Обединени арабски емирства
Европа
Египет
Ирак
САЩ
Китай
Швейцария
ТурцияВсе още на ръба на пропастта
След свиване с 7,5% през 2024 г., което доведе до кумулативен спад на БВП от 2019 г. насам до близо 40%, ливанската икономика може да отбележи леко възстановяване, но се очаква да продължи да изпитва затруднения през 2026 г. поради негативните последици от регионалните геополитически конфликти. Вследствие на 12-дневната война между Иран и Израел през юни 2025 г. продължава да съществува повишен риск за ливанската икономика, главно поради нестабилността на примирието между Израел и Иран и произтичащите от това опасения за сигурността. Възобновяването на военните действия би представлявало сериозна заплаха за крехката икономика на Ливан, като се има предвид участието на „Хизбула“ и географското положение на страната. От друга страна, ако ливанското правителство успее да реши въпроса с разоръжаването на „Хизбула“ преди изборите, планирани за май 2026 г., както изискват САЩ, страните от Персийския залив и други западни държави, подобряването на условията за сигурност ще може да подкрепи перспективите за растеж. Ако конфликтът ескалира и разоръжаването се провали, съществува риск от по-нататъшни материални щети по инфраструктурата, предимно в Южен Ливан. Това би могло да доведе до ново значително разселване на населението и до по-нататъшен спад в икономическата активност в различни сектори, включително туризма, търговията и търговията на дребно.
Очаква се финансовите условия да останат нестабилни, като годишната инфлация ще се движи около 14 % през май 2025 г. — по-ниска от върховите стойности по време на кризата (около 220 % през 2023 г.), но все още подкопаваща реалните доходи. Ливанската лира се стабилизира на паралелния пазар на ниво около 89 500–90 000 за един щатски долар от юли 2023 г. (в сравнение с 111 000 през март 2023 г.), въпреки че достъпът до долари остава ограничен, макар и лимитите за теглене да са се увеличили. Валутните резерви са ограничени (възлизат на 11 млрд. щатски долара в края на юни 2025 г., въпреки увеличение от 2,75 млрд. щатски долара от юли 2023 г. насам), а паричната стабилизация разчита повече на ограничаване на местната ликвидност, отколкото на възстановяване на резервите. Въпреки отлагането на плащанията по държавния дълг, оценяван на около 150 % от БВП, страната продължава да отчита значителен бюджетен дефицит. Междувременно усилията за съживяване на туризма, който исторически съставлява 20 % от БВП, отбелязаха известен напредък, особено след като Кувейт и ОАЕ отмениха забраните за пътуване през май 2025 г., но секторът остава уязвим при подновяване на военните действия. Ливан също така е изправен пред щети, свързани с конфликта, оценявани на 14 млрд. щатски долара, докато нуждите от възстановяване за периода 2025–2026 г. надхвърлят 11 млрд. щатски долара. От решаващо значение е, че всяко ескалиране на напрежението би забавило системните реформи, изисквани от МВФ и други партньори, би възпрело инвестициите и би удължило високата инфлация, безработицата и икономическата стагнация през 2026 г. и след това.
През 2025 г. САЩ въведоха 10-процентно мито върху вноса от Ливан като част от по-широката си глобална търговска адаптация. Макар този ход да увеличи леко разходите за износ към САЩ, очаква се общият му ефект върху ливанската икономика да бъде минимален. Износът на Ливан за САЩ съставлява по-малко от 1% от БВП и се състои предимно от нишови продукти, често предназначени за диаспората, като преработени храни, текстил и занаятчийски изделия. Този износ не е особено чувствителен към промени в цените и е малко вероятно търсенето да спадне рязко. По отношение на по-широките икономически перспективи, митата вероятно ще имат незначително въздействие върху растежа и търговските баланси. Ако световните цени на петрола спаднат, това би могло да доведе до потенциална косвена полза за Ливан под формата на намалени разходи за внос на енергия. Въпреки това, реализацията на този резултат зависи от преобладаващите пазарни условия. Като цяло мярката е по-скоро символична по характер и не представлява сериозна заплаха за и без това ограничения външен сектор на Ливан.
Неустойчиви двойни дефицити и дългов обем
Дефицитът по текущата сметка ще продължи да бъде значителен (около 15 % от БВП), главно поради структурни слабости, кризови изкривявания и външни шокове. Търговският баланс на страната винаги е силно на червено, като вносът значително надвишава износа. Това се дължи на зависимостта от чуждестранни стоки, като гориво, храни и потребителски продукти. Износът ще продължи да бъде ограничен, тъй като страната се характеризира с тясна и неконкурентоспособна база, дължаща се на слаба инфраструктура, ограничен промишлен капацитет и хронична политическа нестабилност. Въпреки че валутата се обезцени драстично, това не доведе до подобрение в износните резултати, тъй като производственият капацитет се срина, а вносът на основни стоки остава нееластичен. Традиционните източници, използвани за финансиране на този дефицит, като парични преводи, туризъм, приток на капитали от диаспората и финансиране от многостранни и двустранни партньори, като например държавите от Персийския залив, са намалели значително след финансовата криза от 2019 г. и последвалото неплатежоспособност на държавата. Липсата на чуждестранни инвестиции и подкрепа от донори, изострена от политическата безизходица и засилените регионални заплахи, допълнително ограничи външното финансиране.
През март 2025 г. новото правителство на Ливан прие държавния бюджет за годината с постановление на кабинета — ход, считан за необходим за възстановяване на фискалния контрол след години на институционален застой. Бюджетът предвижда сравнително малък дефицит от около 1,1 % от БВП (приблизително 196 млн. щатски долара въз основа на очаквани приходи от 4,6 млрд. щатски долара и разходи в размер на 4,8 млрд. щатски долара). Този скромен дефицит отразява значително увеличение на събраните приходи, подкрепено от по-стриктно прилагане на законодателството и по-високи данъчни постъпления, включително забележими ръстове в приходите от ДДС и данък върху доходите. Разходите също са били държани под контрол, което отразява усилията за ограничаване на публичните разходи. Въпреки това бюджетът изключва разходите, свързани с възстановяването след конфликта (с Израел) и други спешни нужди, и е бил критикуван за липсата на далновидна инвестиционна стратегия, особено в областта на инфраструктурата. Перспективите за 2026 г. до голяма степен ще зависят от способността на правителството да осъществи структурни промени, като подобряване на данъчното спазване, реформа на разходите за заплати в публичния сектор и разширяване на данъчната основа, като същевременно си осигури подкрепата на международните донори и МВФ. При липса на напредък по тези направления ще продължи да съществува рискът от ново увеличаване на дефицита на Ливан и от фискално напрежение.
Фрагментираната политическа сцена ще затрудни реформите
Политическите перспективи за Ливан са обнадеждаващи, макар и с известна доза предпазливост, но въпреки това остават нестабилни. След тринадесет неуспешни опита парламентът избра Джозеф Аун за 14-ия президент на страната, който от своя страна назначи Наваф Салам за министър-председател. Сформирането на ново правителство сложи край на продължителния институционален вакуум и бележи връщане към основното функциониране на държавата. Новото правителство започна да възстановява контактите с МВФ, въведе някои правни реформи в банковия сектор и публичните финанси и предприе стъпки за отговаряне на международните опасения. Въпреки това политическата обстановка е далеч от стабилна. В политическия елит продължават да съществуват дълбоки различия, а продължаващото влияние на „Хизбула“ върху сигурността и процеса на вземане на решения остава основен камък на препъване за донорите от Запада и Персийския залив, което ограничава възможностите за широкообхватна финансова подкрепа.
Ситуацията със сигурността в южния регион (но не само там) остава една от най-нестабилните области в политическия и икономическия пейзаж на страната, въпреки последните усилия за облекчаване на напрежението. Въпреки постигнатото през ноември 2024 г. при посредничеството на САЩ примирие между „Хизбула“ и Израел, спорадичните сблъсъци между двете страни продължават, а рискът от ново ескалиране на напрежението остава висок. Под натиска на САЩ ливанското правителство се стреми да разоръжи „Хизбула“. Групировката обаче отказва да го направи, освен ако Израел не прекрати атаките си, което изглежда невъзможна задача.
Способността на правителството да прокара значими реформи, да възстанови доверието на обществото и да се подготви за парламентарните избори през 2026 г. ще бъде от решаващо значение. Ако правителството продължи да отбелязва напредък, Ливан може да започне да възстановява международната си кредибилност и да полага основите за дългосрочно възстановяване. В противен случай съществува риск страната да се върне към състояние на парализа и да задълбочи икономическия и институционалния си упадък.