Класацията ЦИЕ ТОП 500 за 2025 г. подчертава как големите компании в Централна и Източна Европа се адаптират към предизвикателната среда. През 2024 г. се наблюдава крехко възстановяване със значителен спад на инфлацията, но растежът остана скромен на около 2%. Въпреки продължаващите трудности, предприятията показаха гъвкавост и адаптивност, за да поддържат напредъка.
След шоковете от 2022–2023 г., 2024 г. донесе крехко възстановяване: инфлацията спадна рязко – средно от 10% на 3% в рамките на една година – но растежът остана умерен и неравномерен, със среден темп на растеж от +2%. Корпоративните лидери в региона реагираха гъвкаво, като коригираха стратегиите си, за да запазят инерцията въпреки постоянните насрещни ветрове.
Годишното проучване на Кофас ЦИЕ ТОП 500 предоставя уникален поглед върху тези развития, класирайки 500-те най-големи компании в региона по оборот и анализирайки допълнителни показатели като размер на работната сила, бизнес рамка, сектори и кредитните оценки на компаниите на Кофас. Резултатите от тази година предлагат не само моментна снимка на представянето, но и пътна карта за разбиране на силите, оформящи бъдещето на региона.
Топ 500 играчи: Умерен растеж на фона на икономически неблагоприятни ветрове
През 2024 г. възстановяването на региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) беше повлияно от рязък спад на инфлацията и постепенно облекчаване на паричната политика, което предложи известно облекчение след години на високи лихвени проценти. Докато средният растеж на БВП в страните от ЦИЕ се стабилизира на приблизително +2%, общият оборот сред най-големите компании в региона намаля с -3,7%, главно поради свивания в нефтохимическия сектор. Въпреки това средните приходи в Топ 500 компании се увеличиха с +3,1%, което сигнализира за по-стабилни условия в икономиката като цяло.
Въпреки тази положителна тенденция, рентабилността беше подложена на натиск. Нетните маржове на печалба спаднаха от 4% на 3,2%, тъй като нарастващите разходи за труд и по-високите разходи за финансиране натежаха на корпоративните печалби. Силното потребление на домакинствата и вълната от финансиране от ЕС осигуриха добре дошъл тласък, но външните предизвикателства – най-вече продължаващата стагнация в Германия и засилващото се глобално търговско напрежение – продължават да помрачават перспективите.
Развитие на държавите: Променяща се динамика
Полша остава лидер в Централна и Източна Европа, със 178 компании в Топ 500 и над 1,2 милиона служители. Въпреки това, делът ѝ в класацията леко се понижи, а ръстът на приходите стагнира, отразявайки предизвикателствата на силната злота и недостига на работна ръка. Чехия увеличи представителството си, възползвайки се от възстановяването на вътрешното търсене и ранното начало на паричните облекчения, докато Румъния, въпреки че е втората по големина икономика, остава слабо представена в класацията Топ 500 поради продължаващите структурни предизвикателства.
Ключови играчи: Лидери и двигатели на растеж
Класацията за 2024 г. разказва история както за приемственост, така и за трансформация на върха. Orlen за пореден път запази позицията си на най-голямата компания в Централна и Източна Европа, демонстрирайки стабилно пазарно господство въпреки спада на приходите. Škoda Auto A.S. от Чехия запази второто си място, постигайки ръст както в приходите, така и в печалбата, въпреки че европейският автомобилен сектор се сблъска със значителни трудности. Jeronimo Martins Polska S.A., оператор на най-голямата верига магазини в Полша, изпревари унгарската MOL Nyrt, за да заеме трето място в промяна, която отразява както нормализирането след години на бум за нефтохимическата индустрия, така и динамиката на сектора на търговията на дребно. Най-значимите повишения сред водещите компании – полската Lidl Sp. z o.o. Sp.K. (от 14-то на 9-то място) и Vilniaus Prekyba UAB, оператор на вериги магазини като Maxima в балтийските държави (от 17-то на 13-то място) – отразяват стратегически разширявания на фона на интеграцията на електронната търговия и оптимизацията на веригата за доставки.
Ситуацията в България
България, си осигури пето място по брой компании с общо 27 в класацията, с една повече спрямо предходната година, и по този начин изпревари Словакия. Въпреки продължаващата политическа нестабилност, частният сектор на България и икономиката като цяло демонстрираха устойчивост и растеж, благодарение на адаптивност и ефективност, обусловени от стратегическо управление на разходите, оперативни подобрения или благоприятни пазарни условия.
Въпреки тази положителна тенденция за страната и региона, рентабилността в ЦИЕ беше подложена на натиск. Маржът на печалбата спадна от 4% на 3,2%, заради нарастващите разходи за труд и финансиране. Силното потребление на домакинствата и вълната от фондове от ЕС дадоха добре дошъл тласък, но външните предизвикателства – най-вече продължаващата стагнация в Германия и засилващите се напрежения в световната търговия – замъгляват перспективите.
„Повечето от най-големите компании в страната показаха постоянство и запазват позициите си в годишната класация. Промяната отразява забавяне на промишленото производство, докато растежът на БВП в България се дължи на нарастващите заплати и крайното потребление. Новолистваните фирми са главно в търговията на дребно, логистиката и дистрибуцията, като се възползват от по-силното вътрешно търсене. Тенденцията за стимулиране на БВП чрез крайното потребление не се забелязва само при нас, но и в останалите икономики в нашия регион. Това в никакъв случай не е успокояващо. Липсата на големи чуждестранни инвестиции, както и намаляването на производството и износа, оказват още по-голям ефект върху малката българска икономика, в сравнение с по-големите играчи в региона, като Полша и Румъния например“, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Секторните тенденции разкриват стагнация на фона на структурно доминиране в индустриалните сектори
Класацията ЦИЕ ТОП 500 за 2024 г. рисува нюансирана картина на секторните показатели в целия регион. Докато индустриалният сектор – закрепен от секторите на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацевтиката, както и автомобилния и транспортния сектор – остава доминиращ, той продължава да стагнира под тежестта на външен натиск и структурни зависимости. За разлика от него, неспециализираната търговия се очертава като двигател на растежа, подхранван от възстановяващото се потребление на домакинствата и увеличението на покупателната способност, обусловено от заплатите. Оборотът нарасна с 6,2%, а печалбите скочиха с 25%, въпреки че нетните маржове на печалба останаха ниски. Секторът на ИКТ и електрониката показа разделена траектория, като цифровите услуги процъфтяваха, докато производственият сегмент изоставаше. Комуналните и обществени услуги отбелязаха свиване, тъй като енергийните пазари се стабилизираха след кризата, а секторът на хранително-вкусовата промишленост се запази стабилен, възползвайки се от устойчивото търсене и подкрепата на ЕС. Междувременно производителите на метали се сблъскаха с насрещни ветрове от падащите световни цени и затягането на климатичните разпоредби на ЕС. Тези различаващи се тенденции подчертават прехода на региона от индустриална зависимост към потребление и растеж, воден от иновациите, подчертавайки необходимостта от стратегическа диверсификация и политическа подкрепа.
Тенденции на пазара на труда и заетостта
Ръстът на заетостта в 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа се забави до около 0,8%, отразявайки по-широките тенденции в ЕС. Нивата на безработица останаха исторически ниски, като стегнатите пазари на труда засилиха преговорната сила на работниците. Реалните заплати се повишиха значително, особено в Източна Европа, което спомогна за възстановяване на покупателната способност, загубена от по-ранната инфлация. Неспециализираният търговски сектор водеше по отношение на заетостта, докато индустриални сектори като химическата и автомобилната промишленост продължиха да осигуряват дълбочина в интензивността на работната сила.
В бъдеще перспективите за региона на Централна и Източна Европа са предпазливо оптимистични, но помрачени от несигурност. Според Матеуш Дадей, PhD, регионален икономист за Кофас за Централна и Източна Европа:„Прогнозира се, че разширяването на БВП ще продължи с умерени темпове, водено от вътрешното потребление и финансираните от ЕС инвестиции, докато паричното облекчаване осигурява допълнителна подкрепа. И все пак, продължаващата слабост в Германия, ключовият търговски партньор на региона, и потенциалът за по-нататъшни смущения в световната търговия биха могли да забавят или провалят възстановяването.“
Класацията на Кофас ЦИЕ ТОП 500, издание 2025 г. подчертава адаптивността и устойчивостта на най-големите компании в Централна и Източна Европа. Въпреки че предизвикателствата продължават, корпоративните шампиони в региона възприемат нови двигатели на растеж и оформят икономическото бъдеще.
Тъй като регионът преминава към растеж, по-ориентиран към потреблението и иновациите, стратегическите инвестиции в дигитализация, зелени технологии и развитие на работната сила ще бъдат ключови за поддържане на инерцията и навигиране в несигурния глобален пейзаж.
заключава Ярослав Яворски, Главен изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа.
Пълното проучване на Coface CEE Top 500 предлага задълбочен поглед върху данните, тенденциите и историите зад тези водещи числа.
Кои компании са изгряващи звезди? Как секторите се преоткриват за бъдещето? И какви поуки могат да се извлекат за бизнеса в цяла Европа и извън нея?
Каним ви да изтеглите напълно безплатно и разгледате пълния анализ и да откриете бизнес прозренията, които оформят икономическото бъдеще на региона.
