САЩ
Франция
Нидерландия
Полша
Китай
Белгия
Чехия (Чешка Република)Предпазливи признаци за възстановяване благодарение на публичните инвестиции
Голямата промяна настъпи през 2025 г. След федералните избори през февруари Бундестагът преразгледа конституционната „спирачка на дълга“, като позволи разходите за отбрана и сигурност, надвишаващи 1 % от БВП, да бъдат изключени от нейните правила. Освен това беше създаден специален инвестиционен фонд от 500 млрд. евро за подкрепа на инфраструктурата и опазването на климата. От тази сума 100 млрд. евро са предназначени за федералните провинции (Bundesländer). Фондът ще функционира в продължение на 12 години. Тези мерки бележат значително отклонение от традиционно строгия и дисциплиниран фискален подход на Германия. За да подкрепи допълнително предприятията, Бундестагът въведе така наречения „Инвестиционен стимул“. Той позволява на компаниите да прилагат амортизационна ставка от 30 % годишно в продължение на три години за инвестиции в машини и оборудване, вместо стандартния линеен метод. Електрическите превозни средства, използвани за търговски цели, също ще се възползват от ускорена амортизация. От 2028 г. ставките на корпоративния данък ще се намаляват с един процентен пункт годишно от настоящите 15 %, като до 2032 г. ще достигнат постоянна ставка от 10 %. Освен това, считано от януари 2026 г., новото правителство планира да намали трайно данъците върху електроенергията за предприятията в преработвателната промишленост и селското стопанство, както и да понижи таксите за електропреносната мрежа. Макар тези мерки вече значително да са подобрили бизнес настроенията от февруари 2025 г. насам – макар и от много ниско ниво – това все още не се е превърнало в по-широко икономическо възстановяване, дори и в средата на 2025 г. Не се очаква до 2026 г. да настъпи истински икономически подем, който да изведе икономиката от леката рецесия на последните години. В отбранителния сектор съществуващите компании вече работят на пълен капацитет, което означава, че допълнителните поръчки ще отнемат време. Налице е и недостиг на персонал за управление на разширяването. По отношение на инфраструктурата новите строителни проекти обикновено изискват няколко тримесечия или дори години на планиране, преди да могат да окажат осезаемо въздействие. Следователно краткосрочното икономическо възстановяване следва да произтича главно от по-високите инвестиции на компаниите, които бяха отложени през последните няколко тримесечия поради повишената несигурност при планирането и вероятно ще бъдат подкрепени от данъчни облекчения и перспективите за държавни инвестиции.
Частното потребление (52 % от БВП) следва да отбележи предпазливо възстановяване през втората половина на 2025 г., но основното му възстановяване се очаква през 2026 г. Реалните заплати нарастват от третото тримесечие на 2023 г. и спомогнаха за възстановяване на загубите на покупателна способност, причинени от кризата с цените на енергията, настъпила в периода 2021–2023 г. През 2025 г. темпът на растеж на реалните заплати се върна към нормалните нива — около 1,5 % през първата половина на годината, което е много близко до темповете от периода преди пандемията, като това отразява факта, че инфлацията и тенденциите при заплатите се забавят синхронно. Освен това нормата на спестяване отбеляза забележимо понижение от пиковата стойност от 11,8 % от разполагаемия доход през третото тримесечие на 2024 г. до 10,4 % през първото тримесечие на 2025 г., което отново съответства на нивото от периода преди пандемията. Скромното съживяване на частното потребление следва да бъде съпътствано от плахо възстановяване в строителството, на фона на по-благоприятна финансова ситуация в сравнение с последните години. Към средата на 2025 г. ЕЦБ беше намалила лихвения процент по депозитите с 25 базисни пункта на всяко едно заседание от юни 2024 г. насам, като по този начин лихвата спадна от 4,0 % до 2,0 % през юни 2025 г., което се счита за неутрално ниво. Предвид ниското равнище на икономическия растеж в еврозоната, съчетано с факта, че инфлацията се доближава до целта от 2%, за 2025 г. се очакват още две намаления на лихвения процент с по 25 базисни пункта. В по-далечна перспектива ЕЦБ вероятно ще запази лихвения процент без промяна, но са възможни още две намаления през 2026 г. Корпоративните инвестиции също би трябвало да се възползват от по-ниското ниво на лихвените проценти, в допълнение към данъчните облекчения и по-ниските разходи за енергия, особено през 2026 г. Външната търговия обаче засега ще остане голямата неизвестна за периода 2025–2026 г. Въпреки че има първоначално споразумение между САЩ и ЕС за бъдещи мита от 15 % за продукти от ЕС в САЩ, все още има много неясноти относно подробностите и прилагането. САЩ са най-големият експортен партньор на Германия, като представляват 10 % от целия износ на стоки, и това би могло да има значително отрицателно въздействие, особено ако другите водещи търговски партньори на Германия, като Китай, Нидерландия и Франция, също бъдат засегнати и отбележат по-ниско търсене на германски продукти.
Фискалната политика прави обратен завой
След години на фискална сдържаност в германското общество се оформи нов консенсус: заемането на средства вече се счита за приемливо, стига да е насочено към инвестиции, ориентирани към бъдещето. Съответно федералният бюджет за 2025 г. предвижда рекордни инвестиции в размер на 115 млрд. евро, което представлява увеличение с 55 % в сравнение с 2024 г. Тези средства са предназначени предимно за железопътна инфраструктура, образователни и детски заведения, жилищни проекти, цифровизация, както и – съгласно новата стратегическа рамка – за опазване на климата и отбрана. Очаква се по-голямата част от увеличените разходи да започнат да се реализират през последното тримесечие на 2025 г. През 2026 г. се прогнозира нивата на инвестициите да нараснат още повече, като разходите за инфраструктура и свързаните с климата разходи се очаква да се увеличат с 56 % на годишна база. Очаква се и германските въоръжени сили да увеличат разходите си. Те се увеличиха от 1,9 % от БВП през 2024 г. до 2,4 % през 2025 г. (включително пенсиите) и следва постепенно да достигнат 3,5 % до 2029 г. Въпреки че правителството обяви мерки за икономия на разходи (насочени предимно към публичната администрация), те са далеч от достатъчни, за да компенсират нарасналите финансови нужди. В резултат на това се очаква дефицитът във федералния бюджет да надхвърли прага от 3 % до 2026 г., а нивата на публичния дълг отново ще се повишат. Не се очаква обаче да бъде започната процедура за дефицит от страна на ЕС. Очаква се Европейският съюз да предостави изключения, особено за разходите, свързани с отбраната.
Излишъкът по текущата сметка на Германия се дължи до голяма степен на търговията ѝ със стоки. Бъдещото развитие на този баланс остава несигурно и ще зависи в голяма степен от реакцията на американските вносители на новите американски мита върху продуктите от ЕС, както и от възможните ефекти от конкуренцията с други държави по отношение на търговията със САЩ. Като цяло излишъкът в търговията със стоки би трябвало да се установи на малко по-ниско ниво, отколкото през предходните години.
Малка голяма коалиция срещу силна опозиция
През февруари 2025 г. в Германия бяха проведени предсрочни избори, след като бившата коалиция „светофар“, състояща се от Социалдемократическата партия (SPD), екологичната партия „Зелените“ и либералната FDP, се разпадна вследствие на спора за федералния бюджет за 2025 г. С 28,5 % от гласовете Християндемократическият съюз (CDU-CSU) се очерта като най-силната партия, след като спечели 4,4 процентни пункта в сравнение с изборите през 2021 г. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) се превърна във втората по големина сила в Долната камара с 20,8%, което е най-високият резултат в нейната история. Тези печалби бяха постигнати до голяма степен за сметка на бившите управляващи партии: СДП получи 16,4% (спад с 9,3 процентни пункта) – най-лошият резултат в 162-годишната ѝ история, Зелените – 11,6% (-3,1 процентни пункта), а Св.Д.П. – едва 4,3 % (-7,1 процентни пункта). Последната не успя да преминат 5-процентния праг, необходим за влизане в парламента, и вследствие на това загуби местата си. Подобна съдба сполетя и левоконсервативната БСВ, която също не успя да си осигури представителство. За сметка на това Партията на левицата спечели подкрепа, достигайки 8,8%. Преди разпускането на изтичащия Бундестаг и свикването на новия, лидерът на ХДС и бъдещият канцлер Фридрих Мерц успя да убеди СДП и Зелените да се присъединят към ХДС/ХСС при внасянето на поправки в германската конституция. На фона на продължаващата война в Украйна „спирачката на дълга“ беше променена, за да се позволи изключването на разходите за отбрана и сигурност, като се ограничава максималният им размер до 1% от БВП. Освен това беше създаден специален фонд за инфраструктура и защита на климата. Изменението на конституцията изисква две трети парламентарно мнозинство, което все още беше постижимо в изтичащия Бундестаг. В новоизбрания парламент обаче надпартийното сътрудничество стана по-трудно. Новото правителство бележи завръщане към „голяма коалиция“ между ХДС/ХСС и СПД, макар че разполага само с относително тясно мнозинство от 52 % от местата. Опозицията се оглавява от AfD, която разполага с 24 % от местата, Зелените с 13 % и Партията на левицата с 10 %, което им дава достатъчно влияние, за да блокират по-нататъшни мащабни инициативи. CDU/CSU се ангажира да не сътрудничи нито с AfD, нито с Партията на левицата, което прави по-нататъшни конституционни реформи малко вероятни. При настоящото състояние на нещата новото правителство изглежда относително стабилно, а следващите федерални избори са насрочени едва за 2029 г.