Литва
Естония
Германия
Швеция
Русия (Руска федерация)
Полша
ФинландияПостепенно възстановяване на растежа
2025 г. се очертава като година на възстановяване, която ще проправи пътя за устойчив растеж на фона на възстановяващото се вътрешно търсене и постепенното подобрение на външната среда. Устойчив пазар на труда (ниво на безработица от 5,7 % през февруари 2025 г.) ще подкрепи солидното нарастване на реалните заплати, което ще продължи да стимулира потреблението на домакинствата. Латвийската икономика, която е петата по големина в ЕС, въпреки това ще продължи да е подложена на по-силен инфлационен натиск в сравнение с партньорите си: инфлацията достигна 3,7 % през февруари 2025 г. в сравнение със средната стойност за еврозоната от 2,3 % поради ценовата ригидност в сектора на услугите, продължаващата частично контролирана енергийна зависимост и силния номинален ръст на заплатите. Очаква се обаче инфлацията да отслабне до края на 2025 г.
Спадът в износа и рязкото свиване на инвестициите през 2024 г. следва да бъдат преодолени през 2025 г. Възстановяването на икономиките на основните търговски партньори на Латвия (балтийските държави, Германия и Швеция) следва да стимулира външното търсене, по-специално на дървен материал, химически и фармацевтични продукти, както и на ИТ услуги. В същото време по-ниските лихвени проценти ще облекчат натиска върху инвестициите. Изплащането на 1,8 млрд. евро (5,5 % от БВП) по програмата „NextGenerationEU“ като част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) също ще спомогне за ускоряването на проектите в областта на инфраструктурата, енергийния преход и технологичната модернизация. Въпреки трудностите, с които ще се сблъскаме през 2024 г., мащабният проект „Rail Baltica“, който интегрира балтийските държави в европейската железопътна мрежа, ще играе централна роля не само като катализатор на растежа, но и като фактор за подкрепа на няколко ключови сектора, включително строителството, транспорта, производството на материали и логистиката. В същото време инвестициите в частни вятърни паркове и пристанищна инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) ще повишат енергийната сигурност и ще стимулират местното производство. Тези тенденции ще допринесат и за развитието на цифровите и ИТ секторите.
Публичните финанси са обременени от военните разходи
Очаква се бюджетният дефицит да се увеличи през 2025 г., въпреки оживлението в икономическата активност, което ще подкрепи данъчните постъпления, най-вече чрез постъпленията от ДДС и данък върху доходите. В същото време продължаващото нарастване на публичните разходи, особено в секторите на отбраната, енергетиката, здравеопазването и образованието, ще окаже значително натоварване. Латвия планира да увеличи военните си разходи до 3,5 % от БВП, т.е. над целта на НАТО от 2 %. Освен това увеличенията на заплатите в публичния сектор и ускоряването на инфраструктурни проекти като „Rail Baltica“, чиито разходи са скочили драстично (оценени на 22,6 % от БВП през 2024 г., в сравнение с първоначално предвидените 4,6 % от БВП), ще увеличат още повече бюджетната тежест. Бюджетът за 2025 г. включва и увеличения на данъците – ще бъдат проведени реформи в областта на данъка върху доходите, както и ограничени мерки за борба с укриването на данъци – но се очаква натискът върху разходите да надделее над допълнителните приходи. На този фон публичният дълг ще продължи да нараства, макар и на относително умерено ниво.
Текущата сметка ще остане на дефицит през 2025 г., но се очаква да бъде малко по-добра в сравнение с 2024 г. благодарение на възстановяването на износа на стоки и услуги, движено от европейското търсене. Страната остава нетен вносител на стоки, по-специално енергия, капиталови стоки и суровини. Балансът по услугите като цяло ще остане с излишък, движен от транспорта (предимно автомобилен превоз), логистиката и ИТ. Дефицитът ще се финансира главно чрез заемни средства, като се очаква леко възстановяване на преките чуждестранни инвестиции, насочени към зелена инфраструктура и цифрови услуги. Структурата на външния дълг ще остане стабилна (98 % от БВП, от които 60 % за частния сектор), основно в евро и предимно с участието на институционални инвеститори (предимно европейски). Рискът от рефинансиране следователно ще бъде ограничен, при условие че се запази фискалната надеждност.
Продължаващо напрегнато политическо и геополитическо обкръжение
От 2023 г. Латвия се ръководи от Евика Силича, министър-председател и член на центристката партия „Ново единство“ (JV). Тя управлява с трипартийна коалиция, състояща се от JV, „Зелените и земеделците“ (ZZS) и „Прогресивните“ (PRO). Алиансът, който разполага с крехко мнозинство (52 от 100 места), е в нестабилно равновесие и остава изложен на вътрешни напрежения в навечерието на парламентарните избори през октомври 2026 г. Въпреки значителните идеологически различия партньорите са единодушни по отношение на стратегическите приоритети на страната, като подкрепата за Украйна, европейската интеграция и енергийната сигурност. Президентът Едгарс Ринкевичус, избран през 2023 г., има по същество почетна роля, но остава фигура, която обединява всички.
В социалната сфера напрежението е умерено, но устойчиво. Териториалните неравенства, натискът върху обществените услуги и недостигът на квалифицирана работна ръка подхранват недоволството. Секторът на здравеопазването остава под натиск, като профсъюзите редовно отправят искания, а пенсионната реформа може да поднови недоволството във връзка с удължаването на осигурителния стаж до 20 години и повишаването на пенсионната възраст до 65 години.
На международно равнище Латвия поддържа твърда линия спрямо Русия и Беларус. Тя остава твърдо съгласувана с позициите на ЕС и НАТО, застъпващи се за по-силно военно възпиране и санкции срещу Москва. Отношенията с балтийските ѝ съседи остават стабилни, подкрепени от съвместни структурни проекти като „Rail Baltica“ и откъсването от руската електроенергийна мрежа и свързването с европейската мрежа (в сила от февруари 2025 г.). Във вътрешен план политиката на езикова асимилация и ограничаването на рускоезичното медийно пространство остават чувствителни въпроси, особено по отношение на рускоезичното малцинство, което съставлява около една трета от населението.