Китай
Тайланд
Европа
Индия
Япония
Сингапур
Малайзия
ИндонезияХунтата губи позиции
Военният преврат, извършен от Татмадау (армията на Мианмар) през февруари 2021 г., доведе до свалянето от власт на Аун Сан Су Чжи, лидерката на демократично избраната Национална лига за демокрация (НЛД). Оттогава страната се управлява от Държавния административен съвет (ДАС), като главнокомандващият на въоръжените сили Мин Аунг Хлаинг заема постовете на министър-председател и президент. Лауреатката на Нобеловата награда за мир Аун Сан Су Чжи беше държавен съветник и, по силата на това, глава на правителството от 2016 г. насам. В момента тя е под домашен арест, след като беше задържана и осъдена по повече от 15 обвинения от хунтата. От момента на преврата се води война между Татмадау и няколко съюзни въоръжени етнически организации, най-вече около Правителството на националното единство (ПНЕ), сформирано от бивши служители на гражданското правителство. Към януари 2025 г. групите на съпротивата контролираха повече от 40 % от територията, главно в граничните райони и селските местности. Хунтата отслабва и губи позиции и в момента контролира само 30 %, главно централните равнини, където живее по-голямата част от бирманското население, включително икономическият център Янгон и столицата Найпидо. Там се намира по-голямата част от промишлеността и селското стопанство на страната. Останалата част от страната е обхваната от сражения. Гражданското население е тежко засегнато от конфликта, като бедността засяга 48 % от вътрешно разселените лица, които съставляват 6 % от общото население, като повече от една трета от тях са деца. През четирите години на конфликта повече от 6 000 цивилни са били убити от военните. Армията, която не разполага с достатъчно личен състав, бомбардира районите, контролирани от бунтовниците. От 2024 г. насам тя налага задължителна военна служба за мъжете на възраст от 18 до 35 години, което подхранва недоволството сред населението и кара много млади хора да напуснат страната. Хунтата затяга ограниченията върху хуманитарната помощ, въпреки че според ООН близо 20 милиона души в Мианмар се нуждаят от нея.
През януари 2025 г. опозиционните движения в северната част на щата Шан, включително Армията на Националния демократичен алианс на Мианмар и Националната освободителна армия на Та’анг, сключиха крехко примирие с хунтата. Като признава легитимността на тези групи, хунтата може да се надява да раздели опозиционните сили. Преговорите се проведоха под натиск от страна на Китай върху двете страни, тъй като конфликтът пречи на търговията и на проекта за икономически коридор (CMEC). Китай е водещият търговски партньор и основен доставчик на оръжие. Той инвестира в пътна и железопътна инфраструктура, като например железопътната линия Кяукпю-Мусе и икономическата зона „Нов Янгон“. Въпреки това реализацията на тези проекти е забавена и дори преустановена, тъй като повечето от тях са попаднали под контрола на сили, противопоставящи се на хунтата. Китай притежава и тръбопроводите за въглеводороди, които планира да защитава с частни охранителни сили. Русия, най-големият доставчик на оръжие за Мианмар, подкрепя „Татмадау“, а през ноември 2023 г. двете страни проведоха първите си съвместни военноморски учения в Андаманско море. Докато страните от АСЕАН се въздържат да се намесват в конфликта, западните държави (САЩ, Европа, Обединеното кралство, Канада и Австралия) наложиха ограничени санкции срещу членове на хунтата, включително замразяване на активите им и забрана за пътуване, както и срещу основното държавно предприятие „Myanma Oil and Gas Enterprise“ (MOGE).
Всички сектори са засегнати от гражданската война
Икономическите перспективи остават мрачни, тъй като гражданската война, предизвикана от военния преврат през 2021 г., вероятно ще продължи. Икономическата активност ще остане слаба през 2025 г. в резултат на конфликта, който нарушава функционирането на всички икономически сектори. На първо място е селското стопанство, което съставлява малко под една четвърт от БВП и близо половината от заетостта. То страда от разширяването на бойните полета, причинено от настъплението на бунтовническите сили в централната част на страната, както и от липсата на производствени ресурси поради намаляването на вноса. През 2024–2025 г. производството на зърнени култури е спаднало с около 5 % според ФАО поради унищожаването на реколтата от тайфуна „Яги“; през 2025–2026 г. селскостопанското производство би трябвало да се подобри въпреки военните действия. Секторът на услугите ще продължи да бъде засегнат от конфликта: туризмът няма да се възстанови, докато войната продължава, а търговията на дребно ще продължи да бъде засегната от слабата покупателна способност на домакинствата. Секторът е дестабилизиран и от прекъсвания в веригите на доставки и недостиг на запаси, които засягат и преработвателната промишленост. Секторът на облеклото ще продължи да изпитва затруднения поради оттеглянето на европейски подизпълнители, въпреки по-силния растеж в Япония и ЕС — основните му клиенти. Накрая, енергийният сектор ще продължи да изпитва затруднения, а прекъсванията на електрозахранването ще продължат. При липса на значителни нови инвестиции производството на природен газ ще продължи да спада, тъй като основните находища се изчерпват. Това ще окаже отрицателно въздействие върху общата икономическа активност, тъй като газът осигурява 40 % от електроенергията в страната, въпреки че 76 % от производството на газ е предназначено за Китай и Тайланд. Конфликтът води до недостиг на горива (бензин и дизел), който се утежнява от липсата на рафиниращи мощности, западните санкции срещу „Мианмар Ойл и Газ Ентерпрайз“ (MOGE) и ниските нива на чуждестранни инвестиции.
Частните инвестиции – както вътрешни, така и чуждестранни – ще останат практически в застой, докато конфликтът продължава. Правителствените разходи са ограничени от настъплението на бунтовническите сили, докато оскъдните приходи се насочват към военните усилия. Потребителското търсене ще продължи да бъде ограничавано от ниската заетост и вътрешното и външното разселване, което засяга 9 % от населението. Освен това високата инфлация ще продължи да тежи върху реалните доходи на мианмарците. Инфлацията се подхранва от увеличаването на паричното предлагане, използвано за финансиране на бюджетния дефицит, както и от унищожаването и прекъсването на доставките. Вносната инфлация е висока: през първите осем месеца на 2024 г. киатът загуби 40 % от стойността си спрямо щатския долар на паралелните пазари. Тази тенденция ще продължи поради ниските валутни резерви, докато притокът на чужда валута ще остане ограничен. За да овладее инфлацията, армията въведе тавани на цените на основни суровини (ориз, олио, нефтопродукти), както и ограничения върху търговските сделки и обмена на валута. Тези мерки обаче засилиха недостига; въпреки това се очаква инфлационният натиск да отслабне леко до 2025–2026 г., предвид слабото търсене и умерените цени на петрола.
Дефицитите няма да се намалят при продължаваща война
Мианмар има структурен дефицит по текущата сметка, който се влияе неблагоприятно от търговския дефицит. Нефтопродуктите съставляват най-големия дял от вноса (32 % от общия обем през 2023 г.), въпреки че суровият нефт е основният източник на износ за страната. Това се дължи на невъзможността на страната да преработва петрол поради недостатъци в инфраструктурата, особено в рафинирането. Страната също така е зависима от вноса на капиталови и потребителски стоки, както и на суровини като желязо, синтетични влакна и торове. Износът на непетролни стоки е затруднен от прекъсвания на сухопътните граници на страната, изчерпването на газовите запаси, ограниченията върху производството и слабото външно търсене – всички тези фактори са предизвикани от нестабилността. Липсата на сигурност също оказва негативно влияние върху баланса на услугите (туризъм). От 2024 г. насам китайската помощ е намалила дефицита, а неотдавнашното сближаване между хунтата и бунтовническите групи би могло да съживи двустранната търговия. Умерените цени на петрола също ще осигурят известно облекчение, докато ограниченията върху вноса – особено на автомобили и луксозни стоки – следва да бъдат запазени и да предотвратят влошаването на дефицита. Изправена пред напрежението, свързано с платежния баланс, хунтата вероятно ще запази контрола си върху движението на капитали и таксата върху паричните преводи от чужбина. Това ще ограничи изчерпването на резервите, които вече са изключително ниски, но са от съществено значение за финансирането на дефицита.
Големият бюджетен дефицит се увеличи леко през фискалните години 2023–2024 и 2024–2025 г. поради намаляването на приходите, събирани от хунтата. Приходите автоматично са се свили поради продължаващия конфликт и забавения икономически растеж. Освен това митата са спаднали поради загубата на контрол над големите гранични градове, както и поради спада в износа на въглеводороди на фона на изчерпващите се запаси от газ и умерените цени на енергията. Не се очаква приходите да се увеличат, докато разходите остават насочени към отбраната. Ресурсите на армията, които идват главно от държавни енергийни компании, са засегнати от западните санкции. Паричното финансиране на дефицита ще продължи, а публичният дълг се прогнозира да остане на ниво от 64 % от БВП през 2025 и 2026 г. Около 40 % от публичния дълг е вътрешен, докато 70 % от външния дълг се държи от двустранни кредитори (предимно Китай).