Коста Рика

Икономическият растеж се забавя, но страната все още се представя добре в сравнение с останалите държави от региона

Икономиката на Коста Рика приключи 2025 г. с очакван растеж от 4,0%, затвърждавайки едно от най-стабилните си представяния в Латинска Америка през последните години. Резултатът отразява комбинация от силен динамизъм във външния сектор, последователно разширяване на вътрешното търсене и среда с много ниска инфлация, което подкрепи ръста на реалните доходи през цялата година. Растежът на БВП беше относително широкообхватен, въпреки че беше воден от сектори с по-висока добавена стойност в зоните за свободна търговия със силна международна интеграция, като например медицински изделия, електронни компоненти, технологии и бизнес услуги. Предприятията, опериращи в зоните за свободна търговия, продължиха да играят централна роля, като се възползваха от препозиционирането на глобалните вериги на стойността и стратегиите за „неаршоринг“, насочени към северноамериканския пазар. Вътрешното търсене също отбеляза солидни резултати. Цикълът на парично облекчаване, провеждан от Централната банка на Коста Рика от 2023 г. насам и подсилен от дефлацията, наблюдавана през няколко месеца на 2025 г., значително намали разходите по кредитите, като стимулира потреблението на домакинствата и частните инвестиции.

За 2026 г. се прогнозира умерено забавяне на растежа, макар и при продължаващо силно темпо в сравнение със средното за региона. Умереността се дължи главно на базови ефекти след няколко години на силен растеж, както и на очакванията за леко по-слаб глобален растеж. Освен това износът за САЩ, който бе белязан от оживеност в очакване на митата, може да се забави. Въпреки това основните структурни движещи сили, като интеграцията в динамични глобални вериги на стойността, разширяването на секторите с висока добавена стойност, конкурентоспособността и диверсификацията на производството, остават непроменени. Секторът на високите технологии следва да продължи да подкрепя износа (въпреки планираното закриване на завода на „Интел“), докато благоприятните парични условия и контролираната инфлация се очаква да поддържат вътрешното търсене. Вътрешното търсене ще продължи да бъде стабилно.

Незначителният дефицит по текущата сметка се финансира лесно

През 2025 г. Коста Рика запази своя малък дефицит по текущата сметка, подкрепен от силната динамика на износа на стоки с висока добавена стойност и устойчивостта на сектора на услугите. Разширяването на външните продажби — особено в областта на медицинските устройства, електрониката и бизнес услугите — компенсира увеличението на вноса, свързано с оживеното вътрешно търсене и нарастващите инвестиции. Компонентът „стоки“ се характеризираше с две едновременни тенденции. Първо, износът продължи да нараства, движен от компании, опериращи в зони за свободна търговия, които се възползваха от укрепването на производствените вериги, ориентирани към северноамериканския пазар. Второ, поскъпването на колона (CRC) през цялата година стимулира вноса на потребителски стоки, както и на суровини и капиталови стоки, като по този начин увеличи търсенето на чуждестранни продукти. Този ефект, свързан с обменния курс, спомогна за ограничаване на инфлационния натиск, но също така допринесе за по-голям дефицит по търговската баланса извън специалния режим на зоните за свободна търговия. В сектора на услугите туризмът и бизнес услугите продължиха да играят важна роля във външното салдо. Въпреки че растежът на туризма се забави след пика след пандемията, секторът продължи да генерира значителни приходи в чуждестранна валута. Освен това корпоративните и технологичните услуги засилиха положителното салдо в сектора на услугите. Финансирането на дефицита по текущата сметка през 2025 г. беше покрито до голяма степен от солидни притоци на преки чуждестранни инвестиции. Тези притоци — концентрирани в областта на високотехнологичното производство и услугите, изискващи висока степен на знания — подкрепиха стабилността на платежния баланс и спомогнаха за поддържането на колона на високо ниво. Високото ниво на международните резерви (равностойно на 6 месеца внос към края на януари 2026 г.) също подкрепи стабилността на валутния курс през цялата година.

За 2026 г. се прогнозира леко увеличаване на дефицита по текущата сметка, което отразява главно два фактора: забавяне на растежа на износа след силния ръст през 2025 г. и продължаващата сила на вноса, движена от инвестициите и вътрешното търсене. Очакванията за трайно солиден икономически растеж следва да поддържат вътрешното усвояване и да запазят натиска върху търговския баланс. Динамиката на обменния курс ще бъде ключов елемент за външноикономическия сценарий през 2026 г. Ако тенденцията към поскъпване на колона продължи, конкурентоспособността на определени експортни сектори ще остане под натиск, което потенциално може да доведе до увеличаване на търговския дефицит при традиционните стоки. Второ, очаква се продължаващият силен приток на преки чуждестранни инвестиции да финансира безпроблемно дефицита по текущата сметка, като противовес на това ще бъдат продължаващите големи репатрирания на печалби от чуждестранни компании.

Тенденцията към фискална консолидация ще продължи

През 2025 г. фискалните резултати на Коста Рика отразиха продължение на процеса на консолидация, започнат през предходните години на фона на солиден икономически растеж и ниска инфлация. Дефицитът на централното правителство в края на годината беше около 3 % от БВП. Устойчиво динамичната икономическа среда подкрепи данъчните постъпления, особено тези, свързани с потреблението, вноса и корпоративната дейност, което позволи първичният баланс да се подобри в течение на годината (1,3 % от БВП). Освен това ниската инфлация спомогна за намаляване на натиска върху индексираните разходи, допринасяйки за по-умерено темпо на растеж на публичните разходи. Друг важен фактор беше спадът в средната цена на публичния дълг, обусловен от цикъла на намаляване на основния лихвен процент, приложен от централната банка (BCCR). Делът на вътрешния публичен дълг възлиза на 74 %, докато 64 % от общия дълг е деноминиран в местна валута (колон), а останалата част — в щатски долари.

При базовия сценарий фискалната траектория за 2026 г. сочи към продължаваща дисциплина, макар и с по-малко възможности за допълнителни краткосрочни подобрения. Темпът на икономическия растеж ще бъде решаващ фактор за динамиката на приходите, докато динамиката на лихвените проценти ще повлияе на динамиката на финансовите разходи. Ако икономиката се разраства в общи линии в съответствие с очакванията, фискалната корекция следва да продължи постепенно и контролирано.

Новият президент разполага с мнозинство в Конгреса, като политиката му е в съответствие с тази на десния му предшественик

На 1 февруари 2026 г. Лаура Фернандес, кандидатка на новата партия „Partido Pueblo Soberano“ (PPSO), спечели президентските избори в първия тур, след като получи 48,7 % от гласовете. Нейната победа отразява неотдавнашната тенденция за нарастващ брой десни кандидати в Латинска Америка – тенденция, която се наблюдава и в Чили, Еквадор и Хондурас. Освен избора на президента, PPSO си осигури обикновено мнозинство в Конгреса, като спечели контрол над 31 от 57 места — все още недостатъчно за 38-те места, необходими за супермнозинство, изисквано за приемане на конституционни реформи или по-дълбоки структурни промени. Това означава, че амбициозните инициативи — особено в области като съдебната реформа или институционалните промени — ще продължат да изискват преговори с опозиционните партии. Настоящият състав на Законодателното събрание е както следва: 31 места за PPSO, 17 за Partido Liberación Nacional (PLN), 7 за Frente Amplio (FA) и по 1 място за Partido Acción Ciudadana и Partido Unidad Social Cristiana. Липсата на квалифицирано мнозинство представлява предизвикателство за Фернандес, тъй като от 26-те места, които не принадлежат на PPSO, 17 принадлежат на PLN — най-старата партия в страната и нейният основен политически съперник — докато други 7 се заемат от Frente Amplio, лява партия, която исторически е застъпвала твърда опозиционна позиция.

Програмата на Лаура Фернандес подчертава необходимостта от разширяване и модернизиране на националната инфраструктура. Сред нейните приоритети е гарантираният достъп до питейна вода за традиционно недостатъчно обслужваните общности — особено за коренните групи и селските райони. Нейната програма включва също разработването на подходящ концесионен модел за експлоатацията на пристанището в Калдера, което се счита за стратегическо за логистиката и външната търговия на страната. Освен това тя предлага да се построят две нови летища — едно в южния регион и друго в североизточната провинция Лимон, да се модернизира пътната мрежа, както и да се обнови и разшири железопътната система както за товарен, така и за пътнически превоз. Програмата ѝ включва също разработването на генерални планове за туризма, както и засилване на борбата срещу незаконната търговия, контрабандата и незаконното клане на добитък. Тя възнамерява също така да модернизира селскостопанския сектор. Накрая, тя се стреми да укрепи Фонда за социално осигуряване чрез изграждането на нови здравни клиники EBAIS (Equipos Básicos de Atención Integral de Salud) и въвеждането на подобрения в пенсионните системи.

Коста Рика, която исторически е призната за една от най-безопасните държави в Латинска Америка, през последните години започна да се сблъсква с безпрецедентни предизвикателства пред обществената сигурност. Вълната от убийства и нарастването на мрежите на организираната престъпност, свързани с международния трафик на наркотици, значително промениха националния пейзаж. Стратегическото местоположение и пристанищната инфраструктура на страната я превърнаха в ключов транзитен маршрут за трафика на наркотици, което от своя страна разшири присъствието на транснационални групи, воюващи за територия и използващи сложни механизми за изпиране на пари, като по този начин оказва натиск върху държавните институции. Влошаването на ситуацията се наблюдава в страна, традиционно известна с институционалната си стабилност и липсата на въоръжени сили от 1949 г. насам, което засилва общественото възприятие, че моделът на риск и насилие се е променил коренно. В този контекст основната политическа цел на президента Лаура Фернандес е свързана с обществената сигурност. Тя предлага да бъде завършено изграждането на мегазатвор с висока степен на сигурност, вдъхновен от моделите, внедрени от Наиб Букеле в Ел Салвадор. Тя се застъпва за модернизиране на полицейските сили. Друг важен политически фронт е съдебната реформа. Сред разглежданите мерки са въвеждането на ограничения за мандата на съдиите и подобряването на механизмите за назначаване и оценяване. Международното сътрудничество също играе стратегическа роля в нейния план. Осъзнавайки транснационалния характер на трафика на наркотици и изпирането на пари, Фернандес предлага въвеждането на по-тясно сътрудничество с чуждестранни агенции — особено с американски агенции — чрез обмен на разузнавателна информация, съвместни операции и структурирани партньорства.

Последно актуализирано: февруари 2026 г.