Исторически ниските нива на водите в реките Рейн и Дунав нарушават товарния транспорт, застрашават определени енергийни инфраструктурни съоръжения и засилват натиска върху редица европейски промишлени сектори. Макар да се очаква нивата на водите да останат ниски в краткосрочен план, последиците от това биха могли да продължат през следващите месеци и да засегнат растежа в най-уязвимите икономики.
Ключови цифри
- 8 см: на 18 август нивото на водата в река Рейн при Кауб спадна до едва 8 см, което е значително под прага от 78 см, при който корабоплаването се ограничава, и под предишния исторически минимум от 25 см, отчетен през 2018 г.
- 20 %: в началото на август баржите по река Рейн превозваха едва около 20 % от обичайния си товар.
- 72 %: делът на река Рейн (60 %) и река Дунав (12 %) в общия обем на европейския транспорт по вътрешни водни пътища.
- До -0,4 пункта растеж: по време на предишния сериозен епизод на ниски нива на водата през 2018 г. реалният растеж на БВП на Германия се е понижил с 0,3 до 0,4 пункта.
Европейските реки са на исторически ниски нива
Вече няколко месеца Европа е засегната от изключително горещи и сухи условия, които значително са намалили дебита на много реки. Последиците са особено очевидни по реките Рейн и Дунав – две стратегически важни водни артерии за транспортната и икономическата дейност на континента. В началото на август нивото на водата в река Рейн достигна ново историческо дъно при измервателната станция в Кауб, Германия, докато в няколко участъка от река Дунав в Унгария и Румъния също бяха регистрирани нива, невиждани досега.
Освен екологичния проблем, тази ситуация вече има осезаеми икономически последици. Ниските нива на водата оказват пряко влияние върху превоза на стоки, експлоатацията на определени енергийни съоръжения и, в по-широк смисъл, върху дейността на промишлените сектори, които зависят от тази инфраструктура.
Логистична криза, заплашваща веригите за доставки
Въпреки че транспортът по вътрешни водни пътища съставлява само малка част от европейския товарен транспорт, той играе стратегическа роля в редица държави, през които преминават реките Рейн и Дунав (5,4 % от товарите в Германия и до 19,2 % в Румъния).
Възможностите за преминаване към други видове транспорт остават ограничени. Един речен кораб може да превозва близо 2 000 тона стоки, в сравнение с до 1 500 тона за товарен влак и едва 25 тона за цистерна.
Последиците от ниските нива на водите вече са очевидни, както по отношение на превозваните обеми, така и по отношение на транспортните разходи.
В началото на август някои баржи, плаващи по река Рейн, успяваха да превозват едва около 20 % от обичайния си капацитет. В определени участъци от река Дунав операторите също бяха принудени да намалят товаровете си – с до 40 % в румънския участък от реката.
По време на предишната голяма суша през 2018 г. разходите за речен транспорт се увеличиха 2,5 пъти за сухи насипни товари и до 4,5 пъти за течни насипни товари, поради ограниченията при натоварването и допълнителните такси, наложени от операторите.
Енергийният сектор също е под натиск в Централна Европа
Последиците от сушата не се ограничават само до транспорта. Дунавът играе жизненоважна роля и за охлаждането на някои атомни електроцентрали. В Унгария и Румъния ниските нива на реката вече са нарушили работата на електроцентралите в Пакш и Черна вода, които са единствените източници на атомна енергия в съответните страни и осигуряват около 40 % от производството на електроенергия в Унгария и 20,5 % в Румъния.
За да компенсират спада в производството, операторите трябва да внасят електроенергия или да разчитат на газови електроцентрали, които са по-скъпи. Въпреки че няма непосредствен риск от мащабни прекъсвания на електрозахранването, тази ситуация все пак води до повишаване на сметките за енергия и засилва напрежението на регионалните пазари. В Румъния, например, внесената електроенергия струва 2 до 2,5 пъти повече от произведената в страната.
Освен това правителствата на Унгария и Румъния вече са предприели мерки за временно намаляване на потреблението на електроенергия от страна на някои големи промишлени потребители, за да облекчат натиска върху системата. Тези намаления засягат особено енергоемките отрасли, като автомобилната, химическата и сектора на строителните материали, и се очаква да окажат негативно влияние върху промишлената дейност през август.
Ситуацията в България
Според данните от българската Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на р. Дунав, през август 2026 г. нивата по българския участък остават критично ниски, като са въведени ограничения за газенето на корабите по цялото течение, а плавателни съдове изчакват преминаване през най-критичните участъци около Белене и Батин. Това води до трудности за износа и вноса през дунавските пристанища (Русе, Лом, Видин, Свищов), поради по-ниската товароносимост на корабите. Основните сектори в България, които се възползват от евтиния речен транспорт, са селскостопанската продукция и по-конкретно – зърното, торовете, строителството и металургията.
Заради ограниченията в АЕЦ "Пакш" (Унгария) и АЕЦ "Черна вода" (Румъния), регионът е принуден да използва по-скъпи източници на електроенергия и повече внос. Както вече анализаторите на кредитния риск от Coface отбелязват, ценовият натиск се пренася към съседните пазари, включително България. До момента страната е в по-добра позиция, защото АЕЦ "Козлодуй" продължава работа благодарение на специално изграден воден канал за охлаждане, но въпреки това цените на регионалните борси се покачват. Очаква се и електроенергийният износ на България да нарасне и част от натоварването от регионалния недостиг да продължи да се прехвърля към българската система.
"Ако ниските нива се задържат само до есента на 2026 г., ефектът върху българския БВП вероятно ще бъде ограничен, но осезаем в транспорта, земеделието и енергетиката. Ако обаче подобни условия се повтарят ежегодно, Дунав може да се превърне от конкурентно предимство в структурен икономически и търговски риск за Северна България и за цялата национална икономика"
, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.
"Речният транспорт вероятно ще бъде заместен с железопътен или превоз с камиони, въпросът е доколко това може да бъде поето от крайната цена на продуктите, тъй като невинаги по-високата цена на транспорта може да бъде прехвърлена към крайния продукт."
,добавя Васил Иванов , Риск мениджър в Кофас България.
Германският химически сектор на предната линия
Германският химически сектор, който е съсредоточен предимно по поречието на река Рейн, е един от секторите, най-силно зависими от речния транспорт.
Заводът на BASF в Лудвигсхафен илюстрира тази уязвимост: разположен южно от критичната точка при Кауб, той превозва около 40 % от товарите си с речни баржи. По-нататъшно влошаване на ниските нива на водите би могло да доведе до допълнителни прекъсвания на връзките с големите пристанища в Амстердам, Ротердам и Антверпен, които са от съществено значение за веригата на доставки на завода.
Този удар идва в момент, когато германската химическа промишленост вече е отслабена от високите енергийни разходи и загубата на конкурентоспособност, като производството е спаднало с около 20 % от 2018 г. насам.
Нарастващата уязвимост на европейската икономика
В краткосрочен план хидрологичните прогнози предвиждат само ограничено подобрение на ситуацията. По река Рейн сезонният период на ниски нива на водата обикновено продължава до есента, което сочи, че прекъсванията вероятно ще продължат и през следващите седмици. В по-широк план намаляващата снежна покривка, отстъпващите ледници и увеличаването на екстремните горещи вълни биха могли да направят подобни събития по-чести в бъдеще.
Тази ситуация подчертава необходимостта предприятията и отговорните лица в публичния сектор да интегрират по-пълно климатичните рискове в своите логистични, промишлени и енергийни стратегии. За предприятията, които разчитат на транспорта по вътрешни водни пътища, предизвикателството вече надхвърля ситуативното управление на единичен случай на суша: то поставя въпроса за диверсификацията на веригата на доставки и за способността им да поемат по-честите смущения, свързани с климата.
Ниските нива на водите в реките Рейн и Дунав показват, че екстремните метеорологични явления вече не са само екологичен проблем. Те се превръщат в икономически фактор, способен едновременно да засегне логистиката, енергетиката и промишлената дейност.
Настоящата ситуация е още по-тревожна, тъй като се е случила по-рано и с по-голяма интензивност, отколкото през 2018 г., на фона на по-слаб икономически растеж в Европа.
обяснява Ева Баре, икономист в „Кофас“.
