Европа
Сърбия
България
Косово
Унгария
Великобритания
Китай
ТурцияРастеж, движен от инвестиции
През 2025 г., както и през 2026 г., растежът ще остане умерен, като ще бъде по-нисък от този на съседните балкански държави, но въпреки това ще бъде подкрепен от високо ниво на публични инвестиции (10 % от БВП). За финансиране на инфраструктурни проекти, свързани с коридори 8 и 10d, правителството мобилизира значителни суми от европейски фондове: 700 млн. евро до 2026 г. (Global Gateway, ЕИБ, СБФИ, ИПА III) и държавен заем в размер на 110 млн. евро от ЕБРР за пътна и железопътна инфраструктура. Тези средства се допълват от двустранно финансиране: унгарски заем от 1 млрд. евро, финансиран от китайски банки и договорен в края на 2024 г. за финансиране на логистични и транспортни проекти, както и стратегическо споразумение с Обединеното кралство през май 2025 г. на стойност 6 млрд. британски лири, предназначено предимно за покриване на разходите по железопътния коридор 10 и проекти за здравна инфраструктура. Очаква се проектите да окажат пряко въздействие върху дейността на секторите на строителството, строителните материали и инженерството, като същевременно подпомогнат заетостта в региони, трайно засегнати от високи равнища на безработица. Коридор 8, който свързва България с Албания през Северна Македония, е част от стратегия за регионална интеграция, съгласувана със стратегията на ЕС за свързаност на Западните Балкани. В този смисъл Северна Македония е първата страна, която получава предварително финансиране по новия План за растеж на ЕС, като през пролетта на 2025 г. са отпуснати 52,2 млн. евро.
Потреблението на домакинствата (69 % от БВП) продължава да подкрепя растежа на фона на стабилно нарастващите номинални заплати, особено в публичния сектор и в сектора на услугите. Реалните доходи се възстановиха от края на 2024 г., подкрепени от увеличение на минималната работна заплата (+8 % през април 2025 г.) и извънредно преизчисляване на пенсиите (+20 % за цялата 2024 г.). Въпреки това инфлацията остава висока (4,5 % през юни 2025 г.), въпреки правителствените мерки за контрол на цените на хранителните продукти. Досега Централната банка на Северна Македония е заложила на предпазлив подход при провеждането на цикъла на парично облекчаване и е понижавала лихвените си проценти по-бавно от Европейската централна банка (ЕЦБ). Очаква се обаче инфлационният натиск постепенно да отслабне до края на 2025 г., което ще проправи пътя за по-благоприятни парични условия през 2026 г. Тази по-благоприятна среда би трябвало да стимулира частните инвестиции както от страна на домакинствата, така и от страна на предприятията.
Промишлената дейност (25 % от БВП) е съсредоточена в ориентирани към износ специални икономически зони, специализирани в сглобяването на автомобилни компоненти, електрически кабели и електроника. Тя е силно зависима от европейското търсене. Само Германия представлява над 40 % от общия износ, главно в автомобилния сектор. Несигурността в търговията остава висока, особено по отношение на въпроса с митата на САЩ. В резултат на това се очаква динамиката на износа да продължи да зависи от външни фактори, а приносът ѝ към растежа вероятно ще бъде ограничен през 2025 г. Въпреки това тя би могла да възвърне инерцията си през 2026 г. на фона на възстановяването на промишлеността в Германия.
Двойният дефицит под натиск
Бюджетният дефицит ще остане голям през 2025–2026 г. поради ограничените данъчни постъпления, засегнати както от мащаба на неформалната икономика, така и от ниската данъчна ставка (10 %). Очаква се приходите да се подобрят само незначително, докато правителството продължава да бъде под натиск от високите текущи разходи, особено поради нарастващите заплати и пенсии в публичния сектор, което ограничава фискалното пространство за маневриране. Въпреки решимостта на новото правителство да намали дефицита, целите не съответстват на законоустановения праг (3%): очаква се публичният дефицит да бъде около 4,5% от БВП през 2025 г., като през 2026 г. ще има малко място за корекция в посока надолу. Основният проблем е нарастващата тежест на обслужването на дълга, 60% от който е деноминиран в евро. Въпреки това фиксираният курс към еврото и фактът, че 45% от дълга се дължи на двустранни и многостранни кредитори, смекчават риска, който МВФ оценява като умерен. През 2026 г. ще настъпи падежът на еврооблигация в размер на 700 млн. евро, което представлява близо 7% от БВП. Възможността за търсене на рефинансиране на пазарите или евентуално частично обратно изкупуване още през 2025 г. ще бъде ключов тест за фискалната надеждност на страната и способността ѝ да получи достъп до външно финансиране. В краткосрочен план валутните резерви (покриващи повече от четири месеца внос) и репо линията на ЕЦБ осигуряват достатъчно покритие. Поддържането на външната стабилност обаче все повече зависи от ангажименти, обвързани с условия: забавяния в осъществяването на обещаните на Брюксел реформи или каквито и да било вътрешнополитически напрежения биха могли да подтикнат кредиторите да преоценят позицията си.
На външноикономическия фронт, при структурен търговски дефицит, равен на близо 20 % от БВП, текущата сметка ще остане на дефицит въпреки притока на парични преводи от емигранти (15 % от БВП). Вносът на оборудване и енергия остава силен, но износът се затруднява да се възстанови на фона на забавения европейски контекст. През 2026 г. обаче се очаква положителен ефект от възстановяването на индустриалното търсене в Германия, което би могло да съживи портфейлите с поръчки в автомобилния и електронен сектор, като по този начин ограничи евентуалното влошаване на търговския дефицит. Дефицитът по текущата сметка се финансира главно чрез преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
Политическата стабилност обаче е белязана от несигурност относно европейската програма
Правителството, сформирано след изборите през май 2024 г., се основава на коалиция, доминирана от VMRO-DPMNE – дясна националистическа партия, която разполага с 58 от 120 места в парламента. Тя се подкрепя от двама партньори: партията „ЗНАМ“ — нова центристка формация с националистически оттенъци, и албанската коалиция „Влен“, която обединява няколко малки партии, представляващи албанското малцинство. Заедно коалицията контролира 75 места, което ѝ осигурява комфортно мнозинство. При тази конфигурация изпълнителната власт разполага с достатъчна парламентарна свобода на действие, за да гарантира краткосрочна политическа стабилност. До парламентарните избори, насрочени за май 2028 г., не са предвидени национални избори и се очаква правителството да изкара мандата си без значителни институционални предизвикателства.
Тази стабилност обаче не гарантира бърз напредък по европейския фронт. Отказът на ВМРО-ДПМНЕ да приеме конституционните реформи, изисквани от София за признаване на българското малцинство, блокира официалното откриване на главите за преговори за присъединяване към ЕС. Замразяването може да се удължи и след 2025 г., ако не бъде постигнат вътрешнополитически компромис. Рискът е от забавяне на темпото на реформите и загуба на инерция в хармонизирането на законодателството, което би могло да забави достъпа до условно финансиране по Плана за растеж на ЕС за Балканите. Освен това всяко влошаване в областите на върховенството на закона, независимостта на съдебната система или спазването на системата на взаимни сдържания и противовеси би могло да застраши европейския път на страната, което би имало пряко въздействие върху доверието на инвеститорите и международните отношения.