Финландия
Латвия
Швеция
Литва
Германия
ПолшаВъзстановяването е затруднено от енергийния шок
Очаква се икономиката на Естония да продължи да се възстановява през периода 2026–2027 г., като прогнозираният растеж ще надхвърли средния за еврозоната. Възстановяването обаче се затруднява от енергийния шок, предизвикан от войната в Иран, който продължава да подхранва високата инфлация (3,7 % през май 2026 г.) и която се подхранва и от увеличението на ДДС от 22 % на 24 % през юли 2025 г., както и от повишението на акцизите върху алкохола и тютюна през май 2026 г. Частното потребление ще остане основният двигател на икономическата активност, подкрепено от трайно динамичен ръст на номиналните заплати (+5,8 % на годишна база през март 2026 г.) и по-щедър бюджет в навечерието на парламентарните избори през март 2027 г. Равнището на безработицата от 7,1 % през първото тримесечие на 2026 г. е над средното за ЕС (6,0 % през април 2026 г.), което отразява продължаващия натиск върху пазара на труда, при особено висока безработица сред младежите (22,8 % през март 2026 г.). В този контекст ЕЦБ повиши основните си лихвени проценти, за да овладее инфлационния натиск, свързан с енергията, и се очаква да поддържа рестриктивна политика през 2026 г. Това вероятно ще окаже натиск върху кредитирането и строителния сектор в страна, в която близо 90 % от ипотечните кредити са с плаващи лихвени проценти.
Корпоративните и публичните инвестиции ще останат другият стълб на икономическата активност, подкрепени от усвояването на средства от ЕС и усилията за енергиен преход. От 969,3 млн. евро (изцяло под формата на безвъзмездни средства), отпуснати по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), около една трета все още трябва да бъдат мобилизирани до крайния срок през септември 2026 г. и насочени към зеления преход (42 % от общия пакет), включително намаляване на зависимостта от нефтения шист, който все още покрива 70 % от енергийните нужди, дигитализация (22 %), както и транспорт, здравеопазване и отбрана. Развитието на възобновяемите енергийни източници е ключов приоритет за структурните инвестиции, както показва най-големият соларен парк в балтийските държави, открит в Кирикмяе, като целта е производството от възобновяеми източници да покрие общото годишно потребление на електроенергия до 2030 г., като по този начин се намали уязвимостта към външни енергийни сътресения. Проектът „Rail Baltica“, който ще свърже Талин с Варшава, ще продължи да подкрепя строителната дейност през 2026–2027 г., без да бъде пуснат в експлоатация, тъй като разходите му са се увеличили четирикратно от 2017 г. насам и са достигнали 23,8 млрд. евро. Завършването на проекта е отложено поне до края на 2027 г. поради недостатъчно финансиране.
Услугите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) — структурен двигател на една от най-дигитализираните икономики в света, в която 99 % от публичните услуги са достъпни онлайн, изкуственият интелект е интегриран в училищните програми от септември 2025 г., а екосистемата на стартиращите предприятия е водеща и включва компании като Wise, Bolt и Pipedrive — ще продължат да стимулират растежа и износа. Тази динамика ще компенсира продължаващата нестабилност на производствения сектор (металургия, дървообработване и електрооборудване), който продължава да понася най-тежкия удар от слабото европейско търсене, особено в Германия — ключов търговски партньор наред с Финландия и Швеция. Туризмът постепенно се възстановява (+2,3 % на годишна база през 2025 г. спрямо 2024 г.), подкрепен от завръщането на европейските посетители, но остава под нивото си от преди войната, тъй като отсъствието на руски туристи (които преди бяха вторият по големина източник на пристигащи) продължава да тежи върху сектора. Износът на транспортни и логистични услуги, подкрепен от стратегическото положение на пристанищата в Талин и Мууга, ще остане важен двигател на растежа в контекста на частичната преориентация на търговските потоци в Балтийския регион след налагането на санкции срещу Русия и Беларус.
Бюджетът все повече се определя от разходите за отбрана
Очаква се бюджетният дефицит да се увеличи през 2026 и 2027 г. в рамките на явно експанзионистична политика. Увеличаването на военните разходи е основният фактор: Естония увеличава разходите си за отбрана до 5,4 % от БВП през 2026 г., спрямо 3 % през 2024 г., което я превръща в страната с най-високи разходи в НАТО, като финансира предимно инвестиции във военна инфраструктура по източния фланг. Това влошаване отразява и отмяната, под натиска на обществеността, на планираното 2-процентно увеличение на ставките на данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък, първоначално предвидено за януари 2026 г., които отсега нататък ще се запазят на ниво 22%, което няма да бъде компенсирано от по-високите акцизи върху тютюна и алкохола. Спадът в приходите може да се обясни и с повишения и общоприложен праг за данъчно облекчение. Въпреки това Естония няма да срещне затруднения при финансирането на този дефицит, тъй като има най-ниското съотношение на дълга в ЕС (25 % от БВП), което ѝ осигурява значително фискално пространство в сравнение със съседните ѝ държави. Предвид непопулярността на управляващата коалиция и вероятното идване на власт на „Исамаа“ през 2027 г. (консервативна партия, открито враждебно настроена към данъчното облагане), се очаква дефицитите да останат високи както през 2026 г., така и през 2027 г.
Очаква се дефицитът по текущата сметка, който се появи през 2020 г., да се увеличи през 2026 г., преди да отбележи леко подобрение през 2027 г. Търговският баланс остава структурно дефицитен, тъй като икономиката е силно зависима от вноса на капиталови стоки, промишлени продукти и енергия, като разходите за въглеводороди ще се увеличат през 2026 г. на фона на напрежението в Близкия изток. За сметка на това излишъкът по сметката за услуги, движен от ИКТ, транспорта и логистиката, както и туризма, представлява основното сравнително предимство на страната и осигурява нейното външно равновесие. ЕС представлява по-голямата част от износа (около 75 %), насочен предимно към Финландия, Швеция, Германия, Латвия и Литва. Притокът на преки чуждестранни инвестиции ще продължи да нараства, движен от възобновяемите енергийни източници и цифровите технологии в една от най-благоприятните за бизнеса среди в региона, въпреки че по-строгият контрол върху руските и китайските инвестиции в стратегически сектори (енергетика, цифрова инфраструктура и отбрана) понастоящем ограничава част от притока.
Въпреки че е отслабена и дискредитирана, се очаква управляващата коалиция да довърши мандата си
Кристен Михал (Партия на реформата, центристко-дясна либерална) заема поста министър-председател от юли 2024 г. след назначаването на Кая Калас за върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност — повишение, което се разглежда като признание за водещата роля на Талин в подкрепата на Украйна. Въпреки това управляващата коалиция значително отслабна след изтласкването на социалдемократите през март 2025 г.: Партията на реформата и „Ести 200“ (либерална) сега разполагат само с 52 от 101 места, в сравнение с 60 преди това. Подкопана от слабите икономически резултати и поредица от фискални неуспехи, които бяха приети негативно от обществеността, коалицията събираше по-малко от 15 % от намеренията за гласуване. Местните избори през октомври 2025 г. потвърдиха и засилиха тази нагласа сред населението: дялът на гласовете за Партията на реформите се срина до 10% (от 17,3% преди това), „Ести 200“ беше почти напълно елиминирана (1,7 %), докато „Исамаа“ (консервативна) се очерта като ясен национален победител (18,6 %). В навечерието на парламентарните избори през март 2027 г. „Исамаа“ ясно води в проучванията и най-вероятно ще сформира коалиция с EKRE (национално-консервативна дясна партия). Въпреки това предсрочните избори остават малко вероятни, тъй като от 1995 г. насам всички парламенти са изкарали пълния си мандат.
Твърдо вкоренена в ЕС, еврозоната и НАТО, Естония е един от най-активните и последователни поддръжници на Украйна от 2022 г. насам, като е предоставила една от най-високите нива на помощ спрямо БВП. Страната се позиционира като водещ застъпник за укрепването на източния фланг на НАТО, с масивни военни инвестиции и непоколебима дипломатическа ангажираност, пряко обусловени от географската ѝ близост до Русия и общата граница с дължина 294 километра.
В социално отношение интеграцията на рускоговорящото малцинство, което съставлява повече от една четвърт от населението, остава чувствителен политически въпрос. Постепенното премахване на обучението на руски език в държавните училища и отнемането на избирателните права в местните избори за жителите от Русия и Беларус, които нямат естонско гражданство, подхранват скритото напрежение в обществото, но не застрашават стабилността на страната.