Мианмар

Така нареченият преход към гражданско правителство не слага край на гражданската война

Военният преврат, ръководен от Татмадау (армията на Мианмар) през февруари 2021 г., доведе до свалянето от власт и арестуването на Аун Сан Су Чжи, лидерката на Националната лига за демокрация (НЛД) – партията, която дойде на власт по демократичен път през 2016 г. Мин Аунг Хлаинг, бившият главнокомандващ на въоръжените сили и подбудител на преврата, управлява страната оттогава. Първоначално той оглави Държавния административен съвет (SAC), а впоследствие през април 2026 г. беше избран за президент на републиката от три избирателни колегии, съставени от новоизбрани членове на парламента. Парламентарните избори през 2025–2026 г. — първите след преврата — бяха белязани от смъртоносно насилие, извършено от военните, и от забрана за участие на опозиционните партии, включително партията на Аун Сан Су Чжи. Лауреат на Нобеловата награда за мир (1991 г.), тя заемаше поста държавен съветник от 2016 г. и, по силата на това, беше начело на правителството. Според информациите в момента тя е под домашен арест, след като беше задържана и осъдена по повече от 15 обвинения от хунтата. Новият двукамарен парламент се състои почти изцяло от привърженици на Мин Аунг Хлаинг, като една четвърт от местата са запазени за военните, а 80 % от останалите места са спечелени от провоенната партия PUSD. Този така наречен преход към гражданско управление, целящ да утвърди легитимността на хунтата на международната сцена, няма да сложи край на продължаващата гражданска война, тъй като правителството ще продължи да се стреми да възвърне контрола над цялата страна. След като стана президент, Мин Аунг Хлаинг назначи своя съюзник Йе Уин У за ръководител на армията, за да запази контрола си върху военните дела.

От момента на преврата се води война между Татмадау и няколко съюзни етнически въоръжени групи, подкрепящи Правителството на националното единство (ПНЕ) — сформирано от бивши цивилни правителствени служители — и действащи в близост до границата с Тайланд. Поради липсата на координация между различните групи на съпротивата армията е възвърнала позициите си. Опозицията е отслабена и от липсата на ресурси, икономическия и свързания със сигурността натиск от страна на Китай, както и от наложената от правителството задължителна военна служба за мъже на възраст от 18 до 35 години и жени на възраст от 18 до 27 години. Правителството получава финансиране от Русия и Китай, което му позволява да разгърне голяма въздушна ударна сила. То също така събира данъчни постъпления от въглеводороди и от централните равнини, където се намира по-голямата част от промишлеността и селското стопанство на страната, както и от икономическия център Янгон и столицата Найпидо. Гражданското население е сериозно засегнато от конфликта; бомбардировките и принудителната мобилизация предизвикват мащабни преселения на населението както в страната (3,8 милиона граждани на Мианмар към юни 2026 г.), така и в чужбина (300 000 души от момента на преврата). Освен това от 2017 г. насам преследването от страна на военните на рохингите — етническа група, живееща в западната провинция Рахин — е принудило 1 милион от тях да избягат в Бангладеш. Хуманитарната помощ е спаднала драстично след премахването на финансирането от USAID от администрацията на Тръмп в началото на 2025 г. Хунтата затяга ограниченията върху останалата помощ, въпреки че според Световната банка 16 милиона души се нуждаят от нея. Наскоро конфликтът в Близкия изток изостри хуманитарната криза и продоволствената несигурност, засягащи една четвърт от населението, чрез покачване на цените на енергията, суровините и храните, както и чрез прекъсвания в веригите на доставки, особено на торове, които са от съществено значение за отглеждането на ориз.

Очаква се през цялата година Мин Аунг Хлаинг да продължи стремежа си към международна легитимност, започнал с посещенията му в Индия и Китай през юни 2026 г. И двете държави са сред малкото, които са признали изборния процес, тъй като проявяват интерес към минералните ресурси на Мианмар. Решаването на конфликта би позволило на Пекин да продължи реализацията на Икономическия коридор Китай-Мианмар, чието изпълнение беше забавено или дори преустановено поради военните действия. Китай инвестира в инфраструктура за въглеводороди, пътища и железопътни линии, като например железопътната линия „Кяукпю-Мусе“, свързваща границата му с океана, или икономическата зона „Нов Янгон“. Подобно на Русия, Китай доставя оръжие на Татмадау. Той ще продължи да подкрепя правителството чрез доставки на петрол и торове. Досега страните от АСЕАН се въздържаха да се намесват в конфликта, придържайки се към принципа на ненамеса във вътрешните работи на държавите-членки. Протоколът, приет през 2021 г., който позволява на Мианмар да участва само в неполитически срещи, обаче остава в сила. Докато някои държави-членки са за сближаване, други заемат непреклонна позиция. Всички призовават за прилагане на „Петточковия консенсус“, приет през 2021 г., който, наред с другото, предвижда прекратяване на насилието, диалог за постигане на мирно решение и изпращане на пратеник, който да посети всички страни. Всеки напредък изисква консенсус. Не се очаква западните държави (САЩ, Европейският съюз, Обединеното кралство, Канада и Австралия) да отменят целевите си санкции срещу военните лидери — включително замразяването на активи и отказа на визи — или срещу основното държавно предприятие „Myanma Oil and Gas Enterprise“ (MOGE).

Конфликтът в Близкия изток задълбочава икономическите проблеми

Икономическите перспективи остават мрачни, тъй като гражданската война, предизвикана от военния преврат през 2021 г., продължава. Въпреки това, след две години на свиване, се очаква възстановяването след земетресението да даде лек тласък на икономическата активност през 2026 г. През март 2025 г. земетресение с магнитуд от 7,7 до 7,9 разтърси централната част на страната, близо до Мандалай — вторият по големина град в страната, като отне живота на над 5 000 души. Усилията за възстановяване обаче се забавят от ограниченията върху вноса и галопиращата инфлация — натиск, който се усилва още повече от конфликта в Близкия изток. Мианмар разчита пряко на страните от Персийския залив за вноса на торове и косвено — за рафинираните нефтопродукти. Въпреки че произвежда суров нефт, страната трябва да внася близо 97 % от нуждите си от нефтопродукти, предимно от Сингапур. В това отношение рафиниращият ѝ капацитет е изключително ограничен, а гражданската война вече води до недостиг, който се утежнява от западните санкции срещу MOGE. Правителството обяви мерки за нормиране, като в същото време продължава да използва гориво за военни цели, изчерпвайки по този начин ресурсите за останалата част от икономиката.

През 2026 г. износът на природен газ за Китай и Тайланд няма да се възползва от по-високите цени, тъй като повечето договори са дългосрочни. Освен това, при липса на значителни инвестиции, обемите ще продължат да намаляват, тъй като основните находища се изчерпват. Ежедневните прекъсвания на електрозахранването утежняват недостига на гориво и торове, като нарушават функционирането на всички сектори, които и без това вече са засегнати от гражданската война. По-специално селското стопанство — което съставлява малко под една четвърт от БВП, но осигурява почти половината от заетостта — страда от военните действия, разрушенията, причинени от земетресенията, и липсата на производствени ресурси поради намаления внос. Туризмът няма да се възстанови, докато продължава гражданската война. Секторът на търговията на дребно ще продължи да бъде затруднен от ниската покупателна способност на домакинствата. Той се дестабилизира от прекъсвания в веригата на доставки, разходите за суровини и недостига на запаси, които засягат преработвателната промишленост. Въпреки възстановяването през 2025 г., движено от азиатските клиенти, секторът на облеклото остава засегнат от загубата на европейски клиенти и намаляващата работна сила. Очаква се минният сектор да бъде един от малкото източници на растеж за страната благодарение на силното глобално търсене. Местата за добив на редкоземни елементи се намират в източната част на страната, близо до границата с Китай, където минералите по-късно се преработват. Тези нерегулирани обекти ще останат мишени за различни въоръжени групи, стремящи се да поемат контрол над ресурсите.

Конфликтът в Близкия изток е изострил икономическите трудности, причинени от гражданската война. Частните инвестиции, както вътрешни, така и чуждестранни, ще останат практически в застой, докато войната продължава. Публичните разходи ще бъдат ограничени, тъй като оскъдните приходи ще бъдат насочени към военните усилия. Потребителското търсене ще бъде потиснато поради ниската заетост и разселването на населението. Освен това реалните доходи на гражданите на Мианмар ще продължат да се ерозират от високата инфлация. Инфлацията се подхранва от разширяването на паричното предлагане, използвано за финансиране на бюджетния дефицит, както и от разрушенията в страната и прекъсванията в доставките. Тя се утежнява от обезценяването на киата и нарастващите разходи за внос поради наложените ограничения, докато валутните резерви са ниски, а притокът на чужда валута е ограничен. Затварянето на Ормузкия проток само засилва тези натиски. За да ограничи инфлацията, правителството наложи тавани на цените на основни стоки (ориз, олио за готвене и нефтопродукти), както и ограничения върху търговските транзакции и валутните операции. Тези мерки обаче влошават недостига.

И двата конфликта оказват допълнителен натиск върху публичните и външните сметки

През 2026 г. се очаква салдото по текущата сметка да се влоши, натежано от търговския дефицит. Нефтопродуктите са най-голямата категория внос, докато суровият нефт е водещият износ. Конфликтът в Близкия изток следователно води до повишаване на разходите за внос, както и възстановяването. Страната разчита на внос на капиталови и потребителски стоки, както и на суровини като желязо, синтетични влакна и торове. Износът на непетролни стоки се затруднява от прекъсвания на сухопътните граници, изчерпващите се запаси от газ, ограниченията върху производството и слабото търсене от Запада. Продължаването на ограниченията върху вноса, особено на автомобили и луксозни стоки, ще ограничи разширяването на дефицита. Несигурността и високите цени на керосина нанасят вреда на туризма. Хуманитарната помощ от САЩ е преустановена от 2025 г. насам. Паричните преводи от емигранти биха могли да бъдат засегнати от слабия растеж на Тайланд. Поради това страната ще разчита на Китай да намали дефицита чрез помощ за възстановяване и да го финансира, особено чрез преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Изправено пред натиск върху външните сметки, се очаква правителството да запази контрола върху капиталовите потоци и таксата върху паричните преводи от емигранти, които представляват основния източник на приток на чуждестранен капитал. Това му позволява да ограничи изчерпването на резервите, които вече са изключително ниски, но са от съществено значение за финансирането на дефицита.

Бюджетният дефицит се е увеличил значително през последните две фискални години поради намаляващите приходи. Тези приходи са се понижили в резултат на войната и произтичащата от нея икономическа стагнация. Освен това митническите постъпления са се свили поради загубата на контрол над големите гранични градове, както и поради спада в износа на газ и понижението на цените на газа. Ресурсите на армията, произтичащи предимно от държавните енергийни компании, се подкопават от западните санкции, което води до преразпределение на средства за сметка на гражданския сектор. Тези тенденции ще продължат и през фискалната 2026–2027 година: приходите ще останат ограничени, докато разходите ще бъдат насочени към отбраната и възстановяването, а разходите за петрол ще се увеличат, което ще доведе до по-нататъшно увеличаване на дефицита. Паричното финансиране на дефицита ще продължи, тъй като многостранните безвъзмездни средства и заеми са се сринали след преврата. Китай ще остане основният донор на страната.

Последно актуализирано: юни 2026 г.