Германия
Франция
Белгия
Нидерландия
Италия
САЩПо-умерени икономически перспективи
Икономиката на Люксембург продължи умереното си възстановяване през 2025 г., след няколко години на затишие, подкрепена предимно от оживването на дейността във финансовия сектор и новото увеличение на износа на финансови услуги. Финансовият сектор остава гръбнакът на икономиката на Люксембург, като постоянно съставлява около 30 % от БВП, и затова развитието в този сектор е от централно значение за общите икономически перспективи. В перспектива се очаква растежът на финансовите дейности да отбележи известно забавяне през 2026 и 2027 г. Повишената глобална несигурност и перспективата за по-високи лихвени проценти за по-дълъг период вероятно ще окажат негативно влияние върху настроенията на пазара и оценките на активите. По-конкретно се очаква да се увеличи волатилността на европейските пазари на акции — които са важни за управлението на фондове в Люксембург и свързаните с него финансови дейности — особено през 2026 г., което би могло да забави растежа на финансовите услуги и да се отрази на икономиката като цяло.
През 2026 и 2027 г. се очаква растежът в Люксембург да разчита в по-голяма степен на публичното търсене, като държавните разходи ще компенсират по-слабата динамика в други сектори на икономиката. Продължаващите публични разходи би трябвало да осигурят важна стабилизираща сила, тъй като активността в частния сектор се забавя на фона на по-несигурна глобална обстановка. Очаква се потреблението на домакинствата да продължи да бъде подкрепено от автоматичната индексация на заплатите, пенсиите и социалните помощи, което спомага за запазването на покупателната способност. Въпреки това повишената несигурност и по-високите цени на енергията вероятно ще окажат негативно влияние върху доверието, като ограничат силата на растежа на потреблението. Прогнозира се, че инфлацията ще се повиши отново през 2026 г., подтикната от по-високите цени на енергията, свързани с войната, и от вторични ефекти върху услугите и заплатите. Очаква се ценовият натиск постепенно да отслабне през 2027 г., тъй като ефектите, свързани с енергията, ще отшумят, макар че дефлацията вероятно ще бъде постепенна. Очаква се растежът на инвестициите да отслабне през прогнозния период, тъй като засилената геополитическа несигурност и трайно по-високите лихвени проценти оказват натиск върху настроенията и условията за финансиране.
Очаква се външната среда да остане предизвикателна през прогнозния период. Световната търговия вероятно ще бъде затруднена от войната, която продължава да потиска международното търсене и да нарушава търговските потоци. Макар несигурността около търговските отношения между САЩ и ЕС да е отслабнала донякъде в сравнение с 2025 г., през 2026 и 2027 г. все още се очаква остатъчно отрицателно въздействие от митата и търговските конфликти. Структурата на износа на Люксембург — доминирана от услугите — осигурява известна защита, като финансовите услуги съставляват около 45 % от общия износ, а другите услуги — още 43 %. По-слабото търсене от страна на ключови европейски партньори обаче вероятно ще ограничи растежа на износа, като външното търсене ще допринесе в сравнително малка степен за общата икономическа активност.
Като цяло стабилни външноикономически и фискални позиции
Очаква се външната и фискалната позиция на Люксембург да останат като цяло стабилни през 2026 и 2027 г. Прогнозира се, че излишъкът по текущата сметка ще се задържи близо до 5 % от БВП и през двете години, подкрепен от трайно силен баланс в сектора на услугите. Финансовите услуги продължават да доминират в структурата на износа и остават основният източник на външен излишък, което отразява ролята на Люксембург като глобален финансов център. Макар търговията със стоки да остава на дефицит, това се компенсира с лихви от значителните излишъци във финансовите и другите бизнес услуги. Не може да се изключи известна колебаемост във външните салда, като се имат предвид пазарно обусловените финансови потоци, но се очаква общата позиция по текущата сметка да остане структурно положителна през прогнозния период.
От фискална гледна точка се очаква публичният дефицит да се стабилизира на ниво около 1 % от БВП както през 2026 г., така и през 2027 г. Държавните разходи ще нараснат, което отразява текущите ангажименти за мерки за подкрепа в енергийния сектор, отбраната, индексацията на заплатите и пенсиите, както и по-широките социални и инфраструктурни разходи. В същото време ръстът на приходите би трябвало да се възползва от известен ръст на потреблението и по-високите социални вноски, което ще спомогне за предотвратяване на по-нататъшно съществено увеличаване на дефицита. Прогнозира се, че публичният дълг ще се повиши леко от сегашните си ниски нива, но ще остане значително под средните стойности за еврозоната. Дори при тази траектория се очаква Люксембург да запази силна фискална позиция, с достатъчно пространство за маневриране в сравнение с повечето европейски държави.
Стабилно управление в Люксембург
Премиерът Люк Фриден продължава да оглавява центристко-дясна коалиция между Християнско-социалната народна партия (CSV) и либералната Демократична партия (DP), която е на власт от изборите през 2023 г. Досега коалицията се е доказала като сплотена, въпреки че преструктурирането на кабинета през декември 2025 г. – предизвикано от оставката на министъра на труда и спорта вследствие на вътрешни разногласия – подчерта някои скрити напрежения. Въпреки това политическата стабилност остава силна и се очаква правителството да остане на власт до следващите избори през 2028 г. Макар CSV да остава най-голямата партия, последните проучвания сочат спад в подкрепата ѝ, докато DP и LSAP печелят позиции. Въпреки че тези тенденции не представляват непосредствена заплаха за коалицията, те биха могли да сочат по-фрагментирана политическа обстановка на следващите избори.
Бюджетът за 2026 г., представен през октомври 2025 г. и приет през декември, запазва подкрепата за покриване на разходите за живот и въвежда допълнителни социални мерки, включително подкрепа, свързана с енергията, докато по-високите разходи за отбрана и нарастващите разходи за заплати в публичния сектор поддържат фискалния дефицит на високо ниво, но в рамките на ограниченията на ЕС. В същото време правителството демонстрира солидна способност за изпълнение, като бюджетът беше одобрен от управляващото мнозинство. Ключовите мерки включват увеличение на пенсионните вноски от 24 % на 25,5 % и целеви данъчни стимули, насочени към подкрепа на частните инвестиции, особено в по-младите фирми. Бюджетът поставя силен акцент върху растежа и социалното сближаване, като предвижда „рекордни инвестиции“ в различни сектори, най-вече в жилищното строителство, което представлява голяма част от данъчните разходи. Опозиционните партии обаче критикуват плана за липса на яснота относно финансирането и отлагането на дългосрочните фискални предизвикателства. Като цяло фискалната политика продължава да дава приоритет на защитата на доходите и доверието в условията на сложна макроикономическа обстановка, наред с нарастващите ангажименти в областта на отбраната.