Филипини

Възстановяване на икономическия растеж след енергийната криза от 2026 г.

Въздействието на зависимостта на Филипините от Персийския залив за доставките на суров нефт (98 % от вноса и 30 % от енергийния микс през 2025 г.), усилено от войната в Близкия изток и блокадата на пролива Хормуз през 2026 г., ще доведе до потенциално възстановяване на икономическия растеж от 2027 г. нататък, при условие че деескалацията между Иран и САЩ продължи. Частното потребление – основният двигател на икономиката (76 % от БВП през 2025 г.) – следва съответно да се възползва от относителното понижение на цените на енергията, въпреки че рискът от силно явление „Ел Ниньо“ би могъл, напротив, да доведе до повишаване на цените на основни хранителни продукти като ориза. То ще се възползва и от увеличението на паричните преводи от филипински работници в чужбина, които представляват значителен източник на доходи за много домакинства (6,5% от БВП през 2025 г.).

Очаква се, че спадът на инфлацията като цяло ще подтикне Bangko Sentral ng Pilipinas (BSP) да облекчи постепенно паричната си политика след няколко мерки за затягане през 2026 г. Това би подкрепило възстановяването на инвестициите на домакинствата и бизнеса – тенденция, подсилена от данъчните стимули, приети в края на 2024 г. съгласно Закона CREATE MORE. Въпреки нестабилната фискална ситуация се очаква публичните инвестиции – особено в инфраструктурата, като енергетика, транспорт и телекомуникации – също да допринесат за растежа, макар и в по-скромен мащаб, благодарение на подкрепата от участниците в частния сектор и изплащането на средства, което беше забавено поради засилването на мерките за борба с корупцията. Програмата „Build Better More“ е основният стълб на стратегията на правителството, която се основава на близо 200 флагмански проекта на обща стойност около 150 милиарда щатски долара, които ще бъдат частично финансирани от суверенен инвестиционен фонд (инвестиционният фонд „Maharlika“), стартирал през 2023 г.

От секторна гледна точка растежът на архипелага се дължи предимно на сектора на услугите (63 % от БВП през 2025 г.) – Филипините са основна дестинация за аутсорсинг на бизнес процеси, сектор, за който се очаква да остане динамичен – и, в по-малка степен, от преработвателната промишленост (28 % от БВП), тъй като се очаква усилията на правителството за привличане на повече преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), особено в преработвателния сектор, да дадат резултат. В това отношение страната може да разчита на своята електроника, и по-специално на полупроводниците, които представляват основната експортна категория на архипелага (53 % през 2025 г.). От друга страна, приносът на селското стопанство (20 % от общата заетост през 2025 г.) вероятно ще бъде по-ограничен поради възможни климатични сътресения, причинени от завръщането на Ел Ниньо.

Фискалната консолидация е забавена от скока в цените на енергията

Забавена от петролния шок през 2026 г., фискалната консолидация се очаква да бъде възобновена още през 2027 г. Спадът в държавните приходи (20,5 % от БВП през 2025 г.), дължащ се отчасти на забавения растеж, в съчетание с увеличените разходи (24,3 %) за облекчаване на тежестта върху домакинствата, изправени пред растящи цени на енергията, под формата на подкрепа за обществения транспорт и суспендирането на акцизите върху втечнения нефтен газ и керосина, доведе до стагнация на дефицита през 2026 г. Тази ситуация подтикна филипинското правителство да преоцени траекторията си за намаляване на дефицита, като добави приблизително 0,5 процентни пункта към първоначалната годишна цел до 2030 г. Въпреки това съкращенията в неприоритетните оперативни разходи и, в по-малка степен, подобреното събиране на приходи, дължащо се на усилията за модернизиране на данъчната администрация, би трябвало да помогнат за подновяване на динамиката към фискална консолидация от 2027 г. Това важи въпреки ограничените фискални възможности, дължащи се на преобладаващия дял на текущите разходи (особено обслужването на дълга и трансферите към местните власти), в допълнение към инвестициите в човешки капитал, селско стопанство и инфраструктура. Вследствие на това се очаква съотношението на публичния дълг към БВП да се стабилизира през 2027 г. след леко увеличение през предходната година. Благоприятният профил на падежите, съчетан с ниска външна зависимост — външният дълг съставлява едва 33 % от общия дълг — ограничава рисковете за устойчивостта.

По същия начин се очаква дефицитът по текущата сметка да се свие през 2027 г. след значителен спад през 2026 г., причинен от скока в цените на петрола, който доведе до повишаване на стойността на вноса и, от своя страна, се отрази негативно на търговския баланс. Очаква се постепенната нормализация на цените на енергията и ръстът на износа, подкрепен от силата на сектора на електрониката, да обърнат тенденцията през 2027 г., въпреки че последното няма да премахне структурния търговски дефицит. В същото време консолидирането на излишъка в баланса по услугите – подкрепено от активната дейност в областта на аутсорсинга на бизнес процеси и продължаващото възстановяване на туризма след пандемията, както и от увеличените парични преводи от филипински работници в чужбина – би трябвало да допринесе за намаляване на дефицита по текущата сметка. Валутните резерви, макар и намалени поради обезценяването на песото, остават задоволителни и все още покриват седем месеца внос през второто тримесечие на 2026 г.

Нарастваща фрагментация на политическия пейзаж

На вътрешнополитическо равнище политическият пейзаж на Филипините е поляризиран между два съперничещи си лагера – този на президента Фердинанд „Бонгбонг“ Маркос-младши (син на едноименния диктатор, управлявал страната от 1965 до 1986 г.) и този на вицепрезидента Сара Дутерте (дъщеря на бившия президент Родриго Дутерте). Въпреки че бяха избрани като част от една и съща коалиция на изборите през 2022 г., наследниците на двете основни политически династии на архипелага са въвлечени в засилваща се борба за власт в навечерието на президентските избори през 2028 г. През май 2026 г. Камарата на представителите, която в голямата си част е лоялна към президента, гласува за импийчмънт на Сара Дутерте за втори път в рамките на малко повече от една година на фона на обвиненията, че тя е опитала да убие Фердинанд Маркос-младши. Първото искане за импийчмънт беше отхвърлено по процедурни причини. Никоя от двете страни не разполага с явно предимство в Сената, което прави изхода от процеса по импийчмънта на вицепрезидента по-несигурен, отколкото при приемането му в Камарата на представителите. Разривът между двата лагера се задълбочи още повече след ареста на Родриго Дутерте от Международния наказателен съд (МНС), който е заподозрян в престъпления срещу човечеството по време на „войната си срещу наркотиците“ – арест, който стана възможен благодарение на филипинското правителство. Враждата между клановете на Маркос и Дутерте нарушава процеса на вземане на решения и подкопава ефективността на правителството, точно след като през юли 2026 г. Филипините преминаха в категорията на икономиките с доходи от горната средна класа.

Откакто президентът Фердинанд Маркос-младши встъпи в длъжност през 2022 г., Филипините работят за укрепване на историческите си връзки със САЩ на фона на все по-напрегнатите отношения с Китай. Двата съюзника разшириха споразумението си за взаимна отбрана, като Манила предостави на американските въоръжени сили достъп до четири допълнителни военни обекта, в допълнение към първоначалните пет бази. За Филипините тази стъпка има за цел да повиши сигурността в момент, когато напрежението с Пекин ескалира поради спорове за суверенитета в Южнокитайско море, като същевременно се поддържат търговските връзки с най-големия им търговски партньор. В същото време Манила развива връзки и с други страни от Азиатско-тихоокеанския регион, които са съюзници на САЩ, като Япония, Южна Корея и Австралия, като по този начин демонстрира ангажимента си към диверсифициране на икономическите си партньорства.

Последно актуализирано: юли 2026 г.