Германия
Румъния
Италия
Турция
Гърция
КитайУмерен растеж на фона на променящите се тенденции в потреблението и инвестициите
Прогнозира се икономическият растеж да се забави през 2025 г., преди да отбележи леко ускорение през 2026 г., но ще остане около историческата си средна стойност. Частното потребление отново ще бъде основният двигател, подкрепено от нарастващите реални заплати, ниската безработица и изтеглянето на потреблението напред във времето преди въвеждането на еврото. Очаква се също така постепенното облекчаване на паричната политика да повиши разходната способност на домакинствата чрез облекчаване на разходите за обслужване на дълга. Въпреки това растежът на потреблението ще бъде по-слаб, отколкото през 2024 г., отчасти поради по-високото равнище на цените след изтичането на мерките за стабилизиране на инфлацията, включително намалените ставки на ДДС и субсидиите за електроенергия за корпоративния сектор. Очаква се нетният износ да се влоши през 2025 г., но може постепенно да се възстанови през 2026 г., подтикнат от очакваното възстановяване на германската икономика.
Политическата нестабилност в България, характеризираща се с краткотрайни коалиционни правителства, забави реформите, необходими за получаване на пълния размер от 5,5 млрд. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) на ЕС. Тези реформи имат за цел подобряване на качеството на институциите и преодоляване на недостига на работна ръка и квалифицирани кадри. Забавянето в прилагането на тези промени доведе до загуба на безвъзмездни средства в размер на приблизително 600 млн. евро, като очакваните оставащи постъпления сега се оценяват на 3–3,5 млрд. евро (т.е. 2,9–3,4 % от БВП). След политическата стабилизация се прогнозира възобновяване на усвояването на средствата от ЕС през 2025–2026 г., което би трябвало да даде тласък на публичните инвестиции. Въпреки това 15-месечното забавяне на реформите ще изложи страната на риск от по-нататъшни съкращения на финансирането, освен ако правителството не ускори реформите или не осигури удължаване на крайния срок след август 2026 г. Що се отнася до частния сектор, се очаква инвестициите да нараснат благодарение на облекчаването на паричната политика и по-стабилния политически климат, при условие че тази стабилност се запази.
Инфлацията се повиши в началото на 2025 г. поради възстановяването на стандартните ставки на ДДС и корекциите в административните цени. Очаква се инфлацията да спадне през 2026 г., тъй като тези временни ефекти ще отшумят. Въпреки това натискът за повишаване на инфлацията ще продължи поради нарастващите реални заплати на фона на стегнат пазар на труда. Освен това в началото на 2026 г. преходът към еврото може да доведе до умерено повишение на цените, тъй като преоценката на цените по време на процеса на преминаване към еврото може да предизвика корекции в посока нагоре, които ще бъдат обусловени или от икономически фактори, или от ефекти от закръгляване. Тези увеличения вероятно ще бъдат по-изразени в сектори като туризма и търговията на дребно, където цените в менютата и практиките за закръгляване могат да окажат значително влияние.
Ползите за България от еврото и Шенгенската зона се неутрализират от натиска на търговската война
Фискалната политика ще продължи да бъде стимулираща, макар и не прекомерно. Бюджетът за 2025 г. беше структуриран така, че да съответства на критериите за конвергенция за приемане на еврото, изискващи дефицитът да остане под 3 % от БВП. Очаква се изтичането на срока на действие на намаленията на ДДС и увеличените акцизи върху тютюневите изделия да подсилят фискалните приходи. От страна на разходите политиките ще продължат да подкрепят потреблението чрез по-високи заплати в публичния сектор и увеличени социални разходи. Прогнозира се, че тези бюджетни корекции ще доведат до леко намаляване на публичния дефицит в сравнение с 2024 г., като той ще остане на умерени нива. Сравнително ниските разходи за обслужване на дълга на България ще бъдат допълнително подпомогнати от въвеждането на еврото, тъй като се очаква то да доведе до по-нататъшно понижение на разходите за финансиране. Ранна индикация за подобреното доверие на инвеститорите е неотдавнашното повишаване на суверенния кредитен рейтинг на България от някои от големите рейтингови агенции.
Очаква се интеграцията на България в европейската икономика да доведе до устойчиви положителни ефекти върху международната ѝ търговия. Предвижда се, че присъединяването към Шенгенското пространство в началото на 2025 г. ще намали логистичните разходи за търговията и ще премахне бариерите пред разширяването на дейността на българските компании от транспортния сектор на европейските пазари — сектор, в който източноевропейските фирми обикновено притежават доминиращ пазарен дял благодарение на конкурентното предимство от по-ниските разходи за труд. Макар ползите от въвеждането на еврото – планирано да влезе в сила на 1 януари 2026 г. – да са донякъде ограничени поради съществуващата фиксирана връзка на българския лев към еврото, присъединяването към еврозоната ще премахне разходите за валутно обръщане, което ще подкрепи допълнително международната търговия, особено в туристическия сектор. Тези ползи от интеграцията обаче няма да компенсират напълно цикличните фактори, които потискат външното търсене през 2025 г. Очаква се икономическият растеж в Германия, ключов търговски партньор, да остане в застой през тази година, докато растежът на румънската икономика няма да достигне потенциала си. Въпреки че България е относително по-малко зависима от търсенето от САЩ в сравнение с други източноевропейски икономики, търговската война вероятно ще създаде предизвикателства за външното търсене, като ще има косвени ефекти чрез трети страни, най-вече Германия. В същото време вносът ще се увеличи поради свързаното с внос увеличение на разходите за отбрана, което беше улеснено от клауза за изключение, изключваща тези разходи от Пакта за стабилност и растеж. Като цяло се прогнозира, че тези фактори ще доведат до увеличаване на търговския дефицит на България през 2025 г., като се очаква подобрение през 2026 г.
Политическа нестабилност и институционални предизвикателства в контекста на прехода към еврозоната
През 2025 г. политическият пейзаж в България остава бурен и е доминиран от продължителна криза, която доведе до седем парламентарни избори от 2021 г. насам, като надвисва рискът от осми предсрочен избор. Изборите през октомври 2024 г. отново не успяха да осигурят ясно мнозинство и съответно стабилно правителство, което отразява дълбоката фрагментация и апатията на избирателите. Централно-дясната партия ГЕРБ, водена от Бойко Борисов, спечели най-много места (69 от 240), но остана далеч от мнозинство, докато реформистката коалиция ПП-ДБ и ултранационалистическата партия „Възраждане“ останаха назад в броя на местата. На 16 януари 2025 г. Росен Желязков от партията ГЕРБ беше избран за министър-председател и оглавява малцинствено правителство с БСП (център-ляво) и ИТН (популистка, социално-консервативна), с подкрепата на либералната партия АПС – фракция, възникнала в резултат на разпадането на партията ДПС. Коалицията обаче е нестабилна, изградена е от идеологически разнородни партии и се сблъсква с предизвикателства при справянето със системни проблеми като корупцията и съдебната реформа. Това бързо стана ясно след оттеглянето през април 2025 г. на „АПС“, която беше недоволна от подкрепата, оказана на правителството от „ДПС-НН“ – другата фракция, произлязла от „ДПС“. Лидерът на ДПС-НН, Делян Пеевски, който беше санкциониран от САЩ и Великобритания за предполагаемо купуване на гласове и изборни измами, се превърна в ключова фигура за коалицията. Ситуацията допълнително подкопава доверието в институциите, като едва 10 % от българите вярват, че изборите в страната са честни. Влиянието на президента Румен Радев, макар и ограничено от конституционните реформи от 2023 г., остава значително, особено чрез временно управляващите правителства.
Присъединяването на България към еврозоната, насрочено за 1 януари 2026 г., представлява решаващ етап в интеграцията на страната в европейската икономическа рамка. Тази цел е обединяваща сила за управляващата коалиция и служи за привличане на спорадична подкрепа от други проевропейски политически партии, като ПП-ДБ, които се застъпват за по-задълбочено привеждане в съответствие с изискванията на ЕС. Приемането на еврото обаче срещна значителна обществена съпротива, подхранена от опасения относно потенциална манипулация на цените, подкопаване на паричната автономия и забавяния в прилагането на реформите, наложени от ЕС. Нарастващото влияние на националистическите партии, включително „Възраждане“ и МЕХ, подхранено от широко разпространеното разочарование от политическия елит, засилва тези опасения и създава риск от по-нататъшен отстъп от демократичните принципи, което представлява заплаха за стабилността на усилията на България за европейска интеграция.
С поглед към 2026 г. политическите перспективи зависят от това дали правителството на Желязков ще успее да стабилизира коалицията си, след като страната влезе в еврозоната и започне да се възползва от фондовете на ЕС, или дали нови избори ще подновят кризата. Присъединяването към еврозоната може да засили доверието на инвеститорите, но би могло да задълбочи политическите различия, ако инфлацията скочи. Устойчивата корупция, ограниченията върху свободата на медиите и неефективността на съдебната система заплашват целите на България за интеграция в ЕС, включително пълноправното членство в Шенгенското пространство. Разделението в партията ДПС и намаляващото влияние на традиционните партии като БСП предвещават нестабилна политическа обстановка, в която популистките и крайнодесните групи печелят позиции. Без сплотена коалиция, способна да се справи с недоверието на обществото и външните натиски, като например влиянието на Русия, България рискува продължителна нестабилност, която ще подкопае нейния демократичен и икономически напредък.