Армения

Икономическият растеж остава много силен, но се забавя

След изключително силен растеж от 2022 г. насам се очаква икономиката на Армения да остане много стабилна през 2026 г., макар и с по-умерени темпове. Тенденцията към нормализация отразява постепенното изчезване на извънредния приток на мигранти от Русия след войната в Украйна, както и коригирането на реекспортната дейност, която силно подкрепяше икономическата активност. През 2025 г. спадът в износа и промишленото производство — предизвикан по-специално от пълното затваряне през март на канал, позволяващ реекспорта на руско злато, въпреки че то е било обект на международни санкции от 2022 г. насам — подчерта зависимостта на определени сегменти от тези потоци. В този контекст растежът все повече разчита на вътрешни движещи сили. Икономическата активност ще продължи да бъде подкрепяна от строителния сектор, който отбеляза изключителен ръст през 2025 г. (+20 %), подкрепен от високо ниво на публични инвестиции, особено в инфраструктурни проекти, финансирани от международни финансови институции (МВФ и ЕС). Сегментите с по-висока добавена стойност, като ИКТ (8 % от БВП) и финансовите услуги, запазват добрата си динамика и ще продължат да допринасят за трансформацията на икономическия модел. Частните инвестиции остават по-неравномерни и ограничени от все още рестриктивните условия за финансиране, като основният лихвен процент се запази на 5 % през април 2026 г., но като цяло инвестициите остават на високо ниво благодарение на държавната подкрепа и външното финансиране от руски, азиатски и европейски източници.

Потреблението на домакинствата (67 % от БВП) ще остане основният двигател на икономическата активност, подкрепено от продължаващия ръст на реалните заплати (+6 % на годишнапрез първите месеци на 2026 г.) и от подобряващия се пазар на труда, като безработицата намалява от 15 % в началото на 2025 г. до близо 12 % в началото на 2026 г. Въпреки това тази динамика все повече се ограничава от завръщането на инфлацията (4,6 % през март 2026 г.), която се дължи главно на цените на хранителните продукти и вече надхвърля целевия диапазон на Централната банка на Армения (2–4 %). Това се утежнява от по-неблагоприятната външна обстановка: покачването на цените на енергията на фона на напрежението в Близкия изток и фактът, че цената на суровия нефт тип „Брент“ отново надхвърли 100 щатски долара за барел, биха могли да засилят инфлационния натиск и да окажат натиск върху покупателната способност на домакинствата през втората половина на годината. В същото време в секторите с висок растеж, по-специално в строителството, се появява недостиг на работна ръка, което подхранва натиска върху заплатите и разкрива ограничения в капацитета. В този контекст растежът ще стане по-силно зависим от вътрешни фактори и все по-изложен на вътрешни ограничения.

Двойният дефицит ще остане висок

Както и през 2025 г., се очаква бюджетът да остане на дефицит и през 2026 г. Тази траектория отразява продължаването на експанзивната фискална политика, обусловена както от предизборния контекст, така и от нарастващите социални разходи, свързани по-специално с приемането на над 100 000 бежанци от Нагорни Карабах от 2023 г. насам. Разходите за публични инвестиции също ще продължат да нарастват, особено в транспортната инфраструктура и пътната мрежа, с подкрепата на международните финансови институции (МФИ). Бюджетът за 2026 г. (+5 % в сравнение с 2025 г.) потвърждава тази тенденция, като се предвиждат по-високи разходи за здравеопазване и въвеждането на универсална система за здравно осигуряване, докато разходите за отбрана се очаква да намалеят с около 15 %, след като вече са достигнали около 6 % от БВП. От страна на приходите се обмисля увеличаване на ставката на ДДС (която понастоящем е 20 %), за да се разшири данъчната основа, въпреки че моментът за това все още е неясен. Финансирането ще продължи да разчита на вътрешни ресурси и подкрепа от МФИ (ЕС, МВФ, ЕБВР), което спомага за ограничаване на краткосрочните рискове. В този контекст се очаква публичният дълг — все още относително нисък — да продължи да нараства с умерени темпове, като структурата му ще бъде предимно на преференциални условия (около 80 %), което ще смекчи рисковете, свързани с рефинансирането.

Очаква се текущата сметка да остане на дефицит през 2026 г., и то дори в по-голяма степен, отколкото през 2025 г. Адаптирането на износа след затварянето на каналите за реекспорт (особено за злато) оказва натиск върху динамиката на търговията, докато износната база остава концентрирана в продукти с ниска добавена стойност (диаманти, метали, селскостопански стоки). Русия остава основният търговски партньор (над 40 % от общия обем на търговията и близо 90 % от износа на селскостопански продукти), което поддържа високо ниво на зависимост, въпреки че част от потоците се пренасочват към Обединените арабски емирства и Европейския съюз (ЕС). Вносът се очаква да остане на високо ниво, подкрепен от силното вътрешно търсене и високата енергийна зависимост, което ограничава всяко значително подобрение на външното салдо. Външните рискове са се увеличили на фона на регионалните напрежения: иранският коридор, който представлява значителен дял от търговията, може да бъде прекъснат, докато растящите цени на енергията оказват допълнителен натиск върху търговския баланс. В този контекст нуждите от външно финансиране остават значителни, но рисковете, свързани с ликвидността, са овладени благодарение на продължаващата подкрепа от международните партньори и устойчивия достъп до финансиране.

Повишени политически рискове в навечерието на изборите

Очаква се политическият риск да остане висок през 2026 г. на фона на продължаващите вътрешни напрежения и наближаването на парламентарните избори, насрочени за юни. Очаква се премиерът Никол Пашинян да остане на власт след парламентарните избори, при липса на надеждна алтернатива, въпреки отслабналата му популярност след загубата на Нагорни Карабах през 2023 г. Напрежението с опозицията остава високо, но сега се усилва допълнително от открита конфронтация с Арменската апостолическа църква, която публично обвини правителството, че е отстъпило територия. Това противопоставяне продължава да отслабва изпълнителната власт и подхранва и без това вече високия обществен недоволство. В този контекст се очаква предизборната кампания през 2026 г. да се върти около ясен избор между продължаващо сближаване с Европейския съюз и по-националистична линия, прокарвана от раздробена и отчасти проруска опозиция. Въпреки спада в избирателната подкрепа през последните години, Пашинян запазва предимство, най-вече поради нарастващите антируски настроения вследствие на липсата на подкрепа от страна на Москва по време на азербайджанската офанзива. Въпреки това постепенното възникване на нови политически партии и засилването на политическия дебат биха могли да увеличат съществуващата нестабилност, като съществува значителен риск от социално напрежение и предсрочни избори след 2026 г.

На външнополитическия фронт перспективите продължават да бъдат доминирани от мирния процес с Азербайджан, който оказва влияние върху по-широкия политически и икономически баланс. Постигнато е предварително споразумение, но продължават да съществуват основни спорни въпроси, най-вече преразглеждането на арменската конституция и въпросът за коридора „Зангезур“. Всякакви по-нататъшни отстъпки остават политически чувствителни и биха могли да подпалят отново вътрешното напрежение, дори и властите да се стремят да постигнат трайно споразумение. В средносрочен план подписването на мирен договор остава вероятно, но на цената на значителни политически промени. Същевременно Армения преследва стратегическа преориентация към Запада с ясното намерение да задълбочи връзките си с Европейския съюз и се очаква да подаде заявление за членство в ЕС около 2026–2027 г. Тази промяна е съпътствана от трайно влошаване на отношенията с Русия, въпреки ограничените опити за възстановяване на баланса на силите, особено в енергийния сектор. Междувременно постепенната нормализация на отношенията с Турция би могла да отвори нови икономически възможности, особено в областта на търговията и регионалната свързаност, но остава зависима от това как ще се развият отношенията с Азербайджан.

Последно актуализирано: април 2026 г.