Кувейт

Регионалният конфликт и петролният шок водят до икономически спад

В случай на продължителен конфликт в Иран макроикономическите перспективи на Кувейт биха се влошили значително поради високата му зависимост от сектора на въглеводородите (близо 45 % от БВП), пълната му зависимост от Ормузкия проток за износа на петрол и ограничената икономическа диверсификация. Смущенията в производството и износа на петрол са основната причина за икономическия спад, който засяга пряко цялостната икономическа активност и се отразява и върху непетролния сектор чрез понижено доверие, отложени инвестиции, по-строги финансови условия и по-ниски публични приходи. Кувейт е една от страните от Персийския залив, които са най-зависими от пролива Хормуз за износа си на въглеводороди, като 100 % от износа преминава през този пролив. Нарушенията в корабоплаването в Ормузкия проток принудиха Кувейт да намали производството на петрол до около 500 000 барела на ден (б/д), спрямо почти три милиона б/д преди началото на войната. Влошаващите се условия на сигурност също ще засегнат пътуванията, веригите на доставки, както и непетролния износ и внос. Освен това вносът на втечнен природен газ (LNG) от Катар, който е от решаващо значение за производството на електроенергия в страната, може да се сблъска с логистични и свързани със сигурността предизвикателства. Това би оказало натиск върху вътрешното енергоснабдяване и капацитета за производство на електроенергия.

В същото време се очаква инфлационният натиск да се засили, предимно поради външни фактори. По-високите разходи за внос, произтичащи от прекъсвания в веригите за доставки и нарастващите цени на глобалния морски транспорт, вероятно ще допринесат за вътрешната инфлация, особено чрез цените на хранителните продукти. Това подчертава уязвимостта на Кувейт към вносната инфлация, въпреки относително умерените условия на вътрешното търсене. В тази обстановка се очаква паричната политика да остане под натиск. Кувейтският динар е обвързан с валутна кошница със значителен дял на долара, което ограничава възможността на централната банка да се отклони от паричната политика на САЩ. В отговор на това централната банка се ориентира към макропруденциални мерки за подкрепа, вместо да коригира лихвените проценти, включително облекчаване на изискванията за ликвидност и капитал, освобождаване на капиталови буфери и увеличаване на кредитния капацитет на банките. Тези мерки имат за цел да поддържат кредитните потоци и да смекчат икономическото въздействие на конфликта. Те обаче подкрепят предимно финансовите условия, вместо да стимулират пряко търсенето на кредити. Поради това паричната политика е само частично ефективна като инструмент за стабилизация.

Спадът в приходите от въглеводороди води до влошаване на фискалните и външноикономическите сметки

Очаква се фискалната позиция да се влоши рязко, главно поради високата зависимост на Кувейт от приходите от въглеводороди, които съставляват 90 % от общите фискални приходи. Спадът в производството и износа на петрол би отслабил пряко държавните приходи. Същевременно натискът върху разходите би се увеличил, тъй като правителството се стреми да смекчи въздействието на кризата върху вътрешната икономика. Кувейт разполага със значителни финансови резерви, включително активи на стойност около 1 трилион щатски долара в Кувейтската инвестиционна агенция (KIA) – суверенния му фонд (около 650 % от БВП). Тези активи биха позволили на фискалната политика да запази гъвкавостта си и да смекчи въздействието на конфликта върху икономиката.

Салдото по текущата сметка ще се влоши поради зависимостта на страната от износа на въглеводороди. Нарушенията в потоците на износа на петрол ще се отразят на приходите от износ (около 90 % от общия обем), докато повишените транспортни разходи и ограниченията във веригата на доставки ще увеличат цената на вноса, което допълнително ще намали външния излишък. Освен това износът на Кувейт е силно зависим от енергийния сектор. Без алтернативни източници на износ спадът в приходите от петрол би се отразил пряко върху външната позиция на страната. Накрая, тъй като вносът на храни и оборудване е жизнено необходим, Кувейт не може лесно да намали разходите за внос, за да стабилизира търговския си баланс.

Въпреки тези натиски, които се утежняват от структурния дефицит в сектора на услугите и плащанията по парични преводи, международните резерви на централната банка (покриващи около 10 месеца внос) и значителните буфери в държавния инвестиционен фонд осигуряват важна защита срещу външни шокове. Въпреки това продължително нарушаване на нормалното функциониране би довело до по-изразено намаляване на излишъка по текущата сметка, като по този начин би засилило структурната уязвимост на икономиката спрямо колебанията на пазара на въглеводороди.

Регионалната геополитика представлява ключов риск

Политическите рискове в Кувейт произтичат от комбинация от вътрешни институционални конфликти и засилено регионално напрежение, които заедно увеличават икономическата несигурност. На вътрешнополитическо равнище повтарящите се конфликти между правителството и парламента (чиято дейност е преустановена през 2024 г.) често водят до забавяне на ключови икономически и фискални реформи. Тази институционална негъвкавост ограничава способността на правителството да реагира бързо и решително на икономически сътресения, особено по отношение на фискалната консолидация, реформата на субсидиите и икономическата диверсификация.

В региона геополитическите рискове са се увеличили значително поради войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток. Поради близостта си до зоната на конфликта и силната зависимост от морските експортни маршрути Кувейт изпитва преки последици, включително прекъсвания на износа на петрол, търговските потоци и настроенията на инвеститорите. Въпреки че Кувейт има силни партньорства в областта на отбраната — например със САЩ — тези партньорства служат предимно като стабилизиращ фактор, а не осигуряват пълна защита срещу регионалните последици. Вследствие на това Кувейт вероятно ще остане силно изложен на засилените геополитически рискове.

Последно актуализирано: май 2026 г.