Азербайджан

Европа, Азия

БВП на глава от населението ($)
$7,144.8
Население (през 2021 г.)
10,0 милиона

Оценка

Държавен риск
B
Бизнес климат
C
Предишна
B
Предишна
C
This content has been automatically translated. It may not be as accurate as the original.

suggestions

Резюме

Предимства

  • Суверенен фонд с голям капитал (SOFAZ), благодарение на въглеводородите и нетната позиция на страната като външен кредитор
  • Значителен потенциал за добив на газ в Каспийско море
  • Износ на природен газ за Турция и Грузия, както и за Италия, Гърция, Украйна и България чрез Южния газов коридор
  • Де факто фиксиране на маната към щатския долар
  • Споразумение за партньорство и сътрудничество с ЕС (1999 г.)

Недостатъци

  • Страна без излаз на море, зависима от Турция и Русия
  • Ниска икономическа диверсификация, силна зависимост от въглеводородите (50 % от БВП, 90 % от износа и 60 % от бюджетните приходи), намаляващи нефтени ресурси, доминиране на публичния сектор
  • Нестабилна, непрозрачна и доларизирана банкова система; слабо развит кредитен сектор в частния сектор
  • Лошо управление (корупция, слаба конкуренция, репресии, политизиране на съдебната система)
  • Нисък демографски растеж и застаряващо население
  • Несъответствието между търсенето и предлагането на квалификации продължава да ограничава производителността, като ситуацията се влошава от „изтичането на мозъци“ – емиграцията на образовани работници в чужбина

Търговски борси

Износна стоки като % от общия размер

Европа
55%
Турция
14%
Русия (Руска федерация)
4%
Чехия (Чешка Република)
4%
Индия
3%

Вносна стоки като % от общия брой

Китай 18 %
18%
Русия (Руска федерация) 17 %
17%
Турция 11 %
11%
Европа 11 %
11%
САЩ 8 %
8%

Перспективи

Този раздел е ценен инструмент за корпоративни финансови служители и кредитни мениджъри. Предоставя информация за практиките за плащане и събиране на вземания в страната.

Намалените приходи от въглеводороди забавят растежа

През 2025 г. растежът ще продължи да се дължи до голяма степен на износа на въглеводороди (нефт и газ), като тази тенденция ще се запази и през 2026 г. Въпреки това растежът ще се забави поради спада в цените на нефта и увеличените европейски покупки на природен газ от САЩ. Европейският съюз се е ангажирал да закупи американска енергия на стойност 750 млрд. щатски долара през следващите три години (2026–2028 г.). Освен това производството на петрол е в низходяща тенденция от 2010 г. насам (-5,0 % на годишна база през първата половина на 2025 г.) поради изчерпването на находищата, разположени в южната част на Каспийско море. Въпреки това стартирането на добива от нова морска нефтена платформа през април 2025 г., съчетано с нарастващото производство на газ, временно ще забави забавянето на растежа, причинено от структурния спад в производството на нефт.

Извън нефтения и газовия сектор се очаква търговията по „Средния коридор“, свързващ Китай с Европа — през Азербайджан, Грузия и Турция — да даде тласък на транспортните и логистичните услуги. В същото време руските набези с дронове над европейска територия през септември 2025 г. (по-специално в Полша, Естония и Румъния) вероятно ще доведат до намаляване на използването на Северния коридор, който преминава през Русия. Очаква се тази ситуация да стимулира развитието на „Средния коридор“ и да продължи да увеличава обема на стоките, преминаващи транзитно по този стратегически маршрут през 2026 г.

Устойчивостта на вътрешното търсене отново ще подкрепи икономическата активност. Повишаващите се заплати и социалните разходи, в съчетание с инфлация, която се намира малко под горната граница на целевия диапазон, ще поддържат стабилно частно потребление. Въпреки че правителството подкрепя селското стопанство чрез субсидии и данъчни облекчения, производителността на сектора продължава да е ниска – той представлява 10 % от БВП, но съставлява една трета от доходите на домакинствата – главно поради недостатъчни инвестиции и деградацията на природните ресурси. През юли 2025 г. парламентът одобри изграждането на казина на изкуствените острови в Каспийско море близо до Баку, известни като „Хазарите“. Това ще даде тласък на туризма и възможностите за заетост през 2026 г. (нивото на безработицата беше 5,6 % през второто тримесечие на 2025 г.) на фона на ниските разходи за труд. В същото време се очаква публичните инвестиции в региона Нагорни Карабах да продължат да подкрепят растежа, макар и на по-умерено ниво в сравнение с 2024 г.

Приходите са намалени от разходите за отбрана

Очаква се публичният дефицит да остане нисък през 2025–2026 г., но вероятно ще се задълбочи леко поради намаляващите приходи от петрол, които няма да бъдат напълно компенсирани от нарастващите приходи от газ. Петролът и газът заедно съставляват около 60 % от бюджетните приходи. Устойчивото увеличение на разходите за отбрана и сигурност — представляващи 20 % от общия бюджет — също ще окаже натиск върху публичните финанси, докато инвестициите в здравеопазването и образованието ще продължат да нарастват. За да посрещне тези финансови нужди, правителството ще продължи да разчита в голяма степен на суверенния фонд „SOFAZ“, чиито активи надхвърлят 50 % от БВП, което осигурява достатъчен фискален резерв. В резултат на това съотношението на публичния дълг остава ниско, което ограничава фискалния риск. В същото време разширяването на данъчната основа извън сектора на въглеводородите, стимулирано от растежа на туризма, логистиката и услугите, чиито приходи се утрояват между 2024 и 2025 г., ще спомогне за частичното намаляване на зависимостта от енергийния сектор.

Във външноикономически план търговското салдо ще остане до голяма степен с излишък поради дела на износа на въглеводороди. Търговското салдо в сектора, несвързан с въглеводородите, обаче ще остане с голям дефицит, което отразява ниската конкурентоспособност на местната промишленост и зависимостта от вноса на промишлени стоки. Очаква се търговският излишък постепенно да се свие вследствие на спадащите цени на енергията и забавянето на европейското търсене на газ. Въпреки известна диверсификация износът на невъглеводородни продукти ще продължи да бъде много ограничен и може да бъде засегнат негативно от новите американски мита; например, алуминият в момента се облага с 50% мито в сравнение с обичайните 10%.

Утвърждаване на пълната президентска власт чрез победа над Армения

Режимът ще остане силно централизиран около президента Илхам Алиев, който е на власт от 2003 г. Преизбирането му през февруари 2024 г. (с 92 % от гласовете) и бързата военна победа в Нагорни Карабах през 2023 г. допълнително заздравиха легитимността му. Изпълнителната власт разполага с всички политически лостове, като парламентът играе второстепенна роля: на предсрочните парламентарни избори през септември 2024 г. президентската партия „Нов Азербайджан“ спечели 68 от 125 места. Мнозинството беше подкрепено от независими депутати, лоялни към режима. Избирателната активност под 40 % отразява разочарованието на гражданите, което беше изострено от бойкота на опозицията (APFP). Премахването на ограниченията за президентските мандати и слабостта на институциите блокират политическата система и възпрепятстват реформите. Стабилността на режима се основава не само на енергийните приходи, но и на интеграцията на Нагорни Карабах, който се превърна в символичен стълб на президентската власт. Правителството планира да пресели там 150 000 души до 2027 г., в сравнение с едва 5 400 през 2024 г., чрез финансови стимули и инвестиции в инфраструктурата. Този мащабен проект служи както като политически инструмент, така и като механизъм за преразпределение, който укрепва легитимността на режима.

Интеграцията на Нагорни Карабах има и геополитически последици. Предварителният мирен договор, подписан с Армения през август 2025 г. при посредничеството на САЩ, проправи пътя за създаването на коридора „Зангезур TRIPP“ (Trump Route for International Peace and Prosperity), който се управлява от Съединените щати. Маршрутът ще свърже Азербайджан с неговата ексклава Нахчиван. Този коридор — съчетаващ пътна, железопътна, телекомуникационна и енергийна инфраструктура — ще укрепи ролята на страната като стратегически център между Европа и Азия. Междувременно правителството продължава своята политика на многовекторна дипломация, за да задълбочи енергийните връзки с ЕС, да укрепи партньорствата с Вашингтон и Израел, да разшири сътрудничеството с Китай чрез проекти в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ и съвместни предприятия в областта на възобновяемите енергийни източници и транспорта, както и да засили икономическото сътрудничество с Обединените арабски емирства. В контраст с това отношенията с Москва се влошават, особено след като през декември 2024 г. руска ракета унищожи азербайджански самолет над Казахстан, а руски удари бяха насочени срещу газова инфраструктура на SOCAR в Украйна. Съюзът с Анкара остава от решаващо значение както във военно, така и в регионално отношение, докато нарастващото напрежение с Русия може да се превърне във все по-голяма причина за безпокойство.

Последно актуализирано: октомври 2025 г.