Чехия (Чешка република)

Чешката икономика се възстановява въпреки предизвикателната външна обстановка

След няколко години, през които чешката икономика отбелязваше по-слаби резултати в сравнение с другите страни в региона, тя навлезе във фаза на растеж. Възстановяването се осъществява въпреки продължаващата стагнация в Германия (ключов търговски партньор) и фискалната консолидация. Основният двигател на това ускорение е възстановяването на частното потребление. Домакинствата са намалили степента си на спестяване – която въпреки това остава над нивата отпреди пандемията – като същевременно се възползват от нарастващите реални заплати. Освен това ранното начало на цикъла на парично облекчаване значително увеличи покупателната способност на потребителите. Брутните инвестиции в основен капитал също постепенно се възстановяват, като през последните тримесечия се отчита положителен принос към растежа на БВП. Това възстановяване се дължи предимно на силното увеличение на производството в строителството, особено в областта на гражданското строителство. Въпреки че на Чешката република е отпусната една от най-ниските суми в региона на Централна и Източна Европа по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), представляваща приблизително 9 % от БВП, страната се е справила изключително ефективно с усвояването на тези средства, което е подкрепило неотдавнашното възстановяване на инвестициите. Предвид високия дял на износа в чешката икономика, продължителната стагнация в Германия и ескалиращите напрежения в световната търговия продължават да тежат върху растежа и да оказват натиск върху промишления сектор.

С поглед към 2026 г. се очаква икономическият растеж да се ускори още повече, подкрепен от стабилното частно потребление и нарастващия принос на инвестициите. Домакинствата продължават да поддържат относително висока норма на спестяване, което предполага допълнителен потенциал за увеличаване на разходите. Друг благоприятен фактор може да дойде от страна на инвестициите. Въпреки че Чехия успешно усвоява средствата от ЕС (досега са изплатени приблизително 11 млрд. евро от общо 30 млрд. евро, отпуснати по линия на Политиката на сближаване и Фонда за възстановяване и устойчивост), значителна част от тях все още предстои да бъде усвоена преди крайния срок в края на 2026 г. В съчетание с планираното увеличение на публичните разходи това би трябвало да превърне инвестициите в основен двигател на растежа през следващата година. Притеснително развитие обаче е неотдавнашното повишение на безработицата, което до голяма степен може да се дължи на слабостта в преработвателната промишленост. Ако тази тенденция не се стабилизира, съществува риск тя да подкопае потребителското доверие.

След приключването на цикъла на парично облекчаване Чешката национална банка (ЧНБ) се въздържа от по-нататъшни намаления на лихвените проценти и поддържа основната си двуседмична репо лихва на ниво 3,50%. Заместник-управителят на ЧНБ Ян Фрайт заяви, че настоящата политическа ориентация е като цяло неутрална спрямо икономическата активност. Общата инфлация по ИПЦ е стабилна, близо до целта на ЧНБ от 2%. Очаква се обаче наскоро обявените намаления на регулираните цени на енергията и тарифите за газ на дребно, заедно с продължаващото поскъпване на чешката крона, да доведат инфлацията под 2% през 2026 г. Този дефлационен импулс би могъл да създаде възможност за ново облекчаване на политиката. Ключов риск за повишение на инфлацията остава степента на фискалната експанзия. Няколко членове на Комитета по парична политика изрично подчертаха възможността по-либералната фискална политика да поддържа по-висока базова инфлация и по този начин да усложни или забави бъдещи намаления на лихвените проценти. Поради това е вероятно CNB да запази подход, зависещ от данните и предпазлив, в предстоящия период.

Отклонение от по-ранната фискална консолидация

Чешката република преминава през фискална консолидация от 2023 г. насам, което доведе до намаляване на публичния дефицит от 3,7% през 2023 г. до под 2% през 2025 г. според прогнозите. Консолидацията се осъществи въпреки увеличението на военните разходи. През следващата година бюджетът ще бъде резултат от взаимодействието между амбициите на новото правителство и институционалните фактори. Настоящото коалиционно споразумение предвижда намаляване на корпоративния данък до 19% (отмяна на увеличението до 21% през 2024 г.), въвеждане на ипотечни субсидии и възстановяване на определени данъчни облекчения. В същото време споразумението има за цел да задържи дефицита под 3%. В резултат на това фискалната политика ще премине от рестриктивна към леко експанзионистична. Друг фактор от страна на приходите ще бъде постепенното премахване на данъка върху извънредните печалби на енергийните компании. На теория националните правила би трябвало да доведат дефицита до под 1,75% през 2026 г., но предвид политическите амбиции на правителството те най-вероятно ще бъдат смекчени.

Продължаващата стагнация в германската икономика продължава да оказва натиск върху чешкия износ, като се има предвид силната интеграция на страната в германските вериги за доставки. Въпреки това чешките износители успешно диверсифицираха част от дейността си към алтернативни пазари, по-специално Обединеното кралство, Франция и Полша. В началото на 2025 г. износът получи значителен тласък в резултат на натрупването на запаси от американски компании в очакване на предстоящите мита. След първите три тримесечия на 2025 г. салдото по текущата сметка се нормализира, като отбелязва само минимален ръст в сравнение с предходната година. В перспектива се очаква продължаващото възстановяване – подкрепено от подобряващата се инвестиционна активност и умерената фискална експанзия – да стимулира растежа на вноса през следващата година, което вероятно ще намали част от излишъка по текущата сметка. Освен това, на фона на продължаващите усилия на Европейския съюз за ремилитаризация, отбранителната промишленост е на път да играе все по-важна роля в оформянето на експортния профил на Чешката република.

Воденото от Бабиш движение „ANO“ се връща на власт, което сигнализира за промяна в политическата посока

Както се очакваше, парламентарните избори в Чешката република през октомври 2025 г. донесоха категорична победа на дясното и евроскептично движение „ANO“, което спечели 34,5% от гласовете под ръководството на бившия министър-председател Андрей Бабиш, като по този начин сложи край на мандата на центристко-дясната, проевропейска коалиция „Сполу“, водена от напускащия премиер Петр Фиала. Кампанията на ANO беше фокусирана върху отхвърлянето на продължаващите мерки за фискална консолидация и възприемането на по-твърда позиция спрямо Европейския съюз и политиката по отношение на Украйна. Тъй като не успя да постигне абсолютно мнозинство, ANO сформира управляваща коалиция с крайнодясната, евроскептична партия „Свобода и пряка демокрация“ (SPD) и популистката партия „Автомобилисти“, което даде на новото правителство мнозинство от 108 от 200 места в Долната камара.

Новосформираната коалиция постигна консенсус по общи политически насоки, насочени към преобразуване на икономическия, социалния и екологичния пейзаж на страната. Централно място в програмата ѝ заема категоричната опозиция срещу определени инициативи на Европейския съюз, включително „Зеленият пакт“, предложената забрана на двигателите с вътрешно горене и пактът за миграцията, което сочи към по-широка евроскептична тенденция. В икономически план коалицията се ангажира да прекрати текущите усилия за фискална консолидация, да се въздържи от приемането на еврото и да отмени последните увеличения на данъците, за да облекчи натиска върху предприятията и домакинствата. По отношение на социалните реформи те възнамеряват да ограничат пенсионната възраст до 65 години, като по този начин отменят реформите на предишното правителство, които биха позволили постепенно й увеличаване през следващите десетилетия. За да гарантира достъпността на енергията – ключова част от предизборната кампания – правителството ще се стреми към намаляване на таксите за разпределение и пренос и ще въведе субсидии за възобновяеми източници.

Сформирането на ново коалиционно правителство вероятно ще доведе и до забележими промени във външната политика и международните отношения на Чешката република. Андрей Бабиш отдавна е ревностен привърженик на Вишеградската група – регионалната група за сътрудничество, включваща Чехия, Полша, Унгария и Словакия. С връщането на Бабиш на власт редом с Виктор Орбан в Унгария и Роберт Фицо в Словакия трите държави може все повече да координират позициите си, характеризиращи се със скептицизъм към по-нататъшната централизация на властта в ЕС и с по-рестриктивен подход към въпроси като миграционната политика и военната/финансовата подкрепа за Украйна. Въпреки това Бабиш демонстрира значителен прагматизъм по време на предишния си мандат като министър-председател (2017–2021 г.), което подсказва, че той може да уравновеси популистката реторика с практически съображения.

Плащане

Чешкото законодателство ограничава плащанията в брой до максимум 270 000 чешки крони (приблизително 10 000 евро). Купувачите, които желаят да извършат плащания, надвишаващи този лимит, трябва да заплатят цялата сума чрез банков превод. Банковите преводи са най-широко използваното средство за плащане. Системата SWIFT функционира безпроблемно в Чехия и осигурява по-лесен, по-бърз и по-евтин начин за обработка на международни плащания. Чехия е част от системата SEPA, което улеснява банковите преводи в рамките на европейския регион

Чековете за вътрешни транзакции не се използват широко. Менителниците и записите на заповед се използват често като инструменти за гаранция, което дава на купувача възможност да се възползва от ускорена процедура за налагане на плащане по съдебен път (при определени правни условия). Електронните фактури се приемат широко.

Събиране на дългове

За да се гарантира събирането на дълг в случай на неизпълнение, кредиторите трябва да съхраняват цялата документация, свързана с транзакцията. Това включва оригиналния (писмен) договор, всички документи, свързани с транзакцията (например фактури и потвърдени товарителници), индивидуални поръчки и всякаква друга съответна документация и/или кореспонденция. Основните фактори, които влияят върху ефективността при събирането на дългове, са възрастта на дълга (колкото по-рано започне събирането, толкова по-голям е шансът за успешно събиране) и причината за неплащането.

Етап на извънсъдебно уреждане

Препоръчва се събиране на дългове по взаимно съгласие, тъй като то остава по-евтино за кредитора в сравнение със съдебното производство. Споразуменията по взаимно съгласие също са изпълними в съда.

Съдебни производства

Ускорена процедура / Разпореждане за плащане

„Platební rozkaz“ е практична и сравнително кратка процедура, описана в членове 172–175 от Гражданския процесуален кодекс (občanský soudní řád, CCP). Съдията, след като се убеди в основателността на иска и без да разглежда делото, издава заповед за плащане, която се връчва на ответника, който може или да я приеме, или да подаде възражение срещу нея в срок от петнадесет дни от връчването ѝ. Ако длъжникът оспори дълга, процесът продължава като стандартно съдебно производство.

Ако в съдебния иск претенцията на кредитора е надлежно описана и обоснована, съдът може да издаде заповед за плащане, дори ако кредиторът не е поискал такава заповед. Вземането на решение отнема средно три месеца, като срокът варира от минимум два месеца до максимум шест месеца.

Обикновено производство

Обикновеното съдебно производство започва, след като ответникът е оспорил претенцията по време на процедурата по „platební rozkaz“ или чрез подаване на оспорване директно в съда. Обикновеното съдебно производство се води отчасти в писмена форма (страните подават писмени изявления, придружени от всички подкрепящи делото документи), и отчасти в устна форма (както кредиторите, така и длъжниците представят аргументите си по време на основното съдебно заседание). На практика обикновеното съдебно производство обикновено трае от една до три години, преди съдът да постанови окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение.

На 1 юли 2009 г. (Закон № 7/2009 Сб.) Гражданскопроцесуалният кодекс беше изменен, за да се въведат повече цифрови възможности в съдебния процес, с цел да се намали натоварването на съдиите и да се предотвратят забавяния в производството. След това изменение цялата кореспонденция от чешките органи към юридическите лица се доставя по електронен път чрез регистрирани електронни кутии, регулирани от специални правни разпоредби (Закон № 300/2008 Сб., в сила от 1 юли 2009 г.).

0

Изпълнение на съдебно решение

Съдебното изпълнение е запазено само за въпроси, изрично изброени в закона. Паричните вземания, произтичащи от търговски отношения, се изпълняват от съдебен изпълнител (soudní executor) съгласно Закон № 120/2001 Сб. (exekuční řád, Законът за изпълнението). Изпълнението от съдебен изпълнител се счита за по-ефективно, тъй като изпълнителят е субект от частния сектор, чиито хонорари зависят от успешното изпълнение. Прилага се конкретна тарифа за хонорарите, основана на сумата, която е предмет на изпълнението.

Като част от ЕС, изпълнението на чуждестранни съдебни решения, постановени от държава-членка на ЕС, ще се ползва от благоприятни условия за изпълнение, като например платежната заповед на ЕС или европейската процедура за малки искове. Чуждестранни съдебни решения, постановени от държави извън ЕС, могат да бъдат признати и изпълнени, при условие че са преминали процедурата по екзекуатура съгласно чешкия Закон за международното частно право и процесуалното право.

Производства по несъстоятелност

Молба за обявяване в несъстоятелност може да бъде подадена както от самите длъжници, така и от техните кредитори, но кредиторът трябва да представи недвусмислени доказателства в подкрепа на своето искане, като едно от следните:

признание на дълг (с заверено подписа на длъжника или негов представител);

изпълнимо съдебно решение;

нотариален акт, подлежащ на изпълнение;

изпълним акт на изпълнител;

Освен това кредиторът трябва да докаже наличието на други кредитори. Кредиторите носят отговорност за вреди, причинени от подаването на молба за обявяване в несъстоятелност, когато условията за несъстоятелност не са били изпълнени.

Всички молби за обявяване в несъстоятелност се вписват в регистър за несъстоятелност (insolven?ní rejst?ík), воден от Министерството на правосъдието, където се публикува цялата важна информация относно производството по несъстоятелност. Това също така позволява производството по несъстоятелност да остане прозрачно.

Законът за несъстоятелността въвежда нови методи и по-бързи процедури, с единни производства, при които съдът взема решение относно три конкретни решения:

РЕОРГАНИЗАЦИЯ

Реорганизацията е метод за разрешаване на несъстоятелността, който има за цел да запази дейността на длъжника, като същевременно осигури удовлетворяване на кредиторите. Несъстоятелните длъжници могат да започват производства, но предложенията за преструктуриране на дълга трябва да бъдат одобрени от съда, като кредиторите периодично проверяват изпълнението им. Ръководството запазва правото да управлява дейността.

0

ФАЛИТ

Фалитът е наложен от съда метод за разрешаване на несъстоятелност, чиято цел е да се реализират всички активи на длъжника и така получените средства да се разпределят между кредиторите, които са предявили своите вземания в производството. Правото да разполага с активите на длъжника и да ги продава се предоставя на синдик, назначен от съда. От този момент нататък предприятието, обявено в несъстоятелност, вече няма право да извършва самостоятелно стопанска дейност.

0

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪЛГОВЕ

Използвано предимно от физически лица (непредприемачи), това е метод за разрешаване на неплатежоспособност, който представлява алтернатива на обявяването в несъстоятелност. Неплатежоспособният длъжник погасява дълга си, но под съдебен контрол е длъжен да изплати само намален процент от общата сума на дълговете.

ЛИКВИДАЦИЯ

Процедурата по ликвидация започва, след като бъде взето решение за прекратяване на дейността на дружеството. Ръководството или съдът назначава ликвидатор, отговорен за ликвидирането на активите на дружеството и събирането на вземанията. Кредиторите трябва да регистрират своите вземания в срок от 90 дни след публикуването на съдебното решение, за да получат удовлетворение в рамките на ликвидационното производство. Всички вземания на кредиторите трябва да бъдат изцяло удовлетворени в рамките на ликвидационното производство. Важно е да се отбележи, че ликвидационното производство не се счита за метод на несъстоятелност в чешкото право: в случай че ликвидаторът установи, че няма достатъчно активи за удовлетворяване на всички вземания по време на ликвидацията, той е длъжен да подаде молба за обявяване в несъстоятелност. В този момент ликвидацията се превръща в несъстоятелност – отделно производство.

Последно актуализирано: декември 2025 г.