Енергийният преход и електрификацията могат съществено да променят световните пазари на метали. Изправени пред рязко нарастващо търсене и все по-ограничено предлагане, медта, никелът и алуминият се очаква да изпитат структурен недостиг до 2035 г., което ще създаде условия за нов дългосрочен възход на цените на металите.
Промишлените метали навлизат в нов етап. Енергийният преход генерира значително ново търсене, докато предлагането става все по-слабо адаптивно.
Тази комбинация може да поддържа траен натиск върху медта, никела и алуминия и да постави началото на нов възходящ пазар на металите.
Саймън Лакум, икономист в сектор „Метали“ в Coface.
Търсенето се ускорява заради енергийния преход
Още преди навлизането на нисковъглеродните технологии търсенето на метали вече беше подкрепяно от устойчиви структурни тенденции. Урбанизацията, развитието на инфраструктурата и растежът на развиващите се икономики ще продължат да стимулират световното потребление през следващите години. Строителният сектор формира почти 50% от световното потребление на стомана, докато електрификацията вече представлява близо три четвърти от глобалното търсене на мед.
Към това дългогодишно търсене обаче сега се добавя и търсенето, породено от енергийния преход и дигитализацията. Възобновяемата енергия, електрическите превозни средства, батериите, електроенергийните мрежи и центровете за данни са особено интензивни потребители на метали. Според сценария APS на Международната агенция по енергетика (IEA), до 2035 г. чистите технологии могат да формират 35% от световното търсене на мед и никел.
Защо предлагането трудно успява да навакса
Изправено пред това ускоряване на търсенето, предлагането изпитва затруднения да го следва. По-малко от 1% от проектите за проучване на минерални ресурси достигат до етап на действаща мина, а разработването на нов капацитет в съществуващи проекти може да отнеме средно близо 20 години (в сравнение с по-малко от 15 години в началото на 2000-те). Ниската възвръщаемост на инвестициите, намаляващото качество на рудните находища и нарастващите разходи също ограничават възможността на производителите бързо да увеличават добива.
Към това се добавя и високата географска концентрация на веригите за доставки. Индонезия осигурява 67% от световното производство на никелова руда, докато Китай разполага с повече от половината от световния капацитет за рафиниране на няколко метала.
И накрая, търговските ограничения също се увеличават. До края на 2025 г. са били в сила 1 138 мерки, засягащи вноса или износа на критично важни минерали, в сравнение с 357 мерки десет години по-рано.
Мед, никел, алуминий: структурен недостиг до 2035 г.
Очаква се дисбалансът между предлагането и търсенето да бъде особено осезаем при металите, които са от съществено значение за енергийния преход. При алуминия, медта и никела търсенето ще нараства по-бързо от предлагането през следващото десетилетие, дори без допълнително ускоряване на процесите по декарбонизация. Въпреки това отделните метали няма да бъдат засегнати по един и същ начин.
Data used for the graph in .xlsx format
Медта, която е от съществено значение за електрификацията на икономиките и развитието на цифровата инфраструктура, може да се изправи пред недостиг между 1,5 и 6,5 милиона тона до 2035 г. (в зависимост от сценария). При сценарий за нетни нулеви емисии този недостиг може да достигне 17% от световното търсене. Бързият растеж на центровете за данни може допълнително да засили този натиск.
Никелът изглежда като металът, който е най-силно повлиян от енергийния преход, поради ключовата му роля при батериите и електрическата мобилност. При сценарий за нетни нулеви емисии пазарът на рафиниран никел може да се сблъска с недостиг от около 6,5 милиона тона до 2035 г., което представлява близо 35% от прогнозираното търсене.
Пазарът на алуминий също се очаква да стане по-напрегнат. Недостигът може да достигне между 5 и 15 милиона тона, което представлява около 10% от прогнозираното търсене. В този случай ограниченията произтичат не толкова от производствения капацитет, колкото от наличието на ресурси, необходимите инвестиции и достъпа до електроенергия на конкурентни цени.
Към нов възходящ цикъл на пазара на металите
Очаква се тези тенденции да окажат траен натиск върху цените. Coface прогнозира, че цените на медта и никела могат почти да се удвоят през следващото десетилетие, докато при алуминия също се очаква значително поскъпване. За разлика от тях стоманата и цинкът изглеждат по-малко уязвими, тъй като се сблъскват с по-слабо ограничено предлагане и са по-слабо изложени на новото търсене, свързано с енергийния преход.
Data used for the graph in .xlsx format
За производителите предизвикателството постепенно ще надхвърли единствено въпроса за цените. Осигуряването на достъп до критично важни метали, развитието на рециклирането и по-ефективното използване на суровините могат да се превърнат в ключови фактори за конкурентоспособността.
