Източен Тимор (Демократична република)

Публичните разходи остават основният двигател на растежа

Растежът през 2025 г. беше стимулиран от експанзионистичната фискална политика – увеличените публични инвестиции в устойчивост към климатичните промени, пътната и електроенергийната инфраструктура, както и по-големите трансфери към ветерани и пенсионери – и от ръста на кредитирането. Забавянето на инфлацията, подкрепено от спада на световните цени на хранителните продукти (особено на ориза) и на горивата, заедно със стабилния приток на парични преводи, даде тласък на частното потребление.

Тази динамика ще продължи и през 2026 г., но се очаква да отслабне леко поради намаляването на текущите публични разходи, по-специално трансферите към държавните предприятия, като част от първоначалните усилия за фискална консолидация. Разширяването на националното летище, чиито строителни работи ще започнат в началото на 2026 г. и се очаква да приключат през 2028 г., ще бъде финансирано от Азиатската банка за развитие, Япония, Австралия и държавни средства. Оттеглянето на USAID (на която Източен Тимор беше един от основните бенефициенти в Азиатско-тихоокеанския регион, като пакетът от помощ възлизаше на около 1,2 % от БВП) ще има ограничено въздействие, тъй като помощта от САЩ беше насочена предимно към неправителствени организации, докато правителството разполага със собствен бюджет за национално развитие. Освен това в средата на 2025 г. беше създадена национална банка за развитие.

Износът ще остане слаб поради изчерпването на въглеводородите, които съставляваха около 95 % от износа на страната до юни 2025 г., когато беше затворено единственото действащо газово находище в страната – Баю-Ундан. Оттук нататък износът ще се състои предимно от висококачествени кафени зърна на високи цени. Нетният износ ще продължи да оказва силно отрицателно влияние върху растежа. Въздействието на американските мита (10 %) ще остане ограничено, тъй като продажбите за САЩ са представлявали едва 6,7 % от общия износ през 2024 г.

Огромни двойни дефицити, финансирани от Петролния фонд

Бързият спад в производството на газ — последван от пълното му спиране след закриването на находището „Баю-Ундан“ — значително увеличи фискалния дефицит. Предвид възможността за увеличаване на тегленията от значителния суверенен фонд, властите избраха да поддържат публичните разходи, в резултат на което бюджетният дефицит се увеличи значително. Малкият размер на икономиката и ограничената ѝ диверсификация ограничават източниците на финансиране. Липсата на икономическа диверсификация също така намалява възможностите за заетост и увеличава зависимостта на домакинствата от публичните разходи.

През 2026 г. дефицитът ще намалее леко благодарение на свиването на разходите (-12,5 % в сравнение с бюджета за 2025 г.), главно чрез намаляване на трансферите към държавните предприятия и въвеждането, считано от януари, на задължително пенсиониране на 65-годишна възраст за държавните служители с цел ограничаване на разходите за заплати. Средствата ще бъдат насочени предимно към здравеопазването, образованието, социалната защита (които съставляват 16,3 % от разходите) и основната инфраструктура (пътища, мостове, електроснабдяване, канализация и телекомуникации). Бюджетът се финансира до голяма степен от Петролния фонд (около 86 % от приходите). Като се включат тегленията от Фонда, се очаква фискалният дефицит да спадне до около 11 % от БВП през 2026 г. Допълнителни ресурси идват от вътрешни приходи и международна помощ (Азиатска банка за развитие, Световна банка, JICA). Въпреки че тегленията от Фонда обикновено са ограничени до 3 % от активите — нивото на очакваната възвръщаемост — се допускат и се извършват надхвърлящи тази граница тегления. Салдото на Фонда възлизаше на 939 % от непетролния БВП през 2024 г., което се равняваше на 183 месеца внос. Спирането на производството на нефт и газ обаче, съчетано с масивни тегления за финансиране на дефицити, би могло да доведе до изчерпването му към края на 30-те години на 21-ви век. Към това се добавя и спадът в митническите сборове, свързан с интеграцията в АСЕАН, което допълнително намалява приходите. Въпреки това МВФ оценява риска от свръхзадлъжнялост като умерен.

През 2025 и 2026 г. текущата сметка ще остане с голям дефицит поради значителен търговски дефицит (над 40 % от БВП). Търговският баланс, който до 2022 г. се ползваше от износа на газ, сега отбелязва огромен дефицит вследствие на изчерпването на запасите и закриването на находището „Баю-Ундан“ през 2025 г.; междувременно вносът остава висок на фона на инфраструктурни проекти и операции по извеждане от експлоатация на газови находища, които обхващат тези две години. Увеличението на износа на кафе няма да бъде достатъчно, за да компенсира тази тенденция. Бавното развитие на туризма ще поддържа дефицита по сметката за услуги. Въпреки това сметката за вторични доходи ще остане стабилна въпреки оттеглянето на USAID благодарение на притока на парични преводи от емигранти. Дефицитът по текущата сметка се финансира предимно чрез тегления от Петролния фонд.

Политическа стабилност и нарастваща регионална интеграция

Източен Тимор се счита за една от най-демократичните държави в Югоизточна Азия и се радва на политическа стабилност. Хосе Рамос-Хорта, който преди това е бил президент от 2007 до 2012 г., се върна на власт през 2022 г., след като спечели 62,1 % от гласовете във втория тур срещу кандидата на ФРЕТИЛИН. На общите избори през май 2023 г. неговата партия, Националният конгрес за възстановяване на Тимор (CNRT), спечели 31 места в сравнение с 19 за ФРЕТИЛИН, другата партия, възникнала в резултат на борбата за независимост. Резултатът позволи на CNRT да сформира коалиция с Демократичната партия (PD), която разполага с шест места. Очаква се този съюз, който вече е бил изпитан в миналото, да се запази. Освен това Мариано Сабино Лопес, лидер на PD, заема поста заместник-министър-председател и министър на селското развитие в правителството на министър-председателя Шанана Гушмао. С солидно парламентарно мнозинство и политическо съгласие между президентството и правителството изпълнителната власт не среща сериозна опозиция. Възможни са спорадични напрежения, като протестите от септември 2025 г. срещу планираната покупка на автомобили за парламентаристите, която в крайна сметка беше отменена, но правителството продължава да отговаря на исканията на населението.

Източен Тимор ще продължи да поддържа тесни двустранни отношения със своите съседи. Индонезия, бившата окупационна сила, все още е най-големият му доставчик и третият по големина клиент. Отношенията с Австралия са обтегнати поради разногласия с „Woodside Energy“ и „Osaka Gas“ относно проекта „Greater Sunrise“. Източен Тимор иска преработвателният завод да бъде разположен на негова територия, за да се развие химическата промишленост в сектора на преработката, докато „Woodside“ предпочита Дарвин поради съображения, свързани с разходите и инфраструктурата. Подписването през ноември 2025 г. на споразумение за проект за втечнен природен газ (LNG) в Тимор с годишен капацитет от 5 милиона тона, който включва газов комплекс и инсталация за извличане на хелий, е знак за напредък, но не се очаква производството да започне преди 2030-те години. Австралия остава основният двустранен донор на страната.

В регионален план, след присъединяването си към СТО в началото на 2024 г., Източен Тимор направи важна крачка, като през октомври 2025 г. стана 11-ият член на АСЕАН, засилвайки по този начин своята търговска и финансова интеграция. Страната има за цел да бъде домакин на първата си среща на върха на АСЕАН през 2029 г. Същевременно тя се стреми да разнообрази международните си партньорства, по-специално чрез всеобхватно стратегическо партньорство, подписано с Китай през 2023 г.

Последно актуализирано: декември 2025 г.