Латвия

Възстановяването на икономическия растеж беше забавено от конфликта в Близкия Изток

2025 г. бе белязана от възстановяване на икономическата активност, движено от вътрешното търсене. Възстановяването на растежа леко забави темпото си през 2026 г. в резултат на конфликта в Близкия изток, но се очаква да възобнови възходящата си траектория през 2027 г. Покачващите се цени на енергията автоматично повишиха разходите за суровини и транспорт. Икономическата активност обаче остава устойчива и се задвижва от частното потребление, за което се прогнозира ръст от 1,6 % през 2026 г. и 1,9 % през 2027 г. Въпреки че се подкрепя от нарастващите номинални заплати, частното потребление остава уязвимо към трайно високата инфлация. Последната започна да се ускорява още през 2025 г. Повишението на цените на енергията в резултат на блокадата на Ормузкия пролив поддържа инфлацията на високо ниво през 2026 г., а застойът в геополитическата ситуация през 2027 г. ще поддържа напрежението на високо ниво. Въздействието обаче остава умерено, тъй като Латвия разполага с промишлен сектор със сравнително ниска енергийна интензивност и диверсифициран енергиен микс. Освен това, за да ограничи загубата на покупателна способност на потребителите, правителството намали ДДС върху определени основни хранителни продукти.

През 2025 г. инвестициите отбелязаха ръст от 9,8 % след две години на свиване. Този ръст се дължеше предимно на частните инвестиции, както и на финансиране от Европейския съюз, по-специално за проекта „Rail Baltica“. Финансиран на около 85 % от Европейския съюз, този проект има за цел да изгради нова високоскоростна железопътна линия, която да интегрира балтийските държави в европейската мрежа и да повиши регионалната конкурентоспособност. Първоначално планирано за 2026 г., завършването му беше отложено за 2030 г. поради липсата от страна на Латвия на необходимите бюджетни средства, които се оценяват на 3,7 млрд. евро. Поради комбинираното въздействие на инфлацията и несигурната геополитическа обстановка прогнозираното увеличение на инвестициите за 2026 г. остава по-умерено в сравнение с 2025 г., т.е. около 3 %. Страната продължава да изпитва затруднения при финансирането на иновационни дейности поради фрагментираните програми за помощ, които са обременени с прекомерна бюрокрация. Въпреки това през 2026 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна 20 млн. евро за „зелени“ облигации, емитирани от държавната електроенергийна компания „Латвенерго“. Финансирането ще подкрепи проекти за вятърна енергия, съхранение на енергия в батерии и обновяване на хидроелектрически и фотоволтаични съоръжения.

Икономиката се задвижва от сектора на услугите, който съставлява 75 % от БВП, включително бизнес услуги, ИКТ и транспорт. Поради ограниченията на ЕС спрямо руските превозвачи търговията с Русия все по-често се осъществява през балтийските държави чрез местни компании. През юли 2026 г. обаче Русия преустанови дейността на железопътните си гранични пунктове с Латвия. Въпреки слабостта на западноевропейския строителен сектор, дървообработващата и мебелната промишленост се ползват с конкурентно предимство благодарение на богатите горски ресурси. Като основен природен ресурс на страната, дървесината се използва и за отопление на жилища, както и за производство на енергия в електроцентрали на биомаса. Фармацевтичната промишленост също е сектор с високи резултати, като за 2026 г. се прогнозира ръст на продажбите от 8,5 %, дължащ се до голяма степен на фармацевтичната група „Гриндекс“. Лидерът във фармацевтичния сектор значително е намалил износа си за Русия в полза на разширяването си към нови пазари, особено в Южна Америка.

Нарастващ натиск върху бюджета, предизвикан от увеличените разходи за отбрана

Очаква се бюджетният дефицит да се увеличи през 2026 и 2027 г. Увеличаването на дефицита се дължи на нарастването на бюджета за отбрана на фона на продължаващите напрежения с Русия. Поради това Латвия се позова на националната клауза за изключение от Пакта за стабилност и растеж, за да финансира тези военни разходи, които според прогнозите ще възлязат на 4,1 % и 5,5 % от БВП съответно през 2026 и 2027 г. През юни 2026 г. Латвия подписа споразумение за заем за отбрана в размер на 3,5 млрд. евро в рамките на програмата на Европейския съюз SAFE (Security Action for Europe).

Овладяването на дефицита е важно, като се имат предвид бюджетните разходи, свързани със застаряването на населението, и необходимостта от финансиране на системата на здравеопазването. Прогнозира се, че съотношението на публичния дълг към БВП ще се повиши през следващите години. Приходите едва успяват да следват темпото на нарастващите разходи, а данъчните постъпления са под средното за ЕС. На 1 януари 2026 г. влезе в сила данъчна реформа, която, наред с другото, ще увеличи държавните приходи. Реформата включва предимно намаляване на данъчната тежест за лицата с ниски и средни доходи и нейното увеличаване за останалите, както и въвеждане на 3 % допълнителен данък върху всички доходи, надвишаващи 200 000 евро годишно, включително заплати, дивиденти, капиталови печалби и други доходи.

Дефицитът по текущата сметка се очаква да се увеличи през 2026 г. Тъй като Латвия е нетен вносител на петрол, дефицитът се влошава поради нарастващите световни цени на енергията. Прогнозираният ръст на износа, който се очаква да бъде около 0,7 %, остава умерен през 2026 г., но се очаква да се възстанови през 2027 г. до около 2,7 %, главно благодарение на конкурентоспособния сектор на дървесината, както и на хранителните и фармацевтичните продукти. Салдото по услугите, от друга страна, остава с излишък, дължащ се главно на секторите на логистиката, информационните технологии и транспорта.

Ново правителство на фона на напрежението с Русия

Дипломатическите отношения с Русия вероятно ще останат напрегнати до 2030 г. През 2026 г. в латвийското въздушно пространство са забелязани няколко дрона. Увеличението на военните разходи е отговор на очакваното ескалиране на руските хибридни атаки. Латвия засили мерките си за сигурност около водноелектрическия язовир близо до Рига в отговор на заплахата от руски атаки срещу критичната инфраструктура в региона.

Руската заплаха засяга и вътрешната политика. На 10 май 2026 г. министър-председателят Евика Силина уволни министъра на отбраната, след като дрон се разби в съоръжение за съхранение на гориво. Впоследствие министър-председателят подаде оставка, след като министърът напусна партията. На 28 май парламентът одобри сформирането на ново правителство — все още центристко-дясно и националистическо — начело с центриста Андрис Кулбергс от „Обединения списък“. На 3 октомври центристко-дясната партия на министър-председателя „Обединения списък“ излезе победител от парламентарните избори. С 35,3 % от гласовете и 42 места партията на Кулбергс е в добра позиция да води преговорите за коалиция. Тя би могла да си осигури парламентарно мнозинство или с националистическия „Национален алианс“, или с центристката партия „Ново единство“. Тези партии споделят ангажимента да продължат да подкрепят Украйна, да намалят руското културно влияние и да се приведат в съответствие с политиките на НАТО и Европейския съюз. На парламентарните избори се отбелязаха и успехи за популистките партии, подкрепени от рускоговорящото малцинство (което съставлява една трета от населението и до голяма степен е изключено от политическия процес).

Последно актуализирано: септември 2026 г.