Белгия

Умереният растеж продължава единствено благодарение на стабилната покупателна способност

Очаква се белгийската икономика да продължи да расте с умерени, но по-слаби темпове както през 2026 г., така и през 2027 г. Покупателната способност на домакинствата отново ще бъде подкрепена от автоматичната индексация на заплатите, пенсиите и социалните помощи спрямо разходите за живот, което остава отличителна черта на белгийската система. Този механизъм би трябвало да осигури важен буфер срещу растящите цени, но неговата ефективност ще бъде частично неутрализирана от ново повишение на цените на енергията, което ще се отрази на покупателната способност през 2026 г., тъй като ще доведе до по-широки инфлационни натиски. Тези развития ще окажат негативно влияние върху потребителското доверие. В същото време фискалната политика предлага само ограничена подкрепа. Тъй като публичните финанси вече са под натиск, правителството разполага с малко възможности за разширяване на разходите или за прилагане на целеви мерки за подкрепа на домакинствата, за разлика от ролята, която е играло по време на последните кризи. Макар белгийските домакинства все още да разполагат със сравнително солидни спестявания, които би трябвало да смекчат непосредственото въздействие на по-високите цени, очаква се постепенното нарастване на безработицата да подкопае доверието и да ограничи растежа на потреблението. Освен това продължаващото затягане както на фискалната, така и на паричната политика ще ограничи още повече реалното вътрешно търсене както през 2026 г., така и през 2027 г., въпреки че отслабването на инфлационния натиск би могло да подкрепи малко по-висок растеж през 2027 г.

След продължителен период на свиване на маржовете през 2023–2024 г. компаниите започнаха да отбелязват известно предпазливо подобрение в рентабилността, което подкрепи възстановяването на частните инвестиции. Това възстановяване беше подпомогнато от първоначалното облекчаване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), което намали разходите за финансиране и подкрепи капиталовите разходи. Въпреки това тези положителни тенденции се оказаха недостатъчни, за да компенсират рязкото увеличение на корпоративните несъстоятелности, наблюдавано между 2021 и 2025 г., като процентът на фалитите надхвърли нивата от периода преди пандемията с около 10 %. В перспектива се очаква нарастващите оперативни разходи – особено за енергия, междинни суровини и труд – да оказват все по-голямо натиск върху корпоративните маржове, а индексацията ще навреди на конкурентоспособността по отношение на разходите. Освен това е вероятно ново затягане на паричната политика на ЕЦБ да ограничи условията за финансиране. Като цяло се очаква тези фактори постепенно да подкопаят рентабилността, да забавят инвестиционната активност и да доведат до по-високи нива на несъстоятелност през 2026 г., като повишените нива ще се запазят и през 2027 г. В строителния сектор активността остава особено слаба: броят на разрешителните за строеж продължава да се движи на ниски нива, а влошаването на условията в сектора се очаква да продължи, което ще ограничи активността извън сегмента на гражданското строителство.

Очаква се публичните разходи да допринесат само в ограничена степен за растежа през следващите няколко години. Новото правителство даде сигнал за намерението си да ограничи растежа на текущите разходи чрез реформи на пазара на труда и пенсионната система, както и чрез налагане на частични ограничения върху механизмите за индексация на заплатите. В същото време се очаква промяна в състава на разходите, като по-високите публични инвестиции ще окажат известна подкрепа на икономическата активност. Увеличените разходи за отбрана, заедно с устойчивите инвестиции в енергийния преход и цифровата инфраструктура, се очаква да подкрепят до известна степен растежа. Въпреки това възможностите за фискална експанзия остават строго ограничени от процедурата на ЕС за прекомерен дефицит, което ограничава способността на правителството да компенсира по-слабата динамика в частния сектор. Перспективите за износа остават предизвикателни. Външното търсене в Белгия продължава да бъде затруднено от забавянето на европейската и световната икономика, докато митата на САЩ оказват допълнителен натиск върху секторите, изложени на търговски риск. Освен това фармацевтичната промишленост – един от основните двигатели на износа на Белгия – преминава през фаза на нормализация след няколко изключително силни години в непосредствения период на пандемията и след нея. В резултат на това се очаква растежът на износа да остане сдържан, като допринесе само в малка степен за общата икономическа активност.

Новата процедура на ЕС за прекомерен бюджетен дефицит принуждава правителството да ограничи разходите

Фискалната политика на Белгия през 2026–27 г. остава строго ограничена от фискалната рамка на ЕС, след включването ѝ в процедурата за прекомерен дефицит поради продължителни дефицити над 3 % от БВП. Съгласно преразгледаните правила правителството е длъжно да постигне средногодишно намаление на дефицита с около 0,5 процентни пункта от БВП, което ограничава възможностите за дискреционна фискална подкрепа. Федералният план за консолидация, представен през пролетта на 2025 г., има за цел да намали дефицита до 3 % от БВП до 2030 г. чрез кумулативни мерки на стойност около 23 млрд. евро (3,7 % от БВП), като разчита главно на структурни реформи. Те включват реформи на пазара на труда и пенсионната система — като например ограничаване на обезщетенията за безработица до два години и възпиране на ранното пенсиониране — докато автоматичната индексация на заплатите и пенсиите остава непроменена. От 2026 г. се очакват по-високи приходи от данъчна реформа, включваща нов данък от 10 % върху капиталовите печалби от определени финансови активи над годишно освобождаване от 10 000 евро, наред с икономии от институционални реформи. Въпреки това, тъй като федералните власти отговарят само за около половината от общите публични разходи и координацията между регионите е ограничена, се очаква фискалната политика да остане леко рестриктивна през 2026–2027 г., като подкрепата ще бъде насочена главно към отбраната, енергийния преход и инвестициите в цифрова инфраструктура.

Очаква се състоянието на текущата сметка на Белгия да се подобри само незначително през 2026 и 2027 г. Макар че търговският баланс по стоки може да се възползва от малко по-благоприятни условия на търговия, износът остава под натиск от слабото европейско и световно търсене, продължаващата несигурност в търговията и американските мита. Освен това фармацевтичният сектор продължава да се нормализира след няколко изключително силни години след пандемията. Износът на услуги и първичните доходи би трябвало да продължат да оказват подкрепа, но като цяло нетният износ вероятно ще допринесе само в скромна степен за растежа.

Засега Белгия има стабилно правителство

След федералните избори през 2024 г., на които дясната „Нова фламандска алианса“ (N-VA) се наложи като най-голямата партия, след продължителни преговори най-накрая беше сформирано правителство през януари 2025 г. Получената петпартийна коалиция — обединяваща N?VA, CD&V (фламандски християндемократи), Vooruit (фламандски социалдемократи), MR (френскоговорящи либерали) и Les Engagés (валонски центристи) — стана известна като коалиция „Аризона“. Въпреки широкия си идеологически спектър правителството заема предимно центристка позиция и работи при значителни ограничения, по-специално процедурата на ЕС за прекомерен дефицит и силната опозиция от страна на профсъюзите. В рамките на тези ограничения коалицията успя да приеме бюджет и да приложи първи пакет от структурни реформи, включващ промени в обезщетенията за безработица, пенсиите, елементи на индексацията на заплатите и въвеждането на данък върху капиталовите печалби, насочени към подобряване на фискалните перспективи. Въпреки това пространството за маневриране на политиката остава ограничено. Очаква се тези мерки да компенсират само отчасти нарастващите разходи за отбрана и засилващия се демографски натиск, докато фрагментираната парламентарна база на правителството ограничава възможностите за по-нататъшни дълбоки реформи.

Перспективите за институционалната реформа са смесени. Планираното премахване на Сената срещна сравнително по-широка подкрепа в целия политически спектър, тъй като няколко партии вече са се застъпвали за такава стъпка. Ролята на горната камара значително е намаляла през последните десетилетия, като Сенатът понастоящем заседава само около десет пъти годишно. Премахването му обаче би изисквало мнозинство от две трети в долната камара, с което коалицията „Аризона“ не разполага. В резултат на това изходът от тази реформа остава несигурен.

Засега правителството запазва сравнително стабилна позиция и продължава да има мнозинство в повечето проучвания на общественото мнение. Непопулярността на някои от предложените мерки обаче може да се превърне в източник на политически конфликти и с течение на времето да постави под въпрос сплотеността. Следващите редовни федерални избори са насрочени за 2029 г.

Плащане

Събиране на дългове

Помирителна фаза

Няма специални разпоредби за извънсъдебно събиране на дългове между предприятия. Кредиторите трябва да се опитат да получат плащане от длъжниците, като им изпращат писмени напомняния. Преди да се предприемат съдебни действия срещу дружество-длъжник, често е целесъобразно да се потърси съдействието на адвокат, който да провери базата данни за наложени запори.

Съдебно производство

Съдебните решения обикновено се произнасят в срок от 30 дни след приключването на съдебните заседания. Съдебно решение се произнася по право в случаите, когато длъжниците не са нито присъствали, нито са били представлявани по време на производството.

Ускорено производство

Тази процедура рядко се използва в случаи между предприятия и не може да се приложи, когато дългът е оспорен. С закон от 2016 г. беше въведен нов набор от процесуални правила, създаващи извънсъдебна административна процедура за неоспорени дългове. Когато бъде издадена заповед за плащане, длъжникът разполага с един месец, за да изплати сумата. Ако длъжникът откаже, кредиторът може да поиска от съдия-изпълнител да издаде изпълнителен лист. Освен това, съгласно новите правила, подаването на жалба срещу съдебно решение вече няма да спира изпълнимостта на това решение. Следователно, дори ако длъжникът започне процедура по обжалване, кредиторът ще може да продължи да търси събирането на дълга.

Клауза за запазване на собствеността

Това е договорна разпоредба, която предвижда, че продавачът запазва правото на собственост върху стоките до получаване на пълното плащане от купувача. Неплатените кредитори могат да предявят претенции върху стоките, които се намират във владение на длъжника. Оттук следва, че клаузата за запазване на правото на собственост е приложима във всички ситуации, в които кредиторите понасят загуби в резултат на несъстоятелност, независимо от естеството на основния договор. Когато стоките, продадени при запазване на собствеността, се превърнат в вземане (след продажба), правата на продавача-собственик, свързани с това вземане (продажната цена), се наричат „реална суброгация“.

Обикновено производство пред търговския съд

Всички спорове между дружества могат да бъдат разгледани от Търговския съд в Белгия. В случаи на трансгранични искове, при които се прилага европейското законодателство, може да бъде задействана европейска процедура за принудително събиране на вземания. Ищците могат също така да се възползват от европейската процедура за малки искове.

Призовка по същество

Съдебният изпълнител определя на длъжника дата за явяване в съда за разглеждане на делото. Ако не се проведат разисквания, съдебното решение се постановява в срок от четири до шест седмици. Ако има висящи разисквания, страните трябва да изложат своите намерения в писмени заключения. След постановяване на съдебното решение има възможност за обжалване – ако не бъде подадена жалба, изпълнението се извършва чрез съдебния изпълнител.

Процедура по налагане на запор

Това съдебно производство се води в полза само на една от страните (ex parte). Има три основни условия за пристъпване към налагане на запор:

спешност на мярката;

за налагане на консерваторно запориране се изисква предварително разрешение от съдията;

дългът трябва да е определен, събираем и ликвиден.

Длъжникът може да поиска отмяна на запора, ако той е наложен неоснователно. Веднъж наложен обаче, запорът остава в сила за срок от три години. Впоследствие превантивният запор може да бъде превърнат в изпълнителен лист.

Изпълнение на съдебно решение

Съдебното решение става изпълнимо, след като са изчерпани всички средства за обжалване. Ако длъжникът откаже да извърши плащането, съдебният изпълнител може да наложи запор върху имуществото на длъжника или да получи плащането чрез трето лице (пряко действие).

Чуждестранни арбитражни решения могат да бъдат признати и изпълнени в Белгия, при условие че са изпълнени различни критерии. Резултатът ще варира в зависимост от това дали решението е постановено в държава от ЕС (в който случай ще се ползва от особено благоприятни условия за изпълнение) или в държава извън ЕС (за която се прилагат обичайните процедури за екзекуатура).

Процедури по несъстоятелност

0

ПРОЦЕДУРИ ПО ФАЛИТ

Длъжниците могат да подадат молба за обявяване в несъстоятелност, когато са престанали да извършват плащания от известно време или когато доверието на кредитора е загубено. Ако бъде обявена несъстоятелност, кредиторите трябва да регистрират своите вземания в срока, предвиден в съдебното решение за обявяване в несъстоятелност. Неизпълнението на това задължение от страна на кредитора ще доведе до отмяна на неговите приоритетни права. След това съдът назначава синдик, който да провери вземанията. Кредиторът може да се позове на клаузата за запазване на собствеността, за да си възвърне имуществото.

От 2017 г. подаването на вземания в рамките на процедури по несъстоятелност трябва да се извършва по електронен път чрез Централния регистър за платежоспособност (www.regsol.be), в който се регистрират всички случаи на несъстоятелност за последните 30 години

ПРОЦЕС НА СЪДЕБНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

Процесът на съдебно преструктуриране (reorganisation judiciaire), предназначен за преструктуриране на дълговете на дружеството спрямо кредиторите му, може да бъде разрешен от съда по искане на всеки длъжник, изпитващ финансови затруднения, които застрашават продължаването на дейността му в кратко- или средносрочен план. Длъжникът подава мотивирано заявление до секретариата на Търговския съд, за да му бъде предоставен удължен срок за изплащане на дълга. Този удължен срок обикновено се определя на шест месеца, през които длъжникът трябва да предложи план за реорганизация на всички свои кредитори.

Кредиторите с просрочени вземания (тези, чиито вземания са възникнали преди началото на удължения срок) не могат да започват никакви изпълнителни производства за продажба на недвижимо или движимо имущество на длъжника, но могат да поискат изпълнение на клаузата за запазване на собствеността. Въпреки това удълженият срок не пречи на длъжника да извършва доброволни плащания към всеки от кредиторите с просрочени вземания. Освен това удълженият срок не се отнася за съдлъжниците и поръчителите, които все още са длъжни да изпълнят своите задължения.

Последно актуализирано: март 2025 г.