Страните от Персийския залив засилват усилията си в областта на изкуствения интелект и центровете за данни, за да се подготвят за ерата след петрола. Тази нова сфера на икономическа диверсификация обаче излага региона на безпрецедентни уязвимости: критична инфраструктура, технологична зависимост, недостиг на квалифицирани кадри и натиск върху ресурсите.
Ключови показатели
През последните двадесет години държавите от Персийския залив са инвестирали над 250 милиарда щатски долара в изкуствен интелект, модерни центрове за данни, видеоигри и цифрови екосистеми.
Те притежават малко над 1 % от настоящия световен капацитет на центровете за данни, но около 7 % от капацитета, който се изгражда в момента, и почти 6 % от планирания капацитет.
За охлаждането на стандартен хипермащабен център за данни може да са необходими между 1 и 5 милиона литра вода на ден.
Страните от Персийския залив засилват усилията си в областта на изкуствения интелект
Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) се очертават като една от новите области на растеж в сферата на изкуствения интелект и цифровата инфраструктура. Подтикнати от своите суверенни фондове и стратегии за диверсификация, те инвестират значителни средства в изкуствен интелект, облачни изчисления, центрове за данни и цифрови екосистеми. Темпото на развитие е бързо: макар делът на региона в съществуващия глобален капацитет да остава ограничен, той вече играе много по-голяма роля в проектите, които в момента са в процес на изграждане, както и в тези, които са в етап на планиране.
Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства изглеждат като двете регионални движещи сили зад тази надпревара. Рияд и Абу Даби са на път да се превърнат във водещите центрове на Персийския залив за изкуствен интелект и хипермащабни центрове за данни, благодарение на големи проекти за цифрова инфраструктура и партньорства с глобални технологични лидери.
Диверсификация, която премества уязвимите места
Тази цифрова надпревара се подкрепя от реални предимства: евтина енергия, финансови ресурси, инфраструктура за обезсоляване и географско положение между Европа, Азия и Африка. Но това не премахва уязвимите места: просто ги премества.
Амбициите на региона в областта на изкуствения интелект остават зависими от чуждестранни технологии, по-специално от полупроводници, графични чипове, големи доставчици на облачни услуги и лицензи за износ. Регионът все още не разполага с развита местна екосистема за производство на полупроводници или софтуерна архитектура. Тази зависимост се простира и върху квалификацията, тъй като специалистите по изкуствен интелект, облачни изчисления и полупроводници вече са изключително търсени в големите технологични центрове по целия свят.
Цифровата инфраструктура придобива критично значение
С нарастващата цифровизация на икономиките в Персийския залив центровете за данни, подводните кабели, облачните платформи и цифровите мрежи се превръщат в критична инфраструктура. Днес те са в основата на финансовите услуги, публичните платформи, „умните“ градове и цифровите вериги за доставки, използвани от бизнеса.
В нестабилната регионална обстановка тази централна роля създава нов вид държавен риск. Големите центрове за данни се превръщат във физически цели, докато подводните кабели представляват още една потенциална уязвима точка.
Натискът върху ресурсите добавя още едно ниво на уязвимост. В регион, където прясната вода е оскъдна и до голяма степен зависи от обезсоляването, развитието на широкомащабни изчислителни мощности може да засили конфликтите между промишленото, битовото и цифровото потребление.
За предприятията разцветът на изкуствения интелект в Персийския залив следователно надхвърля рамките на обикновената технологична иновация: той повдига практически въпроси относно оперативната устойчивост, зависимостта от доставчици, непрекъснатостта на дейността и излагането на риск, свързан с критичната цифрова инфраструктура.
Състезанието в Персийския залив в областта на изкуствения интелект илюстрира една дълбока промяна: диверсификацията след ерата на петрола не премахва уязвимостите, а създава нови.
Центърът за данни, полупроводниците, квалифицираните кадри и ресурсите се превръщат в активи, които са също толкова стратегически важни, колкото и енергийната инфраструктура.
- Селтем Ийигун, икономист на Coface за Близкия изток.
