Умерен растеж, подкрепен от развитието на изкуствения интелект и вътрешното търсене
Очаква се растежът в Малайзия отново да се забави през 2026 г. Международният контекст се характеризира с засилен протекционизъм, докато икономиката е силно зависима от износа. Наложената от САЩ митническа такса от 19% – вторият по големина търговски партньор на Малайзия, на който през 2024 г. се падат 13% от износа – може да окаже негативно влияние върху продажбите. Освен това нормализирането на износа след силния му ръст в началото на 2025 г. в очакване на протекционистките мерки на администрацията на Тръмп също ще допринесе за забавянето на растежа му. Въпреки това силното глобално търсене на полупроводници и центрове за данни, подхранвано от развитието на изкуствения интелект и рециклирането на електроника, ще продължи да подкрепя малайзийския износ. Тази динамика би трябвало да компенсира свиването на продажбите на нефтопродукти — втората по големина износна стока, която е засегната от ниските световни цени на енергията. Новият индустриален генерален план 2030 (NIMP2030), в съчетание с големи инфраструктурни проекти, има за цел да стимулира растежа в секторите на електрониката, аерокосмическата промишленост и нефтохимията чрез привличане на значителни преки чуждестранни инвестиции. Високите капиталови разходи ще подкрепят публичните инвестиции. Частното потребление ще остане на високо ниво, подкрепено от умерена инфлация и нарастващи доходи. Последното се дължи на силния пазар на труда — безработицата е била 3 % през 2025 г. — и на благоприятни правителствени мерки, като например увеличенията на заплатите в държавната администрация. Накрая, услугите ще останат основният двигател на икономиката (60 % от БВП през 2024 г.) и ще бъдат подкрепени от търговията, ИКТ, финансовите услуги — по-специално ислямските финанси — и туризма. Последният ще бъде стимулиран от разходите, свързани с кампанията „Посетете Малайзия 2026“, и от увеличаването на притока на китайски туристи вследствие на конфликта между Тайланд и Камбоджа.
През 2026 г. се очаква инфлацията да се ускори леко, подтикната от нови данъци и рационализирането на субсидиите. По-конкретно, постепенното въвеждане на целева схема за субсидии за гориво RON95 ще доведе до по-високи цени за потребителите, изключени от схемата, които вече ще бъдат подложени на пазарните цени. По-ниските световни цени на енергията и храните обаче би трябвало да облекчат този натиск, като задържат инфлацията в целевия диапазон на централната банка от 1,5 % до 3 %. Поради това се очаква основният лихвен процент да остане стабилен на ниво 2,75 % през 2026 г.
Продължаваща фискална консолидация, висок, но управляем публичен дълг
Правителството ще запази целта си за фискална консолидация, като се стреми към по-нататъшно намаляване на дефицита през 2026 г. Бюджетът предвижда спад в неданъчните приходи на фона на по-ниските дивиденти, изплащани от националната петролна компания „Петролиам“, поради спада в световните цени на енергията. Акцентът ще бъде върху контролирането на оперативните разходи, като основният лост за това ще бъде рационализирането на субсидиите. Вече предприетите мерки включват премахването на субсидията за яйца и реформата на субсидията за гориво RON95. Получените икономии ще бъдат пренасочени към разходи за развитие, по-специално в областта на човешкия капитал, инфраструктурата и социалната подкрепа, като минималната цел е 3 % от БВП. Същевременно увеличаването на акцизите върху алкохола и тютюна, въвеждането на данък върху въглеродните емисии и разширяването на обхвата на данъка върху продажбите и услугите ще подпомогнат растежа на данъчните приходи. Освен това ускоряването на цифровизацията следва да допринесе за по-добро събиране на приходите и по-ефективно управление. Накрая, публичният дълг остава умерен и управляем, макар и близо до законоустановения таван от 65 % от БВП. Той е предимно вътрешен (76 %) и почти изцяло деноминиран в местна валута (98 %). Почти две трети от дълговете се състоят от дългосрочни ценни книжа (с падеж над пет години), което намалява рисковете от рефинансиране.
Очаква се салдото по текущата сметка да остане в излишък, благодарение по-специално на износа на стоки (особено електроника и електроуреди) и на намаляването на дефицита по услугите на фона на оживения туризъм. Този излишък обаче би могъл да бъде подкопан от засиления глобален протекционизъм, особено в САЩ. Репатрирането на печалби от чуждестранни компании и паричните преводи от чуждестранни работници ще допринесат за продължаващи дефицити по сметката за доходите. Въпреки че международните резерви нарастват благодарение на повтарящия се излишък по текущата сметка и притоците на чуждестранни инвестиции, тяхното съотношение спрямо вноса и способността им да покриват краткосрочния външен дълг намаляват. Понастоящем те покриват само четири до пет месеца внос и близо 80 % от краткосрочния външен дълг. Накрая, външният дълг възлиза на 66 % от БВП през 2024 г., като близо три четвърти от него се дължат от частни длъжници. Освен това три четвърти от този дълг са деноминирани в чужда валута.
Относителна политическа стабилност
Изборите през май 2023 г. доведоха до раздробен политически пейзаж, белязан от етнически и религиозни различия. Никоя от трите основни коалиции — „Пакатан Харапан“ (PH), „Перикатан Насионал“ (PN) и „Барисан Насионал“ (BN) — не успя да спечели абсолютно мнозинство. Благодарение на намесата на краля, PH (81 от 222 места в парламента), BN (30) и няколко регионални партии — Саравак (23) и Сабах (6) — се споразумяха да сформират коалиционно правителство. Анвар Ибрахим, лидер на PH, беше назначен за министър-председател. Въпреки разнообразието от интереси в рамките на правителството се очаква политическата стабилност да се запази до общите избори, насрочени най-късно за февруари 2028 г., благодарение на сърдечните отношения между PH и BN и на отслабената опозиция (69 места за PN). Въпреки това промалайските фракции в коалицията му — по-специално УМНО в рамките на БН, историческият съперник на Анвар и PH — принуждават Анвар да поддържа политики за положителни действия в полза на народа бумипутера (близо 70 % от населението), в противен случай той рискува да загуби тяхната подкрепа, което ще застраши парламентарното му мнозинство.
Въпреки ескалиращото напрежение между САЩ и Япония, от една страна, и Китай, от друга, Малайзия е решена да поддържа отношенията си и с трите държави. Това е така въпреки спора на Малайзия с Пекин относно Южнокитайско море, тъй като Китай е основен търговски партньор и източник на инвестиции. Малайзия е подписала реципрочно търговско споразумение с Вашингтон, което определя 19-процентна митническа ставка за износа ѝ към САЩ, като в същото време предоставя изключения за около 12 % от износа ѝ, включително аерокосмическо оборудване, фармацевтични продукти, каучук, какао и палмово масло. В замяна Малайзия се е ангажирала да внася американски стоки, включително самолети и полупроводници, на стойност около 170 млрд. щатски долара за период от пет години. Освен това страната е задълбочила сътрудничеството си в областта на сигурността със САЩ и Япония. Накрая, тя се стреми да разнообрази търговските си партньори чрез сключването на нови споразумения за свободна търговия. След подписването на споразумение за свободна търговия с ЕАСТ (Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) през юни 2025 г., преговорите с Европейския съюз за подобно споразумение ще продължат през 2026 г.

Сингапур
САЩ
Китай
Европа
Хонг Конг
Тайван (Република Китай)