25 дни след началото на израелско-американската офанзива срещу Иран прекъсванията в доставките на суровини през Ормузкия проток продължават да предизвикват колебания в цените. Засега особено засегнати са секторите на нефта и газа, торовете, нефтохимическите продукти и алуминия.
Настоящото напрежение в Близкия изток се отразява тежко на пазарите на суровини.
От това дали конфликтът ще стигне до задънена улица ще зависи степента на настоящия шок в по-долната част на веригата на стойността?
Симон Лакум, секторен икономист в Coface
Цените на петрола: дълготраен шок?
Неотдавнашните атаки срещу газовия комплекс „Рас Лафан“ в Катар предизвикаха поредно покачване на цените на енергийните суровини. Цената на суровия петрол тип „Брент“, достигнала връх от 119 долара миналата седмица, се е повишила с 50% за един месец.
Това повишение не е еднакво. Цената на суровия петрол Oman DME надхвърли 160 долара за барел, докато цената на американския WTI се колебае около 100 долара за барел, което отразява силно неравномерно въздействие върху цените в зависимост от региона и продукта.
С продължаването на конфликта това повишение вече започва да се разпространява по веригата на стойността. В Съединените щати цените на дребно на обикновения бензин достигнаха исторически връх (3,96 долара за галон, което е ръст от 35 % спрямо предходния месец). В Азия цените на дизела (Сингапур) почти се утроиха от началото на конфликта до 256 долара за барел, докато цените на самолетното гориво в световен мащаб се удвоиха, според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).
Data for graph in .xlsx format
Природният газ в центъра на прекъсванията в доставките
Повишението е очевидно и при природния газ. В Европа фючърсните договори за газ (холандският индекс TTF) скочиха с 85% за един месец до 55 евро/МВтч, докато азиатският бенчмарк (LNG Japan/Korea Marker) се удвои за същия период, което отразява продължаващата уязвимост на вносните пазари.
За сравнение, пазарът в САЩ изглежда по-малко изложен на прекъсвания в доставките. Въпреки това американският Henry Hub е под силен натиск за повишение (+36% на месечна база), което е знак, че напрежението в енергийния сектор вече се е разпространило в световен мащаб.
Вследствие на това цените на много нефтохимични съединения нарастват експоненциално
Страните от Персийския залив са водещите доставчици на нефтохимични продукти в Азия1, които са от съществено значение за цялата пластмасова индустрия.
Цената на тон нафта в Сингапур достигна 1 000 долара, което представлява увеличение с над 60% от началото на конфликта. Комбинацията от напрежение в Ормузкия проток и исторически ниските запаси в Азия (2 до 3 седмици) вече доведе до повишение на цените на полимерите (полипропилен, полиетилен, полистирен, PVC). Това вече създава риск от разпространение на ефекта по цялата верига на стойността.
Тази тенденция засяга и сярата, ключова суровина за извличането2 на медна и никелова руда. Повишението на цените с 25% само за един месец излага на риск големи, силно зависими минни производители като Чили, Демократична република Конго и Индонезия.
Цените на торовете се покачват, въпреки „благоприятния“ селскостопански календар
Благодарение на евтините местни енергийни доставки, страните от Персийския залив3 заемат централно място на тези пазари, като представляват близо 19% от световния износ на азотни торове и 36% от световния обем на уреята, докато Саудитска Арабия е четвъртият по големина износител на фосфати.
Въпреки това природният газ съставлява до 80% от производствените разходи за азотни торове. Скачът в цените на газа следователно автоматично води до повишение на цените на торовете: цената на тон гранулирана урея (FOB Близкия Изток) се е повишила с 37% до 665 долара от началото на конфликта.
Въпреки това въздействието остава ограничено, като се има предвид благоприятният момент. За момента изглежда, че засегнати са само производителите на зърнени култури в САЩ, но ако смущенията продължат, тогава Бразилия, Индия или дори Европа ще бъдат по-изложени на риск.
Data for graph in .xlsx format
Отрицателните последици биха могли дори да се простират отвъд преките потоци на торове – към Индия, Бразилия или Съединените щати, за които държавите от Персийския залив осигуряват съответно 63%, 24% и 21% от вноса на азотни торове – като засегнат трети страни като Мароко, водещият световен производител на фосфатна руда, който е силно зависим от изнасяната от държавите от Персийския залив сяра.
Алуминий: металът, изложен на най-голям риск
С блокирането на Ормузкия проток страните от Персийския залив – които осигуряват 8% от световното производство на алуминий – не могат да изнасят собствената си продукция, нито да внасят суровините (боксит и алумина), необходими за техните металургични заводи.
В понеделник, 16 март, „Алуминий Бахрейн“ (Alba), която произвежда 25% от алуминия в региона, вследствие на това обяви спирането на 19% от производството си, което представлява 5% от производството на алуминий в региона.
Далеч от сътресенията в Близкия изток, Mosal обяви спиране на дейността си в Мозамбик4, като посочи като причина прекомерните разходи за енергия. На фона на тази влошаваща се обстановка цените на алуминия продължават да следват възходяща тенденция (+11,5% на месечна база), достигайки връх от 3 500 долара за тон (12 март), след ръст от близо 25% през изминалата година.
Data for graph in .xlsx format
> Бъдете една крачка пред колебанията на пазара: свържете се с нашите експерти, за да прецените как тези сътресения биха могли да се отразят на вашия портфейл или веригата на доставки.
1- Нафта, втечнен нефтен газ, метанол, етилен и пропилен.
2- Процес на „промиване“, при който целевите минерали се извличат от минералната маса, в която се съдържат
3- Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Оман и Катар
4- 1% от световното производство на алуминий
