Латвия
Полша
Германия
Нидерландия
Естония
Норвегия
Саудитска АрабияУстойчив и стабилен растеж през 2025 г.
През 2025 г. се очаква растежът да остане силен, значително над средния за еврозоната. Той се подкрепя до голяма степен от продължаващото усвояване на средства от ЕС (10,2 млрд. евро за периода 2021–2027 г., около 15 % от БВП, като 45 % са ангажирани, а по-малко от 10 % са изплатени до края на 2024 г.). Предимно експортно ориентираният промишлен сектор (машиностроене, електротехническо и електронно оборудване, химическа промишленост), който съставлява 46 % от БВП, се е адаптирал към загубата на руския пазар и продължава да допринася положително за икономиката. Неотдавнашните призиви за укрепване на „неаршоринга“ като част от нарастващите усилия за „решоринг“ в отговор на Китай също биха могли да бъдат от полза за литовските компании. Членството на страната в еврозоната улеснява притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), което ще подкрепи тази динамика. Услугите (63 % от БВП) ще останат ключов стълб на икономиката, особено нововъзникващите сектори като финансовите услуги и технологичния аутсорсинг, за които се очаква растеж на фона на нарастващото глобално търсене на цифровизация и облачни услуги. Въпреки загубата на търговия с Русия и Беларус, транспортът остава растящ сектор след завършването на високоскоростните транспортни коридори север-юг през балтийските държави („Rail Baltica“). Очаква се също така да се подобрят пътните връзки с Полша и останалата част от ЕС.
Продължаващият ръст на реалните заплати и продължаващото облекчаване на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ) осигуряват допълнителна подкрепа за частното потребление (60 % от БВП). Въпреки високата безработица (6,3 % през април 2025 г.), пазарът на труда остава напрегнат поради значителния структурен компонент на безработицата, който води до недостиг на работна ръка в ключови сектори. Притокът на украински бежанци е облекчил натиска само незначително и временно. Въпреки това инфлацията се ускорява рязко (4,1 % през април 2025 г. спрямо 0,7 % през 2024 г.) поради по-неблагоприятна база за сравнение на цените на енергията в сравнение с 2024 г. и продължаващото покачване на цените на услугите, което само по себе си се подхранва от увеличенията на заплатите. Силното потребителско търсене също допринася за инфлационния натиск, както и планираното увеличение на ДДС върху настаняването, транспорта и културата, което ще се повиши от 9 % на 12 % през януари 2026 г. Освен това значителните инвестиции в натрупаните корпоративни спестявания дават допълнителен тласък на икономическата активност, докато бизнес доверието се подобрява.
Бюджетът е под натиск поради разходите за отбрана
Бюджетът ще остане на дефицит през 2025 г. поради рязкото увеличение на военните разходи (повишени до 3 % от БВП) и възобновяването на стратегически инфраструктурни проекти, включително определени компоненти от инициативата „Rail Baltica“. От страна на приходите правителството разчита на увеличението на ставката на корпоративния данък от 15% на 16% през януари 2025 г., както и на удължаването (одобрено през април 2024 г.) на извънредния данък върху банковите печалби, който е донесъл 256 млн. евро през 2023 г. През 2026 г. правителството ще продължи да увеличава ставката на корпоративния данък (от 16 % на 17 %). Тези мерки обаче няма да успеят да компенсират мащаба на новите разходи. Освен това се очаква реформата на данъка върху доходите (януари 2025 г.), която освобождава от данък лицата, получаващи минимална работна заплата, да намали данъчната основа, въпреки че това ще бъде частично компенсирано от по-високи данъчни ставки за по-високите доходи. Въпреки смесената стратегия за финансиране (вътрешни фискални ресурси, трансфери от ЕС и заемни средства), публичният дълг ще се увеличи (макар и да остане в умерени граници) поради приоритизирането на въпросите, свързани със сигурността, и поддържането на високи нива на публичните инвестиции.
Очаква се текущата сметка да остане като цяло стабилна през 2025 г., с лек дефицит. Тя се възползва от устойчивостта на износа на услуги и трансферите от Европейския съюз (ЕС). Въпреки това няколко фактора оказват натиск върху нея: увеличеният внос на военно оборудване и зависимостта от вноса на енергия, капиталови стоки и междинни продукти. Макар износът за САЩ да е ограничен (около 4 % от общия обем), секторите на мебелите и машините биха могли да пострадат от по-слабото глобално търсене. Освен това косвената експозиция на Литва чрез европейските вериги за създаване на стойност я прави уязвима към увеличенията на американските мита.
Крехка коалиция в напрегнат геополитически контекст
Централно-лявата Литовска социалдемократическа партия (LSDP) спечели изборите през октомври 2024 г., като увеличи парламентарното си представителство от 13 на 52 места. По-късно тя сформира тристранна коалиция със Съюза на левите демократи – За Литва (DSVL, умерена левица, 14 места) и новата популистка партия „Зората на Немунас“ (PPNA, 20 места). Заедно коалицията разполага с комфортно мнозинство от 86 от общо 141 места. Коалицията обаче остава нестабилна, особено поради неясната идеология на PPNA и противоречията около нейния лидер Ремигиюс Жемайтайтис, срещу когото беше проведено разследване за антисемитски публикации и който беше принуден да се оттегли от мястото си в Сейма през април 2024 г. Включването на PPNA в правителството предизвика критики от страна на президента Гитанас Науседа, който беше преизбран през май 2024 г. за втори петгодишен мандат, както и от страна на няколко западни партньори. Освен това срещу министър-председателя в момента тече разследване, тъй като компания, в която той притежава 49 % дял, вероятно е получила неправомерно субсидиран публичен заем. Рискът от вътрешни напрежения остава висок. Въпреки тези търкания новото правителство поддържа проевропейска и пробизнес ориентация. В социалната сфера то се стреми да увеличи семейните надбавки, да индексира пенсиите спрямо инфлацията, да засили усилията срещу нерегистрираната заетост и да подобри конкурентоспособността на пазара на електроенергия. Прилагането на тези реформи обаче може да бъде забавено от слабата коалиционна дисциплина и бюрократичната неефективност, наблюдавани още през предишния мандат.
На международно равнище Литва остава твърдо привързана към евроатлантическите позиции. Сътрудничеството в областта на сигурността с Германия се задълбочи през декември 2023 г. с подписването на двустранно споразумение, позволяващо постоянното разполагане на германска бригада (4 800 войници) на литовска територия, считано от 2025 г. Бригадата беше активирана през април 2025 г., което бележи важна стъпка в укрепването на източния фланг на НАТО. Това сътрудничество допълва вече изградената гранична ограда с Беларус, използвана от Русия като инструмент за влияние в хибридната война. Отношенията с Москва и Минск остават изключително враждебни, докато връзките с Китай също се влошиха след откриването на представителство на Тайван във Вилнюс в края на 2021 г. В отговор Пекин наложи неофициално търговско ембарго, което все още е в сила през 2025 г. и ограничава двустранния обмен. На фона на тези напрежения Литва продължава усилията си за диверсификация на енергийните си доставки чрез терминалите за втечнен природен газ в Клайпеда (национален) и Инкоо (Финландия), които се използват в сътрудничество с другите балтийски държави.