Изпълнителният директор на Coface, Ксавие Дюран, анализира войната в Иран и свързаните с нея краткосрочни и средносрочни рискове за френския вестник „Le Figaro“.
Ограничено, но нестабилно въздействие върху световната икономика
LE FIGARO – Само няколко дни след началото на конфликта икономическата вълна вече е глобална. Какъв е вашият анализ?
КСАВИЕР ДЮРАН – Ударът е незабавен, но засега остава регионален и относително ограничен в световен мащаб. Разбира се, впечатляващо е да се види как целият регион на Персийския залив е в застой, с блокиран транспорт и т.н. Но повишението на цените на петрола, ограничено до няколко дни или седмици, ще има малък ефект.
Те бяха спаднали до много ниско ниво в реално изражение, като сортът Брент беше на 60 долара в началото на 2026 г., докато от 2019 г. насам имаме над 20% кумулативна инфлация. В понеделник те надхвърлиха 100 долара, но все още сме далеч от върховете, достигнати през 2022 или 2008 г. Най-важният фактор — освен максималното ниво, достигнато от тези цени — е колко дълго ще останат високи.
Световният растеж също остава относително слаб, така че напрежението ще възниква постепенно. От друга страна, ако конфликтът се проточи и проливът Хормуз, през който преминават 20% от световния петрол и втечнен природен газ (LNG), бъде блокиран за дълго време, мащабът ще бъде съвсем друг. Големият въпрос е колко дълго ще продължи това.
Сектори и региони с най-голям риск
Кои сектори и вериги на доставки са най-изложени на риск?
Всичко, свързано с въглеводороди и нефтохимикали. Това включва торове, които се изнасят широко за Индия и Латинска Америка, но също и пластмаси. Мисля също за производството на метали като алуминий. Продължително прекъсване би могло да засегне много производствени вериги в цялата индустрия, от агрохранителната до автомобилната.
Какво имате предвид под „продължителен шок“?
Вероятно ще се измерва в месеци, а не в дни или седмици. Ако проливът Хормуз бъде блокиран за повече от два до три месеца, ще започнем да навлизаме в критична зона. В този момент компаниите биха могли да се сблъскат с недостиг и ще трябва да променят веригите си за доставки, да намерят алтернативни маршрути, да променят цените си и т.н.
Азия ли е най-изложеният регион, докато Европа е по-щадена?
Да, Азия е на предната линия, защото много страни са силно зависими от вноса на петрол и газ от Близкия изток.
По-специално Китай, който внася повече от 10% от петрола си от Иран, ще трябва да намери други доставчици. За Европа рискът възниква в средносрочен план, отново свързан с енергията, особено ако цените на втечнения природен газ се повишат. Компаниите вече се сблъскваха с по-високи енергийни разходи.
Ако трябва да съхраняват запаси за шест до девет месеца на цени, които са с 50-75% по-високи, това ще се отрази на маржовете и балансите им. Вече се появява конкуренция, както се случи по време на енергийната криза преди три години, с първото пренасочване на пратка втечнен природен газ от Европа към Азия миналия четвъртък. Но за щастие все още не сме стигнали дотам, а цените на газа остават 6 до 7 пъти по-ниски от върховете, достигнати през 2023 г.
В много краткосрочен план може дори да има някои печеливши, като например рафинериите и нефтохимическите компании, предвид запасите им от суровини и готови продукти и по-малкия конкурентен натиск от Азия.
Трябва ли да очакваме трайно нарушаване на търговските маршрути?
Нарушенията засега са ограничени до региона: корабите са блокирани; някои корабни компании спират да наемат кораби, докато други увеличават цените си. Цените на превоза за танкерите – които съставляват 80% от трафика в Ормузкия проток – са се увеличили с 50 до 60%. Въздействието е по-значително върху въздушния превоз, тъй като регионът съставлява около една пета от търговията – 13% само за компаниите от Персийския залив... Знаете, в Coface казваме, че търговията е като водата – винаги намира пътя си.
В края на 2023 г., по време на войната между Израел и Хамас, корабите, които вече не можеха да използват Суецкия канал, заобикаляха нос Добра надежда. Като цяло през последните години търговията беше значително реорганизирана и регионализирана поради конфликти, санкции и, по-скоро, мита. Глобализацията се забави, но продължава да се адаптира. Търговията е устойчива; тя създава твърде голяма стойност, за да спре.
Как компаниите се справят с кризата
Това е поредният шок, който ще струва скъпо на бизнеса. Как се адаптират?
Адаптацията трябва да включва много подробен анализ на рисковете. В Coface съчетаваме макроикономически подход, основан на проучването на данни и политики, прилагани в повече от 150 държави, с микроикономически анализ, сектор по сектор, компания по компания.
Разполагаме с база данни с 245 милиона регистрирани компании и именно с този безпрецедентен инструмент, подсилен от изкуствен интелект, вземаме нашите кредитни решения – над 13 000 на ден. Освен това, тъй като кредитната застраховка покрива само 7% от мултинационалните компании в света, стартирахме нов бизнес. Предлагаме тези данни на компаниите, които могат да ги използват, за да наблюдават по-добре рисковете и веригите си за доставки и да определят инвестиционните си стратегии.
Това е важно предвид все по-сложната реалност, която изисква много подробно познаване на терена. Днес бизнес лидерите трябва да отчитат това високо ниво на несигурност и да разполагат с алтернативи и механизми за осигуряване на краткосрочната перспектива. Да бъдеш информиран и застрахован са ключовите думи за навигиране в глобалната икономика в разгара на преструктурирането.
Много компании са инвестирали в страните от Персийския залив. Конфликтът не нанася ли сериозен удар върху тяхната привлекателност?
Всеки устойчив растеж се основава на сигурността. Бъдещето на региона следователно ще зависи до голяма степен от развитието на конфликта и способността на Съединените щати и техните съюзници да осигурят сигурността в района и да гарантират стабилност.
Недалеч има един добър пример, наречен Израел. Въпреки трудните периоди и интензивните напрежения, които страната е преживяла, тя е район на икономически растеж с невероятна устойчивост, както и център на технологични иновации. Защо? Защото са успели да изградят силна отбранителна система.
Засега наблюдаваме краткосрочен ефект. Всъщност, Ел Дорадо, което държавите от Персийския залив биха могли да представляват, сега е донякъде под въпрос. Несигурността ще тежи върху инвестициите. Трябва да видим какво ще се случи с Иран. Ако страната се раздробява, това наистина би могло да постави всичко под въпрос. Засега е важно да се прави разграничение между медийния наратив и икономическата реалност: ефектите варират значително в зависимост от сектора, страната и компанията.
Това интервю беше публикувано за първи път във френския вестник LeFigaro.fr.
