълг.

От друга страна, менителниците (gjeldsbrev) са много по-разпространени в търговските сделки и предлагат по-добри гаранции, когато са свързани с недвусмислено признаване на дължимата сума, което в случай на последващо неизпълнение ще позволи на бенефициента да получи изпълнителен лист от компетентен съд.

Събиране на дългове

Етап на извънсъдебно уреждане

Процесът на събиране започва с изпращане на искане до длъжника за плащане на главницата, заедно с всички договорно договорени лихвени санкции, в срок от 14 дни.

Когато договорът не съдържа конкретна клауза за неустойка, лихвата започва да се начислява 30 дни след като кредиторът връчи искане за плащане и, от 2004 г. насам, се изчислява въз основа на базовия лихвен процент, определен от Централната банка на Норвегия (Norges Bank), в сила към 1 януари или 1 юли на съответната година, увеличена с осем процентни пункта.

При липса на плащане или споразумение кредиторите могат да се обърнат към Помирителния съвет (Forliksrådet) — квазиадминистративен орган. За да се възползват от тази процедура, кредиторите трябва да представят документи, удостоверяващи претенцията им, като сумата трябва да бъде изразена в норвежки крони.

След това Помирителният съвет предоставя на длъжника кратък срок да отговори на предявения иск, преди да изслуша страните — лично или чрез техните официални представители (stevnevitne). На този етап от производството участието на адвокати не се изисква систематично. Постигнатото споразумение ще бъде изпълнимо по същия начин като съдебно решение.

Съдебно производство

Ако не бъде постигнато споразумение, делото се предава на първоинстанционния съд за разглеждане. При вземания, които са признати за валидни, Помирителният съвет обаче има правомощието да постанови решение, което има силата на съдебно решение.

Дело, което е препратено към по-висша инстанция, започва с призовка за явяване пред общинския или окръжния съд. Призовката се връчва на длъжника заедно с разпореждане да уведоми съда за намерението си да се защити, ако желае.

Когато ответникът не отговори на призовката в предвидения срок (около три седмици) или не се яви на съдебното заседание, Съветът постановява решение по неявяване, което също има силата на съдебно решение. Продължителността на производството варира в зависимост от съда.

По-сложните или оспорвани искове се разглеждат от първоинстанционния съд (tingrett). Пленарните заседания на този съд се основават на устни показания и писмени изявления. Съдът разглежда аргументите и изслушва свидетелите на страните, преди да постанови съдебно решение.

В Норвегия няма система от търговски съдилища, но съдът от първа инстанция е компетентен да разглежда дела за разпореждане с капиталови активи, наследствени дела, както и производства по несъстоятелност.

0

0

0

Изпълнение на съдебно решение

Вътрешно съдебно решение е изпълнимо в срок от десет години, ако е станало окончателно. Ако длъжникът не изпълни решението, кредиторът може да поиска принудително изпълнение на решението от органите по изпълнението, които след това ще запорират активите и средствата на длъжника.

Въпреки че Норвегия не е член на ЕС, за решенията, постановени от държави от ЕС, като например платежни заповеди на ЕС или Европейската изпълнителна заповед, ще се прилагат специални и изгодни механизми за изпълнение съгласно „Брюкселския режим“. Решенията, постановени от държави, които не са членки на ЕС, ще се изпълняват на принципа на реципрочността, при условие че държавата, която ги е постановила, е страна по двустранно или многостранно споразумение с Норвегия.

Процедури по несъстоятелност

ИЗВЪНСЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Частните извънсъдебни реорганизации са често срещани в Норвегия, въпреки че не са уредени в закона. Длъжниците и кредиторите са свободни да сключват всякакви споразумения, но на практика често се прилага Законът за реорганизация на дългове и несъстоятелност. Трета страна (адвокат или счетоводител) може да се заеме с процеса, ако страните желаят това.

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГА

Тази процедура може да бъде започната само от длъжник, който изразява желание за това. Неговото финансово състояние се оценява от надзорен комитет, назначен от съда, и се изготвя предложение за споразумение за преструктуриране на дълговете. Ако съдът даде съгласието си, комитет за преструктуриране, както и синдик, назначен от съда, ще управляват дейността на длъжника и ще изготвят споразумение за преструктуриране на дълговете. Производството по уреждане на дългове може да доведе до пълно уреждане на дълговете, споразумение за преструктуриране или започване на производство по несъстоятелност.

ПРОИЗВОДСТВА ПО ФАЛИТ

Производството може да бъде открито със съдебно решение по искане на длъжника или на кредитора. Последният трябва да гарантира покриването на разходите, свързани с производството. Съдът назначава синдик и преценява необходимостта от създаване на комитет на кредиторите, преди да издаде решение за обявяване в несъстоятелност, като предоставя на кредиторите срок за предявяване на вземанията им (от три до шест седмици). Всички активи на длъжника се конфискуват, дългът се оценява и се изготвя списък с одобрените вземания.

Ако не бъде постигнато споразумение, делото се предава на първоинстанционния съд за разглеждане. Въпреки това, по отношение на вземанията, признати за валидни, Помирителният съвет има правомощието да постанови решение, което има силата на съдебно решение. Дело, което се предава на по-висша инстанция, започва с призовка за явяване пред общинския или окръжния съд. Призовката се връчва на длъжника заедно с разпореждане да уведоми съда за намерението си да се защити, ако желае.

Когато ответникът не отговори на призовката в предвидения срок (около три седмици) или не се яви на съдебното заседание, Съветът постановява решение по неявяване, което също има силата на съдебно решение. Продължителността на производството варира в зависимост от съда.

По-сложните или оспорвани искове се разглеждат от първоинстанционния съд (tingrett). Пленарните заседания на този съд се основават на устни показания и писмени изявления. Съдът разглежда аргументите и изслушва свидетелите на страните, преди да постанови съдебно решение.

В Норвегия няма система от търговски съдилища, но съдът от първа инстанция е компетентен да разглежда дела за разпореждане с капиталови активи, наследствени дела, както и производства по несъстоятелност.

Последно актуализирано: март 2025 г.