Прегледът на USMCA придобива все по-голямо значение на фона на търговските напрежения и стремежа към диверсификация
Очаква се търговските преговори между Канада и САЩ да бъдат белязани от периодични цикли на ескалация и разведряване в периода до преговорите за преразглеждане на USMCA през юли 2026 г. Споразумението е от ключово значение за запазването на Канада като една от юрисдикциите с най-ниски мита, тъй като износът, отговарящ на изискванията (85 % от общия обем) е освободен от по-голямата част от тарифния режим на администрацията на Тръмп (включително специфичните за държавата тарифи по IEEPA и някои секторни тарифи, като например раздел 232 за превозни средства и авточасти) към момента на написването на този доклад. Това обаче може да се промени, тъй като САЩ ще окажат допълнителен натиск в периода до юли 2026 г., особено ако Канада се придържа към твърд подход. Нашата работна хипотеза е, че споразумението ще оцелее, макар че е по-трудно да се каже дали това ще стане под формата на пълно удължаване (от 2036 до 2042 г.) или ще бъде предмет на още една ревизия през 2027 г. САЩ вероятно ще изискват по-широк пазарен достъп за млечни продукти, птиче месо и яйца, както и по-строги изисквания за съдържание на американски и регионални компоненти, което ще бъде трудно да се приеме на вътрешния пазар.
Успоредно с това Канада ще продължи усилията си за пребалансиране на външната търговия в посока на по-голяма географска диверсификация. По-тесните връзки с Европа ще бъдат най-лесни за реализиране чрез пълноценно използване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение. Отношенията с Китай обаче са на кръстопът. От една страна, китайското търсене на втечнен природен газ ще бъде ключово за диверсифицирането на търговията с енергия. Въпреки това САЩ вероятно ще очакват Канада да възприеме същата протекционистка позиция спрямо Китай. Това няма да е първият път, когато Канада се озовава под кръстосания огън между Китай и САЩ. Подражаването от страна на Канада на митата на администрацията на Байдън от 2024 г. върху електромобилите доведе Китай до ответни мерки под формата на мита върху селскостопанския износ. Освен това широкообхватните мита на Мексико срещу Китай, въведени през септември 2025 г., създадоха прецедент. От друга страна, се отбелязва напредък в нормализирането на отношенията с Индия, които се влошиха драстично след убийството на изгнания сикхски лидер на канадска територия през 2023 г.
Премиерът Марк Карни от центролявата Либерална партия (170 от 343 места) оглавява крехко малцинствено правителство, което разчита на ситуативна подкрепа от регионалистката „Блок Квебекоа“ (22) и левоцентристката „Нова демократична партия“ (7). Управлението от малцинствено правителство е сравнително често срещано в Канада и за момента обществеността вероятно би наказала всяка партия, която заплашва непрекъснатостта и стабилността. Но с оглед на следващите федерални избори през 2029 г. рискът от предсрочни избори заслужава да бъде следен.
Несигурността в търговията продължава да тежи върху икономиката, която не се представя добре
Благодарение на изключението по USMCA наблюдаемата митническа ставка на Канада е най-ниската сред основните търговски партньори на САЩ (3% спрямо 10% световна средна стойност). Въпреки това конкретни, особено целеви отрасли понасят сериозни щети, като например автомобилната, стоманодобивната/алуминиевата и дървообработващата промишленост. Още по-съществено е, че перспективата за продължаващо ескалиране на търговската война и провал на USMCA предизвиква изчаквателна нагласа сред потребителите и инвеститорите. Износът за САЩ представлява 76% от общия износ и 20% от БВП. Въпреки че икономиката едва избягва техническа рецесия, се очаква тя да се развива под потенциала си за втора поредна година. Освен това продължаващото глобално пренасищане на пазара с петрол би трябвало да задържи износните цени на ниско ниво. Регионите са засегнати в различна степен от търговската война – Онтарио и Квебек страдат поради зависимостта си от автомобилната и металургичната промишленост, докато регионите, специализирани в добивната промишленост (Алберта, Саскачеван), са по-добре защитени.
Тъй като въздействието на търговската война е целенасочено, а не широко разпространено, досега последиците за сектора на услугите и пазара на труда като цяло са ограничени. Вътрешният туризъм се възползва от факта, че канадците са намалили пътуванията си на юг с 30%. Приносът на вътрешното потребление би трябвало да бъде положителен, но скромен по исторически стандарти, ограничен от забавящия се растеж на населението. Оценяваме, че безработицата е достигнала своя пик и се очаква да намалее, макар да остане висока по стандартите на последното десетилетие – над 6 %. Поради предварителния скок в износа в началото на 2025 г., 2026 г. би трябвало да бъде първата пълна година, в която износът ще бъде ограничен. От друга страна, не очакваме налагането на допълнителни значителни ответни мита срещу САЩ и затова не виждаме голямо пространство за по-нататъшно намаляване на вноса. Поради това очакваме приносът на нетния износ да остане отрицателен. Прогнозира се, че през 2026 г. ще се засили динамиката на инвестициите в жилищното строителство, подкрепена от правителствените програми за жилищни мерки (разширяване на социалното жилищно строителство, дерегулация на зонирането и издаването на разрешителни) и намаляващите разходи по заемите. Забележимият тласък в инвестициите в обществена инфраструктура ще осигури богат портфейл от проекти (газопроводи за втечнен природен газ, разширение на пристанището в Квебек, атомна електроцентрала „Дарлингтън“), които ще подкрепят инвестициите в нежилищни обекти. Инфлацията следва да остане близо до 2%, с леко повишение през второто тримесечие на 2026 г., когато временният ефект от премахването на федералната такса върху горивата отслабне. Очаква се централната банка да поддържа лихвените проценти като цяло на същото ниво, като запази леко експанзионистична до неутрална позиция.
Двойни дефицити: цената на търговската война
Фискалната рамка за 2026 г. и след това е силно повлияна от необходимостта от диверсифициране на модела на растеж на страната, за да се намали зависимостта от износа за САЩ. Очаква се капиталовите разходи да се увеличат до 1,4% от БВП през 2026 г. и до 1,6–1,7% през периода 2027–2030 г.; в сравнение със средно 1% през периода 2020–2025 г. Тези инициативи са насочени главно към укрепване на отбранителната и индустриалната база, изграждане на жилища, болници и транспортна инфраструктура, както и към данъчни стимули за частни капиталови разходи (отчитане като разходи, субсидии за научноизследователска и развойна дейност). За да компенсира част от този натиск, бюджетът предвижда драстично съкращаване на оперативните разходи, насочено предимно към намаляване на броя на държавните служители от неотдавнашния пик от 368 000 през 2024 г. до 330 000 до 2029 г. За ведомствата (с изключение на отбраната, полицията и граничната охрана) са предвидени съкращения от 7,5 % през 2026–2027 г., които ще се увеличат до 10 % през 2027–2028 г. и ще достигнат 15 % през 2028–2029 г. Това обаче би трябвало да доведе до икономии в размер на едва 1,8 % от БВП за 2025 г. за период от 5 години, в сравнение с 5 % от БВП допълнителни разходи, което в общи линии ще удвои размера на бюджетните дефицити в краткосрочен план в сравнение с предишната политическа конфигурация. Рисковете от това ливъридж са значително смекчени от наличните ликвидни активи.
Търговската война, повишеното търсене на инвестиции и понижените цени на суровините оказват натиск за понижение върху салдото по текущата сметка, което се очаква да се влоши леко. Не се очаква износът на стоки да се възстанови значително до края на 2026 г., а разходите за инфраструктура и отбрана ще създадат значителни нужди от внос на машини и оборудване. Очаква се обаче дефицитът по сметката за услуги да се подобри и да се доближи до равновесие благодарение на подобреното нетно салдо по туризъм. Брутният външен дълг е доста висок (145 % от БВП), но нетната международна инвестиционна позиция е с твърд излишък от 61 % от БВП.

САЩ
Европа
Китай
Великобритания
Япония
Мексико