САЩ
Франция
Нидерландия
Полша
Китай
Белгия
Чехия (Чешка Република)Бюджетните разходи подкрепят растежа през 2026–2027 г.
В момента Германия е една от най-бавно растящите развити икономики, като реалният БВП почти не е отбелязал растеж от края на 2019 г. насам. Износът, на който разчита страната, и бизнес моделът ѝ, силно зависим от машиностроителната, автомобилната и химическата промишленост, са под натиск вече от доста време. За съжаление, по-високите цени на енергията, въвеждането на американски мита и възходът на Китай като конкурент на световните пазари нанасят допълнителен удар върху вътрешната икономика. След свиване през 2023 г. и стагнация през 2024 г., растежът най-накрая се възстанови през 2025 г., когато реалният БВП отбеляза все още слаб ръст от 0,2%. Положителното е, че все още е вероятно ново ускорение през 2026 г., въпреки че конфликтът в Близкия изток и неговото въздействие върху цените на енергията и химикалите създават известни пречки. За 2027 г. предполагаме, че германската икономика ще премине на по-висока предавка. За разлика от предишните фази на възстановяване, това разширяване няма да бъде движено предимно от частния сектор, тъй като както потреблението на домакинствата, така и корпоративните инвестиции вероятно ще останат слаби, а нетният износ също ще продължи да разочарова.
Напротив, през 2025 г. правителството създаде финансиран с дълг Специален фонд за инфраструктура и климатична неутралност (SFIC), който ще има стимулиращ ефект върху държавните разходи, особено върху публичните инвестиции. Значителният бюджет на фонда от 500 милиарда евро (около 11 % от настоящия БВП) ще бъде изразходван през следващото десетилетие, като по 100 милиарда евро са предназначени съответно за федералните провинции (регионите) и за фонд за климата и трансформацията. Останалите 300 милиарда евро ще бъдат разпределени от федералното правителство. Досега обаче усвояването изостава от графика, което намалява потенциалното въздействие върху растежа. Последният доклад за напредъка, базиран на данни от юни 2026 г., представя смесена картина. На ниво провинции до средата на 2026 г. 9,6 % от бюджета (равностойни на 9,6 милиарда евро) са разпределени за проекти, но всъщност са изплатени едва 0,5 %. На федерално равнище резултатите са значително по-добри: през 2025 г. правителството успя да изразходва 14,0 млрд. евро (което съответства на 74,0 % от отпуснатия бюджет от 18,9 млрд. евро). През периода януари–юни 2026 г. са изплатени 15,1 млрд. евро, което представлява около 38 % от тазгодишния бюджет от 39,7 млрд. евро. Въпреки това съществуват значителни разлики между отделните проекти. Докато инвестициите в болниците вече са усвоили 100 % от отпуснатия им бюджет за 2026 г. (6 милиарда евро), а спортните съоръжения са се възползвали от изплащането на около 60 % от отпуснатите средства за 2026 г. (500 милиона от 836 милиона евро), ситуацията изглежда много по-лоша в други области. В енергийната инфраструктура, научноизследователската и развойна дейност и цифровизацията темповете на изразходване на средствата в момента са в ниския двуцифрен диапазон. Междувременно транспортната инфраструктура, която ще получи лъвския дял от финансирането по SFIC тази година, беше усвоила около една трета от бюджета си от 22 милиарда евро до края на юни 2026 г. Като цяло публичните инвестиции в Германия се очаква да нараснат до около 129 милиарда евро през тази година, спрямо 75 милиарда евро през 2024 г. Докато строителството и свързаните с него сектори ще се възползват от увеличените разходи за инфраструктура и сгради, оръжейната промишленост също ще продължи да отбелязва по-високо търсене през 2026–2027 г. Специален фонд за превъоръжаване (създаден от предишното правителство след нахлуването в Украйна през 2022 г., размер: 100 милиарда евро) ще бъде изчерпан до края на 2027 г., но настоящото правителство е изключило военните разходи от заложената в конституцията „спирачка на дълга“. В резултат на това се прогнозира, че бюджетът за отбрана ще достигне 152 милиарда евро през 2029 г., което е три пъти повече от нивото през 2023 г. и съответства на 3,5% от БВП (понастоящем 2,4%). Предвид огромните проблеми с производствения капацитет в германската оръжейна промишленост, част от допълнителните поръчки неизбежно ще бъдат възложени на чуждестранни доставчици, което съответно ще подкрепи растежа на сектора и в чужбина.
Като цяло пакетът от фискални стимули на Германия би трябвало да допринесе с по 0,4 процентни пункта към растежа през 2026 и 2027 г., но това ще бъде за сметка на по-високи бюджетни дефицити и увеличен държавен дълг. Това се случва в момент, когато доходността на 10-годишните германски държавни облигации вече е достигнала 3,2% – най-високата стойност от 2011 г. насам. В резултат на фискалните дефицити от около 4 % от БВП както през 2026 г., така и през 2027 г., както и на слабия икономически растеж, се прогнозира съотношението на публичния дълг на Германия към БВП да се увеличи от около 62 % през 2024 г. до близо 68 % в края на 2027 г. Това все още е добро ниво в сравнение с останалите европейски страни (средната стойност за еврозоната е била 89% през второто тримесечие на 2026 г.), но сигнализира за промяна в традиционно строгия и дисциплиниран фискален подход на страната. Това създава и средносрочни рискове, в случай че бюджетът на SFIC бъде злоупотребен за държавни помощи, вместо да бъде използван за публични инвестиции.
Частният сектор продължава да отбелязва по-слаби резултати
Проблемът е, че без фискалния стимул икономиката на Германия би била изложена на риск от повторна стагнация, тъй като както домакинствата, така и предприятията са песимистично настроени относно предстоящите тримесечия. Избухването на войната с Иран през март 2026 г. и последвалото повишение на цените на енергията оказаха негативно влияние върху потребителското доверие. Индексът на потребителското доверие на GfK спадна до тригодишно дъно от -33,1 пункта през май и оттогава се възстанови само незначително. Както икономическите, така и доходните очаквания са спаднали от много високите стойности от +10,1 и +15,2 през юли 2025 г. до -6,3 и -14,5 съответно една година по-късно. Подиндексът „желание за покупки“ също е дълбоко в отрицателна територия. Това, в съчетание с по-висока от очакваното равнище на инфлацията (водещо до стагнация на реалните заплати) и засилената несигурност на работните места, ще потисне търсенето на домакинствата през останалата част от 2026 г. и първите тримесечия на 2027 г. Предвид значението на частното потребление (което съставлява над 53 % от БВП през 2025 г.), това не вещае нищо добро за перспективите за растеж през прогнозния период.
Междувременно, що се отнася до корпоративния сектор, индексът на Ifo за бизнес климата се върна към възходяща тенденция, като отбеляза три последователни подобрения в периода май–юли. Въпреки това индикаторът остава в отрицателна територия във всички проучени сектори, а търговците на дребно в частност са изключително песимистични относно следващите дванадесет месеца. Притеснително е, че кредитният риск остава проблем: корпоративните несъстоятелности нарастват от 2022 г. насам, като за периода януари–април 2026 г. се отбелязва още едно увеличение от 7% на годишна база. Основните лихвени проценти в еврозоната вече бяха повишени от ЕЦБ, като са възможни и по-нататъшни увеличения, ако войната в Иран доведе до по-устойчиви ценови натиски. Също толкова проблематично е, че последното проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране, публикувано през юли 2026 г., показва, че достъпът на фирмите до кредити е бил затегнат от търговските кредитори в продължение на четири поредни тримесечия. Позовавайки се на нарастващите геополитически рискове и рисковете от несъстоятелност, банките очакват и по-нататъшно затягане на условията през втората половина на 2026 г., което ще създаде още повече предизвикателства за рефинансирането на германските компании.
Излишъкът по текущата сметка на страната се дължи до голяма степен на търговията ѝ със стоки. Докато износът към еврозоната все още нараства, доставките към Китай и САЩ (двата най-важни износни пазара) намаляват от доста време насам. След свиване с около 10 % през 2025 г. данните за периода януари–май 2026 г. също са мрачни: износът към САЩ е спаднал с 7,0 % на годишна база, а износът към Китай – с 13,0 %. В същото време растежът на вноса остава силен, като изпреварва растежа на износа през първите пет месеца на 2026 г. (3,7% спрямо 3,0%). В резултат на отслабващата конкурентоспособност на Германия, нововъведените търговски бариери в САЩ и по-високите разходи за внос на енергия, се прогнозира, че все още значителният излишък по текущата сметка на Германия ще се свие през 2026–2027 г., като ще спадне до 3,2 % през 2027 г. (през 2024 г. той е бил 5,8 %).
Правителството става все по-непопулярно
След предсрочните избори през февруари 2025 г. и сформирането на ново коалиционно правителство между центристко-дясната CDU/CSU под ръководството на канцлера Фридрих Мерц и центристко-левите социалдемократи (SPD) под ръководството на вицеканцлера и министъра на финансите Ларс Клингбеил през май 2025 г., подкрепата на обществото за двамата партньори непрекъснато спада. Рейтингът на одобрение за Мерц е спаднал до около 20%, което е най-ниската стойност, регистрирана някога за германски канцлер, а подкрепата за двете партии е намаляла съответно до 22% (CDU/CSU) и 12% (SPD). Най-големият печеливш е крайнодясната AfD: на федерално ниво тя в момента събира около 28% в проучванията, което би я превърнало в най-голямата партия в Бундестага, долната камара на парламента. AfD се очаква да се представи много добре на трите предстоящи регионални избори в Източна Германия тази есен. В провинция Саксония-Анхалт тя би могла да спечели абсолютно мнозинство (понастоящем събира 42% в проучванията) на изборите през септември и да сформира първото си регионално правителство. Такъв резултат би дестабилизирал още повече федералното правителство, като потенциално би предизвикал оспорване на лидерството в ХДС/ХСС и би породил призиви сред политиците от център-дясно да се откажат от сегашната си „политика на защитна стена“, която забранява сътрудничество с AfD. Натискът върху канцлера Мерц вече се засилваше през юли, след неуспешно преструктуриране на кабинета, което отчужди значителна част от собствената му парламентарна група.
Освен това правителството се съгласи да приложи значими (макар и все още недостатъчни) реформи в социалното осигуряване. Комисии, ръководени от експерти, предложиха промени в пенсионната и здравната системи в средата на 2026 г., а кабинетът даде сигнал, че одобрява предложенията. По-рано тази година достъпът до обезщетения за безработица също беше затегнат (ключова тема в предизборната кампания на CDU/CSU), но икономиите не са толкова значителни, колкото първоначално се очакваше. Предложенията за реформи обаче са изправени пред сериозни рискове при приемането им в парламента. Пенсионната реформа предвижда по-висока пенсионна възраст, както и увеличени вноски както за работодателите, така и за работниците. Тези мерки ще се окажат непопулярни сред избирателите в момент, когато правителството вече страда от лоши резултати в проучванията на общественото мнение. В същото време така наречената „голяма коалиция“ (тъй като включва двете някога доминиращи политически сили в следвоенна Германия) разполага само с мнозинство от 12 места в парламента. Такова крехко мнозинство не позволява да има твърде много несъгласни сред правителствените депутати.