Икономическият растеж се дължи на проекти в добивната промишленост
Очаква се растежът да се забави през 2025 г., забавен от слабите резултати в златния сектор, който отбеляза 20% спад в производството в Тасиаст през първата половина на годината в сравнение със същия период на предходната година, както и от забавяния в стартирането на търговското производство по газовия проект „Greater Tortue Ahmeyim“ (GTA), реализиран съвместно със Сенегал.
През 2026 г. се очаква растежът да се ускори, благодарение на пълното производство на газ. Първата фаза на проекта GTA, управляван от BP (Великобритания) и Kosmos Energy (САЩ), започна през януари 2025 г. с прогнозен капацитет от 2,5 милиона тона втечнен природен газ годишно. Този газ ще допринесе за националното електропроизводство и износ, които започнаха през април 2025 г. Същевременно чуждестранните инвестиции ще подкрепят развитието на урановия сектор. Първият проект за добив, разположен в региона Тирис Земур, се ръководи от австралийската компания „Аура Енерджи“, която получи окончателното разрешение за строителство и експлоатация през юли 2024 г. Окончателното инвестиционно решение се очаква до края на 2025 г., като първоначалното финансиране се оценява на 230 млн. щатски долара. Освен това високите световни цени на златото (39 % от износа) и желязната руда (28 % от износа) ще подкрепят производството в минния сектор. Няколко мултинационални компании също са подписали споразумения за експлоатация на потенциала на страната в областта на зеления водород, като инвестиционните решения се очакват през 2026 г.
В същото време икономиката ще се възползва от стабилния сектор на услугите (48 % от БВП през 2024 г.), движен от развитието на телекомуникационната инфраструктура. Умерените цени на петрола и хранителните продукти, които са основните вносни стоки, би трябвало да подкрепят частното потребление (53 % от БВП). Растежът в първичния сектор обаче ще бъде ограничен. След като достигне пика си през 2024 г. (1,5 млн. тона улов и над 1 млн. тона износ), се очаква дейността в риболовния сектор да се нормализира. Постепенното изчерпване на рибните запаси представлява сериозен риск за икономиката, тъй като секторът съставлява близо 10 % от БВП, 23 % от износа и осигурява заетост на повече от 50 000 души.
Двойният дефицит ще намалее благодарение на износа на газ
Публичният дефицит ще продължи да намалява през 2025 г. Правителството ще продължи фискалната консолидация чрез увеличаване на приходите от недобивни дейности, основаващо се на въвеждането на нов данък върху въглеродните емисии, подобрено събиране на данъци и премахване на няколко данъчни облекчения. Освен това по-високите роялти от газа ще подкрепят публичните приходи, като компенсират увеличените разходи за капиталови инвестиции и социални трансфери. През 2026 г. се очаква властите да продължат усилията си в рамките на споразуменията с Международния валутен фонд. От януари 2023 г. Мавритания се възползва от разширена кредитна линия и разширена кредитна фасилити за срок от 42 месеца и обща сума от 86,9 млн. щатски долара. През декември 2023 г. МВФ отпусна също така механизъм за устойчивост и издръжливост в размер на 258,21 млн. щатски долара за период от 31 месеца. По тези три програми вече са изплатени близо 150 млн. щатски долара.
През 2026 г. се очаква големият дефицит по текущата сметка да продължи да се свива, главно благодарение на по-малкия търговски дефицит. Ръстът на износа на въглеводороди ще компенсира частично спада в износа на неенергийни стоки (особено риба). Основно свиването на вноса ще допринесе за подобряването на търговското салдо. На първо място, се очаква вносът на капиталови стоки да намалее след завършването на първата фаза на проекта GTA. След това по-ниските световни цени на петрола и хранителните продукти би трябвало да облекчат разходите за внос. Очаква се дефицитът в сектора на услугите (7 % от БВП през 2024 г.) да остане висок, тъй като инвестициите в добивния сектор поддържат високите разходи за внос. Дефицитът ще се финансира предимно чрез преки чуждестранни инвестиции и заемни средства от двустранни и многостранни партньори, като последните съставляват около 60 % от неизплатения външен дълг (86 % от общия публичен дълг).
Политическа стабилност и ограничен риск от джихадистки атаки
Президентът Мохамед Улд Шейх Ахмед Газуани беше преизбран през юни 2024 г. за втори и последен мандат съгласно Конституцията, като спечели 56% от гласовете. Страната редовно е засегната от социални вълнения, свързани с етническа дискриминация за сметка на общността на харатините, високата безработица и ниския стандарт на живот. Въпреки това е малко вероятно това да застраши политическата стабилност, тъй като Газуани, като бивш генерал, се ползва с подкрепата на въоръжените сили. Освен това президентската партия „Ел Инсаф“ разполага с парламентарно мнозинство, след като спечели 107 от 176 места на парламентарните избори през май 2023 г.
Във външнополитически план нестабилността и присъствието на джихадисти в други страни от Сахел, в допълнение към конфликта между Мароко и Фронта „Полисарио“ в Западна Сахара, вероятно ще засилят притока на бежанци към Мавритания. Въпреки това страната не е претърпяла джихадистки атаки от 2011 г. насам благодарение на постоянните инвестиции в отбраната, сигурността и разузнаването.
Укрепването на двустранните връзки с други арабски държави, по-специално със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, ще продължи чрез тяхното финансиране и инвестиции, особено в областта на зеления водород, както и чрез развитието на търговските връзки. Сътрудничеството със Сенегал ще остане активно, особено по отношение на съвместната експлоатация на офшорни газови находища в рамките на проекта GTA. Накрая, страната ще поддържа връзките си с Европейския съюз (ЕС) и САЩ, като и двете страни проявяват интерес към енергийния потенциал и географското положение на страната. В началото на 2025 г. ЕС затвърди ангажимента си към инициативата „Global Gateway“, като предостави финансова подкрепа за управление на миграцията, създаване на работни места и сигурност. Освен това Мавритания би могла да се възползва от преференциален търговски достъп до САЩ след среща между президентите Газуани и Тръмп през юли 2025 г., на която беше подчертана ролята на страната като стратегически военен партньор и потенциална дестинация за американски инвестиции в региона.

Канада
Китай
Европа
Алжир
Швейцария
Обединени арабски емирства
Бразилия
Мароко