Макар че като цяло данните за несъстоятелността в Централна и Източна Европа се стабилизираха през 2025 г., най-новото проучване на Coface за несъстоятелността в региона разкрива една далеч по-фрагментирана реалност, характеризираща се с резки различия между отделните държави и сектори, които все повече се определят от различаващите се макроикономически условия.
Основни изводи:
- Броят на компаниите, обявили несъстоятелност, остава стабилен (+0,26 %), но се наблюдава силна фрагментация;
- Полша отбеляза най-силен ръст, като несъстоятелностите се увеличиха с 17,8 %;
- Производството, строителството и транспортът са засегнати от най-силен ръст на фалитите.
На регионално ниво процедурите по несъстоятелност са се увеличили само с 0,26% през 2025 г., като са се повишили от 46 043 през 2024 г. до 46 161 през 2025 г. Инфлацията е отслабнала, лихвените проценти са започнали да намаляват, енергийните пазари са се подобрили, а натискът върху заплатите е отслабнал, което е донесло частично облекчение за корпоративните маржове. Тези подобрения обаче не са довели до еднородно възстановяване за компаниите в целия регион.
Общите цифри сочат стабилизация, но действителната ситуация е далеч по-сложна.
Разликите между страните се задълбочават, а динамиката на несъстоятелността все повече се определя от национални фактори като регулаторната рамка, фискалната политика и зависимостта от външното търсене.
каза Матеуш Дадей, регионален икономист за ЦИЕ в Coface.
Различията на национално равнище доминират в регионалната картина
На национално равнище през 2025 г. в региона се очертаха три различни тенденции. Тенденциите при несъстоятелността се различаваха значително в Централна и Източна Европа, като някои икономики отбелязаха двуцифрен спад, докато други показаха също толкова рязък ръст.
Полша отбеляза най-силен ръст, като случаите на несъстоятелност се увеличиха с +17,8 %, което до голяма степен отразяваше разширяващото се използване на процедури за преструктуриране, а не внезапно влошаване на стопанската дейност. Словения (+12,9%), Сърбия (+9,6%), Чешката република (+8,7%) и Румъния (+3,8%) също отбелязаха нарастване на нивата на несъстоятелност, причинено от комбинация от фискално затягане, политическа несигурност, слабо външно търсене и влошаващо се платежно поведение.
За сметка на това, Хърватия (-18,6%), Словакия (-14,5%), Литва (-13%), Латвия (-7,4%), Унгария (-6,6%) и България (-6,2%) отчетоха забележими спадове, което показва постепенна нормализация след по-ранните пикове, свързани с енергийната криза, промените в регулаторната среда и отмяната на извънредните мерки от периода на пандемията.
Естония (+1,1%) остана като цяло стабилна, което показва как видимата национална устойчивост все още може да прикрива продължаващ натиск в конкретни сектори.
Продължаващ натиск в цикличните сектори
Разгледани през призмата на секторите, тенденциите при несъстоятелността бяха по-последователни в целия регион. Най-силно нарастване на броя на фалитите се наблюдаваше в производството, строителството и транспорта, което отразява чувствителността на тези сектори към условията на финансиране и колебанията във външното търсене.
Въпреки че по-ниските лихвени проценти и забавянето на инфлацията донесоха известно облекчение, по-слабата ценова мощ и забавеното въздействие на предишните ценови шокове продължиха да оказват натиск върху ликвидността, особено за по-малките фирми.
Ситуацията в България
През 2025 г. общият брой на случаите на несъстоятелност в България продължава 3-годишна тенденция за спад от 6,2% спрямо предходната, което потвърждава продължаващата стабилизация на корпоративната среда. Съотношението между действащите дружества и случаите на несъстоятелност също остана благоприятно, като се задържа под 1‰, което позиционира България като един от по-стабилните пазари в региона. Въпреки това, исторически погледнато, реалният коефициент на несъстоятелност е по-висок поради широко разпространената практика за прехвърляне на дружества на физически лица без активи. Вследствие на това, от Coface прогнозираме, че действителният брой на фалиращите дружества е между 2–3‰. През 2025 г. най-стабилните сектори остават фармацевтичната и козметична индустрии, които продължават да отбелязват ниски нива на несъстоятелност, благодарение на високата си добавена стойност и стабилното вътрешно търсене. Фармацевтичният сектор в частност отбеляза значителен напредък в намаляването на рисковия си профил в сравнение с 2024 г.
2025 г. беше година на умерена нормализация, но с структурни рискове в определени сектори.
За да се развиват успешно в такава среда, компаниите трябва да продължат да обръщат специално внимание на управлението на ликвидността, да се адаптират към пазарната волатилност и да идентифицират проактивно риска от контрагенти.
каза Пламен Димитров, управител на Coface България.
Прогноза за 2026 г.: Колебанията в енергийния сектор променят рисковата среда
В перспектива е малко вероятно всякаква видима стабилизация да се запази през 2026 г. Coface очаква рисковете от неплатежоспособност в Централна и Източна Европа да се засилят през 2026 г., тъй като нов енергиен шок ще окаже натиск както върху домакинствата, така и върху корпорациите.
Рязкото покачване на цените на петрола и газа вече се отразява в по-високи производствени разходи, свива маржовете и принуждава компаниите да поемат или прехвърлят нарастващите разходи в среда, в която търсенето остава нестабилно. Като нетен вносител на енергийни суровини, регионът остава особено уязвим.
Мерките за смекчаване на последиците, като ограничаване на цените на горивата или намаляване на данъците, могат да предложат краткосрочно облекчение за бюджетите на домакинствата. Те обаче са свързани с по-голям фискален натиск и потенциални рискове за сигурността на доставките. В същото време нарастващият брой на несъстоятелностите в Германия, най-важният търговски партньор на региона на Централна и Източна Европа, увеличава опасността от вторични ефекти чрез търговските връзки и веригите на доставки.
На хоризонта се очертават благоприятни фактори, сред които ускореното усвояване на средства от ЕС и по-силно външно търсене в края на 2026 г. Въпреки това е малко вероятно тези положителни тенденции да компенсират напълно колебанията на енергийните цени и външните рискове.
Тъй като бизнес средата отново става по-трудна, компаниите трябва да се съсредоточат върху управлението на ликвидността, контрола на разходите и риска, свързан с контрагентите.
заяви Ярослав Яворски, регионален изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа.
Coface очаква броят на фалитите на предприятия в Централна и Източна Европа да се увеличи през 2026 г., тъй като подновяващият се натиск върху разходите, външната зависимост и несигурността в икономическата политика поставят на изпитание устойчивостта на фирмите в целия регион.
<- Изтеглете пълното проучване като кликнете върху бутона вляво, за да разберете повече за анализите на Кофас за несъстоятелността в региона на ЦИЕ.
